Д-р Дамян Иванов - първи балнеолог в България; Dr. Damyan Ivanov - first balneologist in Bulgaria

 Това е увода /даден на български и английски език /  към книгата посветена на живота и делото на известния лекар, балнеолог и общественик д-р Дамян Иванов. Книгата е на разположение в Националната библиотека "Св. Кирил и Методий". 

This is the introduction /given in Bulgarian and English/ to the book dedicated to the life and work of the famous physician, balneologist and public figure Dr. Damyan Ivanov. The book is available at the National Library "St. Cyril and Methodius".

НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ

Кацнал сред северните склонове на Стара планина, обгърнат от зелени борови гори и чист планински въздух, се намира един от най-старите и най-известни балнеоложки курорти в България – Вършец. Със своята вековна история, уникален климат и лековити минерални води, градът е утвърждава като символ на природното лечение и хармонията между човека и природата. Минералните бани на Вършец не са просто туристическа атракция. По своето значение те представляват цялостна философия на здравето, основана на природосъобразен начин на живот, профилактика и възстановяване.

Погледнати в исторически аспект балнеолечебните традиции във Вършец датират още от времето на Римската империя. Археологически находки от района свидетелстват за съществуването на древни терми, които са използвали топлите извори за лечение и възстановяване. В началото на XX век Вършец бавно, но все по-уверено се превръща в престижен балнеокурорт, посещаван от представители на българската интелигенция и висшето общество. Това начало е поставено и свързвано с името и градивното дело на д-р Дамян Иванов. Построяването по негова инициатива на новата минерална баня през 1910 г., заменила първобитната барака, бележи началото на модерното балнеолечение в България и поставя Вършец сред първите европейски центрове за здравен туризъм на Балканите. Той именно човекът, който поставя научно обоснованото начало за разкриването на лечебните свойства и качества на минералната вода на Вършец. Той не само посочва, но и разкрива по убедителен начин, на базата на личната си лекарска практика, лечебното въздействие на водата при редица установени от него заболявания като ревматични, неврологични, ортопедични, както и при състояния на хронична умора и стрес. Именно д-р Дамян Иванов доказва, че благодарение на умерената температура и ниската минерализация, водните процедури с минералната вода във Вършец са особено подходящи за широк кръг от пациенти, включително за профилактика при здрави хора, които търсят укрепване на общия тонус и превенция на болести.

Няма никакво съмнение в широко известното твърдение, че особеното очарование на Вършец се дължи не само на минералната вода, но и на хармоничното взаимодействие между климат, природа и архитектура. Но всичко това едва ли щеше да бъде видяно, прозряно и усвоено в днешното му реално измерение, ако един изключителен медик не бе извоювал с много усилия  пътната карта за развитието на днешен Вършец. Благодарение на публикациите си, на множеството проведени, често много трудни, срещи с обществени среди и разговори на най-различни  нива с правителствени, държавни и специализирани органи д-р Дамян Иванов е личността, която днес ни дава удоволствието да се наслаждаваме на просторните паркове във Вършец, на здравословната тишина на неговите околности, които създават атмосфера на спокойствие и психическо равновесие. Този съграден от веща ръка природен баланс е в основата на комплексния лечебен ефект, който Вършец предлага – възстановяване не само на тялото, но и на духа. Днешните, на международно ниво спа и балнеологични центрове във Вършец, съчетават традиционните лечебни практики с модерни технологии. Тук балнеотерапията се допълва от физиотерапия, кинезитерапия, масажи и релаксиращи програми, които превръщат престоя в пълноценен здравен ритуал. По този начин курортът, верен на традицията установена преди век от неговия вдъхновител и създател, уверено и авторитетно  се адаптира към съвременните изисквания за превантивна и интегративна медицина. Като основен лечебен център курортът се превръща в пример за това как природните ресурси могат да се използват разумно и устойчиво, като същевременно се опазва природното богатство и културното наследство.

Минералните бани във Вършец са не просто лечебен извор. Те са живо свидетелство за овладяването на силата на природата чрез мъдростта на творческия подход на д-р Дамян Иванов. Той е първопроходеца, който обединява в едно цяло история, култура и наука, създавайки уникален синтез между природно богатство и здравни традиции. Това е незабравима негова заслуга, която следва високо да ценим в условията на свят, в който стресът и забързаното ежедневие често застрашават човешкото здраве. Създаденият в днешния му вид от д-р Дамян Иванов Вършец предлага едно от най-ценните богатства – възможността за възстановяване, хармония и дълголетие.

                                   Авторът

A FEW INTRODUCTORY WORDS

Perched on the northern slopes of the Stara Planina Mountains, surrounded by green pine forests and clean mountain air, lies one of the oldest and most famous spa resorts in Bulgaria – Varshets. With its centuries-old history, unique climate and healing mineral waters, the city has established itself as a symbol of natural healing and harmony between man and nature. The mineral baths of Varshets are not just a tourist attraction. In their significance, they represent a comprehensive philosophy of health, based on a nature-friendly lifestyle, prevention and recovery.

Historically, the spa traditions in Varshets date back to the time of the Roman Empire. Archaeological finds from the area testify to the existence of ancient thermal baths that used the hot springs for treatment and recovery. At the beginning of the 20th century, Varshets slowly but steadily became a prestigious spa resort, visited by representatives of the Bulgarian intelligentsia and high society. This beginning was set and associated with the name and construction work of Dr. Damyan Ivanov. The construction of the new mineral bath in 1910, which replaced the primitive shack, on his initiative, marked the beginning of modern balneotherapy in Bulgaria and placed Varshets among the first European centers for health tourism in the Balkans. He was the man who laid the scientifically based beginning for the discovery of the healing properties and qualities of the mineral water of Varshets. He not only indicated, but also revealed in a convincing way, based on his personal medical practice, the healing effect of water in a number of diseases he had identified, such as rheumatic, neurological, orthopedic, as well as in conditions of chronic fatigue and stress. It was Dr. Damyan Ivanov who proved that, thanks to the moderate temperature and low mineralization, water treatments with the mineral water in Varshets are particularly suitable for a wide range of patients, including for prophylaxis in healthy people seeking to strengthen their general tone and prevent diseases.

