Angelo Roncalli - introduction about his work and life in Bulgaria (1925-1935); Анджело Ронкали - живот и дело в България /1925-1935/р

Представеното тук резюме на книгата "Анджело Ронкали -живот и дело в България /1925-1935/" е на български и английски език. Книгата фигурира в каталога на Националната библиотека "Св.Кирил и Методий" под каталожен номер Ск 728871. Present here a summary of the book "Angelo Roncalli - life and work in Bulgaria / 1925-1935 /" in Bulgarian and English. The book listed in the catalog of the National Library "St. Cyril and Methodius" in catalog number Cк 728871.

П Р Е Д Г О В О Р

Безспорно личност от голям мащаб, чието желание за ярка изява на духовно-религиозна идентичност е негов постоянен спътник - това е може би най-точното определение за живота и делото на папския делегат в България монсеньор Анджело Джузепе Ронкали, впоследствие папа Йоан XXIII. Десетгодишният му престой у нас във времевия отрязък между 1925 г. и 1935 г. е белязан с ярко очертаните два полюса - на изключителен хуманизъм и състрадание към бедстващи хора без разлика на религиозната им и национална принадлежност и с безкомпромисна последователност при реализирането на политиката на Ватикана по отношение укрепването на българската католическа общност. Твърде многостранна и разнолика е неговата дейност, сложна и нестандартна е неговата крупна фигура, за да бъде вместена в координатната система, позната ни от толкова много биографични очерци. Според намерените от нас огромен брой документи се оказа, че неговата ярка и оригинална личност надхвърля тесните рамки на своето време. Бързаме още в началото на нашето изследване да подчертаем, че в следващите страници читателят няма да се срещне с една зализана и стерилна историческа монография, а със задълбочено проучване, съставено изключително на базата на архивни източници. И още нещо съществено - ние сме се опитали да проследим коректно всяка една стъпка на папския делегат у нас .

          Като цяло дейността на Ронкали може да бъде разбрана само, ако се разглежда в контекста на събитията, които разтърсват България през онази епоха. Още повече, че той попада в изнемощяла до краен предел държава, в която от една страна, икономиката е силно разстроена под бремето на огромните военни репарации, а от друга страна, десетки хиляди вдовици вече са включени в списъците за държавни пенсии. Паралелно с това в следващите страници ще бъде направен обективен анализ на откритите от нас архивни документи и материали на онази сложна и противоречива обстановка, в условията на която делегатът на Ватикана умело е балансирал между острите реакции на Българската православна църква срещу дейността му и не всякога благосклонното отношение на централната и особено на местната власт към неговите мащабни религиозни стъпки.

          Положението на монсеньор Ронкали на българска земя, освен впечатляващите негови изключително хуманни действия по оказването на всестранна помощ на пострадалите от атентата в катедралата „Св. Неделя” през 1925 г и след земетресението в Чирпан през 1928 г, които ще са обект на специалното ни внимание, е благоприятствано от едно твърде важно обстоятелство. Това е съществената му роля, която той изиграва, при сключването на брака между италианската принцеса Йоанна Савойска и цар Борис ІІІ. Всичко това определя действително уникалната позиция на Ронкали, която повече и при никакви други обстоятелства няма да се повтори спрямо нито един от следващите официални представители на Ватикана в България. Но в същото това време безспорно успешната му религиозна дейност у нас в перспектива се превръща в съществена част от разстилането на червения килим пред него, извел го в края на краищата до възхода му към папския престол под името папа Йоан ХХІІІ. Ето защо намираме за редно да напомним, че в света на международните отношения случайността отдавна си е спечелила законно място. Но от друга страна, животът е доказал, че чудесата не се случват на онези, които ги очакват в бездействие.

