The constructive role of the "Polish-Bulgarian review" ; Градивната роля на "Полско-български преглед"

 

Here is the introduction in Bulgarian and in English of my book dedicated to the analysis of the "Polish-Bulgarian prelude" published during the period between the two world wars.  The publication has an international identification code ISBN 078-619-7464-11-5 and can be read in the National Library of St. St. Cyril and Methodius" with signature number Сk 797346.

Тук е поставен увода на книгата ми, посветена на анализа на "Полско-български преглед" излизал през периода между двете световни войни.  Изданието е с международен идентификационен код ISBN  078-619-7464-11-5 и може да се прочете в Националната библиотека Св. Св. Кирил и Методий" със сигнатурен номер Ск 797346.  

 

 

A FEW INTRODUCTORY SENTENCES

         The publication in our country of "Polish-Bulgarian Review" in the period between the two world wars is undoubtedly a significant socio-political and cultural phenomenon, whose bright constructive history is worth the effort to be thoroughly analyzed. The magazine began to be published in 1919. Interruptions followed in the period between 1925 and 1931. The year 1935 was the last year in which it was published. In terms of its content,

"Polish-Bulgarian Review" is of markedly European standards in scope and radiating both general human as well as historical, aesthetic and emotional suggestions. In a considerable number of publications that have found a place in its pages, one can notice sufficiently convincing evidence of a persistently ongoing general trend of constant correct behavior of the entire Polish community, standing out both at the individual and group level. This research aims to show that, in general, this nationally distinct group in Bulgaria carried with it not only existential but also institutional dimensions. This is clearly seen in the relative stability of its collective values, the main parameters of which found a place in the "Polish-Bulgarian Review" are the creation of a sense of conformity, family security, maintenance of collective cultural and religious traditions, sincere benevolence, strict observance of Bulgarian laws. The moderate correlation between these trends and value self-reflection show the great sensitivity and necessity in the then Bulgarian public, political and social reality for the Poles to maintain the importance of values ​​in the status quo established by themselves. It is important to emphasize that in this edition they have stabilized it with constant intensity and parity. Although there was not much color in their lives and when their thoughts often wandered between past and present. All this above-mentioned reality, which found its place in the pages of "Polish-Bulgarian Review", has another side.

And it should be revealed. Xenophobia, hatred, the violation of social, cultural, religious and human rights in the period between the two world wars had absolutely no roots in Bulgarian society. This indisputable fact finds confirmation in every single page of this edition. No matter how paradoxical it sounds, we can even find evidence in the report of Nazi Germany's plenipotentiary minister in our country, Adolf Beckerle, to Reich Minister Ribbentrop. After the two failed attempts to deport Bulgarian Jews in March and May 1943, he sought justification in his conclusion that "... the mentality of the Bulgarian people, who lack ideological education because they grew up together with Armenians, Greeks, Jews, Poles and gypsies, the Bulgarian does not find any flaws in them that would justify any special measures against all of them". The assessment fully corresponds to reality. A very important detail is also the fact that the Polish ethnic community, living permanently in a country with an official Eastern Orthodox religion, has enjoyed complete freedom as there has never been any Bulgarian state interference in its religious priorities and attachment. This circumstance throws another solid bridge affirming an enviable spiritual tolerance.

In the current edition, the object of my scientific interest, there are other clearly defined trends. This is the permanent presence in its pages of a column dedicated to the centuries-old history of Poland. In the process of my work on this publication, from each of its pages, a preserved living memory of a mutually declared desire for friendship, respect and unadulterated sincerity of feelings aimed at further development and confirmation of goodwill between the Bulgarian and Polish people flowed excitingly. These are peaks that have outlived space and time, categorically denied false friendships and easy victories. To point us in the right direction of their constant spiritual presence in our breathless everyday life. To our common joy, even today this life-affirming trend stands out clearly in the relations between our two countries. However, I would like to emphasize that the building foundations of these relations were solidly laid a hundred years ago by the magazine "Polish-Bulgarian Review", which preserved in itself the warmth and cordiality of the two fraternal Slavic nations.

                                                                  The author

НЯКОЛКО УВОДНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

         Издаването у нас на „Полско-български преглед“ в периода между двете световни войни безспорно е значимо обществено-политическо и културно явление, чиято ярка градивна история си заслужава усилието да бъде обстойно анализирана. Списанието започва да излиза от 1919 г. Следват  прекъсвания през периода между 1925 г и 1931 г. Годината 1935 е последната през която то излиза.                      

