Angel Kouyoumdjiysky - life between precipices and peaks - Ангел Куюмджийски - живот между пропасти върхове

 

Тук са поставени двата увода на книгата на български и на английски език. Книгата е с междунареден кодификаионенп номер   978-619-02-0676-7

Here are the two introductions to the book in Bulgarian and EnglishThe book has the international codification number 978-619-02-0676-7

УВОД 

Кой е Ангел Куюмджийски, наричан от приятелите си Куюм? Какво е неговото влияние в българската икономика, политика и история? Той безспорно е един от най-интересните българи. На него са посветени редица публикации, които дават откъслечни сведения за живота му. Правени са опити за анализи и догадки, но те така и не успяват да повдигнат завесата пред твърде загадъчния, както се оказа, житейски път на родения в Самоков Рахамим Нисим Куюмджийски. До ден днешен няма открита дори една достоверна негова фотография в българските и чуждестранните архивни масиви. Интересен факт, който затруднява в значителна степен изследването на неговата личност, е изписването по различен начин на фамилното му име на латиница: Kouyoumdjisky, Kuyumdzhiisky, Kuyumdzhisky, Kuyumdjiski, Kujumschisky, Koumoudjinsky, Koujoumdjisky, Kouyoumdjeff и вероятно поне още толкова интерпретации. Една от вероятните причини за това изписване е трудността да бъдат точно предадени буквата „ю“ и буквосъчетанието „дж“ на латиница. За учудване е, че и в изписването на кирилица се срещат странни варианти от рода на Куюмджиев и Куюмжицкий.

Архивните, историческите и литературните източници, на чиято основа се реализира това документално проучване, определено разкриват един действително необикновен житейски път, изпълнен със завои, бързеи и обрати, в отделни случаи неподатливи за обясненията на нормалната логика. Ангел Куюмджийски съчетава в себе си невероятно много превъплъщения, и – това не може да му се отрече – повечето от тях успешни. Животът му преминава през коренно различни стадии – той е издател, благотворител, финансист, търговец, консултант, дипломат и разузнавач.

Бляскавата му кариера в банковото поприще започва като обикновен банков чиновник, който бързо се издига до крупен финансист, участващ като член на управителните съвети и като акционер в Балканска банка, Френско-белгийска банка, Пловдивска банка, Франко-белгийска и балканска банка, Франко-българска банка и белгийската Banque pour l’Etranger. Тези позиции му помагат да участва и като директор и акционер в някои от най-големите и важни за българската индустрия търговски дружества, като Застрахователно дружество „Орел“ АД, „Нафта“ АД (петрол), „Астра“ АД (обущарска индустрия), „Съединени (по-често срещано в изворите като „Съединените“ – б. а.) тютюневи фабрики“ АД, „Изида“ АД (керамично дружество), „Желязна ръка“ (металодобивна и металообработваща индустрия), „Беров и Хоринек“ (текстил), „Вулкан“ АД (въгледобив) и вероятно в още много други предприятия. Изброяването е без претенции за изчерпателност. Напълно е възможно нашият герой да е участвал и в други финансови институции и търговски дружества, за които не са запазени документи.

Но Куюмджийски се оказва важна фигура и за новите власт имащи след 9 септември 1944 г., които били готови на редица отстъпки лично към него, само и само да подобрят отношенията си със САЩ. По този начин той, за разлика от стотици други богати българи, успява да си възвърне равностойността на значителна част от притежаваните в страната капитали. Много интересна е преписката, водена между Куюмджийски, понякога чрез неговия адвокат Дабев, и българското правителство, което се стреми да уреди „полюбовно“ (според израза в документите) отношенията си с бившия си съгражданин. Няколко години по-късно името на Куюмджийски е намесено като едно от главните действащи лица в шпионската афера, свързана с висшия български дипломат Иван-Асен Георгиев.

Но това далеч не е всичко. Ангел Куюмджийски е единственият банков експерт, изготвил и предложил на държавно равнище проект, с който се обосновава преструктурирането на държавните дългове през 1925 година. Участва в преговорите за финансиране на Рилския водопровод и продажбата на Русенската захарна фабрика. Последователно е почетен консул на Австрия и Бразилия в България.

Като несъмнено богат човек, той е уважаван или мразен от съвременниците си. На него е посветена цяла анонимна първоначално брошура, чийто автор се оказва впоследствие Анастас Изворов. Оставяме настрана обидите и квалификациите по отношение на етническата принадлежност, отправени към личността на Куюмджийски, считаме ги за недопустими както за онова време, така и днес. Малко по-късно Ангел решава да даде писмен отговор – като нито веднъж не използва обида върху расова или религиозна основа – на всички обвинения, които Изворов му отправя анонимно. Въпреки всичко тези два текста, части от които са цитирани в книгата, дават ценна информация за живота на Ангел Куюмджийски. В литературата те са приемани или за верни, или за неверни. В това проучване е направен опит за анализ на тогавашните събития, доколкото това е възможно с оглед на правната уредба към онзи момент и липсата на нужните документи.

