Here is the introduction in Bulgarian and in English of my book dedicated to the analysis of the "Polish-Bulgarian prelude" published during the period between the two world wars. The publication has an international identification code ISBN 078-619-7464-11-5 and can be read in the National Library of St. St. Cyril and Methodius" with signature number Сk 797346.
Тук е поставен увода на книгата ми, посветена на анализа на "Полско-български преглед" излизал през периода между двете световни войни. Изданието е с международен идентификационен код ISBN 078-619-7464-11-5 и може да се прочете в Националната библиотека Св. Св. Кирил и Методий" със сигнатурен номер Ск 797346.
A FEW INTRODUCTORY
SENTENCES
The publication in our country of
"Polish-Bulgarian Review" in the period between the two world wars is
undoubtedly a significant socio-political and cultural phenomenon, whose bright
constructive history is worth the effort to be thoroughly analyzed. The
magazine began to be published in 1919. Interruptions followed in the period
between 1925 and 1931. The year 1935 was the last year in which it was
published. In terms of its content,
"Polish-Bulgarian
Review" is of markedly European standards in scope and radiating both
general human as well as historical, aesthetic and emotional suggestions. In a
considerable number of publications that have found a place in its pages, one
can notice sufficiently convincing evidence of a persistently ongoing general
trend of constant correct behavior of the entire Polish community, standing out
both at the individual and group level. This research aims to show that, in
general, this nationally distinct group in Bulgaria carried with it not only
existential but also institutional dimensions. This is clearly seen in the
relative stability of its collective values, the main parameters of which found
a place in the "Polish-Bulgarian Review" are the creation of a sense
of conformity, family security, maintenance of collective cultural and
religious traditions, sincere benevolence, strict observance of Bulgarian laws.
The moderate correlation between these trends and value self-reflection show the
great sensitivity and necessity in the then Bulgarian public, political and
social reality for the Poles to maintain the importance of values in the
status quo established by themselves. It is important to emphasize that in this
edition they have stabilized it with constant intensity and parity. Although
there was not much color in their lives and when their thoughts often wandered
between past and present. All this above-mentioned reality, which found its
place in the pages of "Polish-Bulgarian Review", has another side.
And it
should be revealed. Xenophobia, hatred, the violation of social, cultural,
religious and human rights in the period between the two world wars had
absolutely no roots in Bulgarian society. This indisputable fact finds
confirmation in every single page of this edition. No matter how paradoxical it
sounds, we can even find evidence in the report of Nazi Germany's
plenipotentiary minister in our country, Adolf Beckerle, to Reich Minister
Ribbentrop. After the two failed attempts to deport Bulgarian Jews in March and
May 1943, he sought justification in his conclusion that "... the
mentality of the Bulgarian people, who lack ideological education because they
grew up together with Armenians, Greeks, Jews, Poles and gypsies, the Bulgarian
does not find any flaws in them that would justify any special measures against
all of them". The assessment fully corresponds to reality. A very
important detail is also the fact that the Polish ethnic community, living
permanently in a country with an official Eastern Orthodox religion, has
enjoyed complete freedom as there has never been any Bulgarian state
interference in its religious priorities and attachment. This circumstance
throws another solid bridge affirming an enviable spiritual tolerance.
In the
current edition, the object of my scientific interest, there are other clearly
defined trends. This is the permanent presence in its pages of a column
dedicated to the centuries-old history of Poland. In the process of my work on
this publication, from each of its pages, a preserved living memory of a
mutually declared desire for friendship, respect and unadulterated sincerity of
feelings aimed at further development and confirmation of goodwill between the
Bulgarian and Polish people flowed excitingly. These are peaks that have
outlived space and time, categorically denied false friendships and easy
victories. To point us in the right direction of their constant spiritual
presence in our breathless everyday life. To our common joy, even today this life-affirming
trend stands out clearly in the relations between our two countries. However, I
would like to emphasize that the building foundations of these relations were
solidly laid a hundred years ago by the magazine "Polish-Bulgarian Review",
which preserved in itself the warmth and cordiality of the two fraternal Slavic
nations.
