James Bouchier - life and activity in Bulgaria Джеймс Баучър - живот и дело в България

Книгата "Джеймс Баучър - живот и дело в България" се намира в Националната библиотека "Св.Кирил и Методий" под каталожен номер Ск 754716. Въведението тук е на български и английски език.

НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ

         Със сегашната ми книга, озаглавена „Джеймс Баучър – живот и дело в България”,   която имам честта да представя на вниманието на всички, които се интересуват от   мястото и ролята на впечаляващите открояващите се фигури с принос в българската история, си поставям за цел да бъде направен опит за запълване в определена степен на   пропуск като се даде на читателите възможността да се запознаят с всички други, неизвестно защо до този момент неизследвани ъгли от живота на една крайно интересна и нееднозначна личност, какъвто безспорно е бил ирландският журналист и политик Джеймс Давид Баучър . Той не само е пишел  кореспондентските си дописки в пълно съзвучие със своето вътрешно убеждение Но е и играе приоритетна роля в редица политически ангажименти, които са поемани като дипломат и политика, благодарение на точното долавяне на движещите сили на епохата, на нейните закони и историческото значение. Анализът тъкмо на тази негова многопрофилност би не позволил да се вникне в спецификата на позицията му в годините на ярка творческа изява и недвусмислено показана обществено-политическа зрялост и ангажираност от негова страна в името на българските национални тежести. И при това нито веднаж не избягал от пътя на политическите бури. Големите национални изисквания на времето не са го пречупвали, а зареждат с енергията, мотивирайки личностното му мислене и обогатявайки неговите апостолски усилия.                                                                Джеймс Баучър бе постигнал наистина недостижим и уникален престиж, за да бъде интересно изслушан от монарси, премиери, министри, политика и дипломати. Благодарение на контактите ми с редица влиятелни политически фигури в продължение на един дълъг период от време, на твърдо поддържане от него авторитетна позиция за развитието на положителните междубалкански отношения и не на последно място никога не позволява да бъде в ръцете на други освен инструмента , превръща Джеймс Баучър в христоматиен пример за значимо политическо и обществено влияние върху един непрофесионален политик като него. С всичко, което извършва на дело за България, той заслужено заема достойна за уважение позиция, а не на поклонник на ходене по пътища, утъпкан от други.                                                                           Според постулатите на една такава комплексна наука, каквато е социологията, се  посочват два промеждутъчни периоди в живота на всяка нация. Първият от тях обхваща 40 години, когато практически се сменя изцяло дееспособната част от населението. А през втория период, обхващащ 80 години, нацията изцяло се обновява. Приложени към нашето изследване тези доказани изводи разкриват една изключителна по стойността си реалност: че за изминалите почти десет десетилетия проявата на почит в България към ирландеца Джеймс Баучър изобщо не е помръкнала! В това изследване аз няма да се впускам в неизбродимите исторически дълбини. Считам, че ще е напълно достатъчно да мина по трайните писмени ориентири, които той ни е оставил. Като при това ще се опитам да отговоря на следващите страници на въпроса защо стотици книги на български автори от неговото време отдавна са забравени, а вестникарските му кореспонденции никога не потъват под хоризонта на общественото признание. Убеден съм обаче в едно: Джеймс Баучър никога не си позволява  да  се загуби в прашните паяжини на битието, доказвайки че в света има и войници, които се сражават единствено с перо в ръка без да забравят нито за миг за достойнството и съвестта. Оттук нататък ни предстоят колкото изненадващи, толкова и вълнуващи срещи с конкретен архивен материал, предлагащ ни неопровержими факти, които не изискват двустранни трактовки по избраната от нас проблематика. Което означава, че  изводите, които ще бъдат направени, в никакъв случай няма да са хаотични отломки от някакви случайно появили се във въображението на автора хрумвания или прозрения. Нито пък да оставят у читателя впечатлението, че на следващите страници е казано абсолютно всичко и сега се поставя точката.       Тази книга се чувствам задължен да я напиша. Дори и само за онези думи, които публикува за страната ни нейния дълбоко убеден в позицията си защитник Джеймс Баучър: ”Наистина българите направиха чудеса. Те съществуват от подписването на Берлинския договор в условия, които в никакъв случай не могат да бъдат наречени благоприятни за тяхното развитие. Те нямаха активни приятели, а трябваше да се примирят с много активни и безскрупулни врагове. Наемни убийци шетаха из страната с цел да ликвидират най-изявените граждани; чужди емисари живяха сред тях, за да предизвикат безредици с най-долни средства; трябваше да се бият със сърбите и да живеят под постоянната заплаха от окупация от неимоверно по-силен враг. Те се справиха с тези трудности с тиха смелост и упорство, черти, с които всеки един народ би се гордял и доказаха, че са най-достойните претенденти за отхвърлянето на робството.”              Според мнението на професионалните научни работници за да бъде постигната обективна преценка за значимостта на дадена личност трябва да има налице най-малкото стогодишна историческа дистанция. В нашия конкретен случай тя е вече реалност. Което ни дава пълно основание днес да кажем, че Баучър, без съмнение изискан благородник с безукорни маниери, завидно образование и с еднакво блестящи перспективи за личностна изява и професионална кариера в науката, журналистиката и политиката.  е бил превъзходен полемист, умеещ да намери най-уязвимите места във всеки спор. Отгоре на всичко това е и притежавал способността да застави читателите да прочетат до край всичко написано от него. Силна журналистика е онази, която умее да води диалог. В кореспонденциите на Баучър не се срещат исторически и философски отстъпления. Нито пък провокативна показност. Във всеки техен ред виждаме борбата на напрегната му мисъл, решила да разкрие убедително и коректно често взривоопасните фундаментални проблеми на Балканите, но и да покаже правдиво коварните ходове на балканските съседи на България. Затова в следващите страници съм включил голям брой  документи от българските и чуждестранни архивни масиви, спомени, дневници, лични фондове на изтъкнати политически дейци от онзи период и статии, които да ни помогнат да видим онази съществена граница, очертаваща един вдъхновяващ модел на благородство, какъвто безпорно е ирландския журналист и политик, оставил дълбока и трайна следа в душите на поколения българи.   