There is no doubt in the widely known statement that the special charm of Varshets is due not only to the mineral water, but also to the harmonious interaction between climate, nature and architecture. But all this would hardly have been seen, understood and assimilated in its current real dimension if an outstanding physician had not worked hard to win the roadmap for the development of today's Varshets. Thanks to his publications, the many, often very difficult, meetings with public circles and conversations at various levels with government, state and specialized bodies, Dr. Damyan Ivanov is the person who today gives us the pleasure of enjoying the spacious parks in Varshets, the healthy silence of its surroundings, which create an atmosphere of peace and mental balance. This natural balance, built by a skilled hand, is the basis of the complex healing effect that Varshets offers - restoration not only of the body, but also of the spirit. Today's, internationally renowned spa and balneological centers in Varshets combine traditional healing practices with modern technologies. Here, balneotherapy is complemented by physiotherapy, kinesitherapy, massages and relaxation programs, which turn the stay into a full-fledged health ritual. In this way, the resort, faithful to the tradition established a century ago by its inspirer and creator, confidently and authoritatively adapts to modern requirements for preventive and integrative medicine. As a major health resort, the resort is becoming an example of how natural resources can be used wisely and sustainably, while preserving natural wealth and cultural heritage.

The mineral baths in Varshets are not just a healing spring. They are a living testament to the mastery of the power of nature through the wisdom of the creative approach of Dr. Damyan Ivanov. He is the pioneer who unites history, culture and science into one whole, creating a unique synthesis between natural wealth and health traditions. This is an unforgettable merit of his, which we should highly appreciate in the conditions of a world in which stress and hectic everyday life often threaten human health. Varshets, created in its present form by Dr. Damyan Ivanov, offers one of the most valuable treasures - the opportunity for recovery, harmony and longevity.

The author              

 

Д-р Петър Ораховац - живот и дело за България

 Това е увода /даден на български и английски език /  към книгата посветена на живота и делото на известния известния лекар и общественик д-р Петър Ораховац-черногорец по националност и българин по душа. Книгата е на разположение в Националната библиотека "Св. Кирил и Методий". 

This is the introduction /given in Bulgarian and English/ to the book dedicated to the life and work of the famous physician and public figure Dr. Petar Orahovac - Montenegrin by nationality and Bulgarian by soul. The book is available at the National Library "St. Cyril and Methodius".

 

На пръв поглед това е строго документална книга. Написана е с много ясна насоченост: въз основа на големия брой материали, които открих в българските архиви, да покажа създаването и развитието на националното ни санитарно дело. Но зад изведените наяве данни съм се опитал да разбера и покажа изключителната роля, място и значение за нашето здравеопазване на един черногорец по националност и българин по душа, какъвто несъмнено е д-р Петър Ораховац. Лекар, който прави всичко възможно, за да компенсира в максимална степен късното навлизане на българския свят в модерната епоха. С което той се превръща в завършена професионално издигната фигура, която успешно движи националния ни здравен живот в перспективата на следващите десетилетия.

  Странно е, че дори днес е трудно да се отговори на въпроса защо смисленият живот и патриотичната дейност на толкова значима и ценна фигура не са намерили своето място в българската историография. Моята скромна цел е да се опитам, доколкото ми позволяват силите и възможностите, да направя необходимата корекция в този очевиден пропуск. Нещо повече, доказателства за подобно мое заключение се намират във фондовете на най-голямото ни книгохранилище, което е Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Около дузина книги носят името на Петър Ораховац като автор, чието съдържание е изпълнено предимно с негови доклади, анализи и коментари, разкриващи значимата му дейност за повишаване на стандартите на българското санитарно дело. И за да бъда точен, трябва да подчертая, че тези издания съдържат както професионалния опит, така и моралните основи на един достоен лекар. Към този списък следва да се добавят биографичен очерк за д-р Петър Ораховац - отпечатан като книга през 1985 г., вестникарска статия от 1992 г. и книгата за парламентарната му дейност, издадена през 2023 г. от двама черногорски автори.

  Във връзка с публикуването на това мое изследване, бих искал да се възползвам от възможността да изразя дълбоката си благодарност на г-н Стефан Димитров – посланик на България в Черна гора, който безрезервно подкрепи идеята ми за реализирането на този проект. С удоволствие отбелязвам, че неговото участие намира видно място в работата ми с личната му оценка за конструктивната медицинска дейност в страната ни на д-р Петър Ораховац.

                                                                                                                                            Петко Мангачев

 

At first glance, this is a strictly documentary book. It is written with a very clear focus: based on the large number of materials that I found in the Bulgarian archives, to show the creation and development of our national sanitary work. But behind the data brought to light, I have tried to understand and show the exceptional role, place and importance for our healthcare of a Montenegrin by nationality and a Bulgarian by soul, who is undoubtedly Dr. Petar Orahovac. A doctor who does everything possible to compensate to the maximum extent for the late entry of the Bulgarian world into the modern era. With which he becomes a complete professionally elevated figure who successfully moves our national health life in the perspective of the coming decades.

It is strange that even today it is difficult to answer the question why the meaningful life and patriotic activity of such a significant and valuable figure have not found their due place in Bulgarian historiography. My modest goal is to try, as far as my strength and capabilities allow, to make the necessary correction in this obvious omission. Moreover, evidence for such a conclusion of mine is found in the funds of our largest book depository, which is the National Library "St. St. Cyril and Methodius". About a dozen books bear the name of Petar Orahovac as an author, the content of which is filled mainly with his reports, analyses and comments, revealing his very significant activity in raising the standards of Bulgarian sanitary work. And to be precise, I must emphasize that these publications contain both the professional experience and the moral foundations of a very worthy doctor. To this list should be added a biographical sketch of Dr. Petar Orahovac - printed as a book in 1985, a newspaper article from 1992 and the book about his parliamentary activities, published in 2023 by two Montenegrin authors.