В нашето проучване ние сме направили всичко възможно, за да предадем фактите и аромата на една десетгодишна история - реална част от живота на Анджело Ронкали в България - такава, каквато тя се е развивала и която е оставила дълбоки следи в архивните документи на отдавна отшумелите години. По принцип, неговият обществен сан му е предлагал посредствени задължения и поносима скука. Но той избира съвсем друг път - на активното и градивно действие, извършвано от човек, запасил се не само с мечти и с дълбока убеденост, че за вярата граници няма, но и проявяващ реализъм, подхранван постоянно от мисионерски плам. Знайно е, че нищо велико и нищо трайно не може да бъде постигнато в човешката дейност без наличието на хора, които със своя талант, характер и воля вдъхновяват, мобилизират и направляват определени обществени усилия. Всеки, който иска да победи, трябва да се заобиколи с победители. Човек, който по цял ден клечи край кокошки, ще се научи единствено да рови в пръстта и да се бие за трохи.

          Изследването ни има за цел върху основата на значителен по обем архивен материал да реализира среща с истински достижения на духа, а не с техните заместители. Не бива да забравяме, че на този свят има и хора, които винаги са работели с абсолютни величини, а не да трупат нюанси. В нашия случай едно обаче е безспорно - досегът до архивните масиви действително ни направи съпричастни със събития, които са свидетелство за истината на онези дни. Това е време, през което животът и делото на Ронкали в България от исторически епизод успяват да се превърнат в историческа даденост, определила с всичките й плюсове и минуси хоризонтите на неговата деятелност у нас. Когато проследяваме първите стъпки на престоя му в България, веднага става ясно, че папският делегат пресича държавната ни граница без какъвто и да било практически опит относно обществено-политическите отношения в Източна Европа. На пръв поглед излиза, че той едва ли не е оставен сам да се справя в абсолютно чуждата му и напълно непозната среда. Но не след дълго Ронкали постепенно започва все повече да осъзнава, че едно бъдещо обединение между християните, извършено отгоре, не може да стане нито чрез уния, постигната чрез споразумение между съответните висши църковни клирове, а още по-малко с договаряне между държавните владетели. Годините, прекарани от Ронкали в нашата страна му помагат да осъзнае, че на първо място е необходима задълбочена духовна подготовка долу - всред низините, при обикновените хора. Там, където традицията е неуязвима зад дебелите стени на невежеството, където пътищата в душите са обрасли с какви ли не религиозни предразсъдъци и противоречия и които могат да бъдат прочистени единствено чрез сърцато желание за взаимно проникване и осмисляне на духовните ценности на отделните църкви. При всички случаи обаче това е сфера, в която папският делегат прави запомнящи се крачки. Следва да посочим, че този негов извод не е резултат на някакво случайно хрумване. Доказателствата са налице. Първите негови посещения са до най-отдалечените населени кътчета на страната, към които той се отправя решително почти веднага едва ли не още след слизането си от влака на гара София. И което е много по-същественото - навсякъде той не само се запознава, но и вниква внимателно в проблемите на местните католически общности и далече не само изслушва споделеното от техните ръководители. Както се вижда, това безспорно е конструктивен почерк, който няма нищо общо със съвременното безсмислие и пилеене на средства по изпълнени с изкуствен патос международни мероприятия, най-често провеждани в световноизвестни първокласни курортни зони. От друга страна, неговото общуване с висши православни български духовни представители се е превръщало в добра основа за сериозно осмисляне на другото виждане, за даване на сигнали за разбирателство и коректно изразяване на съпричастност с оценката, че разногласията в тънкостите на религията би трябвало да бъдат оставени за бъдещето.

