Grigorii Zamblak

 

/ book /

/Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език. Книгата се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Меодий" в София под сигнатурен номер  Ск 718416/


The attempt to analyze in ideological and literary aspect the rich literary heritage of Grigorii Zamblak showed us unambiguously, that this is a phenomenon, originating as a direct reflection of the actual problems of the time, in which he works. It is one of those widely open windows towards our distant past, giving us the exciting opportunity to trace the development of the public thought both in our country and in Eastern and Southeastern Europe, the deepening fight of ideas and religious currents in the Middle Ages. In this connection a question arises – is Grigorii Zamblak only a church-religious biography writer? Hardly. Because, everything written by him after all, in spite of the slavery and devastated dreams, has revived in the old Bulgarian literature strongly influenced publicism. There no great personalities. But, in fact there are people, who have put forward great aims. Zamblak never aimed at increasing the luxury of his own life. And he never wrote for the abstract man out of all, taken in a heap, historical times, but for the people just from his age, i.e. his contemporaries. All that he creates is an opposition against the political reality, which has covered by an annihilating ice crust lots of people, who wish to think and live freely.

         That’s why the very touch exactly with the life realities becomes the reason so brightly to crystallize his true belief in the necessity of a struggle, which has turned into morally-creative energy and a decisive aim in his life. Here we have to underline, that as a whole we are not speaking of that hypocritically to stand in admiration before his creative work, by lifting it on a divine pedestal, announcing it as ideal, irreproachable and without any crack on it. The analysis of the biographies and the speeches of Grigorii Zamblak is far from showing deep religiousness in text and meaning aspect, which are so typical for the Eastern Orthodox works of this genre during the Middle Ages. Which, by itself, is very indicative and main distinguishing feature. At many places of this research work we have pointed out who has been that active military-political factor, the tangible presence of which on the Bulgarian lands has forced Zamblak to write religious in form, but revolutionary for the spirit of the epoch in content works. In fact, what has been able to oppose Grigorii Zamblak to the great military power of the other religious oppressor? The first thing is to kneel before the altar and day and night to appeal to God for help. But he did not do that. Zamblak chose to follow other roads. And he started the struggle, taking as weapon the religious speech for which he has been trained during his teens. In fact what was Zamblak doing best? To write. In an inspired, fiery and mobilizing way. The transcripts of his works, made in half Europe ages after his death, speak expressively for his indisputable feature.

         Grigorii Zamblak has clearly perceived the symptoms of an infection, which will cover as a glacier the many-century period on the Balkan peninsula. That’s why his creative work, born in an inhuman time, is deeply human. The author not only influences by his works over the readers. But he also sends appeals in the name of his captive human freedoms. Even more. In order his works to have an effect, which they have had, the availability of an audience was required, that might give meaning. Only at such conditions similar written works were not covered by the dust of the forgetfulness, but they became widely popular, piling a layer over a layer author’s ratiocinations and the proceeding from them readers’ intentions for future deeds. In the cultural history of mankind there were lots of writers, who bravely took their responsibility at definite extreme circumstances, which occurred during their life. Among them undoubtedly is Grigorii Zamblak. Because moreover he is a writer, who prepared the future. And a worker, who well knew, that his task is not only to see, but also to show the everlasting life valuables, for which it’s worth to fight.

         As far as it concerns the very personality of Grigorii Zamblak, it is infinitely attractive and at the same time touchingly tragic. Because in fact it is filled with rebellious spirit, with great imagination and dreaminess, with robbed life and much faith. That’s why always when we meet with such vivid and pictorially depicted by him personal experience, with uniquely sounding actuality of the problematic, considered in his works, with the direct addressing to the wide readers’ audience (that was prepared to digest the read work), then we can state with conviction that the publicism of Grigorii Zamblak is a cultural achievement in the area of the Middle ages literature, which became at European level a standard for imitation for ages ahead.

         He really remains true to himself up to the end. This means, that nothing ever was in a position to break his fighting character. And no temptation for influence and power has succeeded to divert him from the chosen field. He never allowed the selfishness to gain the ascendancy over his feeling for responsibility before the future. And something else – very important. His creative impulse never mislead him to follow the meandering and leading nowhere paths of vanity and pride. The chosen by destiny talented people are the Argonauts of mankind’s progress. Because they themselves and their public contributions are the most characteristic part of each historical process. The talented individuality is a supreme form of social behaviour. Simply because it is that form which succeeds to cover the universal, and from there – to point concretely the perspective for the future development of the majority. This is the essential characteristics of the talent.