In connection with the publication of this research of mine, I would like to take this opportunity to express my deep gratitude to Mr. Stefan Dimitrov – Ambassador of Bulgaria to Montenegro, who unreservedly supported my idea for the implementation of this project. I am pleased to note that his participation finds a prominent place in my work with his personal assessment of the constructive medical activity in our country of Dr. Petar Orahovac.                                                                                                                              Petko Mangatchev

Йосиф Хербст - живот и дело (1875-1925) Joseph Herbst - life and work (1875-1925)

  

Това е увода /даден на български и английски език /  към книгата посветена на живота и делото на известния български публицист Йосиф Хербст. Книгата е на разположение в Националната библиотека "Св. Кирил и Методий".

This is the introduction /given in Bulgarian and English/ to the book dedicated to the life and work of the famous Bulgarian publicist Joseph Herbst. The book is available at the National Library "St. Cyril and Methodius".

               Целта на всяко изследване е да намери и покаже  на днешните и утрешните поколения не изкривената от политически пристрастия истина за миналото, а да ги направи негови действителни наследници. Културното наследство за всяка нация никога не е било някакво бреме от трудно разбираеми, редки и странни находки, които се рушат или стареят почтено под праха на музейни експозиции. А преди всичко хляб насъщни и жива вода без които няма бъдеще. Поради тази причина би било редно понякога да се връщаме назад към миналото, където са заровени както доста важни мерки и критерии, така и заплетените възли на житейски съдби и несгоди.             

           На следващите страници ще направя опит да проследя живота и творческия път на един от най-изявените наши журналисти какъвто безспорно е  основоположникът на българката публицистика Йосиф Яков Хербст. В издаваните от него вестници и списания е отразен един крайно смутен и същевременно слабо изследван период в историята на българската журналистика особено що се отнася за времето между 1923 и 1925 години. Тук  специално бих желал да подчертая, че всеки ред, излезнал изпод перото на Хербст, е посветен най-вече на тази около тригодишна обществена реалност, белязана с драстичните крайности на българската политическа, стопанска, културна  и обществена действителност. Всред многото си професионални постижения той е притежавал и още едно качество, с което категорично се отличавал всред гилдията. В неговия творчески потенциал  различието в размера на получената информация се е криело не толкова в обосноваността на извода, колкото в качеството на наблюдението. 

За никого никога не е било тайна, че Хербст често и открито е  нападал властта чрез своите вестници. Това той го е правел с цялата мощ на  саркастичното  и вербално майсторство на публицистиката си. Следва да отбележа,  че винаги е успявал. Защото общественото доверие в тогавашното правителство, както в законодателната и в съдебната власт, са били затънали дълбоко в отрицателна  територия. Дълголетието на хербстовата публицистика  далече не се отмерва с годините възраст, а с интензитета на извършеното от нея. Със силата на убедителното си слово той постигал в максимална степен актуалните му констатации да се размножат в печатни букви още на следващия ден. Така авторитетно заставал на върхове без да се превръща в площаден бърборко. 

Когато проучвах творчеството на Хербст повече от видимо бе, че той е давал да се разбере едно: да си непокорен гражданин означава да си лош в очите на властимащите. Което пък ще рече постоянно да оспорваш и нарушаваш някакви фиктивни граници, с които същите тези овластени, са оградили живота ти. Правел е това с дълбоката убеденост, че винаги и неотстъпно журналистът трябва да се изправя с лице пред проверените и изстрадани истини. Затова,  когато се докоснем до всеки негов написан ред,  лесно можем да установим струящия му повик да се преодоляват с борба несправедливостите и да се вярва в мечтите.  И затова е написал, че докато свят светува винаги ще има какви ли не сражения и фронтове, които ще ни задължават да заставаме пред вековечния избор -   страх и бягство, водещи до робско унизително състояние или до смелост и достойнство, които ни въздигат над всичко в живота. Грубото закриване на хербстовите вестници не само говори, а направо крещи, че няма свобода на печата когато се допуска като полемичен елемент цепеницата.   

Пиша тези няколко встъпителни реда с дълбоката убеденост, че съществуват имена, които се отделят от урагана на незначителността всред всекидневните събития и които нашата признателност поставя най-високо всред достойните и стойностните.  Едно от тях е това на Йосиф Хербст. Изключителна личност, която никога не омърси с изгода и власт своята  биография. И остава до края на дните си  верен на битието и на  мечтите  си. Това е напълно достатъчно основание името му и неговото творчество и днес да са недосегаеми за оценките на посредствеността. Неговата публицистика  е безкомпромисна  към проблемите на обществото  Създадена през миналия век тя  е въздействаща и в наши дни, не само със силата на духа, но и с перото на създателя й.

Всяко изречение свършва там, където е точката. Текстът обаче продължава отвъд нейния хоризонт. Целта ми е да заведа читателя не само в посока на онези духовни пространства, очертали ярко параметрите на  уникалната журналистическа деятелност на Йосиф Хербст. Но и да разкрия, през  контекста на професионалната му вселена, неговото смазващо със жестокостта си време. Поради тази причина проучването ми ще се спре най-вече на сенките в националната ни история, а не на нейните бляскави страници. Трагичната гибел на този изключителен публицист властно изисква това.