Най-същественото обаче е друго. Куюмджийски се оказва онази пресечна точка, която е могла да обърне последствията от Втората световна война за България. Неговото име се свързва неразривно с т.нар. проект „К“ за отделянето на България от орбитата на хитлеристка Германия и преминаването ѝ на страната на съюзниците. Историческата наука е коментирала участието му в мисията „Джадуин“ (Jadwin). Извън вниманието е останал проектът „К“ в неговата цялост. Този план е обхващал най-малко три етапа – подготовка, започнала през есента на 1942 г., мисията „Джадуин“, или реализацията му (може би найдобре проучената част от проекта), и оставащия в сянка план „B“ за евентуална промяна на властта в София чрез преврат. В хода на проучването се оказа, че групата около „Звено“ далеч не е била единствената, която се е подготвяла да поеме юздите на управлението.

На любознателните читатели можем да пожелаем самоедно – приятно четене на действителните е пизоди в една твърде необикновена биография. Използваме случая да благодарим на всички лица и институции, без които изследването, обхващащо исторически, архивни, литературни и правни източници, не би било възможно. Сред тях са г-н Раймонд Вагенщайн и издателство „Колибри“; адвокат Веселин Георгиев; Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; библиотеката на Нов български университет (НБУ), Държавната агенция „Архиви“, Родри Джефрис Джоунс от Единбургския университет, Маршъл Лий Милър – член на борда на директорите на Фондация „Америка за България“; Филип Струбе от Кралския архив, Брюксел, Белгия; Джилда Волери и Беат Фонлантен от Швейцарския федерален архив; Лорън Тиодор, Масти Бейкър и Сузан Зумбарис от Национален архив и административни документи, Вашингтон, САЩ; Рене Брион, Жан-Луи Моро и Роже Нугаре от Центъра за исторически изследвания към БНП Париба „Фортис“, Белгия; Кирстен Вейтеринг от Института за американски изследвания „Рузвелт“, Миделбург, Нидерландия; проф. Кевин Клинтън от Университета „Корнел“, САЩ; Катерина Абати, научен сътрудник в отдел „История“ към Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество; Анегрет Вилке от Политическия архив към Министерството на външните ра-боти, Германия; Тибо Ер от дирекция „Фондове“ и Виржини Ролан от Националния архив, Париж, Франция; Кристел льо

Фошо от Института за изследване на войната и демокрацията към Националния музей на Втората световна война, Ню Орлийнс, Луизиана, САЩ; Сара Патън от Библиотеката и архивите на Института „Хувър“, Станфорд, САЩ; Джейсън Акерман от библиотечната мрежа SAILS, Лейквил, Масачузетс, САЩ; Патрик Ф. Феи от Президентската библиотека с музей „Франклин Д. Рузвелт“; Чарлс Пинк, президент на асоциация „Управление на стратегическите служби“, Фолс Чърч, Вирджиния, САЩ, и Ема Саркони, експерт по професионална квалификация в Принстънския университет, Ню Джърси, САЩ.

 

INTRODUCTION

 Who is Angel Kouyoumdjisky called also by his friends “Couyoum”? What is his influence on the Bulgarian economy, politics and history? Undoubtedly, he is one of the most interesting Bulgarians. There are lots of publications devoted to him which give a fragmentary account of his life. A number of attempts have been made for analyses and guesses, but they have failed to fill the gap around the rather mysterious, as it turned out, life path of the Samokov-born Rahamim Nissim Kouyoumdjisky. An interesting fact that created difficulty to a certain extent during the study of his personality is the different spelling of his family name in Latin: Kouyoumdjisky, Kuyumdzhiisky, Kuyumdzhisky, Kuyumdjiski, Kjumschisky, Koumoudjinsky, Koujoumdjisky, Kouyoumdjeff, and perhaps further more interpretations. One of the probable reasons for this writing is the difficulty of accurately transmitting the sounds “yu” and “dj” in Latin. It is astonishing that strange variants such as Kuyumdzhiev and Kuyumjitsky are also found in the Cyrillic alphabet.

The archive, historical, and literary sources on the basis of which this documentary study is realized clearly reveal a truly unusual life path, full of curves, rapids and twists, which in some cases are indispensable for the explanations of normal logic. Angel Kouyoumdjisky combines incredibly many incarnations and one cannot deny that most of them are successful. His life goes through a radically different stages in which he is a publisher, benefactor, financier, merchant, consultant, diplomat and secret agent.