          Липсата на конкретни инструкции от страна на Рим дават възможност на Ронкали да бъде гъвкав и инициативен при определянето на целите си в България. Неговото пътуване из страната по-скоро прилича на обиколки на мисионер, без обаче самият той да е такъв. Навсякъде той проявява дипломатичност от най-висока проба, като в същото време по официален статут не е дипломат. И най-накрая, осъзнал напълно идеите на икуменизма, той не започва да ги проповядва, а прави най-важното - с поведение и слово дава да се разбере, че почита искрено българските национални каузи, без обаче официално да се обвързва с която и да било от тях. Ронкали идва в страната ни като представител на своето време, култивиран във Ватикана, но бързо доказва, че не е от хората, които влизат в голямата политика с попътния вятър на стародавния авторитет. Той обаче напуска България, оценил по достойнство качествата на чуждата и различна духовна култура и светоусещане. Ето защо тъкмо този негов реален досег и натрупан безценен опит от българската действителност стават част от фундамента за реализирането три десетилетия по-късно на неговата инициатива, родила идеала на Втория ватикански събор. Има събития, които се вдъхновяват от крясъка на улицата, от слуховете по пазарищата и от следите по паважите. Проведеният събор във Ватикана няма нищо общо с посочените по-горе социално-политически предизвикателства. Защото не е някаква абстрактна академична програма за реформа, а наследство, оставено от папа Йоан ХХІІІ с трайна следа в духовната карта на света.

От друга страна, когато човек се залавя да пише книга - и при това за мащабна личност като Анджело Ронкали - се налага да бъде отделено особено внимание за това, да не би тя от прочитна да се превърне в каталог с анотации. Ето защо изборът на дадена проблематика - често пъти плод на субективното авторово виждане - на някому може да се стори и неправилен. Все пак бихме искали да подчертаем, че когато решихме да започнем това наше историческо проучване, ние не сме се ръководели единствено от стремежа просто да създадем печатно произведение с познавателна цел. Имахме и искреното намерение максимално обективно, водени от откритото в архивите, да анализираме историческата истина за престоя на папския делегат Анджело Джузепе Ронкали в България. Всичко, което той успява да направи у нас, каквито и да са били игрословиците и акробатиките на логиката, едно нещо е пределно ясно: той е притежавал рядкото качество да обединява в името на неговата кауза. С цялото си поведение и многобройни изказвания той доказва, че изграждането на взаимно доверие е било негов морален императив. Към дълбокото му желание да вниква и анализира сложните човешки взаимоотношения, би трябвало да прибавим и стремежа му да надникне във вселената на всеки. Разяснявайки своите виждания за по-добър свят, той с изключителна увереност е успявал да породи виталност всред слушателите и последователите си. Защото добре е знаел, че всяко равновесие действа най-добре, когато бъде укрепено със съглашение за общи ценности. В това отношение архивните документи пределно ясно ни посочват, че само хора като папския представител, които искрено се стремят да бъдат полезни на другите, имат огромно преимущество. В тази област, както се оказва, той просто е нямал конкуренти. Прастара истина е, че всеки, който е способен да се постави на мястото на друг и желае да разбере неговия начин на мислене, за да му помогне, може да не се безпокои за това, какво бъдеще го очаква. Не е необходимо да казваме, че такъв пример за подобно поведение вече ни е добре познат от архивите. Той се казва Анджело Ронкали. Той успява, за разлика от редица свои именити съвременници, да прехвърли мост между духовните пожелания и социалната реалност. Това е неговата житейска философия, поставила си за цел да бъде фар за ориентиране и надежда за постигане на високи идеали. Защото доминиращата роля може и да се крепи на властта, но лидерството изисква да се гради консенсус.

        Тук ще си позволим да споделим, че оценката дали сме успели в начинанието си, може да даде само и единствено читателят. Да бродиш из миналото през спомени, размисли и архивни документи - това също има своето очарование. Животът е показал и доказал, че на историята в крайна сметка са необходими не измислени или неверни, а истински доказателства, за да бъде тя поучителна и полезна за поколенията. На следващите страници ще се опитаме да направим тъкмо това. Написаното в тази книга може да не е цялата истина, но в нея няма нищо друго освен истина - такава, каквато тя се съдържа в българските и чуждестранни архивни масиви. И още нещо. Историческата наука изисква честност и откритост. В нея може понякога изследователят и да сгреши, но никога не бива лъже! Когато се опитваме да съдим и преценяваме миналото, то не идва при нас, а ние отиваме при него. Нашето повествование върви през различни житейски пластове, аргументирани с архивни документи, писма и дневници. Но заедно с това то е придружено със субективната авторова позиция, подкрепена с пълнотата на архивните факти и съпътствана от искреното ни желание да се придържаме към най-добрите традиции на българската публицистика. Всичко това има за цел да очертае хода на проучване, в чийто мотиви прозират дълбоки и важни житейски аспекти. Тяхната същност читателят без особена трудност ще открие най-вече в острия сблъсък между православието и католицизма - две религиозни полета със собствен потенциал за развитие на българска почва.

