The introduction here is in Bulgarian and in English.
/воок/
/Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език/. Първото издание на книгата (с каталожен номер Ск 679395) излиза през през 2007 г. През следващата 2008 г. изследването претърпява второ допълнено издание под каталожен номер Ск 691640. През 2013 г. книгата (под каталожен номер Ск 721324) е отпечатана като трето по ред издание, което е допълнено с нова архивна информация. През 2016 г. книгата претърпява четвърто по ред допълнено издание под каталожен номер Ск 739823. И четирите издания на тази книга се намират на разположение на читателите в Националната библиотека "Св.Кирил и Методий", София.
The introduction of this book is given here both in English and Bulgarian /. The first edition of the book (catalog number Ck 679395) was published in 2007. In the following 2008, the study underwent a second complete edition under catalog number Ck 691640. In 2013, the book (under catalog number Ck 721324) was printed as the third edition which is supplemented by new archival information. In 2016, the book underwent a fourth complete edition under catalog number Sk 739823. All four editions of this book are available to readers at the St. Cyril and Methodius National Library, Sofia.
"The man who has done something good - should keep silent. The man who has endured it - should speak". These clever words have been pronounced two thousand years ago. Their author is the philosopher of Rome Seneca. That’s why I avail myself of the opportunity to speak, devoting the next pages in this book to one spiritually raised personality, and that undoubtedly is doctor Jonas Bassanovicius.
So, is it possible one quite random, caught at the last minutes TV emission to be transformed into a starting point of a subsequent scientific study? The question is far from the rhetorical one. It proved that such a beginning is quite possible. Even more. What I saw from the small screen provoked an intention to try to reveal the complete in creative, professional and living aspect life of this Lithuanian doctor, who exhibits himself honorably in different areas - almost half a century in Bulgaria. I cannot skip the fact that this is more than interesting and teaching way, passed by one creative character, devoted completely to scientific research work, to principality in the political views, as well as to the uncompromising honesty when defending the public interests and obeying the laws of the country. The dignity of a person is measured by the way he has followed towards the aim, not by the fact whether he has reached it. The step by step revealing with the help of the scientific analysis the main streams and rich creative and public activity of doctor Bassanovicius in Bulgaria proved to be uneasy task.
Often our attention is in the siege of numerous small things. Similar to the lianas they completely dry out the stem of our creative vitality. That's why one should be really happy from the fact that there exist people whose life and deeds establish solid bridges of understanding and friendship between the peoples. We are aware of the Bulgarian proverb that one swallow does not make a summer. Such are the laws of nature. But there are persons like doctor Bassanovicius who have dedicated life and time to the wealth of the people, without sparing strength and energy in their fight for justice and by their deeds they demonstrate that the next day could be and should be better. It seems to me, that for such fighters one must write and speak. Because they are an example for all of us, showing, that without emotions man's searching of the truth has never been possible, is not possible and will never be possible.
In the next pages of this book a small part of the intensive and reasonable life in Bulgaria of a man, definitely deserving our attention and respect, has been gathered. His name independent of the weather drifts has always been pronounced with pride and respect in all Lithuania. Because he is one of the founders of this Baltic state in 1918. In our country he is known under the name doctor Ivan Bassanovich. As a sign of respect to him two Bulgarian towns - Varna and Lom, where he has exercised not only his profession, but has given a lot in scientific and public aspect, have considered a matter of honour for them to give his name to streets. For his considerable contribution in the development of science in Bulgaria, the Bulgarian literary society (nowadays-Bulgarian Academy of Science) has appointed him as its active member.
In the process of research in the Bulgarian archives and periodicals 100 years ago I came upon a variety of interesting facts, concerning the multi-directional, professional, scientific, cultural, public and political activity of doctor Bassanovich in our country. But, parallel to this I found out that for his 25 years stay in Bulgaria, almost nothing is being known in his own country. When undertaking such a research it's imperative to make an inquiry to the adequate institutions in the country, where the person was born. That's why I found it advisable to send letters to the President of the Republic of Lithuania - his Excellency Mr. Valdas Adamkus, to the Director of the State archives of this country and to the Director of the National historical museum in Vilnius. I received kind responses from all sides, but moreover they were very similar: for the quarter of a century stay in Bulgaria, data for doctor Bassanovich is missing in the Lithuanian documents and materials.