The author
НЯКОЛКО УВОДНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
Издаването у нас на „Полско-български
преглед“ в периода между двете световни войни безспорно е значимо
обществено-политическо и културно явление, чиято ярка градивна история си
заслужава усилието да бъде обстойно анализирана. Списанието започва да излиза
от 1919 г. Следват прекъсвания през
периода между 1925 г и 1931 г. Годината 1935 е последната през която то излиза.
По своето съдържание „Полско-български
преглед“ е с подчертано европейски
стандарти по размах и излъчващо колкото общочовешки, толкова и исторически,
естетически и емоционални внушения. В
значителен брой публикации, намерили място в неговите страници, могат да
се забележат достатъчно убедителни
доказателства за трайно продължаваща всеобща тенденция на постоянно коректно
поведение на цялата полска общност, изпъкваща както на индивидуално, така и на
групово ниво. Това проучване има за научна цел да покаже, че като цяло тази национално обособена група в България е
носела със себе си не само
екзистенциални, но и институционални измерения. Това ясно се вижда в
относителната устойчивост на колективните й ценности, чийто основни параметри,
намерили място в „Полско-български преглед“,
са създаване на чувство на конформизъм, семейна сигурност, поддържане на
колективни културни и религиозни традиции, искрена доброжелателност, стриктно
спазване на българските закони. Умерената корелация между тези тенденции и ценностната
саморефлексия показват голямата
чувствителност и необходимост в тогавашната българска обществена, политическа и
социална действителност поляците да поддържат значимостта на ценностите в
установеното от тях самите статукво. Важно е да се подчертае, че в това издание
те са го стабилизирали с постоянна
интензивност и равнопоставеност. Въпреки, че в техния живот не е имало много цвят и когато мислите им често
са се лутали между минало и настояще.
Цялата тази
посочена по-горе реалност, намерила своето място на страниците на
„Полско-български преглед“, има и друга
страна. И тя следва да бъде разкрита. Ксенофобията, омразата, нарушаването на
социални, културни, религиозни и човешки права в периода между двете световни
войни не са имали абсолютно никакви корени в българското общество. Този
безспорен факт намира потвърждение във всяка
една от страниците на това издание. Колкото и да звучи парадоксално доказателство намираме дори и в доклада на пълномощния министър на нацистка Германия
у нас Адолф Бекерле до райхминистъра
Рибентроп. След двата неуспешни опита за депортиране на български
евреи през март и май 1943 г., той
търси оправдание в заключението си, че
„… манталитетът на българския народ,
комуто липсва идеологическо възпитание, защото е израсъл заедно с арменци,
гърци, евреи, поляци и цигани, българинът не намира у тях никакви недостатъци,
които да оправдаят някакви особени мерки срещу всички тях“.[1] Преценката
изцяло отговаря на действителността. Много съществен детайл е и фактът, че
полската етническа общност, живееща постоянно в държава с официална
източноправославна религия, се е ползвала
с пълна свобода като никога и по никакъв повод не е имало каквато и да
било българска държавна намеса в нейните религиозни приоритети и привързаност. Това обстоятелство хвърля още
един солиден мост, утвърждаващ завидна духовна толерантност. В настоящото
издание, обект на научния ми интерес, има и други ясно очертани тенденции. Това е трайното присъствие в
неговите страници на рубрика посветена на многовековната история на Полша.
В
процеса на работата ми върху това издание от всяка негова страница вълнуващо
струеше запазен жив спомена за взаимно обявено желание за приятелство, уважение
и неподправена искреност на чувствата, насочени към по-нататъшно развитие и
утвърждаване на добронамереност между
българския и полския народ. Това са върхове, надживели пространство и време,
категорично отрекли фалшиви приятелства и лесни победи. За да ни сочат вярната
посока на постоянното си духовно присъствие в нашия задъхан делник. За наша
обща радост и днес тази жизнеутвърждаваща тенденция ярко изпъква във
взаимоотношенията между нашите две страни. Но, бих искал специално да
подчертая, че градивните основи на тези връзки са били солидно поставени преди
сто години от списанието „Полско-български преглед“ съхранило в себе си
топлината и сърдечността на двете братски славянски нации.
Авторът