         That’s why, namely people like Grigorii Zamblak, who undoubtedly owned similar qualities, have been the first to feel the true needs of the time. That’s why up to the end of his days he always strived at coping with the life challenges with dignity. Zamblak never showed as a mystic with a gaze, turned towards his soul. In his sermons there are no appeals to the believers to prey for heaven benevolence. The works of Zamblak definitely direct towards the idea to live in a society mainly of ethic and moral. That’s why his worldly concepts are always softened by his deep respect to the habitual religious practice. And even more. Each line, written by Zamblak speaks, that he has never looked for ignorant audience, in order to run after cheap applauses with tonality, corresponding to today’s show-business. His works are testament to the coming generations, filled with love and respect. But they are also a message, containing a clear appeal for the people to unite, not to live apart and under oppression. So that never to be paralyzed by the bitterness of the despair. 

Дълбокоуважаеми читателю!

Да се напише книга, особено когато тя е опит да се разгледат под малко по-различен ъгъл дългите и трудни десетилетия от живота, както  и изключителното литературно наследство на такава крупна историческа личност, каквато безспорно представлява Григорий Цамблак, ако трябва да сме точни, е направо рисковано начинание. За него са писали цяла плеяда един от друг по-известни учени както в България, така и в чужбина. Но, все пак реших да се заема с реализирането на тази си цел. Защо ли? И тъкмо тук трябва да направя едно съществено уточнение. По време на  разговор с Негово Превъзходителство г-н Арунас Винчюнас, първият посланик на Литва в България от негова страна ми бе подсказана идеята да напиша книга за Григорий Цамблак - личността, която с изключителната си дейност завинаги свързва нашите две страни.

Дори самото подсказване на подобна покана е колкото въпрос на чест, толкова и на отговорност. Затова, когато седнах да анализирам всички „за” и „против” за предприемането на подобна стъпка от моя страна, счетох, че ако се реша да пиша нещо, то следва да поставя и няколко „защо”. И, разбира се, на които да се опитам да дам отговор от моята, твърде далече от каквито и да било претенции за пълна изчерпателност и последна дума на историческата истина, гледна точка. Мисля, че всеки има правото да сподели  своето виждане в понякога доста оплетената, но здрава тъкан на фактите, достигайки до някои определени изводи. И заедно с това никой няма право да отрича всички истини, за да утвърди само една – своята собствена.  

Да се опиташ да изразиш мнение и при това да не се губиш в догадки без доказателства - що се отнася до живота и делото на Григорий Цамблак - е все пак едната страна на проблема. Другата обаче според мене е много по-важна. И тя се състои не толкова в непомерното по мащабите си разстояние между нашето съвремие и това на Григорий Цамблак. А по-скоро в липсата на достатъчно документален материал от онази епоха, който пряко или косвено да е съхранил повече следи за неговата наистина значима по политическо значение и културно влияние  дейност. Разбира се, че в крайна сметка дистанцията от шест века прави доста очевидна суетата на споровете. Но, все пак има немалко висящи въпроси около живота и делото на тази забележителна историческа личност. Нещо, което не оспорва нито един от  нейните изследователи.

За нас емблематчната фигура на Григорий Цамблак никога няма да престане да бъде една от гранитните основи на българската средновековна култура. И по свой начин да е част от  историята на много други държави и народи, както и на  времето в което е живял и творил. Защото той наистина успява да изплете тънката, но оказала се особено солидна връзка между политиката и религиозно-литературното изкуство, между жаждата да се живее и жизнената потребност да се твори, между носталгията по родния чернозем и  принудителното странстване по чужди земи. Със своите мъдри международни действия, съчетани с непреходно литературно творчество, той показа и доказа, че предпочита здравия разум пред предразсъдъците, емпиризма пред схоластиката. И че в политиката той е бил повече реалист отколкото теоретик.