                                            Авторът

 

 

            The aim of each study is to find and show today's and tomorrow's generations not the truth about the past distorted by political bias, but to make them its real successors. It is well known that the cultural heritage of any nation has never been a burden of hard-to-understand, rare and strange finds that are crumbling or aging honestly under the dust of museum exhibits. But mostly living water and daily bread without which there is no future. For this reason, it would be right to sometimes go back to the past, where very important measures and criteria are buried, as well as the tangled knots of life's adversities. On the following pages, an attempt will be made to trace the life and creative path of one of our most prominent journalists, such as the founder of Bulgarian publicistica, Joseph Herbst.   

                 His newspapers and magazines reflect extremely turbulent and poorly studied times in Bulgarian history, especially with regard to the period between 1923 and 1925. Here I would especially like to emphasize that each of his lines, dedicated to this three-year social reality, marks the drastic extremes of the Bulgarian political, economic, cultural and social reality. Among his many professional achievements, he possessed another quality that distinguished him. In his creative potential the difference in the amount of information received was hidden not so much in the validity of the conclusion as in the quality of the observation. It has never been a secret that Herbst often and openly attacked the authorities through his newspapers. He did this with all the power of the sarcastic and verbal mastery of his journalism. I should note that he has always succeeded. Because public confidence in the then government, as well as in the legislature and the judiciary, had sunk deep into negative territory. The longevity of Herbst's journalism is not measured by age, but by the intensity of what she has done. With the power of his persuasive speech, he achieved to the maximum extent his current findings to be reproduced in block letters the very next day. So he stood on the tops without turning intoin a man who only chatters in the squares .

To be a disobedient citizen means to be bad in the eyes of those in power. Which means constantly challenging and violating some boundaries with which these same authorities have surrounded your life. For all these reasons, Joseph Herbst was constantly a thorn in their side. Because he did not spare his definitions for them. Behind every line of what he wrote, one can easily establish the the strong call to overcome injustices by fighting and to believe in dreams. He has shown and proved that while the world exists  there will always be all sorts of battles and fronts that will oblige us to face the eternal choice - fear and flight, leading to a state of slavery or to courage and dignity that rise above everything in life. The constant "legal" closure of Herbst newspapers speaks for itself: that there is no freedom of the press when the the stick is allowed as a polemical element.

          I conclude these few introductory lines with the deep conviction that there are names that stand out from the hurricane of insignificance in the midst of everyday events. To my personal satisfaction, as I have relied exclusively on archival documents and a large number of publications, the name of Joseph Herbst has always stood high among the worthy. And so it was untouchable for assessments of mediocrity. In the following pages I will try to tell the life story of this sparkling publicist, emotionally colored in its fullness. As we will see, the life story of Joseph Herbst is a novel that has become a reality.

                 Each sentence ends where the full stop is. However, the text continues beyond its horizon. My goal is to lead the reader not only in the direction of those spiritual spaces that clearly outlined the parameters of the unique journalistic activity of Joseph Herbst. But also to reveal, seen in the context of his professional universe, his crushing time with its cruelty. For this reason, my research will focus mainly on the shadows in our national history, and not on its glamorous pages. The tragic death of this brilliant publicist requires this.

 

The author

 

 

The constructive role of the "Polish-Bulgarian review" ; Градивната роля на "Полско-български преглед"

 

Here is the introduction in Bulgarian and in English of my book dedicated to the analysis of the "Polish-Bulgarian prelude" published during the period between the two world wars.  The publication has an international identification code ISBN 078-619-7464-11-5 and can be read in the National Library of St. St. Cyril and Methodius" with signature number Сk 797346.

Тук е поставен увода на книгата ми, посветена на анализа на "Полско-български преглед" излизал през периода между двете световни войни.  Изданието е с международен идентификационен код ISBN  078-619-7464-11-5 и може да се прочете в Националната библиотека Св. Св. Кирил и Методий" със сигнатурен номер Ск 797346.  

 

 

A FEW INTRODUCTORY SENTENCES

         The publication in our country of "Polish-Bulgarian Review" in the period between the two world wars is undoubtedly a significant socio-political and cultural phenomenon, whose bright constructive history is worth the effort to be thoroughly analyzed. The magazine began to be published in 1919. Interruptions followed in the period between 1925 and 1931. The year 1935 was the last year in which it was published. In terms of its content,

"Polish-Bulgarian Review" is of markedly European standards in scope and radiating both general human as well as historical, aesthetic and emotional suggestions. In a considerable number of publications that have found a place in its pages, one can notice sufficiently convincing evidence of a persistently ongoing general trend of constant correct behavior of the entire Polish community, standing out both at the individual and group level. This research aims to show that, in general, this nationally distinct group in Bulgaria carried with it not only existential but also institutional dimensions. This is clearly seen in the relative stability of its collective values, the main parameters of which found a place in the "Polish-Bulgarian Review" are the creation of a sense of conformity, family security, maintenance of collective cultural and religious traditions, sincere benevolence, strict observance of Bulgarian laws. The moderate correlation between these trends and value self-reflection show the great sensitivity and necessity in the then Bulgarian public, political and social reality for the Poles to maintain the importance of values ​​in the status quo established by themselves. It is important to emphasize that in this edition they have stabilized it with constant intensity and parity. Although there was not much color in their lives and when their thoughts often wandered between past and present. All this above-mentioned reality, which found its place in the pages of "Polish-Bulgarian Review", has another side.

And it should be revealed. Xenophobia, hatred, the violation of social, cultural, religious and human rights in the period between the two world wars had absolutely no roots in Bulgarian society. This indisputable fact finds confirmation in every single page of this edition. No matter how paradoxical it sounds, we can even find evidence in the report of Nazi Germany's plenipotentiary minister in our country, Adolf Beckerle, to Reich Minister Ribbentrop. After the two failed attempts to deport Bulgarian Jews in March and May 1943, he sought justification in his conclusion that "... the mentality of the Bulgarian people, who lack ideological education because they grew up together with Armenians, Greeks, Jews, Poles and gypsies, the Bulgarian does not find any flaws in them that would justify any special measures against all of them". The assessment fully corresponds to reality. A very important detail is also the fact that the Polish ethnic community, living permanently in a country with an official Eastern Orthodox religion, has enjoyed complete freedom as there has never been any Bulgarian state interference in its religious priorities and attachment. This circumstance throws another solid bridge affirming an enviable spiritual tolerance.