                    По своето съдържание „Полско-български преглед“  е с подчертано европейски стандарти по размах и излъчващо  колкото общочовешки, толкова и исторически, естетически и емоционални внушения. В значителен брой публикации, намерили място в неговите страници, могат да се  забележат достатъчно убедителни доказателства за трайно продължаваща всеобща тенденция на постоянно коректно поведение на цялата полска общност, изпъкваща както на индивидуално, така и на групово ниво. Това проучване има за научна цел да покаже, че като цяло  тази национално обособена група в България е носела със себе си  не само екзистенциални, но и институционални измерения. Това ясно се вижда в относителната устойчивост на колективните й ценности, чийто основни параметри, намерили място в „Полско-български преглед“,  са създаване на чувство на конформизъм, семейна сигурност, поддържане на колективни културни и религиозни традиции, искрена доброжелателност, стриктно спазване на българските закони. Умерената корелация между тези тенденции и ценностната саморефлексия показват голямата чувствителност и необходимост в тогавашната българска обществена, политическа и социална действителност поляците да поддържат значимостта на ценностите в установеното от тях самите статукво. Важно е да се подчертае, че в това издание те са го стабилизирали  с постоянна интензивност и равнопоставеност. Въпреки, че в техния живот не е имало много цвят и когато мислите им често са се лутали между минало и настояще.

                  Цялата тази посочена по-горе реалност, намерила своето място на страниците на „Полско-български преглед“,  има и друга страна. И тя следва да бъде разкрита. Ксенофобията, омразата, нарушаването на социални, културни, религиозни и човешки права в периода между двете световни войни не са имали абсолютно никакви корени в българското общество. Този безспорен факт намира потвърждение във всяка  една от страниците на това издание. Колкото и да звучи  парадоксално доказателство намираме дори и в доклада на пълномощния министър на нацистка Германия у нас Адолф Бекерле до райхминистъра  Рибентроп. След двата неуспешни опита за депортиране на български евреи  през март и май 1943 г., той търси  оправдание в заключението си, че „… манталитетът на българския народ, комуто липсва идеологическо възпитание, защото е израсъл заедно с арменци, гърци, евреи, поляци и цигани, българинът не намира у тях никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу всички тях“.^[1] Преценката изцяло отговаря на действителността. Много съществен детайл е и фактът, че полската етническа общност, живееща постоянно в държава с официална източноправославна религия, се е ползвала  с пълна свобода като никога и по никакъв повод не е имало каквато и да било българска държавна намеса в нейните религиозни приоритети  и привързаност. Това обстоятелство хвърля още един солиден мост, утвърждаващ завидна духовна толерантност. В настоящото издание, обект на научния ми интерес, има и други ясно очертани  тенденции. Това е трайното присъствие в неговите страници на рубрика посветена на многовековната история на Полша.                            

                 В процеса на работата ми върху това издание от всяка негова страница вълнуващо струеше запазен жив спомена за взаимно обявено желание за приятелство, уважение и неподправена искреност на чувствата, насочени към по-нататъшно развитие и утвърждаване на  добронамереност между българския и полския народ. Това са върхове, надживели пространство и време, категорично отрекли фалшиви приятелства и лесни победи. За да ни сочат вярната посока на постоянното си духовно присъствие в нашия задъхан делник. За наша обща радост и днес тази жизнеутвърждаваща тенденция ярко изпъква във взаимоотношенията между нашите две страни. Но, бих искал специално да подчертая, че градивните основи на тези връзки са били солидно поставени преди сто години от списанието „Полско-български преглед“ съхранило в себе си топлината и сърдечността на двете братски славянски нации.                                                   

                                                                       Авторът

---

[1] Сб. Хармония в различията,  С., 2014 г., стр. 79

 СИРАК  СКИТНИК/ SIRAK SKITNIK

Тази  нова моя книга, посветена на живота и делото на Сирак Скитник  - под международен ISBN код 978-619-7464-12-2;  вече фигурира във фондовете на Националната библиотека  "Св. Св. Кирил и Методий" със сигнатурен номер Ск 797380. По-долу давам увода на този мой труд на български и на английски език.  

This new book of mine, dedicated to the life and work of Sirak Skitnik, - under international ISBN code 978-619-7464-12-2; already appears in the holdings of the "St. St. Cyril and Methodius" National Library. with signature number Сk 797380. Below I give the introduction to this work of mine in Bulgarian and in English.

