The echo of Irish 1916 in Bulgaria

/воок/

Приложеният тук увод е даден както на български, така и на английски език.  Книгата се намира в Националната библиотека         "Св.Св. Кирил и Методий", София под каталожен номер Ск 743408.  My book  is listed in the National Library of St. Cyril and Methodius under catalog number Ск 743408. The introduction here is in Bulgarian and in English.

У В О Д

         Понякога случайността се намесва активно в живота и прокарва пътека за ново творческо начинание. Това стана реалност при написването на тази книга посветена на далече не епизодичния, както се оказа, отзвук в България на ирландските революционни събития през пролетта на 1916 година. В процеса на моята кореспонденция по интернет с Негово Високо Превъзходителство г-н  Бранимир Заимов, пълномощен и извънреден посланик на Република България в Република Ирландия ми бе подсказана от негова страна идеята за  посочената по-горе тема. Поради тази причина, независимо дали настоящото проучване ще се окаже успешно или неудачно, споменатите обстоятелства ни най-малко не променят благодарността ми към този наш авторитетен дипломат.

         Дълбоко зад редовете на сегашния ми опит да изследвам такава напълно непроучена у нас тема в българо-ирландските отношения стои налагащият се от само себеси извод, че на следващите страници читателят няма да срещне нито ред стилистически упражнения по отношение на третираната тук историческа реалност. Защото всяко убеждение може да бъде досатъчно силно, за да накара хората да го бранят с цената на живота си. Ирландският народ напълно доказа  през  1916 г.  тъкмо това. Напомням тази дата тъй до тогава в политическата история на Ирландия всичко е било противозаконно, но почти винаги закономерно. Дошло е било време когато ирландците достатъчно високо и ясно обявяват, че за тях междунродното право, формулирано още от древните римляни в сентенцията  „Par in parem non nabet imperium” /”Равен всред равни не може да властва”/, далече не е  някакъв  пуст словесен звук.

         Според географските справочници разстоянието между България и Ирландия по атласа  е 3 089 км, а по въздушна линия - 2 473 км. Тези данни ги давам, тъй като съпоставянето отпреди сто години е направо невъзможно спрямо днешните ни представи за достъп до най-разнопосочна информация. Да не забравяме все пак, че новините за ирландската революция през онзи период са идвали в България в най-добрия случай с два дни закъснение. В тази връзка една от целите на предоставеното на вниманието на читателите сегашно изследване е пределно ясна: в него да намерят място всички информационни потоци, до които са имали достъп тогавашните български печатни издания. И най-важното: коментарите и информациите за ирландската революция не са били сбутвани в крайните долни редове по последните страници, а са фигурирали винаги в челните им места. Другата сюжетна линия в това проучване е детайлното анализиране на секретните доклади, които българските легации в чужбина са изпращали регулярно до тогавашното Министерство на външните работи и вероизповеданията.

         Всичко това, събрано грижливо на едно място, надявам се да даде добра представа за отзвукът на ирландската 1916 година в България. Както е прието да се казва – в живота няма случайни неща. В нашия случай има обективно отразени у нас закономерности, породени от глада, смъртта, емиграцията към чужди брегове и изселването, станали житейски спътници на много от най-бедните слоеве на ирландското население. Всичко това под различни форми и изказ е налице в българските архивни източници, за да ни покаже онзи звезден миг когато светът на гладните и на онеправданите в Ирландия обявява че е заслужил правото вече да хване здраво в ръцете си своите съдбини.По този повод си заслужава да си спомним думите на американския публицист Джордж Прентис /1802-1870/ : „Ние, обикновените граждани, носещи през трудовия си живот тежестта на държавността, трябва да се вслушваме във вечните завети. Ние добре знаем, че нашата родна светиня – Родината – не принадлежи само на нас живите, а на целия народ. Ние сме само много малка част от нацията. Другата, необятната по размери, е в земята и на небето – т.е. тези преди нас нравствено също са живи. Така че кворумът за всички решения принадлежи по-скоро на тях, отколкото на нас. Ние сме така да се каже делегати на бившите и на бъдещите хора – ние сме тяхното оживено съзнание и следователно не нашия егоизъм трябва да ръководи съвестта ни, а нравственото добруване на цялата нация”. Мъдри слова след които би било направо кощунствено да се пише повече каквото и да било.                                                                                            Авторът

Foreword

         Sometimes the chance intervenes actively in the life and paves a path for a new creative endeavor. This became a reality when writing this book devoted to far from the episodic, as it turned out, echo in Bulgaria related to the Irish revolutionary events in the spring of 1916. In the course of my correspondence on the Internet with His Excellency Mr. Branimir Zaimov, Plenipotentiary and Extraordinary Ambassador of the Republic of Bulgaria in the Republic of Ireland he prompted the idea of ​​the above-mentioned topic. Therefore, despite the fact whether this study will be successful or not, those circumstances will not change my gratitude to our authoritative diplomat.