Но, където и да се е намирал, Цамблак неотклонно се е стремял да задържи християнството под хоругвите на силната човешка вяра за по-добри бъднини. Затова при всеки досег с творчеството му постоянно ще откриваме неделимия от него житейски път, който той следва като значим книжовник и брилянтен стратег, дръзнал чрез изключителното си писмено наследство, което ни е оставил, да побеждава своята бъдеща смърт във всеки миг от съществуването си. Той просто бе изпреварил своето време, долавяйки новите геополитически реалности в Европа. И още нещо! В трудната школа за страдание той бе научил много повече отколкото където и да било другаде.

Нашите предшественици, завещали ни културата и мъдростта си, ни показаха, че са преодолявали грешките си без да бъдат повалени от живота. Както и че не са позволили заслугите им  да ги издигнат толкова високо в собствените им очи, че над себе си да не забележат други по-добродетелни души. Тъкмо и за това те останаха завинаги в историята.  Григорий Цамблак е безспорно един от тях И то не защото ние го нареждаме в челните редици на извисените личности от неговата епоха. А защото самият той остави блестяща литература, която господства  векове над европейската чувствителност в значителни географски региони. Много е важно да подчертая и този съществен факт, че това е било време в което никой не е преследвал комерсиални успехи чрез бълване на боклукчийска литература изфабрикувана единствено за прехрана както е сега в наши дни. Ето защо творчеството на Григорий Цамблак е ярко доказателство за твърдението, че истинското изкуство е лишено от възраст и че това, което той е написал, наистина се е издигнало до висотата на класическа литературна категория, която зове към бъдещето чрез вълнуващия разказ за миналото.

                                                                           Авторът

The German pilot captain Gerhard Wengel

/ book /

          /Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език. Книгата се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Методий" в София под сигнатурен номер Ск 720723 /

         The greatest nonsense of the Bulgarian political management was demonstrated officially on 13 December 1941. In the course of World War II small Bulgaria announced the so called “symbolic war” to USA and Great Britain. After two years exactly this message turned into terrific reality, the results of which are well known: the massive British-American bombing over Sofia and the country in the period between the end of 1943 and the beginning of 1944 caused the death of thousands civilians. For the time when these events developed, we – the authors of this research, devoted to the German pilot captain Gerhard Wengel – have been around 3 and 6 years old. One of us dedicated his conscious life to scientific activity, which brought him the prestigious grade Professor, while the other, being a journalist was awarded with a high international state distinction for his contribution in the study of problematic issues in the bilateral relations of Bulgaria with one of the Baltic countries. We are anxious to point out, that the mentioning in brief of these biographic grains does not intend the satisfaction of our own ego. The simple motive is the assumption that we might have been buried in the ruins and never been able to reach the achievements we have come to during the past decades. Regretfully this tragedy had overtaken lots of Bulgarians. We used the word “tragedy”, but we have to say massive killing caused by a pure mechanical action, done by pressing of a button, which opens the plane fuselage and pours as garbage tons of bombs. When it concerns such a survival like ours usually we say that the blind case has saved a given person. But this is not quite correct. It’s fairly possible both of us to be alive thanks to the bravery and heroism of a German pilot, who had succeeded to shoot down several enemy planes, the deadly luggage of which might have fallen on the addresses where we had been sleeping in our beds. 

            From far back the whole world impartially has condemned the Hitler-fascism as an extremely antihuman phenomenon. The concentration camps worked at their full capacity, turning into ashes millions of human bodies. All this is an essential part of the cruel truth. But where should we put the captain of the fascist Luftwaffe Gerhard Wengel, who defended the sky above Sofia from the arriving British-American bombarding machines and died four days before reaching his 29 years of age? In all cases he should not be placed in the abovementioned classifications. He simply did not have any touch points with them. Sometimes the paths of destiny, life and policy (quite strangely in our case) improbably interweave. For some people all this might be a fortuity. For others – coincidence or regularity – depending on the view point.

