The echo of Irish 1916 in Bulgaria

/воок/

Приложеният тук увод е даден както на български, така и на английски език.  Книгата се намира в Националната библиотека         "Св.Св. Кирил и Методий", София под каталожен номер Ск 743408.  My book  is listed in the National Library of St. Cyril and Methodius under catalog number Ск 743408. The introduction here is in Bulgarian and in English.

У В О Д

         Понякога случайността се намесва активно в живота и прокарва пътека за ново творческо начинание. Това стана реалност при написването на тази книга посветена на далече не епизодичния, както се оказа, отзвук в България на ирландските революционни събития през пролетта на 1916 година. В процеса на моята кореспонденция по интернет с Негово Високо Превъзходителство г-н  Бранимир Заимов, пълномощен и извънреден посланик на Република България в Република Ирландия ми бе подсказана от негова страна идеята за  посочената по-горе тема. Поради тази причина, независимо дали настоящото проучване ще се окаже успешно или неудачно, споменатите обстоятелства ни най-малко не променят благодарността ми към този наш авторитетен дипломат.

         Дълбоко зад редовете на сегашния ми опит да изследвам такава напълно непроучена у нас тема в българо-ирландските отношения стои налагащият се от само себеси извод, че на следващите страници читателят няма да срещне нито ред стилистически упражнения по отношение на третираната тук историческа реалност. Защото всяко убеждение може да бъде досатъчно силно, за да накара хората да го бранят с цената на живота си. Ирландският народ напълно доказа  през  1916 г.  тъкмо това. Напомням тази дата тъй до тогава в политическата история на Ирландия всичко е било противозаконно, но почти винаги закономерно. Дошло е било време когато ирландците достатъчно високо и ясно обявяват, че за тях междунродното право, формулирано още от древните римляни в сентенцията  „Par in parem non nabet imperium” /”Равен всред равни не може да властва”/, далече не е  някакъв  пуст словесен звук.

         Според географските справочници разстоянието между България и Ирландия по атласа  е 3 089 км, а по въздушна линия - 2 473 км. Тези данни ги давам, тъй като съпоставянето отпреди сто години е направо невъзможно спрямо днешните ни представи за достъп до най-разнопосочна информация. Да не забравяме все пак, че новините за ирландската революция през онзи период са идвали в България в най-добрия случай с два дни закъснение. В тази връзка една от целите на предоставеното на вниманието на читателите сегашно изследване е пределно ясна: в него да намерят място всички информационни потоци, до които са имали достъп тогавашните български печатни издания. И най-важното: коментарите и информациите за ирландската революция не са били сбутвани в крайните долни редове по последните страници, а са фигурирали винаги в челните им места. Другата сюжетна линия в това проучване е детайлното анализиране на секретните доклади, които българските легации в чужбина са изпращали регулярно до тогавашното Министерство на външните работи и вероизповеданията.

         Всичко това, събрано грижливо на едно място, надявам се да даде добра представа за отзвукът на ирландската 1916 година в България. Както е прието да се казва – в живота няма случайни неща. В нашия случай има обективно отразени у нас закономерности, породени от глада, смъртта, емиграцията към чужди брегове и изселването, станали житейски спътници на много от най-бедните слоеве на ирландското население. Всичко това под различни форми и изказ е налице в българските архивни източници, за да ни покаже онзи звезден миг когато светът на гладните и на онеправданите в Ирландия обявява че е заслужил правото вече да хване здраво в ръцете си своите съдбини.По този повод си заслужава да си спомним думите на американския публицист Джордж Прентис /1802-1870/ : „Ние, обикновените граждани, носещи през трудовия си живот тежестта на държавността, трябва да се вслушваме във вечните завети. Ние добре знаем, че нашата родна светиня – Родината – не принадлежи само на нас живите, а на целия народ. Ние сме само много малка част от нацията. Другата, необятната по размери, е в земята и на небето – т.е. тези преди нас нравствено също са живи. Така че кворумът за всички решения принадлежи по-скоро на тях, отколкото на нас. Ние сме така да се каже делегати на бившите и на бъдещите хора – ние сме тяхното оживено съзнание и следователно не нашия егоизъм трябва да ръководи съвестта ни, а нравственото добруване на цялата нация”. Мъдри слова след които би било направо кощунствено да се пише повече каквото и да било.                                                                                            Авторът

Foreword

         Sometimes the chance intervenes actively in the life and paves a path for a new creative endeavor. This became a reality when writing this book devoted to far from the episodic, as it turned out, echo in Bulgaria related to the Irish revolutionary events in the spring of 1916. In the course of my correspondence on the Internet with His Excellency Mr. Branimir Zaimov, Plenipotentiary and Extraordinary Ambassador of the Republic of Bulgaria in the Republic of Ireland he prompted the idea of ​​the above-mentioned topic. Therefore, despite the fact whether this study will be successful or not, those circumstances will not change my gratitude to our authoritative diplomat.

         Deeply behind the lines of my current attempt to investigate this completely unexplored in our country topic linked with the Bulgarian-Irish relations stands the imposed by itself conclusion that in the following pages the reader will not meet a single line of stylistic exercises in relation to historical reality treated here. Since every conviction can be sufficiently strong to force the people to defend it at the price of their life. The Irish people have proved just this in 1916. I remind that date because until then in the political history of Ireland everything was illegal, but almost always accepted as normal. Time had come when the Irish should loudly enough and clearly announce that for them the international law, formulated by the ancient Romans in the sentence "Par in parem non nabet imperium" /"Equal among equals cannot rule"/ is not an empty verbal sound.

         According to the geographical reference books the distance between Bulgaria and Ireland is 3089 km, while over the air - 2473 km. I submit these data, since the comparison dating hundred years ago is simply impossible considering the present views for access to diverse information. We should not forget, however, that the news about the Irish revolution in that period came in Bulgaria in the best case two days later. In this regard, one of the objectives for presenting to the attention of the readers the current study is very clear: all information flows to which the Bulgarian newspapers had access then should find place. And the most important fact I would like to underline - the comments and information about the Irish revolution were not restricted to the extreme bottom lines in the last pages, but they were always figuring at their front places. The other streamline in this study is a detailed analysis of the secret reports that Bulgarian embassies abroad were sending regularly to the Ministry of Foreign Affairs and Religious Affairs at that time.

I hope that all this, carefully collected in one place, will give a good idea of​the response of the Irish in 1916 in Bulgaria. As it is usually said - in life nothing happens by chance. Hereby there are objectively reflected regular cases caused by the hunger, the death, the emigration to foreign shores and the deportation, which had become life companions of many of the poorest strata of the Irish population. All this in various forms and expressions is available in the Bulgarian archival sources to show us that glorious moment when the world of the hungry and deprived in Ireland announced that it earned the right now to grasp their fate in their hands. On this occasion it is worth to remind the words of American journalist George Prentice /1802-1870/: "We, the ordinary citizens, bearing in our working life the burden of statehood, should listen to the eternal covenants. We well know that our home shrine – the Motherland - does not belong only to us - the living, but to all the people. We are only a very small part of the nation. The other, infinite in size, is in the earth and in the sky – that is to say - those before us also morally alive as well. So the quorum for all decisions belongs more to them than to us. We are, so to speak delegates of the former and the future people - we are their lively mind and therefore our selfishness must guide our conscience and moral welfare of the entire nation." After these wise words it would be directly irreverent to write anything.

                                                                                              The Author