Thursday, August 5, 2010

the bodies of these notable people actually have travelled

(book)
/Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език/. Книгата се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Методий" в София под каталожен номер Ск 702750

Dear reader!

    In these first lines I am in a hurry to tell you, that this book does not aim at meeting you with fantastic phenomena or futuristic heroes of the third kind. But still there is a defining and a connecting moment, which in our case there is no importance whether we will call it destiny, chance or coincidence. But which seems to play important role not in life but after the death of worldwide popular people - pope Formosus, Saint Parascheva of the Balkans, tsar Ivan Alexander, Ferdinand Cortez, Fals Dmitriy I, Oliver Cromwell, Daniel Defoe, Laurence Sterne, Napoléоn Bonaparte, Nicolo Paganini, Alexander Dumas,  Istvan Dunyov, Пандит Хамбо-лама Даши-Джорджо Итигилов /Итигэлов/, Piotre Stolipin, Grigory Rasputin, Vladimir Lenin, Гоце Делчев, Фьодор Шаляпин, Никола Вапцаров, Alexandar Kerenski, Adolf Hitler, Charles Chaplin, tsar Boris III of Bulgaria, Enrico Cuccia, János Kádár, Tassos Papadopuolos. Furthermore we have to underline that this is independent of the fact whether the name is registered with a positive or a negative sign. Because for all these deceased people there is one consolidating phenomenon – their mortal remains, following a number of circumstances, did not find peace. The examples in this respect, as you will get convinced, are numerous. That’s the reason why I decided that the title, which I propose to your kind attention “The mortal remains of famous persons – target of respect, violation and robbery” is the most appropriate. Because the bodies of these notable people actually have travelled. Some of them with hundreds and others with thousands kilometers from the places, where they have found their death. The reasons for these, at first glance strange journeys, are always of different character. But as a whole, the tracing of the facts, collected grain by grain, reveals the availability of a quite clear sequence – each of these important persons, more or less, have tasted the power and the fame. As to the question whose deed is all this, we should not show a finger to the Satan. In our case the Satan is not to be blamed. Because the reply is more than clear – in these really strange travels of deceased always absolutely alive people are involved.
    When working on each narration I have tried to keep to the following principle: in its first part objectively to a maximum extent, but at the same time in a concise form, to acquaint you, dear reader, with the political, cultural, social, religious and scientific activity of the persons under study, while in the second part – what has happened with them after their death. Furthermore the sequence in historical plan is strictly followed, taking into account the birth date and the eventual ascension to the royal or pope throne. Moreover I have tried also to focus on the strange fate of the mortal remains of some eminent figures in the new and middle-age history of Bulgaria.
    Finally I would like to share with you the thought that most of the cases categorically show to us, the alive, that this is not the way for our entering into the history. The desire for eternity in the memory of the generations does not pass through the digging of someone’s grave. The way for the history is paved by what a person has created in his life and has left for the generations by his example.
    It is not necessary to thinks too much in order to find out that there is no other topic on which texts have been written as for the life and the death. There is nothing strange in this. Because the interval between the cradle and the tomb is the only real opportunity at our disposal. In this regard there is hardly a normal man in this world, who is not thinking about the start and the finale. According to some people, who do not lack a sense of humour, the life is a chess play, which when finishes all figures – kings, queens, rooks, officers and pawns are being thrown in the box… For others the life is neither a pleasure nor a suffering, but a serious work, which is awarded by the destiny and which we have to finish with honour. Of course there are other opinions according to which in the birth certificate the date of the birth and the place of the birth are written, but the reason – not mentioned. But the opinions prevail, that to live unwisely, immoderately and viciously means only to die slowly.
    That’s why the conclusion is important - to live means to do something which will outlive you. This is confirmed by the simple example that the value of the grain is defined by the crop, which it gives. While the value of the man – by the benefit he brings to the others. That’s why the conclusion is extremely punctual – the insect can also be born, can live, eat, drink and finally die. That’s why part of the published texts in this book are devoted to persons who after their death and despite the violation of their tombs will remain forever an object of deep worship and respect. Because following the very nature - the man is created to do solely and only good.
    Unfortunately, in the present study I came upon examples, in which actions of alive people reveal mean passions and instincts and imagine – cynically manifested to the deceased! The treaded in the mud morality, the ruined inhibitions, the spoiled national values – all this brings to a horrible problem for each overloaded with sins and faults public system. Somewhere I came upon a philosophic thought that it is dull to make fences for the grave yards, because those that are inside cannot go out while those who are outside have no desire to enter the yards. But as we got convinced, there are many cases when human beings jump over all ethic barriers and violate in a vandal way, using a shovel, pickaxe and a hammer the saturated with sorrow silence around the tombs of the deceased. No need to say that these are acts of potential clients of the inquest cells whose deeds are calculated following the pricelist of the punitive law. These grave-diggers, trying to hammer directly into the heart of the alive people the nails of the uncertainty and the fear, prove by their deeds only the fact, that in their disgrace they will never be able to fly with the eagles, because they have buried themselves in the moral slime together with the rodents.(book ISBN 978-954-8921-46-6).

