Това е увода /даден на български и английски език / към книгата посветена на живота и делото на известния български публицист Йосиф Хербст..
This is the introduction /given in Bulgarian and English/ to the book dedicated to the life and work of the famous Bulgarian publicist Joseph Herbst.
Целта на всяко изследване е да намери и покаже на днешните и утрешните поколения не изкривената от политически пристрастия истина за миналото, а да ги направи негови действителни наследници. Културното наследство за всяка нация никога не е било някакво бреме от трудно разбираеми, редки и странни находки, които се рушат или стареят почтено под праха на музейни експозиции. А преди всичко хляб насъщни и жива вода без които няма бъдеще. Поради тази причина би било редно понякога да се връщаме назад към миналото, където са заровени както доста важни мерки и критерии, така и заплетените възли на житейски съдби и несгоди.
На следващите страници ще направя опит да проследя живота и творческия път на един от най-изявените наши журналисти какъвто безспорно е основоположникът на българката публицистика Йосиф Яков Хербст. В издаваните от него вестници и списания е отразен един крайно смутен и същевременно слабо изследван период в историята на българската журналистика особено що се отнася за времето между 1923 и 1925 години. Тук специално бих желал да подчертая, че всеки ред, излезнал изпод перото на Хербст, е посветен най-вече на тази около тригодишна обществена реалност, белязана с драстичните крайности на българската политическа, стопанска, културна и обществена действителност. Всред многото си професионални постижения той е притежавал и още едно качество, с което категорично се отличавал всред гилдията. В неговия творчески потенциал различието в размера на получената информация се е криело не толкова в обосноваността на извода, колкото в качеството на наблюдението.
За никого никога не е било тайна, че Хербст често и открито е нападал властта чрез своите вестници. Това той го е правел с цялата мощ на саркастичното и вербално майсторство на публицистиката си. Следва да отбележа, че винаги е успявал. Защото общественото доверие в тогавашното правителство, както в законодателната и в съдебната власт, са били затънали дълбоко в отрицателна територия. Дълголетието на хербстовата публицистика далече не се отмерва с годините възраст, а с интензитета на извършеното от нея. Със силата на убедителното си слово той постигал в максимална степен актуалните му констатации да се размножат в печатни букви още на следващия ден. Така авторитетно заставал на върхове без да се превръща в площаден бърборко.
Когато проучвах творчеството на Хербст повече от видимо бе, че той е давал да се разбере едно: да си непокорен гражданин означава да си лош в очите на властимащите. Което пък ще рече постоянно да оспорваш и нарушаваш някакви фиктивни граници, с които същите тези овластени, са оградили живота ти. Правел е това с дълбоката убеденост, че винаги и неотстъпно журналистът трябва да се изправя с лице пред проверените и изстрадани истини. Затова, когато се докоснем до всеки негов написан ред, лесно можем да установим струящия му повик да се преодоляват с борба несправедливостите и да се вярва в мечтите. И затова е написал, че докато свят светува винаги ще има какви ли не сражения и фронтове, които ще ни задължават да заставаме пред вековечния избор - страх и бягство, водещи до робско унизително състояние или до смелост и достойнство, които ни въздигат над всичко в живота. Грубото закриване на хербстовите вестници не само говори, а направо крещи, че няма свобода на печата когато се допуска като полемичен елемент цепеницата.
Пиша тези няколко встъпителни реда с дълбоката убеденост, че съществуват имена, които се отделят от урагана на незначителността всред всекидневните събития и които нашата признателност поставя най-високо всред достойните и стойностните. Едно от тях е това на Йосиф Хербст. Изключителна личност, която никога не омърси с изгода и власт своята биография. И остава до края на дните си верен на битието и на мечтите си. Това е напълно достатъчно основание името му и неговото творчество и днес да са недосегаеми за оценките на посредствеността. Неговата публицистика е безкомпромисна към проблемите на обществото Създадена през миналия век тя е въздействаща и в наши дни, не само със силата на духа, но и с перото на създателя й.
Всяко изречение свършва там, където е точката. Текстът обаче продължава отвъд нейния хоризонт. Целта ми е да заведа читателя не само в посока на онези духовни пространства, очертали ярко параметрите на уникалната журналистическа деятелност на Йосиф Хербст. Но и да разкрия, през контекста на професионалната му вселена, неговото смазващо със жестокостта си време. Поради тази причина проучването ми ще се спре най-вече на сенките в националната ни история, а не на нейните бляскави страници. Трагичната гибел на този изключителен публицист властно изисква това.
Авторът
The aim of each study is to find and show today's and tomorrow's generations not the truth about the past distorted by political bias, but to make them its real successors. It is well known that the cultural heritage of any nation has never been a burden of hard-to-understand, rare and strange finds that are crumbling or aging honestly under the dust of museum exhibits. But mostly living water and daily bread without which there is no future. For this reason, it would be right to sometimes go back to the past, where very important measures and criteria are buried, as well as the tangled knots of life's adversities. On the following pages, an attempt will be made to trace the life and creative path of one of our most prominent journalists, such as the founder of Bulgarian publicistica, Joseph Herbst.
His newspapers and magazines reflect extremely turbulent and poorly studied times in Bulgarian history, especially with regard to the period between 1923 and 1925. Here I would especially like to emphasize that each of his lines, dedicated to this three-year social reality, marks the drastic extremes of the Bulgarian political, economic, cultural and social reality. Among his many professional achievements, he possessed another quality that distinguished him. In his creative potential the difference in the amount of information received was hidden not so much in the validity of the conclusion as in the quality of the observation. It has never been a secret that Herbst often and openly attacked the authorities through his newspapers. He did this with all the power of the sarcastic and verbal mastery of his journalism. I should note that he has always succeeded. Because public confidence in the then government, as well as in the legislature and the judiciary, had sunk deep into negative territory. The longevity of Herbst's journalism is not measured by age, but by the intensity of what she has done. With the power of his persuasive speech, he achieved to the maximum extent his current findings to be reproduced in block letters the very next day. So he stood on the tops without turning intoin a man who only chatters in the squares .
To be a disobedient citizen means to be bad in the eyes of those in power. Which means constantly challenging and violating some boundaries with which these same authorities have surrounded your life. For all these reasons, Joseph Herbst was constantly a thorn in their side. Because he did not spare his definitions for them. Behind every line of what he wrote, one can easily establish the the strong call to overcome injustices by fighting and to believe in dreams. He has shown and proved that while the world exists there will always be all sorts of battles and fronts that will oblige us to face the eternal choice - fear and flight, leading to a state of slavery or to courage and dignity that rise above everything in life. The constant "legal" closure of Herbst newspapers speaks for itself: that there is no freedom of the press when the the stick is allowed as a polemical element.
I conclude these few introductory lines with the deep conviction that there are names that stand out from the hurricane of insignificance in the midst of everyday events. To my personal satisfaction, as I have relied exclusively on archival documents and a large number of publications, the name of Joseph Herbst has always stood high among the worthy. And so it was untouchable for assessments of mediocrity. In the following pages I will try to tell the life story of this sparkling publicist, emotionally colored in its fullness. As we will see, the life story of Joseph Herbst is a novel that has become a reality.
Each sentence ends where the full stop is. However, the text continues beyond its horizon. My goal is to lead the reader not only in the direction of those spiritual spaces that clearly outlined the parameters of the unique journalistic activity of Joseph Herbst. But also to reveal, seen in the context of his professional universe, his crushing time with its cruelty. For this reason, my research will focus mainly on the shadows in our national history, and not on its glamorous pages. The tragic death of this brilliant publicist requires this.
The author