В официалния сайт на Ватикана, посветен на биографията на папа Йоан ХХІІІ, има само един абзац за българския му период:„On 19 March 1925 he was ordained Bishop and left for Bulgaria. He was granted the title Apostolic Delegate and remained in Bulgaria until 1935, visiting Catholic communities and establishing relationships of respect and esteem with the other Christian communities. In the aftermath of the 1928 earthquake his solicitude was everywhere present. He endured in silence the misunderstandings and other difficulties of a ministry on the fringes of society, and thus refined his sense of trust and abandonment to Jesus crucified ( На 19 март 1925 той беше назначен за епископ и тръгна за България. Беше му присъдена  титлата апостолически делегат и остана в България до 1935 г,  посещавайки католическите общности и установявайки връзки на чест  и почит с християнските общности. По време на последиците от земетресението през 1928 година неговага грижа се чувстваше навсякъде. Той издържа мълчаливо неразбирателствата и другите  трудности на духовенството на повърхността на обществото и по този начин пречисти своето чувство на дълг към Христовото разпятие-превод бълг. ). 

        От наша гледна точка намираме, че горните два реда и половина са крайно недостатъчни, когато се отнася до завидна дейност, осъществявана в продължение на цял един десетгодишен престой в България. Още повече че става дума за реалиста Анджело Ронкали - човекът, който никога не си е позволявал да разхищава време за незначителна неща или пък да се люлее в илюзията на отвърнатата от цивилизацията религиозна самота. Това предопределя в крайна сметка същността на неговия български период, отдаден в името на реализации, които изграждат бъдещето, а не да са прикрити в проблемите на миналото. И още нещо. В хода на нашето проучване ние открихме следната последователност в поведението на папския представител - той никога не се е ласкаел от приятелства, спечелени след хвалебствие по негов адрес, но и никога не е проявявал страх от враждебност, предизвикана от нечие отрицание. Това е присъщо единствено за хора, които имат предостатъчно много работа в света на полезното и необходимото при реализацията на поставените от тях самите цели. Не случайно древните римляни са твърдяли, че дълголетието не се измерва с годините, а с интензитета на преживяното и извършеното.

Настоящата книга представлява научно-изследователска монография с подчертано ясен исторически аспект, в която са изследвани с голям брой оригинални документи и снимки по-конкретно следните теми.:

- Конкордатът - реалност или химера;

- Атентатът в църквата «Св.Неделя» и действената помощ на монсеньор Ронкали;

- Земетресението в Чирпан и хуманитарната подкрепа на монсеньор Ронкали;

- Отношенията между цар Борис ІІІ и папския делегат Ронкали;

- Действията на монсеньор Ронкали за укрепване на католическата общност в България;

- Международната дейност на Ронкали от територията на България;

- Взаимоотношенията на Ронкали с българската държавна власт;

- Личният живот и пример на Ронкали в България;

- Съпротивата на Българската православна църква срещу дейността на Ронкали в България и по-конкретно: случаят в Топузларе и Довруклий, Ямболско; случаят в Малко Търново; събитията в Тополовград (Каваклий);

- Позицията на Българската православна църква спрямо католическите училища през българския период на Ронкали ;

- Опит за оценка на десетгодишния престой на Ронкали в България (1925-1935г);

- Еврейският въпрос – новата допирна точка между цар Борис ІІІ и монсеньор Ронкали;

- Анджело Ронкали (папа Йоан ХХІІІ) и комунистическа България (1944г-1963г);