         Deeply behind the lines of my current attempt to investigate this completely unexplored in our country topic linked with the Bulgarian-Irish relations stands the imposed by itself conclusion that in the following pages the reader will not meet a single line of stylistic exercises in relation to historical reality treated here. Since every conviction can be sufficiently strong to force the people to defend it at the price of their life. The Irish people have proved just this in 1916. I remind that date because until then in the political history of Ireland everything was illegal, but almost always accepted as normal. Time had come when the Irish should loudly enough and clearly announce that for them the international law, formulated by the ancient Romans in the sentence "Par in parem non nabet imperium" /"Equal among equals cannot rule"/ is not an empty verbal sound.

         According to the geographical reference books the distance between Bulgaria and Ireland is 3089 km, while over the air - 2473 km. I submit these data, since the comparison dating hundred years ago is simply impossible considering the present views for access to diverse information. We should not forget, however, that the news about the Irish revolution in that period came in Bulgaria in the best case two days later. In this regard, one of the objectives for presenting to the attention of the readers the current study is very clear: all information flows to which the Bulgarian newspapers had access then should find place. And the most important fact I would like to underline - the comments and information about the Irish revolution were not restricted to the extreme bottom lines in the last pages, but they were always figuring at their front places. The other streamline in this study is a detailed analysis of the secret reports that Bulgarian embassies abroad were sending regularly to the Ministry of Foreign Affairs and Religious Affairs at that time.

I hope that all this, carefully collected in one place, will give a good idea of​the response of the Irish in 1916 in Bulgaria. As it is usually said - in life nothing happens by chance. Hereby there are objectively reflected regular cases caused by the hunger, the death, the emigration to foreign shores and the deportation, which had become life companions of many of the poorest strata of the Irish population. All this in various forms and expressions is available in the Bulgarian archival sources to show us that glorious moment when the world of the hungry and deprived in Ireland announced that it earned the right now to grasp their fate in their hands. On this occasion it is worth to remind the words of American journalist George Prentice /1802-1870/: "We, the ordinary citizens, bearing in our working life the burden of statehood, should listen to the eternal covenants. We well know that our home shrine – the Motherland - does not belong only to us - the living, but to all the people. We are only a very small part of the nation. The other, infinite in size, is in the earth and in the sky – that is to say - those before us also morally alive as well. So the quorum for all decisions belongs more to them than to us. We are, so to speak delegates of the former and the future people - we are their lively mind and therefore our selfishness must guide our conscience and moral welfare of the entire nation." After these wise words it would be directly irreverent to write anything.

                                                                                              The Author

D-R JONAS BASSANАVICIUS - life and work in Bulgaria

   

The introduction here is in Bulgarian and in English.

/воок/

/Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език/. Първото издание на книгата (с каталожен номер Ск 679395) излиза през през 2007 г. През следващата 2008 г. изследването претърпява второ допълнено издание под каталожен номер Ск 691640. През 2013 г. книгата (под каталожен номер Ск 721324) е отпечатана като трето по ред издание, което е допълнено с нова архивна информация. През 2016 г. книгата претърпява четвърто по ред допълнено издание под каталожен номер Ск 739823. И четирите издания на тази книга се намират на разположение на читателите в Националната библиотека "Св.Кирил и Методий", София.

The introduction of this book is given here both in English and Bulgarian /. The first edition of the book (catalog number Ck 679395) was published in 2007. In the following 2008, the study underwent a second complete edition under catalog number Ck 691640. In 2013, the book (under catalog number Ck 721324) was printed as the third edition which is supplemented by new archival information. In 2016, the book underwent a fourth complete edition under catalog number Sk 739823. All four editions of this book are available to readers at the St. Cyril and Methodius National Library, Sofia.

"The man who has done something good - should keep silent. The man who has endured it - should speak". These clever words have been pronounced two thousand years ago. Their author is the philosopher of Rome Seneca. That’s why I avail myself of the opportunity to speak, devoting the next pages in this book to one spiritually raised personality, and that undoubtedly is doctor Jonas Bassanovicius.

So, is it possible one quite random, caught at the last minutes TV emission to be transformed into a starting point of a subsequent scientific study? The question is far from the rhetorical one. It proved that such a beginning is quite possible. Even more. What I saw from the small screen provoked an intention to try to reveal the complete in creative, professional and living aspect life of this Lithuanian doctor, who exhibits himself honorably in different areas - almost half a century in Bulgaria. I cannot skip the fact that this is more than interesting and teaching way, passed by one creative character, devoted completely to scientific research work, to principality in the political views, as well as to the uncompromising honesty when defending the public interests and obeying the laws of the country. The dignity of a person is measured by the way he has followed towards the aim, not by the fact whether he has reached it. The step by step revealing with the help of the scientific analysis the main streams and rich creative and public activity of doctor Bassanovicius in Bulgaria proved to be uneasy task.