            The Bulgarian-German military relations and more concretely the awarding of German military ranks with Bulgarian state distinctions has sufficiently long history accompanied by a large list. Today it is difficult to point out who has been the first German military figure honoured with Bulgarian medal. Some day in the archives might be found this interesting fact. During our research work we came upon archive materials almost a hundred years old. The first of it was a Decree of the Ministry of the Exterior and Ecclesiastical matters ref. № 3417 dated 1 April 1915, where it is mentioned that,

“The Ministry of Exterior and Ecclesiastical matters awards the Commander Cross of the Order of Merit to the sanitary major Rudolf Emmerich, who had died on 15 November 1914.”  Several years later – on 31 August 1918 - the same institution issues a document from which we learn about “the awarding with a Bulgarian medal of the German officer lieutenant-colonel Ulrich Frey, who in the capacity of attached to the Bulgarian army during a whole year together with the commanded by him troops has fought at the three fronts as a commander of the German troops at 9-th Bulgarian army with more than 20 weapons and 3500 soldiers, has taken part in the victorious driving back of all attacks of General Baray. Frey has been a commander of the second group (mortars) of 209-th artillery regiment of 105-th infantry division”.

            Nowadays we do not know whether Captain Gerhard Wengel has been awarded with a military distinction by our country. The acknowledgement for his act of heroism has come after 70 years and has found its modest honourable place in Sofia. The monument was established under the initiative and financial means of Konstantin Ivanov, M.Sc.Eng., a member of the club of the pilots “Captain Dimitar Spisarevski” to the Union of the graduates of the Higher Military School, with the assistance of the municipality advisor Vili Lilkov and the Mayor of the “Triaditsa” region Emil Milev.    The official ceremony takes place on 05.11.2004 in the presence of the deputy-military attaché of Germany in Bulgaria. The inscription over the memorial plate, fixed to a large stone piece of granite rock from Vitosha mountain says: “In memory of Gerhard Wengel – a German pilot, died on 10.01.1944 in an aerial combat, defending Sofia”.  And he really defends Sofia in the most possible courageous way – sacrificing his life – against bombardments, which had neither strategic objectives nor directives towards annihilation of military objects. He was conscious of the fact that these acts were nothing else but barbarian destruction of totally unprotected peaceful towns. His heroic behaviour and humane way of thinking undoubtedly contribute to the turning of Captain Wengel into a stubborn moral power of our contemporary life.

НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ

            Великата глупост на българската политическа върхушка е афиширана официално на 13 декември 1941 г. В разгара на Втората световна война малка България обявява т.н. „символична война” на САЩ и Великобритания. Така от гледище на бъдещето България изпуска момента за легитимация пред Великите сили и в хода на световния хаос да изкопчи оптимални териториални изгоди. Конюнктурата на деня е била допълнително подготвена от услужливия печат.Което говори за цели пропасти по отношение на каквито и да било традиции на националния ни опит в дипломацията. Точно след две години горепосочената дата се превръща в страшна реалност, чийто резултати са добре известни: от масираните англо-американски бомбардировки над София и страната в периода между края на 1943 г. и първата четвърт на 1944 г. загиват няколко хиляди цивилни лица, а разрушенията са повсеместни. За времето, през което се развиват тези събития, ние - двамата автори на това изследване посветено на германския пилот капитан Герхард Венгел - сме били съответно на около 3 и на 6 - годишна възраст. Единият от нас през целия си съзнателен живот се е занимавал с научна дейност, която му донася заслужена професорска титла, а другият, в качеството си на журналист, е удостоен с високо чуждестранно държавно отличие за принос в разработването на проблематиката на двустранните отношения на България с една от Балтийските държави. Бързаме да посочим, че споменаването в телеграфен стил на тези наши биографични зрънца далече не го правим за да задоволим собственото си его. А заради простичкия факт, че е можело да бъдем погребани завинаги под развалините и никога да не станем това, което сме постигнали през изминалите декади на земните ни дни. Както, за огромно съжаление, тази трагедия е застигнала немалко българи. Употребяваме думата „трагедия”, но би следвало да кажем масово убийство предизвикано от чисто механично действие, изразяващо се в натискане на едно копче, което отваря самолетния фюзелаж и изсипва като ненужна смет тонове бомбен товар. Когато става дума за подобно оцеляване като нашето обикновено се казва, че слепият случай е пощадил даден човек. Това обаче не е съвсем точно. Защото е напълно възможно ние двамата да сме живи благодарение на  самоотвержеността и героизма на един германски пилот, който е успял да свали няколко вражески самолета, чийто смъртоносен багаж е можел да падне и на адресите на които сме спяли в детските си креватчета. За нас, като автори на настоящето изследване, в този случай е повече от ясно, че става дума за морални стойности, които следва да бъдат спасени преди да ги е смазал окончателно валякът на нашата съвременност.