 

НЯКОЛКО ЗАДЪЛЖИГЕЛНИ УВОДНИ ДУМИ 

         За да започне даден автор да пише книга по определена тема, той би трябвало да има все пак някаква основателна причина. Или достатъчно силна мотивация. В моя конкретен случай посочените по-горе тенденции  са извън полезрението ми. Защото ежегодното официално честване на патрона на Българското национално радио, какъвто безспорно и напълно заслужено е неговия пръв ръководител Сирак Скитник, за мене лично стана  повод за  творческо предизвикателство. С други думи казано - реших да докажа, че далече не всичко е казано и написано за тази крупна личност оставила в българската култура богатото си житейско присъствие и завидно творческо наследство.                                                                                                     А всичко това, както ще се уверим в следващите страници, никак не е нито малко или пък незначително. За Сирак Скитник наистина се знае много. Жалко е обаче че много малко е писано за него. Трудността при преодоляването на това  явно противоречие  се крие във важното обстоятелство, че е прекалено богата и одухотворена личност, която е събрала в себе си по волята на съдбата поета, критика, теоретика, публициста, общественика и държавния служител. Да вземем например неговите програмни теоретични статии посветени на художественото майсторство. Те очертават, но и в същото време предвиждат перспективния път на българското изобразително изкуство. Като в същото време, на фона на днешното смущаващо блатясване на нашата словесност, са написани на блестящ с публицистиката си стил. С чиста съвест мога да уверя всеки, че тъкмо това творческо съчетание е твърде сложно, извънредно рядко срещано и достижимо за малцина. Неговият постоянно търсещ дух го води от сецесиона в руския му вариант през западноевропейския символизъм, модернизъм и футуризъм, за да стигне най-накрая до живописния сантиментализъм. Той е бил сирак, защото сам пътувал по напълно непознати творчески пътеки. Те определено му позволили да се освободи от властта и влиянието  на времето в което живеел. А бил наистина скитник, тъй като винаги крачките му са така мащабни, че редовно прекрачвали позволения синур към бъдещето. Неговата творческа енергия не познавала, но и не признавала препятствия. Успешно е преливала извън границите на шаблона, откъсвайки се рязко от наизустените формули на академичната школовка.    

                   В публикациите на Сирак Скитник често може да се прочете лично доказаното от него становище, че изкуството на художника не е само разум и сигурна ръка. А преди всичко осъзнато чувство, означаващо не покой, а постоянна борба. И не отговор – а въпрос. Погледът на този изключителен интелектуалец, в това ще се уверим в текста  по-долу, постоянно, е бил насочен към съвременността към която той е вървял не с криволичещия ход на начеващия ентусиаст. А като човек опознал хоризонтите на изкуството и всеобхватната мъдрост на живота. И става така, че именно той съзрял на българска почва реалната сила на радиото за  въздигане на нацията във всички сфери на обществено-политическия и културен живот. Достатъчно е да посочим факта, че той въвежда радиопросветата за селото. И в същото време много добре е знаел, че здравината на връзката с българите зад граница, е зависела от микрофона. Някой може ли да си представи днес как сам човек, титулуван със скромното служебно название „Уредник на Радио София“, е успявал да ръководи едновременно  радиостанциите в столицата, Варна, Стара Загора и Скопие?! Обяснението е само едно: той се бил посветил изцяло на задачата да бъде достоен за отговорността на поста си. След всичко посочено до тук може би става ясно защо задълбочените публикации, посветени на изключителните постижения  на Сирак Скитник точно в тази област каквато е радиото, се броят на пръстите на едната ръка.                                                                                   Сирак Скитник не признава никакви граници освен тези на добрия вкус. Градът за него е археологическа стъпка от миналото към урбанистичната самота на бъдещето. И той успява да ни покаже всичко това чрез своите рисунки, ескизи и скици. Безспорно талантлив и културен художник той става част от органичния и значим дял от художествения процес у нас. И което е особено съществено – именно той поставя на друго ниво живописта у нас, допринасяйки с изключителната си художествена критика за цялостното й развитие за периода между 20-те и 30-те години на Двадесети век. Така той посочва, че личността на твореца не се състои от отломки на егото му, а в реални образи взети от заобикалящия ни свят.                                                                          Що се отнася до изобразителното изкуство на Сирак Скитник то по своя характер е уникално и забележително най-вече с това, че  отдава  емоционалната си стихия, ерудиция и вдъхновение изцяло без никога да позволява намесата  на чужди императиви. Същевременно постоянно е насочвал художническата ни гилдия да следва българската традиция.                                              От друга страна Сирак Скитник няма как да бъде оценяван на части. Практически това е невъзможно. Защото многообразието на неговата дейност  не разпокъсва, а по-пълно събира чертите  на тази  цялостно завършена личност. Той винаги е бил на своя пост като борец за развитието на българската култура в чиято позиция трябва трайно да присъства  на първо място категоричността на убеждението за национална принадлежност.                                                                       По принцип историческото изследване се стреми да вдъхне живот на отдавна миналото време. Аз се опитах да направя точно това. Дали обаче съм успял не знам. Думата за мнение имат единствено читателите. Тяхната оценка – положителна или отрицателна – е единствения критерии за успеха или неуспеха на всеки, който се е осмелил да седне зад белия лист.                                                                                                                   