                                        The Author



Драги читателю!

Още в тези първи редове бързам да ти кажа, че тази книга няма за цел да те среща с фантастични явления или пък с футуристични герои от трети вид. Но, все пак има един определящ и свързващ момент, който в нашия случай няма никакво значение дали ще го наречем съдба, случайност или съвпадение. Но, който, както се оказва, играе важна роля не в живота, а след смъртта на широко известните по света люде - папа Формоза, Света Петка Българска, цар Иван Александър, Фернандо Кортес, Лъже-Дмитрий I, Оливър Кромуел, Даниел Дефо, Лорънс Стърн, Наполеон Бонапарт, Александър Дюма, д-р Стефан Дуньов, Пандит Хамбо-лама Даши-Джорджо Итигилов  XII, Пьотр Столипин, Григорий Распутин, Владимир Ленин, Гоце Делчев, Фьодор Шаляпин, Александър Керенский, Фридрих Флик, Адолф Хитлер, Чарли Чаплин, цар Борис III, Енрико Гучча, Никола Вапцаров, Янош Кадар, Тасос Пападопулос. При това, следва да подчертаем, независимо дали името им е белязано с положителен или отрицателен знак. Защото при всички тези именити покойници има едно обединяващо ги явление - тленните им останки, по стечение на редица обстоятелства, не са намирали покой. Примерите в това отношение, както сам ще се увериш, не са един или два. Това е и причината, поради която реших, че заглавието, което предлагам на твоето любезно внимание, е като че ли най-подходящото. Защото телата на тези известни хора действително са пътували. Някои от тях със стотици, а други направо с хиляди километри от местата, където ги е заварила смъртта. Причините за тези, на пръв поглед странни пътешествия, винаги са от най-различно естество. Но, като цяло при проследяването на фактите, събирани зрънце по зрънце, се разкрива наличето на твърде ясно изразена последователност – всяка от тези известни личности, малко или много, е вкусила приживе властта или славата. А на въпроса чие дело е всичко това, не бива да посочваме с пръст сатаната. В нашия случай той няма никаква вина. Защото отговорът е повече от ясен – в тези наистина странни пътувания на покойници са забъркани абсолютно винаги живи хора.
При съставянето на всяко повествувание съм се опитал да спазя следния принцип: в първата му част максимално обективно, но същевременно и в сбита форма, да те запозная любознателни читателю с политическата, културната, социалната, религиозната или научна дейност на изследваните персонажи, а във втората част – какво се е случило с тях след кончината им. И още нещо – стриктно е спазена последователността в исторически план като водеща е датата на раждането или евентуалното възкачване на царския трон или на папския престол. Опитал съм се също така да се спра и на странната съдба на тленните останки на някои знакови фигури както в новата, така и в средновековната ни българска история.
Най-накрая бих си позволил да споделя, че повечето от разглежданите случаи категорично ясно показват на нас, живите, че не това е пътят за влизането ни в историята. Желанието за вечност в паметтта на поколенията не минава през разкопаването на нечий гроб. Пътят за историята се прокарва с това, което човек е създал приживе и завещал на поколенията чрез примера си.

Авторът


No comments:

Post a Comment