            Цял свят отдавна и напълно справедливо е осъдил хитлерофашизма като крайно антихуманно  явление. Концлагерите на смъртта са работили с пълния си капацитет, превръщайки в пепел милиони човешки тела. Всичко това е съществена част от жестоката истина. Но, къде би трябвало да поставим капитана от фашитското Луфтвафе Герхард Венгел, който защищавайки софийското небе от пристигащите на вълни англо-американски бомбардировачи, загива четири дни преди да навърши 29-годишна възраст? Ето защо той при всички случаи не се побира в посочените по-горе класификации. Просто не е имал каквито и да било допирни точки с тях. Ето как понякога се преплитат невероятно пътеките на съдбата, на живота и колкото и да е странно в нашия случай – на политиката. За някои може би всичко това е случайност. За други – съвпадение. За трети – закономерност. Както е прието да се казва - зависи от гледната точка. Но, за жалост трагичната съдба на капитан Венгел не му предоставя възможност да продължи пътя си към следващи житейски хребети.

            Българо-германските военни отношения и по-конкретно удостояването на германски военни чинове с български държавни отличия има достатъчно дълга история придружена с обемист списък. Кой е бил обаче първият германски военен деец  награден с български орден днес е трудно да се посочи. Някой ден в архивите положително ще бъде намерен този интересен факт. По време на нашите проучвания ние попаднахме на архивни материали с почти стогодишна давност. Първият от тях е постановление на Министерството на външните работи и вероизповеданията изх. № 3417 от 1 април 1915 г. в което се посочва,

че „Министерството на външните работи и вероизповеданията връчва Командорския Кръст на Народния орден „За Гражданска заслуга” на санитарния майор Рудолф Еммерих, починал на 15 ноември 1914 г.” Няколко години по-късно – на 31 август 1918 г. - същото това ведомство издава документ в който научаваме: „За награждаване с български орден германския офицер подполковник Улрих Фрей, който в продължение на една година в качеството си на аташиран към българската армия, заедно с командваните от него войски се е сражавал на трите фронта като командир на германските войски при 9-та българска армия с повече от 20 оръдия и 3 500 войници, взел живо участие при победоносното отблъскване на всички усилени атаки на генерал Барай. Фрей е бил командир на втората група /мортири/ на 209-ти артилерийски полк от 105-та пехотна дивизия”. 

            Към днешна дата ние не знаем дали капитан Герхард Венгел е бил награждаван с военно отличие от българска страна. Признанието, дошло след 70 години за неговия подвиг, все пак е намерило своето скромно почетно място в София.  Издигнатият му паметник е създаден по инициатива и със средства на инж. Константин Иванов, член на Клуба на летците „Капитан Димитър Списаревски“ към Съюза на възпитаниците на ВНВУ, със съдействието на общинския съветник Вили Лилков и кмета на столичния район „Триадица” Емил Милев. Официалното откриване става на 05.11.2004 г. в присъствието на заместник-военния аташе на Германия в България Надписът върху паметната плоча,  закрепена върху голям каменен скален гранитен къс донесен от Витоша, гласи: „В памет на Герхард Венгел германски летец загнал на 10.І.1944 г.  във въздушен бой, защищавайки София”.  И той наистина я отбранява по възможно най-мъжествения начин – жертвайки живота си против бомбардировки, които не са имали стратегически цели, нито пък са били насочени към унищожаване на военни обекти. Защото отлично е съзнавал, че тези действия не са били нищо друго освен варварско унищожаване на беззащитни мирни градове. Това му геройско поведение и хуманен начин на разсъждение безспорно отреждат превръщането на капитан Венгел в устойчива нравствена сила на нашето съвремие.

---

[1] Държавна агенция „Архиви”, фонд 3к, опис 1, архивна единица 1407, лист 1

[2] Държавна агенция „Архиви”, фонд 3к, опис 1, архивна единица 1407, лист 15

---

Bulgaria and the war in Korea /1950 – 1953/;България и войната в Корея /1950-1953/

(book)

/Уводът на тази книга е даден тук като на английски, така и на български език/. В Народната библиотека "Св.Кирил и Методий" в София книгата е под каталожен номер Ск 691601. 