In the current edition, the object of my scientific interest, there are other clearly defined trends. This is the permanent presence in its pages of a column dedicated to the centuries-old history of Poland. In the process of my work on this publication, from each of its pages, a preserved living memory of a mutually declared desire for friendship, respect and unadulterated sincerity of feelings aimed at further development and confirmation of goodwill between the Bulgarian and Polish people flowed excitingly. These are peaks that have outlived space and time, categorically denied false friendships and easy victories. To point us in the right direction of their constant spiritual presence in our breathless everyday life. To our common joy, even today this life-affirming trend stands out clearly in the relations between our two countries. However, I would like to emphasize that the building foundations of these relations were solidly laid a hundred years ago by the magazine "Polish-Bulgarian Review", which preserved in itself the warmth and cordiality of the two fraternal Slavic nations.

                                                                  The author

НЯКОЛКО УВОДНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

         Издаването у нас на „Полско-български преглед“ в периода между двете световни войни безспорно е значимо обществено-политическо и културно явление, чиято ярка градивна история си заслужава усилието да бъде обстойно анализирана. Списанието започва да излиза от 1919 г. Следват  прекъсвания през периода между 1925 г и 1931 г. Годината 1935 е последната през която то излиза.                      

                    По своето съдържание „Полско-български преглед“  е с подчертано европейски стандарти по размах и излъчващо  колкото общочовешки, толкова и исторически, естетически и емоционални внушения. В значителен брой публикации, намерили място в неговите страници, могат да се  забележат достатъчно убедителни доказателства за трайно продължаваща всеобща тенденция на постоянно коректно поведение на цялата полска общност, изпъкваща както на индивидуално, така и на групово ниво. Това проучване има за научна цел да покаже, че като цяло  тази национално обособена група в България е носела със себе си  не само екзистенциални, но и институционални измерения. Това ясно се вижда в относителната устойчивост на колективните й ценности, чийто основни параметри, намерили място в „Полско-български преглед“,  са създаване на чувство на конформизъм, семейна сигурност, поддържане на колективни културни и религиозни традиции, искрена доброжелателност, стриктно спазване на българските закони. Умерената корелация между тези тенденции и ценностната саморефлексия показват голямата чувствителност и необходимост в тогавашната българска обществена, политическа и социална действителност поляците да поддържат значимостта на ценностите в установеното от тях самите статукво. Важно е да се подчертае, че в това издание те са го стабилизирали  с постоянна интензивност и равнопоставеност. Въпреки, че в техния живот не е имало много цвят и когато мислите им често са се лутали между минало и настояще.

                  Цялата тази посочена по-горе реалност, намерила своето място на страниците на „Полско-български преглед“,  има и друга страна. И тя следва да бъде разкрита. Ксенофобията, омразата, нарушаването на социални, културни, религиозни и човешки права в периода между двете световни войни не са имали абсолютно никакви корени в българското общество. Този безспорен факт намира потвърждение във всяка  една от страниците на това издание. Колкото и да звучи  парадоксално доказателство намираме дори и в доклада на пълномощния министър на нацистка Германия у нас Адолф Бекерле до райхминистъра  Рибентроп. След двата неуспешни опита за депортиране на български евреи  през март и май 1943 г., той търси  оправдание в заключението си, че „… манталитетът на българския народ, комуто липсва идеологическо възпитание, защото е израсъл заедно с арменци, гърци, евреи, поляци и цигани, българинът не намира у тях никакви недостатъци, които да оправдаят някакви особени мерки срещу всички тях“.^[1] Преценката изцяло отговаря на действителността. Много съществен детайл е и фактът, че полската етническа общност, живееща постоянно в държава с официална източноправославна религия, се е ползвала  с пълна свобода като никога и по никакъв повод не е имало каквато и да било българска държавна намеса в нейните религиозни приоритети  и привързаност. Това обстоятелство хвърля още един солиден мост, утвърждаващ завидна духовна толерантност. В настоящото издание, обект на научния ми интерес, има и други ясно очертани  тенденции. Това е трайното присъствие в неговите страници на рубрика посветена на многовековната история на Полша.                            

                 В процеса на работата ми върху това издание от всяка негова страница вълнуващо струеше запазен жив спомена за взаимно обявено желание за приятелство, уважение и неподправена искреност на чувствата, насочени към по-нататъшно развитие и утвърждаване на  добронамереност между българския и полския народ. Това са върхове, надживели пространство и време, категорично отрекли фалшиви приятелства и лесни победи. За да ни сочат вярната посока на постоянното си духовно присъствие в нашия задъхан делник. За наша обща радост и днес тази жизнеутвърждаваща тенденция ярко изпъква във взаимоотношенията между нашите две страни. Но, бих искал специално да подчертая, че градивните основи на тези връзки са били солидно поставени преди сто години от списанието „Полско-български преглед“ съхранило в себе си топлината и сърдечността на двете братски славянски нации.                                                   

                                                                       Авторът

---

[1] Сб. Хармония в различията,  С., 2014 г., стр. 79

 СИРАК  СКИТНИК/ SIRAK SKITNIK

Тази  нова моя книга, посветена на живота и делото на Сирак Скитник  - под международен ISBN код 978-619-7464-12-2;  вече фигурира във фондовете на Националната библиотека  "Св. Св. Кирил и Методий" със сигнатурен номер Ск 797380. По-долу давам увода на този мой труд на български и на английски език.  

