My book is listed in the National Library of St. Cyril and Methodius under catalog number Ск 754716. The introduction here is in Bulgarian and in English.
НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ
През 1999 г. без никакво колебание или
каквито и да било спорни мнения всред българските професионални и обществени
среди емблематичния Юрий Захарчук бе обявен от Министерството на вътрешните
работи за пожарникар на ХХ век. Едва ли има нужда специално да посочвам, че
това е изключително признание за неговата личност, чието разкриване е достатъчно
внушително в професионален план. Моето изследване „Юрий Захарчук – пожарникаря
на ХХ век“ е посветено на живота и дейността му в периода на две
десетилетия между 1923 г. и 1944 г., побрали твърде много сложни политически
противоречия. Най-характерното през това време, когато той оглавява
националната противопожарна служба, са личното му мъжество, изграждането на
завидно добра противопожарна организация, здрава по военному дисциплина и верни
инстинкти в постоянната и самоотвержена борба с огъня. С една дума – качества,
съчетани със завиден професионален опит,
които няма как да бъдат намерени по площадите или пазарищата. Ето защо на
следващите страници ще ни очакват само и единствено срещи с архивни документи,
а не романизирани измислци. Казват, че не е важно с какво се занимаваш, а да си
най-добрия в него. Това определение важи с пълна сила за Юрий Захарчук. Той е
бил безпрекословно най-изявения ръководител не на клуб за самотни сърца, а на
хора на които всекидневно и всеотдайно с личния си пример постоянно е показвал
и доказвал как да се спряват с тази така
трудна и високо рискова професия. По този случай намирам за редно че си
заслужава усилието да направя някои паралели. Обективно погледнато Юрий
Захарчук не е от хората, преуспели от предпринимателския си гений, започвайки
кажи-режи от нулата като великия създател на конвейрната система Хенри Форд или
като компютърния програмист милиардера Бил
Гейтс. Повече от ясно е, че той не е и от днешните добре ни познати тарикати,
които натрупаха баснословни състояния от кражбата на държавни ресурси, стабилно
подсигурени от лични връзки с високопоставени длъжностни лица. Той също така не
е принадлежал и към глутницата на всеядните на всякакви партийни програми
политици, които до мозъка на костите си не са в състояние да си представят
другояче своето място в обществото освен
постоянното присъствие в блестящия и студен свят на политическия комфорт. Захарчук е странял категорично от всички онези, на
които е било възложено изпълнението на законите и ловко умеещи да подлагат ръка
и да закриват очи. В тази връзка бих искал да изтъкна, че в следващите редове
на тази книга ще се опитам да разкажа не за ползвател на наследено състояние, а
за човек, извоювал своята реализация в твърдата и безмилостна борба в буквалния
смисъл с огъня. За мене лично най-важното е да покажа
в детайли какво все пак успява да направи за
този най-важен период в професионалната
си биография Юрий Захарчук и кое в края на краищата е било определящото за да
продължава да води живот наистина достоен за славата му още приживе. Защото постигнатото
от него далече не е малко. Намирам че тук му е мястото и времето да
посоча някои от основните параметри на градивната му и изключителна по мащабите
си дееспособност, взирането в
детайлите на която е ценен източник на сведения за една личност, която не може
да бъде покрита с нито един шаблон: провеждане лично от него на
специализирани курсове за противопожарни командири; снабдяване на всички регионални
пожарни служби в страната с модерна за времето си противопожарна техника и
автомобилен парк; пряко участие в институционалното изграждане на противопожарното
дело в България; сказки по националното радио посветени специално на предпазването
на населението от възникване и борба срещу пожари; появата в страната на различни заглавия на специализирани
противопожарни списания през различни времеви периоди; създаването и развитието
на Фонд „Пожарно дело“; съставянето на Закона за пожарните команди въз основа
на който огнеборците се пенсионират след навършването на 15-годишен трудов стаж
и получават обезщетение при злополука; участие като автор на многобройни
публикации посветени изключително на противопожарната проблематика; вдъхновител
и организатор на доброволното противопожарно движение в страната; съучредител
съвместно с Българския Червен кръст на създаването на „Спасителна станция“ – праобразът
на днешната „Бърза помощ“; ръководител на Централния отряд за първа и бърза
помощ; завоюване от Софийската пожарна команда под негово ръководство през 1932
г. на призовото първо място в цяла Европа по бързина и дееспособност[1]; преди да започне
вноса на френските противопожарни коли „Рено“ той заминава за един месец във
Франция където работи като монтьор в тези заводи с цел да усвои устройството
им; буквално дни след връщането на Южна Добруджя той пръв заминава за житницата
на България за да провери там сътоянието на противопожарните съоръжения; създадената
от него респектираща професионална организация в действията на
противопожарната команда довежда до официалното й включване в церемонияла на
дворцовия дипломатически протокол. Ето онзи далече непълен списък, съставен от завидни организационни таланти,
от доказано заслужени успехи на национално равнище и впечатляващо международно
признание, който ни разкрива живота и делото на една знаменита личност като
