УЧРЕДЯВАНЕ И ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДНИ ПРОЯВИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ
Тази книга се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Методий" в София под каталожен номер Ск 691176. Тук е приложен на български и английски език единствено увода като въведение към проблематиката обект на анализ в това проучване.
Всеки опит да осветлим някое забравено ъгълче от историята е съпътстван неизбежно от задълбоченото издирване на архивни материали. Може би затова подобни усилия често се оприличават със събирането на корабни дневници на отдавна напуснали този свят капитани, минали по океана на живота. Но затова пък всяка прочетена страница от пожълтелите от времето документи се превръща в наше богатство. Защото сме осъзнали, че държим ръцете си трудно събрана безценна книга, която разлистваме обикновено в часове на размисъл. Вярно е, разбира се и това,че историческите факти подлежат на анализ едва тогава, когато няма нито една страна, която има дори и минимален интерес да ги интерпретира по един или друг начин. Настоящата научна разработка има претенциите, че отговаря на това твърде важно условие.
За щастие има организации, които нито политическите събития, аоще по-малко понякога смущаващата нестабилност на ежедневието не са в състояние дори и да ги разклатят.На пръв поглед те са застинали като катедрали - вечни и монументални. Но, от друга страна, тези системи реагират с изключителна бързина и компетентност при екстремни ситуации - били теот вътрешнонационален или международен характер. Една такава структурае безспорно Червеният кръст.
Първото дружество на Червения кръст у нас е основано на 25 октомври 1878 г. в Сливен. Негов председател става митрополит Серафим, а уставът му е одобрен от княз Дондуков-Корсаков в качеството му на генерал-губернатор на тогавашната Източна Румелия. От официалното си учредяване досега Българският Червен кръст е имал следните, ползващи се с изключително обществено доверие авторитетни председатели: митрополит Мелетий, митрополитКлимент /Васил Друмев/, д-р Пантелей Минчович, д-р Панайот Жечев, д-р Георги Сарафов, Иван Евстратиев Гешов, проф. д-р Стоян Данев, проф. д-р Васил Моллов, проф. д-р Димитър Ораховац, д-р Любен Рачев, д-р Петър Коларов, д-р Кирил Игнатов, д-р Стоян Саев и понастоящем магистър фармацевт Христо Григоров.
Българският Червен кръст /БЧК/ преминава през най-различни изпитания и проверки на времето по своя изпълнен с вълнуващо достойни дела 130-годишен път. Безспорно едно от най-големите предизвикателства за него са такива събития, като Сръбско-българската война, Руско-японската война в Далечния Изток, огромните размери на глада,обхванал Поволжието, бежанската вълна от Одринска Тракия и Беломорието и последвалото ги малко по-късно опустошително земетресение,връхлетяло България през 1928 г. Във всички посочени по-горе случаи българските черевенокръстци,мобилизирайки до краен предел своите собствени ресурси, успяват да спасят от смърт, болести,глад и мизерия хиляди изпаднали в беда хора.
Българският Червен кръст има значителен принос за формирането и първите стъпки на българската обществена здравна система. Той построява и много болници в София, Плевен, Хасково,Бургас и др. Организацията изгражда и ръководи повече от 40 години болницата "Червен кръст" - днес едно от най-модерните и авторитетни държавни лечебни заведения. Към болницата през1900 г. е открито и първото и дълго време единствено в страната училище за милосърдни сестри. По неговия образец и пример по-късно възникват много училища и колежи за медицински сестри. Организацията е инициатор и създател на санитарната ни авиация, на спешната медицинска помощ, както и на организираното безвъзмездно и доброволно кръводаряване. Заедн с всичко това в обсега на неговата социална дейност влизат грижите, които негови служители - болногледачи и детегледачки - полагат за нуждаещите се граждани. Тази организация е вдъхновител и инициатор за осъществяване на обществен социален патронаж; на психо-социалната помощ,както и на ефективната подкрепа на изпаднали в тежко здравословно състояние хора чрез т.нар. телефони на доверието. БЧК осъществява широко методично и професионално ръководство както на центрове за подпомагане на възрастни, така и на деца в риск. Не по-малко важно е, че Българският Червен кръст неотменно е бил на своя пост при всички войни, които е водела страната ни в най-новата си история.
Още в периода на своето създаване БЧК винаги е бил на своя пост при всички критични ситуации, чието решаване е изисквало неговата международна помощ и съдействие, изразяваща се до наши дни в осъществяването на хуманитарни акции в над 40 страни по целия свят. Това са онези многобройни случаи, при които действията на БЧК са били винаги основани на един-единствен и дълбоко хуманен принцип - не е толкова важно колко голяма е помощта, а дали тя е навременна. Верен на този стриктно следван свой постулат, Българският Червен кръст авторитетно и неотклонно е бил в първите редици на международното червенокръстко движение.
В този труд е направен опит да бъдат проследени въз основа на обстойно проучени архивни документи и публикации в ежедневния и периодичния български и чуждестранен печат първите двемеждународни прояви на Българския Червен кръст - по време на Руско-японската война в Манджурия и на глада в Поволжието. Както се вижда - по волята на случая и по стечение на обстоятелствата - те са пряко свързани с огромното и искрено желание от страна на дейците на Българския Червен кръст да се подпомогне изпадналата в беда руска държава, донесла националната ни независимост на щиковете на нейната армия. В периода, когато нашите медицински екипи са се намирали на руска територия, те са живелипостоянно подчинени на своя човешки дълг, всячески стремейки се ранените, болните и гладни техни чуждестранни пациентида не се плъзнат в бездънните безднина сполетялото ги нещастие. Тези наши отлични медицински специалисти имаха пълната възможност да доизкарат годините си за пенсия в лекарските си кабинети. Но, те подириха друг вид предизвикателства в живота, които да не са сподирени от чувството за пропиляно време. Това очевидно не бяха личности, които обичат да стоят единствено на носовата част на житейския кораб, без да правят нищо и без да носят отговорност за никого.