This new book of mine, dedicated to the life and work of Sirak Skitnik, - under international ISBN code 978-619-7464-12-2; already appears in the holdings of the "St. St. Cyril and Methodius" National Library. with signature number Сk 797380. Below I give the introduction to this work of mine in Bulgarian and in English.

 

НЯКОЛКО ЗАДЪЛЖИГЕЛНИ УВОДНИ ДУМИ 

         За да започне даден автор да пише книга по определена тема, той би трябвало да има все пак някаква основателна причина. Или достатъчно силна мотивация. В моя конкретен случай посочените по-горе тенденции  са извън полезрението ми. Защото ежегодното официално честване на патрона на Българското национално радио, какъвто безспорно и напълно заслужено е неговия пръв ръководител Сирак Скитник, за мене лично стана  повод за  творческо предизвикателство. С други думи казано - реших да докажа, че далече не всичко е казано и написано за тази крупна личност оставила в българската култура богатото си житейско присъствие и завидно творческо наследство.                                                                                                     А всичко това, както ще се уверим в следващите страници, никак не е нито малко или пък незначително. За Сирак Скитник наистина се знае много. Жалко е обаче че много малко е писано за него. Трудността при преодоляването на това  явно противоречие  се крие във важното обстоятелство, че е прекалено богата и одухотворена личност, която е събрала в себе си по волята на съдбата поета, критика, теоретика, публициста, общественика и държавния служител. Да вземем например неговите програмни теоретични статии посветени на художественото майсторство. Те очертават, но и в същото време предвиждат перспективния път на българското изобразително изкуство. Като в същото време, на фона на днешното смущаващо блатясване на нашата словесност, са написани на блестящ с публицистиката си стил. С чиста съвест мога да уверя всеки, че тъкмо това творческо съчетание е твърде сложно, извънредно рядко срещано и достижимо за малцина. Неговият постоянно търсещ дух го води от сецесиона в руския му вариант през западноевропейския символизъм, модернизъм и футуризъм, за да стигне най-накрая до живописния сантиментализъм. Той е бил сирак, защото сам пътувал по напълно непознати творчески пътеки. Те определено му позволили да се освободи от властта и влиянието  на времето в което живеел. А бил наистина скитник, тъй като винаги крачките му са така мащабни, че редовно прекрачвали позволения синур към бъдещето. Неговата творческа енергия не познавала, но и не признавала препятствия. Успешно е преливала извън границите на шаблона, откъсвайки се рязко от наизустените формули на академичната школовка.    

                   В публикациите на Сирак Скитник често може да се прочете лично доказаното от него становище, че изкуството на художника не е само разум и сигурна ръка. А преди всичко осъзнато чувство, означаващо не покой, а постоянна борба. И не отговор – а въпрос. Погледът на този изключителен интелектуалец, в това ще се уверим в текста  по-долу, постоянно, е бил насочен към съвременността към която той е вървял не с криволичещия ход на начеващия ентусиаст. А като човек опознал хоризонтите на изкуството и всеобхватната мъдрост на живота. И става така, че именно той съзрял на българска почва реалната сила на радиото за  въздигане на нацията във всички сфери на обществено-политическия и културен живот. Достатъчно е да посочим факта, че той въвежда радиопросветата за селото. И в същото време много добре е знаел, че здравината на връзката с българите зад граница, е зависела от микрофона. Някой може ли да си представи днес как сам човек, титулуван със скромното служебно название „Уредник на Радио София“, е успявал да ръководи едновременно  радиостанциите в столицата, Варна, Стара Загора и Скопие?! Обяснението е само едно: той се бил посветил изцяло на задачата да бъде достоен за отговорността на поста си. След всичко посочено до тук може би става ясно защо задълбочените публикации, посветени на изключителните постижения  на Сирак Скитник точно в тази област каквато е радиото, се броят на пръстите на едната ръка.                                                                                   Сирак Скитник не признава никакви граници освен тези на добрия вкус. Градът за него е археологическа стъпка от миналото към урбанистичната самота на бъдещето. И той успява да ни покаже всичко това чрез своите рисунки, ескизи и скици. Безспорно талантлив и културен художник той става част от органичния и значим дял от художествения процес у нас. И което е особено съществено – именно той поставя на друго ниво живописта у нас, допринасяйки с изключителната си художествена критика за цялостното й развитие за периода между 20-те и 30-те години на Двадесети век. Така той посочва, че личността на твореца не се състои от отломки на егото му, а в реални образи взети от заобикалящия ни свят.                                                                          Що се отнася до изобразителното изкуство на Сирак Скитник то по своя характер е уникално и забележително най-вече с това, че  отдава  емоционалната си стихия, ерудиция и вдъхновение изцяло без никога да позволява намесата  на чужди императиви. Същевременно постоянно е насочвал художническата ни гилдия да следва българската традиция.                                              От друга страна Сирак Скитник няма как да бъде оценяван на части. Практически това е невъзможно. Защото многообразието на неговата дейност  не разпокъсва, а по-пълно събира чертите  на тази  цялостно завършена личност. Той винаги е бил на своя пост като борец за развитието на българската култура в чиято позиция трябва трайно да присъства  на първо място категоричността на убеждението за национална принадлежност.                                                                       По принцип историческото изследване се стреми да вдъхне живот на отдавна миналото време. Аз се опитах да направя точно това. Дали обаче съм успял не знам. Думата за мнение имат единствено читателите. Тяхната оценка – положителна или отрицателна – е единствения критерии за успеха или неуспеха на всеки, който се е осмелил да седне зад белия лист.                                                                                                                   

                                                                       Авторът     

 