- Оперативната дейност на Българската Държавна сигурност срещу приятелския кръг на Анджело Ронкали (1944г-1989 г);

           Текстът на книгата е както художествен и повествователен, така и строго изследователски. Анализите и заключенията са направени въз основа на голям брой оригинални документи, значителна част от тях открити от нас за първи път в различни архивни източници като тези на Комисията по досиетата (България), Държавната Агенция „Архиви” (България), Регионалните агенции „Архиви” (България), Народната библиотека „Св.Кирил и Методий” - София, Международната фондация „Раул Валенберг” (IRWF - Израел), Германския държавен архив (Бундесархив) , Германския политически архив (Политархив) в Берлин и др.

          Накрая бихме желали да изкажем нашата специална благодарност на мнозина, без чиято действена помощ това изследване нямаше да бъде такова, каквото е в сегашния му вид. Всред тези чудесни и отзивчиви хора, които ни позволиха достъп до архивните материали, са г-н Евтим Костадинов - председател на Комисията по досиетата, г-н Иван Комитски, председател на Държавната Агенция „Архиви”, доц. д-р Мартин Иванов - бивш председател на Държавната Агенция „Архиви”, проф. д-р Боряна Христова - директор на Народната библиотека „Св. Кирил и Методий”, Даниел Райнер - изпълнителен директор на Международната фондация „Раул Валенберг” (IRWF) Израел (за досието на Ронкали), Бундесархивът в Берлин, Политархивът в Берлин и др. Дължим също така нашето дълбоко уважение и признателност за съдействието, което ни бе оказано от всички техни сътрудници.

 

P R E F A C E

Undoubtedly, Angelo Roncalli is a personality of great significance, whose desire for bright manifestation of spiritual and religious identity was his constant companion. This might be the most accurate definition of the life and work of a papal delegate in Bulgaria Monsignor Angelo Giuseppe Roncalli, later Pope John XXIII. His ten-year stay in the country, in the time period between 1925 and 1935 was marked by the clearly outlined two poles of an exclusive humanism and compassion for people in poverty, regardless of their religious affiliation and nationality and with a thoroughgoing uncompromising consistency in implementing the policy of the Vatican with regard to the strengthening of the Bulgarian Catholic community. Too many-faced and diverse is his work, his so complex and unusual is his magnificent figure, to be incorporated into the coordinate system, known by so many biographical essays. According to the huge number of documents, that we have found his bright and genuine personality appears to go beyond the scope of the frames of his time. We hurry on to underline at the very beginning of our research, that the reader will not come across a historical monograph in the following pages, but across a in-depth study based exclusively on archival sources. And something more important: We have tried to trace correctly each step of the papal delegate in the country.

As a whole, Roncalli’s work can be understood only if seen in the context of the events which had shaken Bulgaria during this epoch. Moreover, he falls into a country that had become exhausted to the utmost limit and where the economy, on the one hand, had heavily staggered under the burden of the huge military reparations, on the other hand, dozens of thousands widows have already been included into the lists of state pensions. In parallel with it, in the following pages an objective analysis of the archival documents and materials, that we have been able to find, will be provided about this complex and contradictive situation under the conditions of which the delegate of the Vatican has perfectly balanced between the sharp reactions of the Bulgarian Orthodox Church against his work and the not always benevolent attitude of the central and especially the local authority towards his large-scaled religious steps.

Besides his impressive extraordinary human activities in rendering wide-ranging assistance to the victims of the assault on the Cathedral “St. Nedelya” in 1925 and after the earthquake in Chirpan in 1928, which are the subject of our special attention, Monsignor Roncalli’s position on Bulgarian soil was favoured by a very important circumstance. This is his substantial role that he plays in contracting a marriage between the Italian Princess Giovanna of Savoy and Tzar Boris III. All this defines indeed the unique Roncalli’s position, which will not be repeated anymore and under no other circumstances in relation to the succeeding official representatives of the Vatican in Bulgaria. However, at the same time his undoubtedly successful religious activity in the country in perspective becomes an essential part of spreading the red carpet in front of him, which - in the end - lead him off to his upsurge to the papal throne under the name of Pope John XXIII. For that reason, we find it appropriate to recall the fact that the coincidence has acquired its legitimate place in the world of international relations. But on the other hand, life has proved that miracles do not happen to those who are waiting for them in inaction.