               При писането на подобни книги обикновено в стремежа да бъде разкрит детайлно даден политически или културен деец, напълно са загубва човекът, неговата личност.Тъкмо това обаче аз не бих желал да допусна. За да постигна тази си цел ще се опитам да съпоставя с по-голяма точност и широта  мястото на Джеймс Баучър спрямо нашата съвременност, за да можем по-релефно да вникнем в някои основни аспекти от светогледа и разсъжденията на онази част от западноевропейската интелигенция, чийто представител е той и която достатъчно отчетливо е осъзнавала своята отговорност за всичко, което е ставало по света през първите десетилетия на ХХ-ия век – епоха както на непомерни трагични събития, така и на мащабно разширяващи се духовни пространства. Много бих искал да подчертая, че действията и статиите на Джеймс Баучър са изключително важна мярка за поведение на всички нас. Особено  сега, когато за съжаление древната ни нация, тръгнала по опасния път на банкнотните страсти, е застрашена от морална деградация.       Заедно с всичко споделено до тук не мога да пропусна и едно съобщение направено от Посолството на България в Ирландия. Защото неговото съдържание е лично за мене въпрос на чест: „Апелираме към сънародниците ни, живеещи в Ирландия, по възможност да подкрепят, чрез гласуване в сайта на Тринити колеж, идеята да се даде повече гласност на историческата фигура на Джеймс Баучър. Макар и известен в България, Джеймс Баучър е сравнително неизвестен в самата Ирландия. Посолството в Дъблин е поело инициатива за публикуване в България / а евентуално и в Ирландия/ за книга за живота на Джеймс Баучър. Автор на книгата ще е г-н Петко Мангачев, с богат опит от исторически изследвания и публикации за значими чуждестранни исторически личности в българската история”.   

              Накрая, в духа на коректния тон, би следвало да отбележа още нещо не по-малко важно. Появата на това изследване, както и отпечатването на предишната ми книга „Отзвукът на ирландската 1916 година в България”, станаха факт благодарение не само на идеите, но и на ценната помощ и съдействие, които ми бяха оказани от извънредния и пълномощен посланик на България в Ирландия г-н Бранимир Заимов на когото, като се възползвам от този приятен повод, бих искал отново да изразя своята  човешка  признателност и уважение.

                                                                                              Авторът

A FEW INTRODUCTORY WORDS

         With my present book titled "James Bouchier - life and activity in Bulgaria", which I have the honour to submit to the attention of all who are interested in the position and role of inspiring outstanding figures with contribution to the Bulgarian history, I intend to make an attempt to fill to a certain degree this omission giving readers an opportunity to learn from very different for some reason hitherto unexplored corners of the life of an extremely interesting and ambiguous personality, which undoubtedly was the Irish journalist and politician James David Bouchier. He not only wrote his correspondences in full harmony with his inner convictions but also played a priority role in a number of policy commitments that were undertaken as a diplomat and politician, thanks to the precise sense of the driving forces of the era, its laws and its historic sense. The analysis of the various aspects would allow us to understand the specifics of his position in the years of his bright creative expression and unequivocally proven socio-political maturity and commitment in the name of the Bulgarian national yearnings. 