A FEW MANDATORY INTRODUCTORY WORDS

           For an author to start writing a book on a certain topic, he should have some good reason. Or strong enough motivation. In my particular case the above trends are out of my sight. Because the annual official celebration of the patron of the Bulgarian National Radio, as its first leader, Sirak Skitnik, is undoubtedly and fully deserved, became for me personally an occasion for a creative challenge. In other words, I decided to prove that not everything has been said and written about this great person who left a rich life presence and an enviable creative legacy in Bulgarian culture. And all this, as we will see in the following pages, is by no means small or insignificant.                 A lot is indeed known about Sirak Skitnik. However, it is a pity that very little has been written about him. The difficulty in overcoming this apparent contradiction lies in the important fact that he was an excessively rich and spiritual person who, by the will of fate, gathered in himself the poet, critic, theoretician, publicist, publicist and civil servant. Take, for example, his programmatic theoretical articles on artistic mastery. They outline, but at the same time foresee the prospective path of Bulgarian fine art. While at the same time, against the background of today's embarrassing quagmire of our literature, they are written in a style that shines with its journalism. With a clear conscience, I can assure everyone that this very creative combination is too complicated, extremely rare and attainable for few. His constantly searching spirit led him from Secession in its Russian version through Western European Symbolism, Modernism and Futurism to finally arrive at painterly sentimentalism. He was an orphan because he traveled alone on completely unknown creative paths. They certainly allowed him to free himself from the power and influence of the times in which he lived. And he was indeed a wanderer, for his steps were always so large that they regularly overstepped the permitted the threshold into the future. His creative energy did not know, but did not recognize obstacles. She has successfully flown beyond the boundaries of the template, breaking away sharply from the memorized formulas of the academic еducation.                     In the publications of Sirak Skitnik, one can often read his personally proven opinion that the artist's art is not only reason and a sure hand. And above all, a conscious feeling, meaning not rest, but constant struggle. And not an answer, but a question. The gaze of this extraordinary intellectual, as we will see in the text below, was constantly directed towards modernity, towards which he was not walking with the tortuous course of the budding enthusiast. And as a person who has come to know the horizons of art and the all-encompassing wisdom of life. And it so happens that it was he who saw on Bulgarian soil the real power of the radio for the uplifting of the nation in all spheres of socio-political and cultural life. It is enough to point out the fact that he introduced radio education to the village. And at the same time, he knew very well that the strength of the relationship with the Bulgarians abroad depended on the microphone. Can anyone imagine today how a single person, entitled with the modest job title "Editor of Radio Sofia", managed to manage the radio stations in the capital, Varna, Stara Zagora and Skopje at the same time?! There is only one explanation: he had devoted himself entirely to the task of being worthy of the responsibility of his office. After all that has been said, it is perhaps clear why the in-depth publications devoted to the extraordinary achievements of Sirak Skitnik in this very field of radio are counted on the fingers of one hand.

        He knows no bounds but those of good taste. The city for him is an archaeological step from the past to the urban solitude of the future. And he manages to show us all this through his drawings and sketches. Undoubtedly a talented and cultural artist, he became part of the organic and significant part of the artistic process in our country. And what is particularly important - it was he who put painting on another level in our country, contributing with his exceptional artistic criticism to its overall development for the period between the 20s and 30s of the Twentieth century. Thus, he points out that the creator's personality does not consist of fragments of his ego, but in real images taken from the world around us.  

           As for Sirak Skitnik's visual art, it is unique in its nature and remarkable above all in that it gives its emotional element, erudition and inspiration completely without ever allowing the interference of foreign imperatives.          At the same time, he constantly directed our artists' guild to follow the Bulgarian tradition.   Sirak Skitnik, on the other hand, cannot be evaluated in parts. This is practically impossible. Because the diversity of his activity does not break up, but more fully gathers the features of this completely complete personality. He has always been at his post as a fighter for the development of Bulgarian culture, in whose position the decisiveness of the conviction of national belonging must always be present in the first place.    

               Basically, historical research seeks to breathe life into a time long past. I tried to do just that. However, I don't know if I succeeded. Only the readers have the word for opinion. Their evaluation - positive or negative - is the only criteria for the success or failure of anyone who has dared to sit behind the white sheet.

 

                                                                 The author

Варшава, "Алейе Уяздовские", № 33/35 - Из историята на Българското посолство в Полша ( 1919-2019)

 

Тук е поместен на български и на английски език ввода на книгата ми, фигурираща под международния код ISBN 978-954-07-5295-2 ; Here is the introduction in Bulgarian and English of my book, which appears under the international code ISBN 978-954-07-5295-2;

У В О Д

 

            Както често се случва в живота един разговор по телефона е причината да се появи на бял свят тази моя книга. Тя има специфично съдържание. Посветена е основната история на сградата на българското посолство във Варшава. Г-н Емил Ялнъзов, извънредния и пълномощен посланик на България в Полша сподели с мен идеята си за подобно начинание. За щастието вече има известна увереност, че с побобна далече нелека задачата бих успя отново да се справя. Това като отпечатване на двутомник с моето съавторско участие при осъществяване на подобна проблема, посветено на историята на посолството в Полша в София в периода между двете световни войни, е досаточно основание да се опитам да се съсредоточаваме за сетен път върху белия лист хартия.                                                                                                      Основен източник на информация за проучването ми бяха лични разговори с г-н Емил Ялнъзов, архивът на Министерството на външните работи - официален достъп до който ми беше разрешен благодарение на любезното съдействие на г-жа Екатерина Захариева, министър на външните работи. Но най-важната част от документите по тази тема е в изключително богатите фондове на Държавна агенция „Архиви“. 

            В няколко глави в това мое изследване съм се стремил, спазийки хронологичната последователност при боравенето с архивните документи, за да разкрия няколко водещи линии в повествуването на всеки от които доказва, че само действието има цена. Първата от тях е отговорното отношение на нашите посланици към пристъпване на закупуването на този изключителен във всяко отношение на собствеността в полската столица. Оказа се, че това е една интересна история, магическата власт задържа дълго време вниманието ми, водейки ме като на филм през възникналите различни проблеми и перипетии.      Втората, не по-малко важна следа от която се търгува, трябва да се разкаже подробно за постоянното деклариране на грижите от страна на дипломатическите или дипломатически състави, свържете се с постоянно ясно изразено желание посолния комплекс да се поддържа в идеалното състояние, с целта тази да Опазен като особена цена е архитектурен паметник, построен напълно реалното усещане за времето.                 