My book "Bulgaria and the war in Korea /1950 – 1953/" has its both interesting and instructive history. Because it stayed in one of the drawers of my bureau twenty years without being able to appear before the "world". The reasons are mainly two. The first one is that when I wrote it and offered it to some publishing houses, they responded that my work will be interesting for a very narrow circle of experts and will bring in practice financial losses. Afterwards, making lots of references, I found out that my research work falls into an area, which no Bulgarian history-graphia has ever reached to. That's why with confident pace I walked to the Dean of the Sofia University "St. Kliment Ohridski" historical faculty, submitting to the attention of the academic authority my study under the form of dissertation. After about two months I was kindly informed that due to lack of expert in the field, where I have undoubtedly made a valuable study, nobody can push forward the dissertation presentation. But, now my study will be published. In this case I'm not lead by the feeling of vanity. Behind my back I have already a number of published books. But I consider that the time has come to narrate about the war on the Korean peninsula mainly lead by the endeavour to reveal the considerable assistance that Bulgaria renders /at this period Bulgaria itself had enormous needs/ to the suffering Korean people. Because everything what I found out as documents is - good or bad - but a page of our latest history. In my study, based as a whole on rich archive material, on quotations from newspapers, as well as on a considerable number of official state and political documents, the whole era of the fifties of the twentieth century becomes transparent as in a water drop, coloured by extreme ideological contra-positions and estimations and when only for some five years after the World War II from the cooperation of the anti-Hitler coalition nothing has remained.

This is the dark time, called "the cold war", in which the constantly strengthening ideological, economic and military opposition in world scale between the two powerful hostile political blocks is effective. Unfortunately the epicentre of the collision between both fundamentally opposite political systems appeared to be Korea. In the long peoples' history the wars never solved honestly pending issues. But always they have created devastating problems. And the consequences have always been obvious - unnecessary victims, mass sufferings of the civil population, spending enormous material and human resources. The war in Korea brought in addition one more negative result: 55 years a people and its national territory are separated by barbed at the 38-th parallel.

Although half an age has passed from these events, the present book highlights in depth one important moment from the contemporary history of Bulgaria.This has been the great selfless moral, economic, social and medical aid that our country rendered during the 50-ies of the 20-th century to North Korea during its war against USA. A subject of the analysis are not only the protests of the Bulgarian community, directed towards the putting an end to this military conflict but also the significant material support, which the Peoples Republic of Bulgaria rendered to the Korean Peoples Democratic Republic.

Special emphasis in the study is put on the Korean orphans and students who lived and studied in our country and who were looked after with great care and love. In fact these are the first international campaigns, which the Peoples Republic of Bulgaria carries out.After so many years, today it's very difficult to explain why the whole circle of problems has been put aside from the attention of our research workers.

After profound investigation in the specialized historical literature it came out, that there are no studies and analytical works on this topic. Parallel to these conclusions quite logic is the question whether the present publication has any actuality in our  days.I do think that in the history of each nation there are pages, which are eternal and in which the manifestation of sympathy has played and will play extremely important role for its self-knowledge, for the establishment of human traditions, enabling its national ascending.

Up to the 90-ies of the 20-th century - a period of extremely dangerous political and military block opposition in world scale - in our country different political campaigns for solidarity and support to the peoples of Vietnam, Cuba, Angola, Afghanistan etc. were carried out. But never before initiatives of this kind reach such a volume like the actual selfless Bulgarian aid for Northern Korea from the period of the first half of the fifties of the last century. We should not underestimate another phenomenon. This is the time when our ruined, unrestored from the war economy and the adjacent heavy material situation of the working people proved not to be an obstacle for the organization of actually vast moral, material and medical aid for the Korean people.

In the theoretical basis of the studied issue, accent has been put on all those provisions and actions of the Bulgarian Government in the middle of the 20-th century, by means of which it has given expression of its attitude to the war in Korea. It's extremely clear, that this is the period of the "cold war" - grievously known both to the East and the West - when the cliches and the stereotypes in the ideologilized to utmost extent international relations have left their deep prints in all Bulgarian publications and in the documents of the official for that period publishing state and public-political organizations. Considering all this we should also underline - we are far from the thought to acquit or accuse anybody. Because this work has been created on the basis of studied in details archive materials, which selflessly witness for actual facts and events that occurred at real time.