In our study, we have done everything possible to convey the facts and the scent of a ten-year history – a real part of Angelo Roncalli’s life in Bulgaria – as it developed and that has left deep traces in the archival documents about past long-faded years. Principally, his public dignity has offered inferior obligations and endurable boredom. However, he chooses a completely different way – the one of an active and constructive action, provided by a person who has a good stock not only of dreams and deep conviction that there are no limits to religion, but at the same time manifesting realism, constantly fed up by missionary flame. It is known that nothing great and nothing lasting can be achieved in the human activity without the presence of people, who – with their talent, character and will – inspire, mobilize and guide certain public efforts. Everybody squatting on his haunches will only learn to scratch the soil and fight for crumbs.

Based on extensive archival materials, our study aims at meeting real achievements of the spirit and not their substitutes. We should not forget that in this world there are people who have always worked with absolute variables and not in order to pile up nuances/shades. In our case, however, one fact is indisputable – the access to the archival files makes us indeed involved in events which are a proof of the truth in those days. This is the time period during which Roncalli’s life and work in Bulgaria manage – in a historical point of view – to become a historical fact outlining the horizons with all its pluses and minuses of his activity in our country. When tracing the first steps of his stay in Bulgaria, it immediately becomes clear that he crosses our state border without any kind of experience concerning the socio-political relations in Eastern Europe. At first sight, it seems that he has been left alone to manage the surrounding reality, fully alien and completely unfamiliar to him. But, the papal delegate gradually begins to become more and more aware of the fact, that a future unification among the Christians, done from above, cannot be fulfilled neither by a union, achieved by an agreement between the respective senior ecclesiastical clergy, nor even by an agreement between the state rules. The years spent by Roncalli in our country help him realise, that – on the first place – a profound spiritual preparation from below is necessary – among the lowest strata of society, the ordinary people. There, where the tradition is invulnerable behind the thick walls of ignorance, where the roads in the souls have become overgrown with all kinds of religious prejudices and discrepancies and which can be cleaned up only by a hearty desire for mutual infiltration and understanding of the spiritual values of the different churches. In any case, however, this is an area, in which the papal delegate makes remarkable steps. We should point out that this conclusion of him is not the result of any coincidental stroke/idea/random idea. The proofs are in evidence. His first visits are to the most remote inhabited corners of the country, to which he decidedly makes his way almost immediately after his getting off the train at the central train station Sofia. And everywhere – what is much more crucial – he does not only get acquainted with the problems of the local Catholic communities, but also carefully goes deeply in them and he does not only listen to their leaders. As being seen, this is undoubtedly a constructive handwriting, which has nothing in common with the contemporary absurdity and wasting of means on international, full of artificial pathos, events, mostly being hold in world-known first-class resort areas. On the other hand, his intercourse with higher orthodox Bulgarian clerical representatives was transformed into a good basis for a serious rationalization of the other vision, for giving signals of understanding and for correct expression of commitment with the estimation that the dissensions of the cobwebs of religion should have been left to the future.

