Sunday, May 13, 2012

Bulgarie-Lituanie: relations between two friendly countries /1991 - 2011/; България и Литва по пътя на всестранното сътрудничество /1991-2011/




The introduction to this book is given here in both English and Bulgarian. The book is in the National Library "St. Cyril and Methodius", Sofia under catalog number
Sk 709452
/Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език/. Книгата се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Методий", София под каталожен номер
Ск 709452

The reason to start writing this book is more than pleasant. Because it is related to the marking of the 20-th anniversary from the establishment of the diplomatic relations between two friendly countries, which undoubtedly are Bulgaria and Lithuania. They had never had and under no circumstances disputes or problems of any character. Even something more. If we start from the outstanding figure in the Middle ages of Gregory Tsamblak and his key role in several important for the Lithuanian history events, afterwards if we pass along the left deep traces of the scientific and public-political activity of D-r Jonas Basanavicius (Ivan Basanovich) in our country and his country as well and through the good diplomatic relations between Bulgaria and Lithuania in the period 1924 – 1940 before its annexation by the Soviet Union and if we reach to the basic in our days contacts at state level, accompanied by the constantly increasing economic, scientific-technical, tourist and cultural exchange between both countries – all this represents a sufficiently solid layer of humus, enriched constantly by the historical acceptance, which gives its positive contribution. Together with all this I have to confess, that as far as it reaches the Bulgarian-Lithuanian relations, in all cases I feel strongly split between the nostalgia for the irretrievably flied off past between our two countries and their constant and sincere striving for reaching more perfect present time. I personally consider that studying history does not provide a guide with instructions, adapted for automatic application. Because the historical science is above all things a bridge, by means of which and based on scientific analysis of archaic documents it might be possible to throw light over a road, outlined by similar sequences and comparable situations. If we take a look just from this aspect, the gesture of Bulgaria to Lithuania is more than impressive. Because we have to highlight the fact that our country is one of the first states in the world which recognized the independence of Lithuania after its separation from the USSR. The date is well known – 26 August 1991. On this ground almost two weeks later – on the 10-th of September 1991 – a Protocol for establishing diplomatic relations between both countries was signed. Thus the beginning of relations was put, marking in the years ever increasing peaks. The signatures of the Presidents of Bulgaria and Lithuania, of the chairpersons of their parliaments, of ministers, diplomats, public and cultural figures under different but always very significant agreements, memorandums and other official documents, undoubtedly give additional appearance of these really constructive efforts for approximation and cooperation between Bulgaria and Lithuania in all areas of life. In the row of these thoughts, we have to underline the extremely important role for the mutual acquaintance of both peoples of the embassies of both countries in Sofa and Vilnius respectively, the activity of which is marked by dominant intellectual tendency.
As a whole the present book is written in the form of a documental historical prose. As well known the characteristic feature of this kind of literature is that it is based exclusively on the study and citing of official documents, on press materials, on evaluations of responsible state and governmental factors, on scientific institutions, which have taken direct participation in the analyzed here multilateral Bulgarian-Lithuanian relations, as well as in some separate comments of the author of this research. Here the reader will not meet literature inventions, sucked out of the fingers, aiming at attaining greater readability in the tracing in historical plan of the different in their character Bulgarian-Lithuanian public-political and economical processes and the related to them positive events. I have to point out also the fact, that in this book there is not a single line of information, which up to now is considered as confidential. The most important in the case is the fact - I am clear with one thing – my hot desire to reveal comprehensively the fruitful relations between Bulgaria and Lithuania. This of course might be done by an ordinary