Despite all this, a good starting point for me have been the words of the President of Lithuania, pronounced at the press-conference in Sofia, 21 November 2005: "I shall put the emphases once again on our common decisiveness to work for more close economic relations as well as for the realization of the potential of possibilities that exist in three other spheres, namely: culture, education and science. We can work more intensively for the exchange between the people, for the human contacts. This is a way for our cohesion, for our better understanding and is a prerequisite for the successful achievement of our common goals towards our common future".
The idea to try to track the life of this crystal honest doctor, who devoted the best years of his life to Bulgaria, turned for me into a real challenge. Let's hope that I have succeeded to reveal, as it proved, many unknown moments from the life and the deeds of one of the "builders" of contemporary Lithuania, who has gained considerable and comprehensive experience in Bulgaria and uses it extremely successfully in his country. The true great persons have always been able to overcome the insignificant without allowing the everyday life to master their will. It is nice that in this century have existed people like doctor Bassanovich, that have perceived the peak moments in the Bulgarian development. He showed that he is not one of those people that are hardly walking along the uneven surface of life. The sources for their uncompromising principality are the ordinary working days. They have been inspired by the conscience that they are building the basis of the material and spiritual living of the society, that they transform the country, which they are living in. These outstanding people are not less imminent creators of the history without being burned by the gunpowder smoke of the battlefields. They have always had their fronts, clearly outlined by their sensibility to the old and immoral, that has hampered their publicly beneficial deed. That's why in my investigation I have tried from flaring here and there facts, data and events to outline the path of life of such an outstanding intellectual like doctor Ivan Bassanovich.
At the end instead of a conclusion I will avail myself of the opportunity to say that your final statement is the only true one. Because only there the real destiny of each literary or scientific work. is mirrored explicitly accurately.
THE AUTHOR
ПРЕДИСЛОВИЕ
"Който е направил добро - да мълчи. Нека говори този, за когото то е било направено."Тези мъдри слова са казани преди две хиляди години. Техен автор е римският философ Сенека. Затова си позволявам да говоря, като посвещавам тази книга на една духовно извисена личност каквато безспорно е д-р Йонас Юро Басанавичус. И така, може ли едно хванато съвсем случайно, при това в последните му няколко минути предаване по телевизията, да се превърне в изходна точка за последващо научно изследване? Въпросът далеч не е риторичен. Оказва се, че подобно начинание е напълно възможно. Дори нещо повече. Това, което видях от малкия екран породи в мене намерение да се опитам да разкрия пълноценния в творческо, професионално и житейско отношение живот на този литовски лекар, който се изявява достойно в най-различни области- при това цял четвърт век в България. Не мога още тук да не отбележа, че това е повече от интересен и поучителен път, извървян от една творческа натура, отдала се изцяло както на научните търсения, на принципността в политическите си възгледи, така и набезкомпромисната честност при защитата на обществените интереси и спазването на законите в страната. Достойнството на всеки човек се измерва с това по какъв път той върви към целта, а не с това дали той я е постигнал. Да разкрия последователно, с помощта на научния анализ, основните линии в богатата творческа и обществена дейност на д-р Басанавичус на българска земя се оказа нелека задача.
Често пъти нашето внимание е в обсадата на безброй дребни неща. Те, подобно на лиани, изсушават докрай ствола на творческата ни жизненост.3атова е цяло щастие, че има хора на този свят, чийто живот и дело изграждат солидни мостове на разбирателство и дружба между народите. Всички ние добре знаем българската поговорка, че една лястовица пролет не прави. Такива са законите наприродата. Но, има отделни личности като д-р Басанавичус, посветили време и живот за добруването на хората. Той е от онезивсеотдайни творци и общественици, които никога не са жалели сили и енергия в борбата си за справедливост и които с делата си са показали, че утрешния ден може и трябва да бъде по-хубав. За такива борци, струва ми се, трябва да се пише и да се говори. Защото са пример за всички нас, показвайки ни, че без емоции не е имало, няма и не може да има човешко търсене на истината.