INTRODUCTION
Every attempt to light up some forgotten corner of the history is accompanied by comprehensive search in the archives. That' s why maybe such efforts are often compared with the gathering of ship registers of captains that have left this world long ago, passing over the ocean of the life. But, on the other hand each read page from the yellow with age papers from the past turns into our treasure. This is because we have become conscious of the fact that we hold in our hands collected with difficulties valuable book, which we leaf through the page for hours in a study.It's true also that the historical facts are subject to analysis only then, when there is no country, which has even a minimal interest to interpret them in one or another way. The present scientific work is pretending to respond to this significant condition. Fortunately there are organizations, which neither the political events nor the disturbing sometimes instability of the everyday life, are in a condition even to shake them. At first glance they have frozen like cathedrals -eternal and monumental, but these very systems react with utmost speed and competency at extreme situations either of domestic or international character. Such a structure undoubtedly is the Red Cross. The first society of the Red Cross in Bulgaria was established on 25.10.1878 in the town Sliven. Its representative became bishop Seraphim, while its statute was approved by the duke Dondukov-Korsakov in his capacity of general-governor of the existing at that time East Roumelia. From its official establishment up to now, the Bulgarian Red Cross had the following, enjoying exceptional public trust competent chairmen: bishop Meletii, bishop Kliment (Vassil Drumev), Dr. Pantelei Minchovich, Dr. Panayot Zhechev, Dr. Georgi Sarafov, Ivan Evstatiev Gechov, Prof. Dr. Vassil Mollov, Prof.Dr. Dimitar Orahovats, Dr.Lyuben Rachev, Dr. Petar Kolarov, Dr. Kiril Ignatov, Dr.Stoyan Saev, and at present pharmacist Hristo Grigorov. The Bulgaridn Red Cross passes through different hardships and trials of the time during its 130-years way, filled with exciting worthy deeds. Undoubtedly one of its greatest challenges have been events like the Serbian-Bulgarian war, the Russian-Japanese war in the Far East, the great dimension of the hunger, that covered the region along the Volga river, the refugees' wave from Odrin Thrace and the White sea region and the subsequent afterwards devastating earthquake, that overtook Bulgarian 1928. In all above pointed cases the representatives of the Bulgarian Cross, who mobilized to the utmost exten their own resources, succeeded to save the lives from death, diseases, hunger and misery of fllen in troubles people.
The Bulgarian Red Cross is an initiator and founder of the emergency medical aid, as well as of the organized unpaid and voluntary blood donation. Together with all this, the scope of its social activity includes the cars, which its employees -hospital -attendants and child-attendants which are provided to the citizens in need. This organization is an inspirer and initiator for carrying out the public social patronage; the psycho-social aid as well as of the effective support to people, fallen in heavy healthy position through the so called " telephones of the trust". The Bulgarian red Cross provides wide methodological and professional management of the centres for assisting old people and children in risk. Not less important is the fact that the Bulgarian Red Cross has always been its post during the wars,which our country has made in our latest history. Still in he period of its foundation, the Bulgarian Red Cross has always been at its post in all crucial situations, the solution of which has required its international help and assistance,expressed nowadays in the carrying out of humanitarian campaigns in more than 40 countries all over the world. These are the numerous cases, in which the action of the Bulgarian Red Cross have always been based on one single and deeply humane principle - the size of the is not so important as the fact that it is prompt. Being loyal to this strictly followed postulate the Bulgarian Red Cross authoritatively and steadily has been at the front rows of the international Red Cross movement.
In this work an attempt is made to trace, based on deeply studied archive documents and publication in the everyday and periodical Bulgarian and foreign press, the first two International activities of the Bulgarian Red Cross - the Russian-Japanese war in Mandjuria and the hunger in the region along the Volga river. As seen -following the will of the case and the concurrence of the circumstances - these events are directly related to the vast and honest desire of the figures of the Bulgarian Red Cross to assist the fallen in troubles Russian state, that has brought our national independence on the bayonets of its army. In the period when our medical teams were situated on Russian territory, they lived constantly obeying their human duty, doing their best so that the wounded, ill and hungry patients to avoid slipping unto the bottomless pits of their misfortune. These excellent medical specialists had the opportunity to finish off their years for retirements in their doctors' offices. But they found out challenges in their life, which were not dominated by the feeling of idleness.
These obviously were not personalities, who like to stay only at the bow of the life ship, doing nothing and avoiding responsibilities for anyone.
Every generation has the right of own reading of the history. And of own assessment as well. The Bulgarian Red Cross personnel at the epoch of their first international events were not knight without a cause. A very old truth is the fact, that the best period in human life is the one of the moral domination.
At the dawn of the 20-th century, far behind the boundaries of our motherland, the medical specialists choose an alternative worthy of respect, striving and succeeding to send away the grief and the despair, that had blackened not only one life, filled with promises, hopes and ambitions. This was a manifestation of the Christian moral codex, and not the ideological matrix in the word, where all over around the Bulgarian Red Cross staff the fires of the misery and pain were blazing. This was the reason for the present study, the main objective of which is to save traces, belonging to the top step of the human values. These traces should not disappear in the vacuum of the past