publication without any comment on the whole pile of documents, preserved in the Ministries of exterior of Bulgaria and Lithuania, in the National Assembly, in the State archive and the publications in the Bulgarian and Lithuanian press. Furthermore I consider that in the eventual realization of this approach, it will be apparently incomplete, due to the lack of the personal author opinion and moreover the evaluations and comments of eminent state leaders and diplomats of both countries. In other words – we would have a sufficiently dry issue, without any colour. This is the reason for my inclusion in the book of interview, which were kindly given by the former presidents of the Republic of Bulgaria Mr. Zhelyo Zhelev.
When an author works with archive documents, it happens sometimes (due to subjective assessment)  - some of the documents to be underestimated and to remain unused due to the simple fact, that each of us cannot be sufficiently competent on all issues of the international relations. Led by these considerations I decided as adequate that the best which I can do in this concrete case is to use the whole available information on the topic from all sources, to which I could access. This was the task I put forward for execution. And as far as it concerns the issue whether I have succeeded in my work, the assessment belongs only to the readers.
For the reader of interest might be the case what is the pre-history related to the first steps which led afterwards to the writing of this book. As known, the sum of chances indicates the presence of a rule. As a man who is involved in scientific studies, I myself admit such a possibility. Because this research became possible thanks to the activeness and good will of a lot of people.
The correctness and the good manners in all cases require to point out the names of those who accepted warmly my request for assistance which they rendered in the process of preparation of each chapter of this book. The first step, without which it would have been impossible to start the realization of my idea, was done thanks to the gesture of the acting ambassador of the Lithuanian embassy in Sofia – Mr. Valdas Steponavicius. He was the man who responded to my request and immediately contacted me with our Vice-Minister of the Exterior Mr. Marin Raykov during the inauguration of the exhibition, devoted on the 85-th anniversary from the diplomatic relations establishment between Bulgaria and Lithuania. During my conversation with Mr. Raykov, I put forward my request to receive a right for access to the archives of the Ministry of Exterior. Mr. Marin Raykov gave his consent in principle, and implemented fully his commitment. The next step was not less important. I had to receive somehow all available Lithuanian archive documents, related to the Bulgarian- Lithuanian relations in the period 1924-1940, without which my efforts would have been in vain. Again I was assisted – this time by Mr. Valdas Stepanavichus and by our ambassador in Vilnius Mr. Ivan Danchev. The sent almost 80 archive materials by the Lithuanian Ministry of Exterior, would have accelerated the pulse of each researching heart. For the concluding chapter of my book, devoted on the meetings and conversations between the presidents of Bulgaria and Lithuania, I was supported in an exceptional way by extremely helpful of  the ambassador Ivan Danchev.
In our archives I succeeded to find a lot of materials for the sustainably developing parliamentary relations between our countries. But, unfortunately with two exceptions. For the visit of the ex-chair of the National Assembly academic Blagovest Sendov in Lithuania not a single sheet was found and for the visit of the ex-chair of the National Assembly Mr. Jordan Sokolov in Lithuania, there were preserved only 2-3 officially exchanged telegrams between the Lithuanian Seim and the National Assembly. Thanks to the direct support of the former Chairman of the Supreme Court of Cassation Mr. Ivan Grigorov I arranged a meeting with Mr. Jordan Sokolov in order to take an interview on the topics of interest. Afterwards I again asked for assistance, this time the Vice Minister Konstantin Dimitrov regarding the missing materials related to the Bulgarian-Lithuanian diplomatic relations in the period after 1996.
Thus step by step I progressed in order to reach these concluding lines. In any case I cannot say that I have covered completely the all-round Bulgarian-Lithuanian relations. But I will not keep secret the fact that I would be very happy if the reader with a definite interest in this circle of issues has found data and facts, which might reveal the fruits of the constantly developing cooperation between Bulgaria and Lithuania.