Юрий Захарчук. На следващите страници ще се опитам да
разкажа тъкмо за този човек, който е изгарял в пламъка на своето намерение да
се посвети изцяло на професията си и за тази цел е бил готов да пожертва
всичките си земни интереси. Поради тази причина, като се базирам на всичко
изброено до тук, за мене не представлява никаква трудност осезаемо да представя
на читателското внимание една фигура, която доказано никога не е била обладана
от завист, надменност, коварство и от комплекси. Юрий Захарчук е бил просто личност,
намираща се в пълна хармония както със
себе си, така и със заобикалящия го свят. Характерен
белег на забележителните хора като него е способността им постоянно да
обогатяват делото на което са посветили живота си. При тях поразява не толкова професионалната
находчивост към откриване на новото, колкото смелостта им да се противопоставят
решително на старото, на консервативната традиция. Може би поради тази причина всеки
подобен опит да се опише сложния му път по-скоро прилича на далечен и чезнещ
бряг, който ние днес от палубата на съвременния ни параход с бинокли в ръка, се
опитваме да хванем на фокус от различния си ъгъл на светоусещане. В Стария
завет вековете милостиво са запазили до наши дни житейската мъдрост, че талантът
е искра божия, с която свише одарения с нея човек запалва себе си, осветявайки
със собствения си духовен пожар пътя на другите след него. Юрий Захарчук успя
да направи това. Много показателен факт е, че до ден днешен никой никога
не си е позволил дори и опит, за да направи недостоен капитал от името му. Това
е и основната причина поради която името на Юрий Захарчук да се поставя в
редиците на достойните за възхищение личности.
На следващите страници ще си позволя да се включа в някаква степен в разгарящия
се обществен дебат за поведението на
личността, за ролята й в нашето противоречиво съвремие, за йерархията на моралните стойности – били те действителни
или манипулирани. Това проучване ни най-малко не претендира да е последна
инстанция. Може би евентуалното му предимство да е по-скоро в липсата на
подобни равностойни текстове-изследвания. Принципно погледнато дейността на
Юрий Захарчук никога не е била подчинена на личното му благополучие.
Обстоятелство, даващо ми достатъчен повод за да се опитам да осмисля живота на
този приживе станал легендарен пожарникар чрез настоящата книга, обгърнала
неговото време с помощта на архивни документи, с публкации съдържащи немалко
свидетелски факти, с размишления и обобщения.
Изградено на такъв фундамент, надявам се, това документално проучване да
придаде не само необходимата
органичност, която би следвало да е негова характерна черта. Но и би
предоставило на читателите реална възможност за степенуване на мнения съобразно
субективните им оценъчни категории. Не
по-малко важно е и това, че фигурата на Захарчук не ни задължава да афишираме
каквито и да било етични предпочитания, за да заставаме на нечия страна или да
преследваме на всяка цена ясния резултат от историческото повествувание. Просто
защото целия му житейски му път, заявен и отстояван убедително с присъщите му
професионални дела, винаги е бил видим
като на длан и доминиращ в личния му морален кодекс до 9 септември 1944 г. Надявам се любознателните читатели да се
съгласят със заключението ми, че всяка книга би трябвало да доказва, че притежава обществена
ефективност. Защото само тогава тя има право на съществуване.
Авторът
In 1999, without any hesitation or whatever controversy among the Bulgarian
professional and public circles, the emblematic Yuri Zaharchuk was declared by
the Ministry of Interior as a firefighter of the 20-th century. There is hardly
any need to point out that this is an extraordinary recognition of his
personality, the disclosure of which is impressive in professional terms. My
study, "Yuri Zaharchuk – the firefighter of the Twentieth Century",
is dedicated to his life and activity in the period of two decades between 1923
and 1944, a period, distinguished by overwhelmingly complicated political
contradictions. The most
characteristic features at this time, when he heads the National Fire Brigade,
are his personal expertise, the construction of an enviably good fire-fighting
organization, a sound military discipline and faithful instincts in a constant
and self-defeating fire fight. In short, qualities combined with enviable
professional experience that cannot be found at squares or markets. That is why
in the following pages we will expect only the meetings with archival
documents, not with novel sketches. People say that it's not important what
you’re dealing with, but to be the best one in it. This definition holds true
for Yuri Zaharchuk. He was unmistakably the most prominent leader not of a club
for lonely hearts, but for people to whom he constantly showed and demonstrated
with his personal experience how to deal with this difficult and high-risk
profession. On this occasion, I find it worthwhile trying to make some
parallels. Objectively, Yuri Zaharchuk is not one of the people who have been
successful in his endeavoring genius, starting almost from the zero as the
great creator of the conveyer system - Henry Ford, or the computer
programmer-billionaire - Bill Gates. It is more than clear that he is not one
of today's well-known dodgers who have accumulated fabulous state of theft of
state resources strongly secured by personal ties with high-ranking officials.