       And he never ran away from the path of political storms. The major national challenges of the time they did not break him, but just energized him, motivating his personal thinking and enriching his apostolic efforts. James Bouchier achieved truly unmatchable and unique prestige to be carefully heard by monarchs, prime ministers, ministers, politicians and diplomats. Thanks to his contacts with a number of influential political figures for a long period of time, and his authoritative position to develop the positive interbalkan relations he never allowed himself to be an instrument in the hands of other forces but the truth, James Boucher turned into a textbook example for significant political and social impact of a non-professional politician like him. With everything that was done in fact in Bulgaria, he deservedly occupies an admirable position, but not of a pilgrim walking along paths trodden by others. According to the postulates of such a complex science, such as sociology, there are mentioned two interim periods in the life of every nation. The first one covers 40 years when practically the completely able-bodied part of the population is changed. And during the second period, covering 80 years, the nation is fully renewed. Applied to our research these proven findings reveal an exceptional in value reality: that for the past nearly ten decades the manifestation of respect in Bulgaria to the Irishman James Bouchier did not fade! In this study I will not go inside the vast historical depths. I think that it will be enough to go through the permanent written signs that he has left to us. I will also try to answer in the following pages to the question why hundreds of books of Bulgarian authors of his time have been forgotten, but his newspaper correspondences never sink below the horizon of the public recognition. I am convinced in one thing - James Bouchier never allows himself to get lost in the dusty cobwebs of existence, proving that in the world there are soldiers who fight only with a pen in hand without forgetting even for a moment the dignity and conscience. From now on we will see both surprising and exciting meetings with specific archival material offering us irrefutable facts that do not require bilateral interpretations in our chosen issues. That means that the conclusions which will be made in any case will not be chaotic debris of any accident occurring in the imagination of the author's ideas or insights. They will not leave the reader with the impression that on the following pages absolutely everything is told and now the point is put.  

        I feel obliged to write this. Even only for those words published for our country by its proven defender James Bouchier: "Really the Bulgarians made wonders. They exist since the signing of the Treaty of Berlin in conditions that in no way can be called favourable for their development. They had no active friends, and had to settle for very active and unscrupulous enemies. Assassins bustled around the country to liquidate most outstanding citizens; foreign emissaries lived among them to cause unrest using the basest means; they had to fight with the Serbs and live under constant threat of occupation by the enormously more powerful enemy. They coped with these difficulties with quiet courage and tenacity, traits that each nation would be proud of and proved to be the most worthy contenders for the abolition of the yoke."  

      According to the professional researchers in order to achieve an objective assessment of the significance of a person there must be at least a centenary historical distance. In our case it is a reality. This gives us every reason today to say that Bouchier - an undoubtedly refined gentleman with impeccable manners, enviable education and equally bright prospects for personal expression and careers in science, journalism and politics has been superb polemicist, appreciative to find the vulnerabilities in any dispute. On top of all this he has the ability to compel readers to read to the end everything written by him. Strong journalism is the one that knows how to make a dialogue. Bouchier's correspondence did not meet historical and philosophical digressions or provocative panache. In each line we see the fight of his intense thought, which has decided to reveal conclusive and correct often explosive fundamental problems on the Balkans, but also to show truthfully treacherous moves of the Balkan neighbours of Bulgaria. Therefore, in the following pages I have included a large number of documents from Bulgarian and foreign archival arrays, memoirs, diaries, personal funds of prominent political figures from that period and articles that help us to see the substantial boundary outlining an inspiring model of nobility, as the Irish journalist and politician is undoubtedly, leaving a deep and lasting mark on the souls of generations of Bulgarians.  

        When writing such books usually in the pursuit to be revealed in detail a given political or cultural figure, the man, his personality is completely lost. However, I would like not to admit this. In order to achieve my goal I will try to compare with greater accuracy and broadness the place James Bouchier in our times, so that to understand the key aspects of the worldview and reasoning of part of Western intellectuals whose representative he is and that enough is distinctly aware of their responsibility for everything that has happened in the world during the first decades of the twentieth century - the era of both tragic events and expanding spiritual spaces. I would like to emphasize that the actions and contributions of James Bouchier are an extremely important measure of conduct for all of us. Especially now, when unfortunately our ancient nation follows the dangerous path of the banknote passions and is threatened by moral degradation. 

         Along with everything shared here I cannot miss one report done by the Embassy of Bulgaria in Ireland. Because personally for me its content is a matter of honour: "We appeal to our compatriots living in Ireland, to support if possible by voting on the website of Trinity College, the idea to give more publicity to the historical figure of James Bouchier. Although known in Bulgaria James Bouchier is relatively unknown in Ireland itself. The Embassy in Dublin has taken the initiative for publication in Bulgaria /and eventually in Ireland/ a book about the life of James Bouchier. The author of the book will be Mr. Petko Mangatchev - with extensive experience in historical research and publications for significant foreign historical figures in Bulgarian history."                  Finally, in the spirit of the correct tone I should mention something else which is not less important. The emergence of this study, as well as the printing of my previous book "The Echo of the Irish 1916 in Bulgaria" became a fact thanks not only to the ideas but also to the valuable support and assistance that were rendered to me by the Ambassador Extraordinary and Plenipotentiary of Bulgaria in Ireland Mr. Branimir Zaimov. Taking advantage of this pleasant occasion, I would like again to express my gratitude and respect.

THE AUTHOR