Книгата ми "Фрагменти от царския архив"/ "Fragments of the royal archive"/ фигурира в Националната библиотека "Св. Кирил и Методий" под каталожен номер Ск 754685. My book "Fragments of the royal archive" is listed in the National Library of St. Cyril and Methodius under catalog number СР 75468. The introduction here is in Bulgarian and in English.
НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ
Без
изключение всички използвани архивни документи в сегашната ми книга „Фрагменти от царския архив” десетилетия наред са били пред очите на не
един или двама изследователи, проучващи подобна
проблематика. Още повече че бдителна
ръка, с някои изключения, не е удряла печата „секретно” върху по-голямата част от тези материали. По необясними обаче лично за мене причини никой
никога към днешна дата не ги е удостоявал с необходимото внимание. Напразно.
Защото това не са само области на мрак и загадки в познанията ни за близкото
минало.Но и база, съдържаща предостатъчно интересна информация, зад която стои ежедневието
на един наистина малко познат свят – личният живот на царската фамилия, представляващ
чудесна, при това напълно реална илюстрация от народните приказки. Така че сегашното
проучване волно или неволно достигна до
открития, които надхвърлят първоначално възникналите цели и породилите ги въпросителни.
Всички те са пряко отражение на крайно
противоречивия Двадесети век, предизвикал коренно различни
промени в сложните вътрешни и международни отношения, от които е изпъстрена
като родопски китеник политическата действителност в България. В контекста на
споделеното в горните редове намирам за съвсем нормално някои от аргументите и
логическите ми разсъждения на следващите страници да се окажат открити за
критики. В това не съзирам нищо обезпокоително или нередно. Защото, както е добре
известно, положителното при всеки дебат е раждането на истината. Живата историческа действителност като правило
винаги е по-сложна от примитивните кабинетни схеми. Ето защо, когато изследователят се
потопи в потока от събития с които го срещат архивните документи, той рано
или късно започва да разбира мотивите на човешките постъпки и ако не ги оправдава, то поне се стреми
обективно да си ги обяснява. А това само по себе си вече не е малко. Тъй като
от другата му страна са телевизионните водещи, политиците и най-различни по
сорт експерти, които полагат титанични
усилия за да подменят солидните аргументи с банална демагогия. Аз преследвам
съвсем друга цел: ще се опитам, на
базата на автентичен документален архивен материал, да търся не слушатели, а
събеседници. Такава позиция намирам за по-достойна. Авторът
A FEW INTRODUCTORY WORDS
Without exception all
used by me archive documents in the present book, "Fragments of the royal archive" for decades have been at the sight of not one or two
researchers investigating similar problems. Moreover an attentive hand has not
stamped the sign "secret" on these materials. For unexplained
personally for me reasons no one ever to present has paid due consideration to
them. In vain. Since these are not only areas of darkness and mystery in our
understanding of the recent past. But a base containing plenty of
interesting information behind which stands the everyday life of a really
little known world - the private life of the royal family, representing a
magnificent and completely real illustration of the folk tales. So the present
study intentionally or unintentionally reached discoveries that go beyond the
originally arisen goals and questions. All of them are a direct reflection of
the extremely controversial twentieth century, which caused different changes
in the complex domestic and international relations, of which the political
reality in Bulgaria is brightly coloured like a Rhodope blanket. In the context of the shared in the
above lines I find quite normal some of my arguments and logical
interpretations on the following pages to be subject to criticism. I don’t find
in that anything disturbing or wrong. It is well known, that the positive at
any debate is the birth of the truth. As a rule the live historical reality is
always more complex than the primitive cabinet schemes. Therefore, when the
researcher is immersed in the flow of events where he meets the archive
documents, he eventually begins to understand the motives of the human actions
and if he does not justify them, at least he objectively seeks to explain them.
And this in itself is not so little. Since on the other side are the
television presenters, politicians and various experts who exert titanic
efforts to replace the solid arguments with boring demagoguery. I pursue an
entirely different purpose: I will try, based on authentic documentary archival
material, not to seek listeners but interlocutors. I find such a position more
worthy.
THE AUTHOR