The lack of concrete instructions on the part of Rome gives Roncalli the opportunity to be flexible and entrepreneurial when defining his objectives in Bulgaria. His journey around Bulgaria resembles more a tour of a missionary, however, he personally is not a missionary. Everywhere he manifests diplomacy of high level, while at the same time – according to his official status – he is not a diplomat and in the end having fully realized the ideas of ecumenism, he does not commence to sermonize them, but does the most important – with his behavior and speech he makes it clear that he sincerely respects the Bulgarian national ideas without however to bind himself to any of them. Roncalli comes to our country as a representative of his time, educated in the Vatican, but he rapidly proves that he does not belong to the people who go into to great politics together with the forewind of the old-fashioned authority. However, he leaves Bulgaria having estimated the qualities of the foreign and different spiritual culture and conception of the world on their merits. Exactly that real approach of him and invaluable gained experience in the Bulgarian reality becomes a part of the groundwork for implementing his initiative three decades later, which has born the ideal about the Second Vatican Council. There are events that were inspired by the shrieks at the markets and by the tracks on the pavements. The Council held in the Vatican has nothing in common with the above mentioned socio-political challenges. Because it is not a kind of an abstract academic program about reforms but a heritage left by Pope John XXIII with a permanent trace in the spiritual world map.

On the other hand, when one commences to write a book – and moreover about a large-scaled personality as Angelo Roncalli – it is necessary to pay a special attention to the fact, that the book can turn from a reading book for reading into a catalogue with annotations and documents. For that reason, the choice for a certain topic – very often a result of a subjective author’s viewpoint – might sometimes seem to be also not correct. However, we would like to point out that when we have decided to commence this study of us, we were not led only by the endeavour to create a printed work with the purpose of informing. We have the sincere intention to analyse in the following pages the historical truth about the papal delegate Angelo Guiseppe Roncalli’s stay in Bulgaria optimally at the most, being led by what we have found in the archives. All that he manages to do in our country, regardless of any kind of puns and acrobatics of logic, there is one thing that we should clearly say: He possessed the rare quality to unite in the name of his cause. With all his behavior and numerous statements he proves that building mutual trust was his moral imperative. To his deep desire to go deep into and to analyse the complicated human relationships, we should add also his desire to peer into everybody’s universe. Explaining his own visions for a better world with extreme confidence, he managed to create vitality in the midst of his listeners and followers. Because he has known that any balance works best when reinforced with an agreement on common values. In this respect, the archival records very clearly point out to us, that only people like Papal Delegate, who sincerely strive to be helpful to others, have a huge advantage. In this respect, as it turns out, he just had no competitors. An ancient truth is that anyone who is able to put himself in the place of another and wishes to understand his way of thinking to help him should not worry about what future awaits him. No need to say that we already know such an example of behavior from the archives. His name is Angelo Roncalli. He was able, unlike many of its prominent contemporaries to make a bridge between the spiritual desires and the social reality. This is his philosophy of life that set the goal to be a lighthouse of hope and guidance to achieve high ideals. Because the dominant role can keep power but the leadership requires building consensus.

We shall allow us to disclose that the estimation, whether we have succeeded with our initiation, can only and solely give the reader. To roam about the past through memories, thoughts and archival documents – this also has its charm. Life has shown and proved that the history does not need – in the final analysis - imaginary or untrue but real proofs, in order to be instructive and useful for the generations. In the following pages, we shall try to do exactly this. What we have written in this book might not be the whole truth, but there is nothing else than the truth itself – the way it has been comprised in the Bulgarian and foreign archival records. One more thing: The historical science requires fairness and transparency. The researcher might also be wrong with it, but one should never say the untruth! When we try to judge and estimate the past, it does not come to us, but we go to the past. Our narration goes through different life strata, argued by the archival documents, letters and diaries. However, it is also accompanied by the subjective author’s position, supported by the completeness of the facts and the detailed accuracy and the sincere desire to stick to the best traditions of the Bulgarian publicism. All this sets the goal of outlining the course of the research, in whose motives deep and essential life aspects are transparent. The reader will discover their nature without any difficulty mostly in the sharp clash between the Orthodoxy and the Catholicism – two religious poles with their own potential for development on Bulgarian soil.