НЯКОЛКО ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

 

Поводът за да започна да пиша тази книга е повече от приятен. Защото става дума за отбелязването на 20-годишнината от възстановяването на дипломатическите връзки между две приятелски държави, каквито безспорно са България и Литва. И които никога и при никакви обстоятелства не са имали помежду си спорове или проблеми от какъвто и да било характер. Дори нещо повече. Като се започне от крупната в Средновековието фигура на Григорий Цамблак и ключовата му роля в редица важни за литовската история събития; след това се премине през оставилата дълбоки следи у нас научна и обществено-политическа дейност на д-р Йонас Басанавичюс /Иван Басанович/ и в неговата родина, през добрите дипломатически отношения между България и Литва в периода от 1924 г. до 1940 г. преди анексирането й от Съветския съюз и се стигне до основополагащите в наши дни контакти на държавно ниво, съпътствани от постоянно засилващия се икономически, стопански, научно-технически, туристически и културен обмен между двете страни - всичко това е достатъчно солиден пласт от хумус, обогатяван постоянно от историческата приемственост, която дава своите положителни плодове помежду им. Заедно с всичко това обаче трябва да си призная, че що се отнася до българо-литовските отношения, при всички случаи се чувствам силно раздвоен между носталгията по безвъзвратно отлетялото между двете ни държави минало и постоянния им и искрен стремеж за постигане от тях на по-съвършено настояще. Лично за себе си отчитам, че изучаването на историята не предлага ръководство с инструкции, пригодени за автоматично прилагане. Защото историческата наука е преди всичко мост с помощта на който, въз основа на научния анализ на архивни документи, става възможно да се хвърли светлина върху път очертан от сходни последици и сравними ситуации. Погледнат тъкмо от този аспект жестът на България към Литва е повече от впечатляващ. Защото става дума за това, че страната ни става една от първите държави в света, която признава независимостта на Литва след отделянето й от състава на СССР.  Датата е добре известна -  26 август 1991 г. На тази основополагаща база  близо две седмици по-късно  - на 10 септември 1991 г. – е подписан Протокол за установяване на дипломатически отношения между двете страни.  Така е поставено началото на едни връзки, които с всяка изминала година бележат нови върхове. Подписите на президентите на България и Литва, на председателите на парламентите им, на министри,  дипломати, обществени и културни дейци под най-различни, но винаги с особена значимост договори, спогодби, меморандуми, съглашения и какви ли не още официални документи, безспорно дават допълнителен облик на тези наистина градивни усилия към сближение и сътрудничество между България и Литва  във всички области на живота. В порядъка на тези мисли не може да не бъде особено изтъкната важната роля, която играят за взаимното опознаване на двата народа и посолствата на двете страни съответно в София и Вилнюс, чиято дейност е белязана от доминираща интелектуална нагласа.

Като цяло настоящата книга е написана във формата на документална историческа проза. Както е добре известно характерното за този вид литература е, че тя се основава изключително на проучването и цитирането на официални документи, на материали от печата, на оценки на отговорни държавни и правителствени фактори, на научни институции, които са взели непосредствено участие в анализираните тук многостранни българо-литовски отношения, както и някои отделни коментари на автора на това изследване. Тук читателят не ще срещне литературни измислици изсмукани от пръстите, целящи придаване на по-голяма четивност при проследяването в исторически план на твърде разнородните по своя характер българо-литовски обществено-политически и икономически процеси и свързаните с тях положителни събития. Следва да посоча и това, че в тази книга няма поместен дори и един ред информация, която до този момент се счита за секретна. Най-важното в случая е, че съм  наясно с едно – в горещото ми желание да разкрия възможно по-пълно плодотворните взаимоотношения между България и Литва. Това, разбира се, може да бъде направено и с обикновено публикуване без какъвто и да било коментар на целия набор от документи, съхранени в министерствата на външните работи на България и Литва,  в Народното събрание, в Държавния архив и публикациите в българския и литовския печат. Струва ми се обаче, че при евентуалното реализиране на  този подход, той би  носил в себе си очевидна непълнота, образувала се  от липсата на личното авторово мнение и най-вече на оценките и коментарите на изтъкнати държавни ръководители и дипломати на двете страни. С други думи казано – би се получило достатъчно сухо печатно издание, без какъвто и да било цвят. Това е и причината поради която съм включил и интервюто, което любезно ми бе дадено от бившия президент на Република България г-н Желю Желев, а  също така и от титулярите на двете посолства съответно във Вилнюс – г-н Иван Данчев  и в София – г-н Валдас Степонавичюс.

Когато даден автор има работа с архивни документи, често се случва /поради чисто субективна преценка/ някои от тях да бъдат недооценени и да останат неизползвани поради простия факт, че всеки от нас не може да бъде достатъчно компетентен по всички проблеми на международните отношения. Ръководейки се тъкмо от тези съображения счетох за уместно, че най-доброто, което мога да направя в този конкретен случай, е да използвам цялата налична информация по темата от всички източници до които успях да достигна.  Това е задачата, която си поставих за изпълнение. А що се отнася до въпроса дали съм успял в начинанието си оценката принадлежи единствено на читателите.

Авторът

No comments:

Post a Comment