                  Редовно извършваните ремонтни дейности на този обект са друга линия, която си заслужава труда да бъде проследена. Защото те, без изключение, са били провеждани с военна прецизност за да не се допусне подобна архитектурна забележителност да загуби  стойността си като пари извадени от обръщение. Благодарение на това неслучайно и в наши дни сградата ни дава реалната възможност да се насладим на осъществените плодове на творческо усилие отпреди век, да последваме стимула довел до раждането във въображението на един вдъхновен архитект на подобна сграда и с  вълнение да жънем неговите реализирани мечти вложени в комплекс, който от десетилетия наред се е превърнал се в морален коректив на всяка власт.    

                    Бих желал специално да изтъкна, че подробното описание в книгата на посолския интериор и инвентар в никакъв случай не е самоцелно мое авторово хрумване. В този конкретен случай съм се опитал да  достигна до други хоризонти. Зад които не само да посоча богатото наличие в посолството на ценни предмети и на високохудожествени произведения на изкуството - дело на именити български и чуждестранни творци. Защото всяка сграда, колкото и да е красива и представителна, би загубила твърде много, ако не се разкаже за хората, които не само са я обитавали и  съхранили, но и издигали нейния авторитет.                                    Не мога да пропусна да подчертая, че това проучване  няма претенциите да обявява, че в него всичко е казано и че няма какво повече да се намери  в архивите. То единствено е стремеж да бъдат поставени първоначалните  основи за бъдещи  научни търсения и публикации по тази тема. Аз се постарах, доколкото ми позволяват сромните сили и подготвка, да разкрия  водещото: този посолски комплекс е част от националното ни богатство опазвано и съхранявано от ръце и сърца с усет към изящното и красивото в  разстояние на поколения български дипломати без значение към коя политическа идеология са се придържали. Благородните им действия и усилия са оставили трайна следа в историята на посолството. Направеното от всички тях е достатъчно красноречиво свидетелство за завидната им професионална подготовка и богат житейски опит, доказващи очевидно и безспорно притежание на здравословна доза обективно мислене. Всички те не само са издигали авторитета на посолството на България в Полша. Но, и далече не самоцелно са обогатявали със съзидателната си  дейност от всички възможни аспекти неговия културен, интелектуален и архитектурен облик пред света. 

                                                                   

Авторът  

 

 

INTRODUCTION

 

         As often happens in life, a phone conversation caused this book of mine to come to light. It has specific content. It is mainly dedicated to the history of the building of the Bulgarian embassy in Warsaw. Mr. Emil Yalnazov, the Ambassador Extraordinary and Plenipotentiary of Bulgaria to Poland, shared with me his idea for such an endeavor. Fortunately, I already had some confidence that I would be able to cope with such a far from difficult task again. Because the printing of a two-volume book with my co-author's participation in the implementation of such issues, dedicated to the history of the Polish Embassy in Sofia between the two world wars, was reason enough to try to focus once again on a white sheet of paper. The main source of information for my study was personal conversations with Mr. Emil Yalnazov, the archives of the Ministry of Foreign Affairs - official access to which I was granted thanks to the kind assistance of Mrs. Ekaterina Zaharieva, Minister of Foreign Affairs. However, I found the most important part of the documents on this topic in the extremely rich funds of the

         In several chapters of this study of mine, I have sought, following the chronological sequence of archival documents, to reveal several guiding lines in the narrative, each of which proves that only action has a price. The first of them is the responsible attitude of our ambassadors towards the purchase of this exceptional property in every respect in the Polish capital. It turned out to be an interesting story, whose magical power held my attention for a long time, leading me like a movie through various problems and vicissitudes. The second, no less important clue I set out on was to tell in detail about the constant care shown by our diplomatic missions, related to the constantly expressed desire to keep the embassy complex in perfect condition, in order to protect it as a special a valuable architectural monument, built as if outside the real sense of time. The regular repairs of this site are another line that is worth following. Because, without exception, they were conducted with military precision to prevent such an architectural landmark from losing its value as money taken out of circulation. Thanks to this, it is no coincidence that today the building gives us a real opportunity to enjoy the fruits of creative effort from a century ago, to follow the stimulus that led to the birth in the imagination of an inspired architect of such a building and with excitement to reap his dreams. a complex that for decades has become a moral corrective of any power. I would especially like to point out that the detailed description in the book of the ambassador's interior and inventory is by no means an author's own idea.      In this particular case, I have tried to reach other horizons.

         Behind which not only to point out the rich presence in the embassy of valuable objects and highly artistic works of art - the work of famous Bulgarian and foreign artists. I cannot fail to emphasize that this study does not claim to declare that everything is said in it and that there is nothing more to be found in the archives. It is only an attempt to lay the initial foundations for future scientific research and publications on this topic. I have tried, as far as my shameful strength and training allow, to reveal the leading thing: this embassy complex is part of our national wealth protected and preserved by hands and hearts with a sense of the exquisite and beautiful distance of generations of Bulgarian diplomats no matter what political ideology have adhered. Their noble actions and efforts have left a lasting mark in the history of the embassy. What they have done is a sufficiently eloquent testimony to their enviable professional training and rich life experience, proving the obvious and indisputable possession of a healthy dose of objective thinking. All of them have not only raised the prestige of the Bulgarian Embassy in Poland. However, they did not enrich their cultural, intellectual and architectural appearance in front of the world in all possible aspects with their creative activity.

                                                         Автора