SEVERAL WORDS TO THE READER about professor Constantin Katsarov;проф.Константин Кацаров-живот и дело

Книгата се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Методий" в София под каталожен номер Ск 702554
За улеснение на читателите поместеното тук резюме е на английски и на български език.

In the present study, devoted on the life and the works of professor Constantin Katsarov, a target of my attention will be the period between the years 1947 and 1956. Because the outlined period of time – just these nine years – fatefully change the ordinary life of one outstanding man, who undoubtedly is our eminent compatriot. For me personally such a conclusion is completely sufficient ground on the next pages to make an attempt as much as possible fully and consistently to trace, collecting grain by grain all that has happened along his, as it occurs, more than steep life path. In each line of this book you will find also the deep wish to be discovered the pure human nature of one spiritually elevated personality, in the context of his scientific universe, reflected by the time, when he has lived and worked.

        When writing these lines I involuntarily recollect the words of the forgotten long ago Tatar poet Mussa Djalil, who in his poetry has mentioned something extremely important: „The aim of the life is to live in such a way, so that not to die after your death”. Fortunately all that Prof. Katsarov has done during his life still continues to excite us nowadays. These are not only his books, comprehensive scientific publications and bright legal tractates. He goes far beyond this. Proving that in spite of being unfairly convicted and punished by his own country, a man should keep his spirit of a Bulgarian not thanks to but despite any circumstances. And to do as much as possible good to his country. In this case there is hardly a need to underline that such a behaviour is within the limits of small number of strong and valuable personalities. Otherwise we cannot explain why a considerable part of his financial resources, amounting to the sum of about half a million Swiss franks, Prof. Constantin Katsarov assigns in his testament for activity of national profit, related to the Renaissance traditions. Because he submits these resources for granting scholarships of Bulgarian specialists, who annually promote their knowledge in Switzerland, financed by the established by him foundation ”Constantin and Zinovia Katsarovi”. In this respect it is important to mention also one essential detail of his donation will – the financial resources should be granted only to Bulgarian scientists, living permanently in Bulgaria. And in order to make things completely clear, Prof. Katsarov puts the following condition in his last will /article 5, paragraph 1/ - the candidates should undertake the obligation “to return in Bulgaria, after graduating from the university or their internship, in order to be of benefit to eternal Bulgaria”. Just note: to eternal Bulgaria! There is hardly a need to underline that such a definition for his country can give only an exclusive patriot.
            The definitions, which I give to the personality of Prof. Katsarov are not dictated by the aspiration to the beautiful phrase. Things are much deeper. And much larger in scale – as far as it concerns the extremely rich mentality of the Bulgarian Katsarov. And in order to be fully understood, I’ll cite several sentences of his book “60 years live history”, comparing them with the deeds he does for his country. “Then I was 45 years old. I dreamed that now I will be able to direct myself to the new, greater objectives of my mature life age. Then I did not suspect, that in my home I will live only two weeks, and because of the bomb attacks over Sofia I should leave it, and never come back in it. In my dreams for a cabinet I could stay to work up to the beginning of 1952, in order to be put on trial and based on wrested by tortures confessions for undone acts, convicted for 15 years strict jail. But the separation in my occupations I completely preserved – even up to the end of my life. I preserved this separation – nevertheless it sounds paradoxically – even at the two square meters area, which were at my disposal at the Varna jail, where I was deprived by the way both from my profession and from scientific study, but I could with limitations work and without limitations grieve and dream…”. Is there any need to stress on the fact, that in the world of action the will is strength, and the firm  will  – victory?

            Being in a hurry in our everyday life, we hardly have the time to think how difficult it is to persuade the people to do good by the help of moral principles. And indeed there is nothing easier than the similar way of behaviour to be demonstrated and proved by a personal example. By his whole life and works Prof. Constantin Katsarov revealed that the personal freedom means the right to create alone the architecture of your own future. And its lack prompts the full absence of social legitimacy. He did not take into account the imposed ideological leveling of the thoughts of the separate representatives of the Bulgarian society at that time. That’s why he was subject to anathema by the official propaganda and announced – by all deriving from it serious consequences – that his scientific and public activity are a form of a protest, provoked by the harmful influence of the western ideology.

