Januarius MacGahan (1844-1878)

 

Това резюме на моята книга е на български и английски език. Проучването ми е посветено на живота и делото на изключителния американски журналист Джанюариус Макгахан. Книгата е отпечатана под ISBN № 978-619-7464-05-4. 

This summary of my book is in Bulgarian and English. My research is dedicated to the life and work of the outstanding American journalist Januarius McGahan. The book is printed under ISBN № 978-619-7464-05-4.

Това е част от българската история, която разказва за хората, родени далеч отвъд българските граници. Те са с различен произход, но имат нещо много общо - чувството на любовта им към България. Тази уникална територия докосва сърцата им по непознат начин и остава там като искрена преданост. Те работят, плачат и чувстват България като свое Отечество. Тази книга е посветена на един от тези хора – г-н Januarius Aloysius MacGahan (1844-1878). Ако някой отвори енциклопедии, ще намери единствената информация, че г-н Макгахан е американски журналист и военен кореспондент, който работи за New York Herald и London Daily News по време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската война от 1877 г. . . . 78 и защитава българската национална кауза.Тази информация далеч не е достатъчна, за да покаже като блестящ и обективен журналист. Неговите репортажи за османските зверства по време на Априлското въстание разкрива духовната сила на един хуманист, почувствал се в екстремни обстоятелства. Неговото наследство включва нещо много важно – няма пречка в този свят, което да спре човешкия стремеж към свобода.

Мотивацията ми да започне да пиша тази книга беше вдъхновена от публикациите на г-н Макгахан. Те извикаха неканени призраци от ужасното минало. Неговите публикации са уникални документи, базирани на историческата истина. Ето защо искам да разкрия това минало. Писанията на г-н Макгахан са не само описание на времето, но и обвинение в османските зверства в България. Историята не спира да включва своите тези сегашни и продължава да участва през следващите поколения. Г-н Макгахан прави най-важното, като оспори табуто на гореспоменатите събития. Но хуманизмът, както смятат г-н Макгахан, трябва да бъде над всички тях. Г-н.Неговият майсторски подход на писане показва, че в обществото има живот, мъртви, добро и зло, любов към децата, семейството и отечеството.Публикациите на Макгахан също разразиха изявленията на английската дипломация от ново време, които се опитваха да подценят Априлското въстание от 1876 г. идете от него за някаква незначителна кавга между християни и мюсюлмани в България. Като свидетел на тези престъпления той направи най-важното – разкри истината, която е била покрита с много лъжи. Неговите публикации са пречка за подкрепата на Англия за османците по време на Руско-турската война от 1877-78. По тази причина е наречен „Български освободител”. Тази история не е само в едно пътуване назад във времето.Това е и среща с журналистически шедьовър със силна сила на публичност и битка с описание на потисник. Като свидетел на тези престъпления той направи най-важното – разкри истината, която е била покрита с много лъжи. Неговите публикации са пречка за подкрепата на Англия за османците по време на Руско-турската война от 1877-78. По тази причина е наречен „Български освободител”. Тази история не е само в едно пътуване назад във времето. Това е и среща с журналистически шедьовър със силна сила на публичност и битка с описание на потисник. Като свидетел на тези престъпления той направи най-важното – разкри истината, която е била покрита с много лъжи.Неговите публикации са пречка за подкрепата на Англия за османците по време на Руско-турската война от 1877-78. По тази причина е наречен „Български освободител”. Тази история не е само в едно пътуване назад във времето. Това е и среща с журналистически шедьовър със силна сила на публичност и битка с описание на потисник. По волята на съдбата той е богоизбран, присъединявайки се към своята талантливото си перо към своите откровения на хиляди хора от различни националности. И се превърна в истински лидер, чието хуманно разбиране в един момент промяна на световната политика. Това, което Джаниариус Макгахан успя да направи в името на българската национална кауза, несъмнено го нарежда на първо място по време, на първо място. 