His glamorous career in the banking sphere began as a regular bank clerk who quickly rose to a major financier, participating as a member of the board and as a shareholder in Balkan Bank, French-Belgian Bank, Plovdiv Bank Franco-Belgian and Balkan Bank, Franco-Bulgarian Bank and the Belgian Banque pour l’Etranger. These positions help him to participate as a director and a shareholder in some of the largest and most important for the Bulgarian industry trade companies, such as Insurance Company “Orel” AD, “Nafta” AD (Petroleum), “Astra” AD (shoe industry) “Unified Tobacco Factory” AD, “Izida” AD (Ceramic Company), “Iron Hand” (iron industry), “Berov and Horinek” (textile), “Vulkan” AD and probably many other companies. This listing is not intended to be exhaustive. It is possible that Kouyoumdjisky has participated in other financial institutions and commercial companies for which no documents have been kept.

Kouyoumdjisky also proved to be an important figure for the new rulers after 9.IX.1944, who were ready for a series of personal concessions, just to improve their relations with the United States. In this way, he, unlike hundreds of other rich Bulgarians, manages to regain the equivalent of the substantial part of the capital he held in the country. Very interesting is the case filed between Kouyoumdjisky, sometimes through his lawyer Dabev and the Bulgarian government, which seeks to regulate the “relations” with their ex-fellow countryman (according to the statement in the documents). Several years later, Kouyoumdjisky’s name was implicated, as one of the main actors in the spy affair related to the senior Bulgarian diplomat Ivan-Assen Georgiev.

But this is far from everything. Angel Kouyoumdjisky is the only bank expert who prepares and offers a state-level project that justifies the restructuring of the government debts in 1925. He is involved in negotiating the financing of the Rila water-main and the sale of the Rousse Sugar Factory. He is consecutively an honorary consul of Austria and Brazil in Bulgaria.

As an undoubtedly rich man he is respected or hated by his contemporaries. An anonymous brochure is dedicated to him, the author of which later turns out to be Anastas Izvorov. We put aside the insults and qualifications regarding nationality directed towards Kouyoumdjisky’s personality – we consider them inadmissible at that time and now. A little later he decides to give a written answer to all the charges that Izvorov sends him anonymously, but he never uses offense on racial or religious grounds. However, these two texts, parts of which are quoted in the book, provide valuable insight into the life of Angel Kouyoumdjisky. In the literature, they are often considered to be true or false. In the present study an attempt is made to analyze as far as possible with regard to the legal framework at that time and the lack of the necessary documents due to the remoteness of the events.

But there is another more important fact. Angel Kouyoumdjisky turns out to be the point of intersection that could invert the consequences of the World War II for Bulgaria. His name is inextricably linked to the so-called “K” Project for the separation of Bulgaria from the orbit of Nazi Germany and its transition to the Allies’s side. The historical science has commented on the participation of Kuyumdjiyski in the Jadwin mission. However, the Project “K” in its entirety stayed outside the attention. This plan covered at least three stages – preparation, commencing in the autumn of 1942, the Jadwin mission or its realization, perhaps the most well-researched part of the project and the remaining in shadow “B” plan for a possible change of power in Sofia through a coup d’état. In the course of the study, it turned out that the group around “Zveno” (Link) was far from being the only one who was preparing for the power seizure.

I’d like to wish to the curious reader pleasant reading of what has actually happened in this quite unusual biography. I take the opportunity to express my thanks to all persons and institutions without whom this study involving historical, archival, literary and legal sources would be impossible. Among them are Mr. Raymond Wagenstein and Colibri Publishing House; Attorney Vesselin Georgiev; National Library “St. St. Cyril and Methodius”; the Library of the New Bulgarian University; Archives State Agency, Sofia, Bulgaria; Rhodri Jeffreys-Jones from the University of Edinburgh, Marshall Lee Miller, Member of Board of Directors, America for Bulgaria Foundation; Filip Strubbe from Algemeen Rijksarchief – Archives générales du Royaume, Brussels, Belgium; Gilda Volery and Beat Vonlanthen from Schweizerisches Bundesarchiv BAR, Suisse; Lauren Theodore, Mastie Baker and Suzanne Zoumbaris from National Archiv Administration (NARA), USA; René Brion, Jean-Louis Moreau and Roger Nougaret from BNP Paribas Fortis Historical Centre, Belgium; Kirsten Weitering from Roosevelt

Institute for American Studies, Middleburg, Netherlands; professor Kevin Clinton from Cornell University, USA; Caterina Abbati, Wissenschaftliche Mitarbeiterin in Historischer Dienst EDA; Annegret Wilke from Politisches Archiv des Auswärtigen Amts, Germany; Thibaut Hair, direction des Publics from Centre des archives and Virginie Roland, DAPI – Facturation from from Archives nationales, Paris, France; Christelle Le Faucheur from Institute for the Study of War and Democracy / The National World War II Museum, USA; Sarah Patton from Hoover Institution Library & Archives Stanford University, USA; Jason Ackermann from SAILS Library Network, Lakeville, Massachusets, USA; Patrick F. Fahy from FDR Presidential Library & Museum, USA; Charles Pinck, President of The OSS Society, Inc., USA and Emma Sarconi, Reference Professional, Princeton University, USA.