That's why even 50 years later these documents do not need interpretations. They reflect in its whole colourful scale the opposition between the two political systems. It's well known that at each war, ideological or whatever it might be, all means are allowed. "A la guerre comme a la guere" – as the French say for similar cases. I would avail myself of the opportunity to mention just in one line, that the demolition of the world colonial system after the end of the World War II also contributed to the development of new complicated and contradictory processes in international aspect.

It's important to outline, that in the present work not only the concrete aid of Bulgaria during the very war is treated, but also the assistance in the subsequent stages (up to 1955 incl.) showing the additional Bulgarian help for the restoration of the totally ruined after the war economy of Korea.

Nowadays, staying at the position of the convenient "time" distance, when the wounds and the devastations from the war on the Korean peninsula are restored, we see actually quite different Korean Peoples Democratic Republic.

Today this is a country with authority not only in the region of the Far East, but in the world as well. The possessed nuclear weapon and far range rockets make the country a real factor, which cannot be disregarded, in the international dialogue.

That's why I consider worthy the efforts to mention in addition one fact - 50 years ago Bulgaria gave its contribution for the building of Northern Korea, which brought the country today to these serious economic and military achievements. The explored in the book abundant archive material gives good opportunity in details to be revealed the actual dimensions of the Bulgarian aid for Korea, which high economic values cannot be co-measured with its moral greatness.

I do hope the present work will be of interest not only for the scientific workers, but also for a wide circle of readers, some being even direct participants in the described - most of all and only on the basis of documentary archive material - events.

And now let's try to trace step by step the history of the relations and contacts between Bulgaria and Korea in the period from the first half of the fifties of the 20-th century. 

НЯКОЛКО ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ

Уважаеми читателю !

Книгата ми „България и войната в Корея /1950г. – 1953г./” има своята колкото интересна, толкова и поучителна история. Защото пролежа в едно от шкафчетата на бюрото ми цели двадесет години без да види бял свят. Причините основно са две. Първата е, че когато я написах и я предложих на някои издателства ми бе отговорено, че моето произведение ще заинтересува само доста тесен кръг от специалисти и ще донесе на практика финансови загуби. След това, правейки редица справки, установих, че изследването ми попада в област, до която българската историография изобщо не се е докоснала. Затова с уверена крачка се запътих към Деканата на историческия факултет при Софийския университет „Св.Климент Охридски”, предоставяйки на вниманието на научното тяло там своето проучване оформено като дисертационен труд. След около два месеца любезно ми бе отговорено, че поради липса на специалист в областта, в която аз съм направил своето безспорно интересно и стойностно проучване, не може да бъде даден ход за защита на дисертацията ми.

Но, ето че сега, проучването ми ще бъде отпечатено. В случая ни най-малко не се ръководя от чувството за тщестлавие. Зад гърба си имам вече доста издадени книги. Струва ми се обаче, че е дошло време да разкажа за войната в Корейския полуостров най-вече воден от стремежа да разкрия значителната помощ, която оказва България /която през онзи период сама е имала въпиюща нужда от какво ли не/ на страдащия корейски народ. Защото, всичко, което открих като документи, е – добра или лоша - но страница от най-новата ни история. В моето проучване, изградено изцяло на базата на богат архивен материал, на цитати от вестници, както и на значителен брой официални държавни и политически документи, прозира като в капка вода цялата епоха от 50-те години на ХХ век, обагрена от крайни идеологически противостояния и оценки и когато само за някакви си пет години след края на Втората световна война от сътрудничеството на антихитлеристката коалиция не е останал и помен. Това е мрачното време, наречено „студена война”, в което властва единствено постоянно засилващата се идеологическа, икономическа, стопанска и военна конфронтация в световен мащаб между двата мощни враждуващи политически блока. За нещастие епицентъра на сблъсъка между тези коренно противоположни политически системи, се оказа Корея. Никога през дългата човешка история войните не са решавали справедливо спорни въпроси. Но, са създавали потресаващи проблеми. Като последиците от тях винаги са били налице – ненужни жертви, масови страдания на цивилното население, изразходване на колосални материални и човешки ресурси. Войната в Корея донесе и още един негативен резултат: вече 55 години един народ и неговата национална територия /единствнени в света/ са разделени от бодливата тел на 38-мия паралел.                                                 

                                                                               Авторът