            Is Prof. Constantin Katsarov a fighter for a cause in the science? At the end what is he fighting for? In the name of what? Where does he find strength in order to oppose to the state conducted ideological authority over the science? These are not easy questions. At all cases he leads battles mostly in the trenches of his crystal clear scientific front, organizing his own environment, surrounding the real one. And he defends positions, which have been left by others long ago. He leads battles for the future. Not for his own. But for the science, to which he has devoted his whole conscious life. He does not participate in actions, which will be successful in the context of a virtual war. Prof. Katsarov neither supports the dominance of some social-political relations over others, nor the proving or the disputing in view of imposing by force of one scientific thesis over another. But he strives by the scientific tools of reasons and arguments to reveal, that there are also other ways for winning positions, which might bring prosperity, stability and progress in national aspect. These are, according to him, all those factors, which accelerate the creativeness, guaranteeing permanent spiritually elevated, ideologically tolerable educational societies, living in the conditions of crystal clear legal guarantees. The free trade, the free thought and the free initiative – these are the three modules, which Prof. Katsarov underlines in his scientific works and which should guide according to him the social and political life in the country. But not the ideological doctrines. And this is his main “fault” according to the authoritative opinion of the ideologists in Bulgaria at that time.
All sciences in the humanitarian area like philosophy, literature, history, law etc. were already centralized in 1947. Which means undertaking their management through their total submission to the ideology. Then there was nothing easier than the submission of the science and the spiritual life to the Stalin’s cult. Which in fact happens. In order quite logically to start the other process – the one of the scientific stagnation.

            The presence of free societies means also defence of the rights of personalities. As we saw in this narration the people, who took all measures to ruin the life and the scientific career of Prof. Constantin Katsarov, are the most dangerous in every country. Because they make everything possible to earn future against the price of annihilating those who deprive them of their view for tomorrow. The period, during which Prof. Katsarov lived and worked was a period, when the won revolution in our country had fallen from the heights of the exulted victory to the undergrounds of the intrigue. The authorized had all rights, but did not apply them honestly. In other words – there is nothing new under the sun. Towards the personalities, staying above the social relations, the justice and the truth as a rule miss each other. This fully concerns Prof. Katsarov, who proved in an elegant way, without malicious attacks and only basing on scientific arguments, that the new scientific, economic and social political constructions in Bulgaria are built on unstable grounds.

            The question regarding the deeds of the Swiss management of the foundation “Constantin and Zinovia Katsarovi” is not less essential in order to fulfill the testaments of its establishers. Up to 1989 the foundation has strived very carefully to select the persons wishing to specialize in Switzerland, using its financial support. After that date a quick and considerable increase of the number of the submitted requests by Bulgarian specialists was observed and in the period 1993/94 the number is 58, reaching 81 in 1998/99. By the end of 1990 in the foundation savings were accumulated, amounting to 290 thousands Swiss franks. In 1993/1994 its Steering committee grants 115 thousands franks for 12 scholarships, and for the period 1994 – 1999 in total 51 scholarships were granted /incl. 11 continuations/ at the following distribution per specialities to different Swiss higher schools: philological – 9, mathematical - 11, economic /economic and political sciences/ - 11, medical - 12, juridical – 6, theological – 2. These positive tendencies undoubtedly continue at the same degree nowadays as well.

                                     

Драги читатели!

         В настоящото изледване, посветено на живота и делото на проф. Константин Кацаров, обект на моето внимание ще бъде най-вече периода между 1947 година и 1956 година. Защото посоченият отрязък от време - тъкмо тези девет години - съдбоносно променят обикновения живот на един необикновен човек, какъвто безспорно е този наш именит сънародник. За мене лично тази констатация е напълно достатъчно основание в следващите страници да направя опит възможно най-пълно и последователно да проследя, събирайки зърно по зърно всичко което се е случило по неговата, както се оказва, повече от стръмна житейска пътека. Във всеки ред на тази книга ще съзрете и горещо желание да се разкрие дълбоката, чисто човешка същност, на една духовно извисена личност, в контекста на нейната научна вселена пречупена от времето в което тя е живяла и творила.