                                                                       Авторът     

 

A FEW MANDATORY INTRODUCTORY WORDS

           For an author to start writing a book on a certain topic, he should have some good reason. Or strong enough motivation. In my particular case the above trends are out of my sight. Because the annual official celebration of the patron of the Bulgarian National Radio, as its first leader, Sirak Skitnik, is undoubtedly and fully deserved, became for me personally an occasion for a creative challenge. In other words, I decided to prove that not everything has been said and written about this great person who left a rich life presence and an enviable creative legacy in Bulgarian culture. And all this, as we will see in the following pages, is by no means small or insignificant.                 A lot is indeed known about Sirak Skitnik. However, it is a pity that very little has been written about him. The difficulty in overcoming this apparent contradiction lies in the important fact that he was an excessively rich and spiritual person who, by the will of fate, gathered in himself the poet, critic, theoretician, publicist, publicist and civil servant. Take, for example, his programmatic theoretical articles on artistic mastery. They outline, but at the same time foresee the prospective path of Bulgarian fine art. While at the same time, against the background of today's embarrassing quagmire of our literature, they are written in a style that shines with its journalism. With a clear conscience, I can assure everyone that this very creative combination is too complicated, extremely rare and attainable for few. His constantly searching spirit led him from Secession in its Russian version through Western European Symbolism, Modernism and Futurism to finally arrive at painterly sentimentalism. He was an orphan because he traveled alone on completely unknown creative paths. They certainly allowed him to free himself from the power and influence of the times in which he lived. And he was indeed a wanderer, for his steps were always so large that they regularly overstepped the permitted the threshold into the future. His creative energy did not know, but did not recognize obstacles. She has successfully flown beyond the boundaries of the template, breaking away sharply from the memorized formulas of the academic еducation.                     In the publications of Sirak Skitnik, one can often read his personally proven opinion that the artist's art is not only reason and a sure hand. And above all, a conscious feeling, meaning not rest, but constant struggle. And not an answer, but a question. The gaze of this extraordinary intellectual, as we will see in the text below, was constantly directed towards modernity, towards which he was not walking with the tortuous course of the budding enthusiast. And as a person who has come to know the horizons of art and the all-encompassing wisdom of life. And it so happens that it was he who saw on Bulgarian soil the real power of the radio for the uplifting of the nation in all spheres of socio-political and cultural life. It is enough to point out the fact that he introduced radio education to the village. And at the same time, he knew very well that the strength of the relationship with the Bulgarians abroad depended on the microphone. Can anyone imagine today how a single person, entitled with the modest job title "Editor of Radio Sofia", managed to manage the radio stations in the capital, Varna, Stara Zagora and Skopje at the same time?! There is only one explanation: he had devoted himself entirely to the task of being worthy of the responsibility of his office. After all that has been said, it is perhaps clear why the in-depth publications devoted to the extraordinary achievements of Sirak Skitnik in this very field of radio are counted on the fingers of one hand.

        He knows no bounds but those of good taste. The city for him is an archaeological step from the past to the urban solitude of the future. And he manages to show us all this through his drawings and sketches. Undoubtedly a talented and cultural artist, he became part of the organic and significant part of the artistic process in our country. And what is particularly important - it was he who put painting on another level in our country, contributing with his exceptional artistic criticism to its overall development for the period between the 20s and 30s of the Twentieth century. Thus, he points out that the creator's personality does not consist of fragments of his ego, but in real images taken from the world around us.  

           As for Sirak Skitnik's visual art, it is unique in its nature and remarkable above all in that it gives its emotional element, erudition and inspiration completely without ever allowing the interference of foreign imperatives.          At the same time, he constantly directed our artists' guild to follow the Bulgarian tradition.   Sirak Skitnik, on the other hand, cannot be evaluated in parts. This is practically impossible. Because the diversity of his activity does not break up, but more fully gathers the features of this completely complete personality. He has always been at his post as a fighter for the development of Bulgarian culture, in whose position the decisiveness of the conviction of national belonging must always be present in the first place.    

               Basically, historical research seeks to breathe life into a time long past. I tried to do just that. However, I don't know if I succeeded. Only the readers have the word for opinion. Their evaluation - positive or negative - is the only criteria for the success or failure of anyone who has dared to sit behind the white sheet.

 

                                                                 The author