He also did not belong to the masses of all party politicians who, to the
brains of their bones, are not able to imagine their place in society other
than their constant presence in the shining and cold world of political
comfort. Zaharchuk
categorically stayed aside from all those who were entrusted with the
implementation of the laws and skillful to put their hands on and close their
eyes. In this connection, I would like to point out that in the following lines
of this book I will try to narrate not about a user of an inherited state but
about a man who has achieved his realization in the hard and ruthless struggle
in the literal sense with the fire. For me personally, the most important thing
is to show in detail what Yuri Zaharchuk managed to do for this most important
period of his professional biography, and what ultimately was determinant to
continue to lead a life truly worthy of his glory. In fact his achievements are
far from small.
I
think that here is the proper place and time to point out some of the basic
parameters of his constructive and extraordinarily large capacity, the peering
into which is a valuable source of information about a person who cannot be
covered by any model: the conducting of specialized courses for fire
commanders; providing all regional fire departments in the country with modern
fire-fighting equipment and a fleet of cars; direct participation in the
institutional building of fire prevention in Bulgaria; lectures at the National
radio specially dedicated to protecting the population against the occurrence
and fight against fires; the emergence in the country of various titles of
specialized fire magazines across different time periods; creation and development
of the Fire Fund; the drafting of the Fire Extinguishment Law on the basis of
which firefighters retire after the completion of 15 years of service and
receive compensation in case of accident; participating as an author of
numerous publications devoted exclusively to fire-fighting issues; inspirer and
organizer of the voluntary fire movement in the country; co-founder in
cooperation with the Bulgarian Red Cross at the creation of "Rescue
Station" - the current act of "Emergency"; head of the Central
Unit for First and Rapid Assistance; winning by the Sofia Fire Department under
his leadership in 1932 the first place in Europe in terms of speed and
capacity; before he started the import of the French Renault cars, he went to
France for a month, where he worked as a fitter in these factories in order to
master the structure; literally days after the return of Southern Dobrudja, he
first went to the barn of Bulgaria to check the fire-fighting facilities there;
the professional organization he set up in the actions of the fire command led
to his official inclusion in the ceremony of the Palace Diplomatic Protocol. Here is the incomplete list, composed of enviable organizational talents,
proven successes at national level, and impressive international recognition
that reveals to us the life and work of an eminent personality such as Yuri
Zaharchuk. On the following pages I will try to narrate just about this man who
was “burned” in the flame of his intention to devote himself entirely to his
profession and was ready to sacrifice all his earthly interests for this
purpose. For this reason, based on everything listed here, I found no
difficulty to present at the reader's attention a figure that has never been
envied by jealousy, arrogance, deceit and complexes. Yuri Zaharchuk was just a
person in complete harmony with himself and the world around him. A
characteristic feature of the remarkable people like him is their ability to
continually enrich the work they have devoted their lives to. For them, it is
not so much the professional ingenuity to discover the new as their courage to
resolutely resist the old, the conservative tradition. Maybe for this reason
each attempt to describe his complicated path rather resembles a distant and
fading away coast that we today from the deck of our modern ship with
binoculars in hand, trying to catch the focus from our different angle of
worldview. In the Old Testament the ages have mercifully preserved to this day
the wisdom of the world, that the talent is a spark of God, with which a man
ignites himself, illuminating with his own spiritual fire the way of the others
after him. Yuri Zaharchuk managed to do that.
It
is a very indicative fact that to this day, nobody has ever allowed even an
attempt to make unworthy capital from his name. This is also the main reason
why the name of Yuri Zaharchuk is placed in the ranks of the worthy for
admiration people.
On
the following pages, I will allow myself to engage to some extent in the public
debate about the behavior of the person, his role in our controversial time,
the hierarchy of moral values - either actual or manipulated. This study does
not claim to be the last investigation. Perhaps its possible advantage is
rather the lack of such equivalent research texts. In principle, the activity
of Yuri Zaharchuk has never been subordinated to his personal well-being. This circumstance gives me enough reason to try to outline the life of
this legendary firefighter through this book, comprising his time with the help
of archival documents and pictorial material, with publications containing many
testimonies, with reflections and generalizations. Built on such a foundation,
I hope that this documentary study will not only give the necessary living
being, which should be a feature of it, but it would also give the readers a
real opportunity to rank opinions according to their subjective rating
categories. No less important is that the figure of Zaharchuk does not oblige
us to display any ethical preference to stand on one side or to pursue at any
cost the clear result of the historical narrative. Just because his entire life,
declared and convincingly defended with his inherent professional deeds, has
always been visible and dominated in his personal moral code until September 9,
1944. I hope the curious readers will agree with my conclusion that each book
should prove that it has public effectiveness. My opinion is that only then it
has the right to exist.
THE AUTHOR
[1]
При подаване на сигнал
Столичната противопожарна команда в
буквалния смисъл на думата е излитала в пълно снаряжение от хангарите
между 7 и 24 секунди! /б.а./
No comments:
Post a Comment