В следващите страници е събран не малък отрязък от интензивния и смислен живот в България на един човек, който определено заслужава нашето внимание и уважение. Неговото име, независимо от политическите повеи на времето, винаги с гордост и уважение се е произнасяло в цяла Литва. Защото той е един от основателитие на тази балтийска държава през 1918 година. У нас той е известен с името д-р Иван Басанович. В знак на почит към него общинското ръководство на град Варна, където той е упражнявал не само своята професия, но е и дал много от себе си в научен и обществен план, е счело, че е въпрос на чест да назове на негово име една от централните градски улици. За значимия му принос в развитието на науката у нас Българското книжовно дружество /Дн. Българска академия на науките/ избира Иван Басанович за свой действителен член.
В процеса на изследването в българските архиви и периодични издания отпреди сто години се натъкнах на множество интересни факти, засягащи наистина многопосочната професионална, научна, културна, обществена и политическа дейност на д-р Басанович у нас. Но, заедно с това установих, че за неговия 25-годишен престой в България почти нищо не се знае в собствената му Родина. При предприемането на подобно проучване задължително условие е да се отправи запитване и към съответните институции в страната, където е родена дадената личност. Затова намерих за целесъобразно да изпратя последователно писма до Президента на Република Литва Негово Превъзходителство г-н Валдас Адамкус, до Директора на Държавния архив на тази държава и до Директора на Националния исторически музей във Вилнюс. Отвсякъде получих много любезни отговори, но по същество те твърде много си приличаха един с друг. Оказа се,че за четвъртвековното прекарване на д-р Йонас Басанавичус в България липсват каквито и да било литовски документи и материали.
Въпреки това за мен бе добра отправна точка онова, което каза на пресконференцията си в София на 21.Х1.2005 г. президента наЛитва: "Само ще наблегна още веднаж на нашата обща решимост да работим за по-тесни икономически взаимоотношения, а също така и за реализиране на потенциала от възможности, които съществуват в три други сфери, а именно: културата, образованието и науката. Можем да работим по-интензивно за обмена между хората, за човешките контакти. Това е начин за нашето сближаване, за по-доброто ни опознаване и е предпоставка за успешното постигане на общите цели към общото ни бъдеще", Да се опитам да проследя цялостния житейски път на този кристално честен лекар, който по волята на случая отдава най-хубавите години от живота си на България, за мене се превърна в истинско предизвикателство. Дано да съм успял да разкрия, както се оказа, твърде многото неизвестни моменти от живота и делото наедин от строителите на съвременна Литва, който, натрупвайки значителен и всестранен опит в България, го прилага изключително успешно в Отечеството си. Истински големите личности винаги са били в състояние да надраснат дребното и да не позволятежедневието да стане господар на волята им. Хубаво е, че през онази епоха е имало хора като д-р Басанович, които са схващали върховитемоменти в българското развитие. Той показа, че не е от хората, които едва пъплят по неравната повърхност на живота. Източникът на тяхната безкомпромисна принципност са обикновените им трудови делници. Те наистина са били вдъхновени от съзнанието, че строятсградата на материалното и духовното битие на обществото, че преобразяват страната в която живеят. Тези открояващи се личности са не по-малко значими творци на историята, без да са били обвеяни от барутен дим по бойните полета. Но, те също са имали своите фронтове, които са ясно очертани от тяхната чувствителност към всичко назадничаво и аморално, което се е изпречвало пред тяхното обществено полезно дело. Ето защо в това изследване съм се опитал от припламнали тук-там факти, данни и събития, да очертая жизнения път на такъв изявен интелектуалец като д-р Иван Басанович.
В процеса на проучването на живота и делото на д-р Басанович попаднах на една повече от интересна следа, която разкрива изключителната по чистотата си душевност на тази бележита личност. Ето за какво става дума. В своята задълбочена научна разработка, посветена на епиграфиката и археологията на Горна и Долна Мизия, д-р Иван Басанович дава редица интересни подробности. В случая нас ни интересува най-вече разглеждания от него въпрос за намерените около Голяма Кутловица /както и в редица други населени места в този регион/ от селяни антични монети. И вместо да му плащат с националната валута, те са му подарявали част от намерените от тях старинни парични средства като благодарност за своето и на семействата си лекуване.