On the official website of the Vatican, dedicated to the biography of Pope John XXIII, there is only one passage about his period in Bulgaria: „On 19 March 1925 he was ordained Bishop and left for Bulgaria. He was granted the title Apostolic Delegate and remained in Bulgaria until 1935, visiting Catholic communities and establishing relationships of respect and esteem with the other Christian communities. In the aftermath of the 1928 earthquake his solicitude was everywhere present. He endured in silence the misunderstandings and other difficulties of a ministry on the fringes of society, and thus refined his sense of trust and abandonment to Jesus crucified”. From our point of view, we think that the two above mentioned rows are fully insufficient, when it comes about a noteworthy work provided in the course of a whole ten-year stay in Bulgaria. Moreover, it concerns the realist Angelo Roncalli – the person who never allowed himself to waste time for insignificant things or, however, to swing/sway in the illusion of the religious loneliness cast out by the civilization. In the end, this predestines the nature of his Bulgarian period devoted in the name of implementations that build the future, and not to be hidden in the problems of the past. One more thing: In the course of our narration, we have found out the following consistency in the behavior of the papal delegate: Ne never feels flattered by friendships won after eulogy for him, but he also never shows any hostility because of someone’s denegation. This is only innate in people who have too much work in the world of benefit and necessity when fulfilling their set tasks. Not by chance, the ancient Romans had claimed that the longevity is not being measured by the years, but by the intensity of what one had experienced and done.

This book represents a historical scientific monograph based on original documents and photos, researching in particular the following topics:

• Concordat - reality or chimera;
• The assault on the Cathedral “St. Nedelya” and the active help of Monsignor Roncalli;
• The earthquake in Chirpan and the humanitarian support of Monsignor Roncalli;
• The relations between Tzar Boris III and the papal delegate Roncalli;
• Monsignor Roncalli’s actions in strengthening the Catholic community in the country;
• Roncalli’s international activities on the territory of Bulgaria;
• The relationsships between Roncalli and the Bulgarian state authority;
• Roncalli’s private life and example in Bulgaria;
• The resistance of the Bulgarian Orthodox Church against the activities of the papal delegate Angelo Roncalli in Bulgaria, and more concrete - the case in Topuzlare and Dovruklii, close to Jambol; the case in Malko Tarnovo; the events in Topolovgrad (Kavaklii);
• The position of the Bulgarian Orthodox Church towards the catholicism during Roncalli’s Bulgarian period;
• The position of the Bulgarian Orthodox Church towards the catholic schools during the Bulgarian period of Roncalli;
• An attemp for evaluation of the 10 - year- period of Roncalli in Bulgaria (1925-1935);
• The Jewish question - the new interface between Tzar Boris III and Monsignor Roncalli;
• Angelo Roncalli (Pope John XXIII) and communist Bulgaria (1944 - 1963);
• The operations of the Bulgarian State Security against the circle of friends of Angelo Roncalli (1944 - 1989);

The text is as well literary and narrative as strictly researchable.. We have tried to analize the facts and events and to do conclusions on the base of many original documents, much of them found by us for first time in different archive sources as those of the Commission of Records (Dossier Commission ) - Bulgaria, the State Agency “Records” - Bulgaria, the Regional Agencies “Records” - Bulgaria, the National Library “St. Kiril and Methodius”, the International Foundation “Raoul Wallenberg” (IRWF) - Israel, theNational German Record Office in Berlin (Bundesarchiv), the German Political Record Office (Politarchiv), etc.

At the end, we would like to express our gratitude to many people, without whose support this research would not be the one that it is in its current shape.Among all these wonderful and forthcoming people, who have allowed us the access to the archival materials, are Mr. Evtin Kostadinov - Chairperson of the Commission of Records - Bulgaria, Mr. Ivan Komitski - Chairman of the State Agency “Records”-Bulgaria , Martin Ivanov, PhD - Former Chairman of the State Agency “Records”, Boriana Hristova, Prof. PhD - Director of the National Library “St. Kiril and Methodius” - Sofia, Daniel Rainer - Executive Director of the International Foundation “Raoul Wallenberg” (IRWF), Israel (for Roncalli Dossier), the National German Record Office in Berlin (Bundesarchiv), the German Political Record Office (Politarchiv), and others. We also owe our deep respect and gratitude for the assistance that has been provided to us by all their collaborators.

Sofia