"Heroism of "Group B";Героизмът на грпа "Б"-българското участие

(book)    


/Уводът в тази книга е даден тук както на английки, така и на български език/. Книгата се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Методий", София под каталожен номер
Ск 714136

        What do we know about Krum Tsokov, Dimitar Ikonomov and Trifon Puhlev in our country? If we have to be correct – absolutely nothing. Unfortunately this statement is not new. Such an affirmation does not appear for first time. Actually we live at a time in which the worthy activity of lots of great personalities from the past has sunk in total forgetfulness despite the fact that what they have done should be defined as an act of heroism. Fortunately there is a nation who remembers all that these three worthy Bulgarians have done. This nation has  undertaken all necessary measures to commemorate their important deed: „May the memory of Krum Tsokov, Trifon Puhlev and Dimitar Ikonomov – diplomats of kingdom of Bulgaria in Warsaw live, since in the period 1939-1941 as group B and led by a sense of solidarity they render help to the Polish people. като група Б и водени от чувство за солидарност, оказват помощ на поляците. May the memory of Zdjislav, Vladislav and Bronislav Zembjuski, of their families and of these Bulgarian and Polish people, inhabitants of Sofia live, since during Word War II, risking their lives, they help the Polish soldiers to join the Polish armed forces, fighting at the west front for the freedom of their homeland.

            This plate is an expression of our appreciation and gratitude.
                                                                                                         The Polish рeople”              

            I don’t think that other explanations are necessary. It is completely sufficient only to point out that these words have been placed officially on 1-st of May 2010 in view on the building of the Embassy of Poland in Sofia thanks to the provoking respect initiative of the Ambassador at that time – His Excellency Mr. Andjey Papyej. I do believe that the above text will help us to leave the tight trench of our everyday life in order to trace in the next pages three live paths, cut by turns and forming independently thinking personalities, unsusceptible to manipulations and owning inexhaustible desire to do only good.

            What have been these circumstances, which prevented Tsokov, Ikonomov and Puhlev from the dullness of the prejudices, from the racism, from the xenophobia, from the province short sight, from the political and religious narrow mindedness or from the martial nationalism? How did it happen that three so related souls have come together in the name of such a great idea and carry the responsibility under risky discreteness? I consider that the only right answer we have to search in the archive documents, providing evidence for the humanitarian deed of these brave men, which nowadays we accept as a message, aiming to reveal the rich dimensions of the human mentality. Because it creates conditions for the establishment of relations among the people, making the dialogue between them possible, since it succeeds to build in them conscience for common foundations, for belonging to one and the same spiritual origin and connects them with the great goals in life, eliminating all possible barriers.           

            That’s why the above motivated me to try to undertake this scientific study in the Bulgarian archives. As far as it concerns the fact whether I have succeeded in this initiative – only the curious reader will judge.

НЯКОЛКО ВЪВЕЖДАЩИ ДУМИ

Какво знаем в България за Крум Цоков, Димитър Икономов и Трифон Пухлев? Ако трябва да сме точни – абсолютно нищо. Уви, тази констатация не е нова. Нито пък подобно на нашето твърдение се появява за първи път. Наистина е за съжаление фактът, че живеем във време, в което тотално e потънала в безпросветна забрава достойната дейност на не една или две светли личности от недалечното ни минало, въпреки че онова, което те са направили, трябва да бъде обозначено само с едно определение - подвиг. За щастие обаче има една цяла нация, която не само помни всичко онова, което са направили за нея тези трима достойни българи. Но и е предприела всичко необходимо, за да бъде увековечено тяхното, както се оказва, наистина значимо дело: „В памет на Крум Цоков, Трифон Пухлев и Димитър Икономов – дипломати на Царство България във Варшава, които в годините 1939-1941 като група Б и водени от чувство за солидарност, оказват помощ на поляците. В памет на Зджислав, Владислав и Бронислав Зембжуски, на семействата им и на тези българи и поляци, жители на София, които по време на ІІ Световна война, рискувайки живота си, помагат на полските войници да се присъединят към полските въоръжени сили, воюващи на Западния фронт за свободата на Отечеството.

Тази плоча е израз на нашата признателност и благодарност.

Полският Народ”

Повече обяснения едва ли са необходими. Напълно е достатъчно само да посочим, че тeзи слова са поставени официално на 1 май 2010 г. на видно място върху сградата на посолството на Полша в София благодарение на предизвикващата дълбоко уважение инициативност на тогавашния посланик Негово Превъзходителство г-н Анджей Папйеж. Силно се надяваме горепосоченият текст да ни помогне да напуснем тесния окоп на нашето ежедневие, за да проследим в следващите страници три насечени от завои житейски пътища, формирали широко скроени и независимо мислещи личности, неподатливи на манипулации и притежаващи неугасимо желание да правят само добро.

Кои са били онези обстоятелства, които са предпазили Цоков, Икономов и Пухлев от глупостта на предразсъдъците, от расизма, от ксенофобията, от провинциалното късогледство, от политическото и религиозно тесногръдие или от войнствения национализъм? Как така се е получило, че са се събрали заедно в името на една голяма идея три така сродни души, равни по степента на отговорност, която всяка от тях е решила да носи по отношение на крайно рискованата си дискретност? Струва ни се, че единственият верен отговор би следвало да потърсим в архивните документи, предоставящи ни доказателствата за дълбоко хуманното дело на тези смели мъже, което в наши дни основателно възприемаме като послание, целящо да ни разкрие богатите простори на човешката духовност. Защото тъкмо тя създава условия за установяване на родствена връзка между хората, правейки диалога помежду им възможен, тъй като успява да изгради у тях съзнание за общи устои, за принадлежност към един и същ духовен род и ги свързва с големите цели в живота, като елиминира всякакви поставени бариери.

Ето защо всичко посочено по-горе е предостатъчен повод, за да се опитаме да предприемем това научно проучване в българските, германските и други архивни масиви. А що се отнася до оценката на това, дали сме успели в това си начинание, то тя принадлежи единствено на любознателния читател.