В това мое изследване си позволих да отделя определено място и на едно, тъй като ще се окаже заплетен и пълен с неизвестни въпрос, който никой през всичките тези 150 години също не е разглеждал. Когато бях писайки тази книга, открих в българските архиви и архивите в чужбина много неизвестни и интересни факти от живота на г-н Макгахан. Бих искал да споделя тази информация с чувство на голяма чест. Никой никога не е проверявал майсторството му като публицист. Опитах се също да отговоря на един много сложен и съмнителен въпрос относно смъртта на г-н Макгахан. Когато почина, той беше само на 33 години. С удивление разбрах в документите от онова време, че има много умишлено или неволно липсващи и погрешни тълкувания на този факт. В същото време осъзнах напълно, че е много трудно човек да е сигурен какво точно се е случило. Ii е невъзможно да се намерят никакви доказателства. Единственото, което може да се направи, е предложение на базата на косвени архивни документи и споделя неговата гледна точка. Това и направих.

Трябва да отбележа, че всеки ред в моето изследване, базиран изцяло на архивни документи и публикации, е релевантен само за събития, случили се през втората половина на 19 век. Опитите евентуално нечестно и условно да се пренесе съдържанието на тези страници към нашето време, за да се експлоатира в политически, национални и религиозни борби, бих характеризирал като груба тенденция към злоупотреби.

Не на последно място искам да изкажа благодарността си към г-н Иван Анчев, български главен юрисконсулт в Чикаго, САЩ, който ми помогна да се свържа с наследниците на г-н Макгахан. Както очаквах те бяха страхотни мили хора. Винаги ще ценя моралната им подкрепа.

Автора

В българската история често се разказва за личности, родени някъде там, далеч отвъд границите на нашата държава. И които по принцип нямат много общо помежду си. Освен едно, което  е определящо: всички те са обединени от завладялото ги чувство, което кой знае как е успяло да достигне и да остане в техните сърца – искрената им любов към България. Уникална по рода си територия към която те са показвали и доказвали недвусмислени чувства на искрена привързаност към нейния  народ. Това са всички онези чужденци, станали всеотдайни българофили, които самоотвержено са се били, работили, творили и плакали за нашата мила родина, която в един прекрасен миг се превърнала и в тяхна. На следващите страници ще стане дума за един от тях. И по-конкретно за Джанюариъс Алойсиъс Макгахан (1844-1878).  Във всяка една, уважаваща себе си енциклопедия за Januarius Aloysius MacGahan е записано, че той е американски журналист от XIX век. Бил изпратен в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ непосредствено след Априлското въстание (1876 г.) и по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.). Проявил се като ярък застъпник на българската национална кауза. Точно и ясно казано. Но, в същото време за нас, българите, тези две изречения говорят  безкрайно малко за този обективен и блестящ журналист, обидно пестеливо посочват дейността му само като военен кореспондент и не посочват нито дума защо и поради какви причини  е станал такъв всеотдаен защитник на българските национални трепети. Написаното от него за потресаващите османски зверства по време на Априлското въстание е достатъчно красноречива илюстрация за духовната сила на един хуманист, който попаднал в екстремни условия, ни завещава нещо много важно: на този свят няма преграда, която да е  в състояние да спре стремежа на хората към свобода.

При всяко сядане пред белия лист хартия, т.е. преди да бъде направена първата крачка за писане на каквото и да било, авторът трябва да има  мотивация. Публикациите на Макгахан пробудиха моята съвест, приближиха до мене неканените призраци на едно страшно минало. Ето поради тези причини ще се опитам да разкрия тази водеща в значитална част от публикациите му линия на повествувание. Намирам, че това е благородна цел, която си заслужава усилието да бъде реализирана във възможно по-пълна степен.  И още нещо. Неговите разкрития, изцяло базирани на историческата достоверност, са колкото уникални като документи, толкова и обвинителни по съдържанието си. С всичко написано от Макгахан, имащо отношение към турските зверства в България, той не е преставал да вълнува както съвремнниците си, така и всички следващи поколения. Чак до наши дни. Той направи възможно най-важното: табуто върху тези престъпления престана да действа. В това се състои силата на печатното слово на Макгахан: с всеки негов ред, написан със завидно публицистично майсторство и с един творчески замах на перото,  той успява да разкрие по един неподражаем начин, че в човешкото общество има живот и смърт, добро и зло, любов към децата, към семейство, към родина. Но, над всичко това той показва, че в човека трябва да  се въпитават такива качества, че той да бъде добър властелин на света, а не изверг.