          Когато пиша тези редове неволно се сещам за думите на вече отдавна забравения татарски поет Муса Джалил, който в своята поезия ни е казал нещо наистина много важно: „Целта на живота е да живееш така, че да не умреш и след смъртта си”. За щастие всичко, което успява да направи проф. Кацаров приживе и днес продължава да ни вълнува. Това  са не само неговите книги, задълбочени научни публикации и блестящи юридически трактати. Той отива много по-далеч. Разкривайки ни, че макар и несправедливо осъден и наказан от собствената си родина, човек трябва да остане по дух българин и то не благодарение, а въпреки всякакви обстоятелства. И да прави, доколкото му позволяват силите, добро за страната си. В този случай едва ли има нужда да изтъкваме, че подобно поведение е в кръга на въможностите на малцина изключително силни и стойностни личности. Иначе просто няма как да обясним, защо една значителна част от финансовите си средства, възлизащи на внушителната сума от около половин милион швейцарска франка, проф. Константин Кацаров определя в своето завещание за народополезна дейност, родееща се с възрожденските ни традиции. Защото той предоставя тези средства за отпускане на стипендии на български специалисти, които ежегодно да повишават знанията си в Швейцария финансирани от основаната от него фондация ”Константин и Зиновия Кацарови”. Важно е по този повод да отбележим и още един съществен детайл от неговата дарителска воля - финансовите средства да се отпускат само на български изследователи, живеещи постоянно в България. И за да са напълно ясни нещата проф. Кацаров поставя и следното условие в своето завещание /член 5, алинея 1 / - кандидатите трябва да поемат задължението „да се завърнат в България, след завършване на университетското си образование или на своя стаж, за да бъдат полезни на вечна България.” Забележете: на вечна България! Едва ли има ли нужда да подчертаваме, че подобно определение за страната си  може да даде само един изключителен родолюбец. Определенията, които обаче давам за личността на проф. Кацаров далеч не са продиктувани от стремеж към красивата фраза. Нещата са много по-дълбоки. И по-мащабни - що се отнася до изключително богатата душевност на българина Кацаров. И за да бъда  напълно разбран, ще цитирам няколко изречения от неговата книга „60 години живяна история” като ги съпоставям с онова, което той прави за страната си : „Тогава бях на 45- годишен. Мечтаех, че сега ще мога да се насоча към новите, по-големи цели на зрялата ми житейска възраст. Не подозирах тогава, че в този мой дом ще живея само две седмици, че ще трябва поради въздушните бомбардировки над София да го напусна, за да не се върна никога вече в него. В мечтата ми за кабинет аз можех да остана да работя до арестуването ми в началото на 1952 г. за да бъда съден и въз основа на изтръгнати чрез изтезания признания за неизвършени деяния, осъден на 15 години строг тъмничен затвор. Но, разделността в моите занимания аз запазих напълно – може да се каже до края на живота си. Запазих тази разделност – колкото и парадоксално да звучи – даже и при двата квадратни метра площ, с които разполагах във варненския затвор, където бях лишен между другото и от професия, и от научна дейност, но можех ограничено да се занимавам и неограничено да тъгувам и бленувам”... Едва ли е нужно да подчертаваме, че в света на действието волята е сила, а непоколебимата воля – победа.

  Забързани в нашето ежедневие ние едва ли имаме време да се замислим колко е трудно  да бъдат накарани хората да правят добро с помощта на нравоучения. И че наистина няма нищо по–лесно от това подобен начин на поведение да им бъде показан и доказан с личен пример. С целия си живот и дело проф. Константин Кацаров ни разкри, че личната свобода означава преди всичко правото сам да създаваш архитектурата на собственото си бъдеще. А липсата й да подказва  пълно отсъствие на социална легитимност. Той не се съобрази с наложеното нивелиране на мислите на отделните представители на тогавашното българско общество. И бе подложен на анатемосване от официалната пропаганда и обявен - с всички произтичащи от това сериозни последици – че научната му и обществена дейност са форма на протест, предизвикана от вредното влияние на западната идеология.

И накрая, вместо заключение, ще поставя един въпрос – не е ли дошло време на швейцарската къща на проф. Константин Кацаров да се постави една паметна плоча, с която да отдадем дълбоката си  почит спрямо  изключителния му жест към страната ни?               

                      

                                                                           Авторът