Така в един момент се оказва, че нумизматичната колекция на д-р Иван Басанович не само, че не е малка по обем, но очевидно е повече от богата в съдържателно отношение. За нас обаче по-важни и съществени са нейните времеви параметри, които на практика я правят действително уникална. Защото тя включва не само монети от времето на Гай Юлий Цезар до падането на Римската империя. Както сам свидетелства Басанович в нея има значително количество монети и от различни периоди от съществуването на Византийската империя, както и от други райони на Балканския полуостров. Когато разглеждаме конкретно този епизод от научната дейност на д-р Иван Басанович в България, заслугата му далеч не се изчерпва единствено и само с това, че е успял да събере подобна колекция от монети. Като учен от най-висока проба, той отива далече напред и в това отношение. Осъществявайки целта си - да датира прецизно цялото съдържание на своята нумизматична колекция - Басанович завоюва не само челни позиции, както и в много други области на науката у нас, но и се явява един от първите изследователи, поставили на научни основи българската нумизматична практика.
Логичен е разбира се и въпроса какво става с нумизматичната колекция на д-р Басанович? След заминаването си от България през 1905г. той подарява цялата си нумизматична сбирка на Националния археологически музей. Изненадващо обаче след това следите й неизвестно как и защо, водят към берлинските музеи, където се и загубват завинаги. Сам по себе си този факт бе твърде интересен за мене.Затова направих опит да проследя действително загадъчния път на нумизматичната колекция на д-р Иван Басанович. Продължението, което реших да предприема, се оказа пълно с големи неизвестни.
По време на изключително интересния ми разговор със ст.н.с. Маргарита Ваклинова, заместник-директор на Археологическия музей в София, научих, че най-вече през 30-те години на ХХ век нумизматичното богатство на музея започва да привлича научния интерес на редица чуждестранни изследователи и специалисти. За добро или за зло на всички тях обикновено им е бил даван широк достъп за проучвания на действително огромния брой старинни монети намерени по българските земи. Години по-късно обаче бива установено, че част от тези безценни съкровища в музея /както и в Пловдивския исторически музей/ са били подменени с изключително добре направени фалшификати, а оригиналите – изнесени от страната и продадени в чуждестранни музеи или закупени за попълване на частни сбирки. По всяка вероятност в полезрението на този или на тези тъмни личности, успяли ловко да направят необезпокоявани подобна подмяна, далеч не случайно попада и особено богатата нумизматична колекция на д-р Иван Басанович. В случая за нас остава единствено възможността да чезнем в догадки дали все пак подобна “операция” би била възможна, ако не е била подпомогната от човек отвътре, т.е. от някой, който е работел в самия Археологически музей.
В процеса на проучването на този, струва ми се немаловажен проблем, в Националния Археологически музей не бяха намерени никакви архивни материали, документи или протоколи, които обикновено придружават даренията от нумизматични и археологически сбирки. Не можаха да бъдат открити и официалните дневници, в които са били вписвани всички нумизматични фондове, както и описите на направени дарения на старинни монети от най-различни епохи. Както разбрах причината за това далеч не се корени в нежелание да си свършат добре работата или на немарливост от страна на музейните кадри. По време на въздушните бомбардировки над София през Втората световна война върху Националния археологически музей за нещастие падат две запалителни бомби в резултат на което изгаря целия, грижливо събиран с десетилетия, музеен архив.
Преди четири столетия английския философ Томас Хобс написва следните редове, които звучат напълно съвременно и в наши дни: “Доброто и злото са само названия с които означа-ваме нашите симпатии и антипатии”.
В порядъка на тези мисли ми се струва, че далеч не е маловажно да отбележа и още един съществен факт. Става дума за наистина мащабната дейност, провеждана от кмета на община Варна г-н Кирил Йорданов, която заслужава нашето всеобщо възхищение. Тук става дума за всички онези най-различни действени форми, в това число и посещения във Варна на Президента на Литва, по повод на официални културни мероприятия посветени на живота и делото на д-р Иван Басанович. По този начин варненското общинско ръководство постига наистина успешно поставената цел в исторически план - постоянно да поддържа и засилва традицията за все по-задълбочено и още по-пълно разкриване както на гражданската позиция и културна дейност у нас на видния литовски общественик и политик, така и на неговия конкретен принос за развитието на красивата ни морска столица.
И накрая, вместо заключение ще си позволя да кажа, че единствено верен е вашият послеслов, уважаеми читатели. Защото само в него пределно точно се оглежда истинската участ на всяко едно литературно или научно произведение.
Авторът
No comments:
Post a Comment