Репортажите на Макгахан са жива част от съвременното ни историческо развитие – негов глас, светлина, вяра и борчески дух. Американският журналист доказа, че в името на свободата на човешкия дух словото на истината трябва да се отстоява самоотввержено и талантливо с несломима съвест и воля. Това е напълно достатъчно основание да заявим нашата принадлежност към неговото благородно войнство. Журналистите от кохортата на Макгахан са изключителни представители на единствените през онази епоха средства за информаця, буквално министри без партфейли, които не само са отразявали, но и са диктували не едно и две международни събития. Няма спор, че в епохата на Макгахан кореспондентът е бил бляскава личност, която е била в състояние да държи обществето в плен, да разтърсва из основи правителства и да влияе на историята.

Тази моя книга от първата до последната й страница ще е посветена на изключителния американски журналист Джанюариъс Макгахан. В процеса на двегодишната ми работа в българските и чуждестранните архивни масиви, попаднах на крайно интересни детайли за живота му, за дълбокото уважение към дейността му, за които ще имам моралното задължение и високата чест също да разкажа. Откритите от мене негови напълно неизвестни писма допълват представата ни за светоусещането му, за начина му на мислене, за неговата дълбока синовна обич към майка му. За разлика от многото други  проучвания, посветени на неговия живот и дейност, никой никога, незнайно защо към днешна дата, не се е сетил да анализира  впечатляващото майсторство на Макгахан като публицист. Аз ще опитам да направя и това. Защото със своите публкации Джанюариъс Макгахан буквално взривява непочтените твърдения на английската дипломация, че събитията в България през април 1876 г. са някакви си незначителни местни свади на махленско ниво между българи християни и българи мюсюлмани. Ставайки свидетел на ужасни престъпления спрямо българския народ той постигна най-важното, който никой преди и след него не успя да осъществи: не позволи по никакъв начин червеят на лъжата да расте в обвивката на мълчанието. Написаното от Макгахан стана непреодолима преграда пред Англия да прави каквито и да било опити за подпомагане на Турция по време на Руско-турската война. Обстоятелство, което дава достатъчно основание той да бъде справедливо наречен „Освободителят на България“. По волята на съдбата той стана богоизбраник, приобщил с талантливото си перо към своите откровения хяледи хора от най-различни националности. И се превърна  в истински лидер, чийто хуманни разбирания промениха в един исторически момент световната политика. Това, което успя да направи Джанюариъс Макгахан в името на българската национална кауза, безспорно го нарежда пръв по време, пръв и по значение.

В това мое проучване съм си позволил да отделя известно място и на един, както ще се окаже заплетен и пълен с неизвестности въпрос, на който също никой през всичките тези изминали близо 150 години, не е обърнал никакво внимание. Става дума за  изненадващата и твърде съмнителна кончина на ненавършилия 34-годишна възраст Джанюариъс Макгахан.  За моя изненада открих, че както в редица архивни и дипломатически документи, така и в публикации от онзи период, са били направени волно или неволно твърде съществени пропуски при интерпретациите тъкмо на този проблем. Напълно съм наясно, че категорично да се твърди подобно мнение е повече от трудно. Невъзможно е да бъдат открити доказателства. Но, какво пречи различията от общоприетите мнения, стъпили на архивни данни, да бъдат изразени в хипотези от друга гледна точка?

Бих желал да кажа, че буквално още  от следващата страница предстои не само едно  пътуване назад към времето. Но и среща с едно вдъхновяващо журналистическо творчество, което с впечатляваща публицистична сила е водело яростна борба срещу невероятни изстъпления и жестокости на един поробител. Няма нищо учудващо, че въпреки променилите се в наши дни обществени норми, написаното от американския журналист е актуално и днес.

Държа специално да се отбележи, че ред в това мое изследване, изцяло базирано на архивни документи и публикации, има отношение само и единствено към събитията, станали през втората половина на XIX век. Опитайте да бъде евентуално непочтено и тенденциозно прехвърлило съдържащото се в тези страници в посока към последното съвремие с целта да бъде използвано в политически, национални и религиозни вражди, бих окачествил като груба тенденция за злепоставяне.

Накрая, далече не на последно място по важност, искам да изкажа дълбоката си благодарност към г-н Иван Анчев, генерален консул в България в Чикаго, САЩ с особено действена помощ на установените крайно необходими връзки с наследниците на Джанюариус Макгахан. Както и очаквах, те се оказаха прекрасни и мили хора, чието съдействие и морална подкрепа винаги висока ще цена .

 Авторът