Often our attention is in the siege of numerous small things. Similar to the lianas they completely dry out the stem of our creative vitality. That's why one should be really happy from the fact that there exist people whose life and deeds establish solid bridges of understanding and friendship between the peoples. We are aware of the Bulgarian proverb that one swallow does not make a summer. Such are the laws of nature. But there are persons like doctor Bassanovicius who have dedicated life and time to the wealth of the people, without sparing strength and energy in their fight for justice and by their deeds they demonstrate that the next day could be and should be better. It seems to me, that for such fighters one must write and speak. Because they are an example for all of us, showing, that without emotions man's searching of the truth has never been possible, is not possible and will never be possible.

In the next pages of this book a small part of the intensive and reasonable life in Bulgaria of a man, definitely deserving our attention and respect, has been gathered. His name independent of the weather drifts has always been pronounced with pride and respect in all Lithuania. Because he is one of the founders of this Baltic state in 1918. In our country he is known under the name doctor Ivan Bassanovich. As a sign of respect to him two Bulgarian towns - Varna and Lom, where he has exercised not only his profession, but has given a lot in scientific and public aspect, have considered a matter of honour for them to give his name to streets. For his considerable contribution in the development of science in Bulgaria, the Bulgarian literary society (nowadays-Bulgarian Academy of Science) has appointed him as its active member.

In the process of research in the Bulgarian archives and periodicals 100 years ago I came upon a variety of interesting facts, concerning the multi-directional, professional, scientific, cultural, public and political activity of doctor Bassanovich in our country. But, parallel to this I found out that for his 25 years stay in Bulgaria, almost nothing is being known in his own country. When undertaking such a research it's imperative to make an inquiry to the adequate institutions in the country, where the person was born. That's why I found it advisable to send letters to the President of the Republic of Lithuania - his Excellency Mr. Valdas Adamkus, to the Director of the State archives of this country and to the Director of the National historical museum in Vilnius. I received kind responses from all sides, but moreover they were very similar: for the quarter of a century stay in Bulgaria, data for doctor Bassanovich is missing in the Lithuanian documents and materials.

Despite all this, a good starting point for me have been the words of the President of Lithuania, pronounced at the press-conference in Sofia, 21 November 2005: "I shall put the emphases once again on our common decisiveness to work for more close economic relations as well as for the realization of the potential of possibilities that exist in three other spheres, namely: culture, education and science. We can work more intensively for the exchange between the people, for the human contacts. This is a way for our cohesion, for our better understanding and is a prerequisite for the successful achievement of our common goals towards our common future".

The idea to try to track the life of this crystal honest doctor, who devoted the best years of his life to Bulgaria, turned for me into a real challenge. Let's hope that I have succeeded to reveal, as it proved, many unknown moments from the life and the deeds of one of the "builders" of contemporary Lithuania, who has gained considerable and comprehensive experience in Bulgaria and uses it extremely successfully in his country. The true great persons have always been able to overcome the insignificant without allowing the everyday life to master their will. It is nice that in this century have existed people like doctor Bassanovich, that have perceived the peak moments in the Bulgarian development. He showed that he is not one of those people that are hardly walking along the uneven surface of life. The sources for their uncompromising principality are the ordinary working days. They have been inspired by the conscience that they are building the basis of the material and spiritual living of the society, that they transform the country, which they are living in. These outstanding people are not less imminent creators of the history without being burned by the gunpowder smoke of the battlefields. They have always had their fronts, clearly outlined by their sensibility to the old and immoral, that has hampered their publicly beneficial deed. That's why in my investigation I have tried from flaring here and there facts, data and events to outline the path of life of such an outstanding intellectual like doctor Ivan Bassanovich.

At the end instead of a conclusion I will avail myself of the opportunity to say that your final statement is the only true one. Because only there the real destiny of each literary or scientific work. is mirrored explicitly accurately.

THE AUTHOR

ПРЕДИСЛОВИЕ

"Който е направил добро - да мълчи. Нека говори този, за когото то е било направено."Тези мъдри слова са казани преди две хиляди години. Техен автор е римският философ Сенека. Затова си позволявам да говоря, като посвещавам тази книга на една духовно извисена личност каквато безспорно е д-р Йонас Юро Басанавичус. И така, може ли едно хванато съвсем случайно, при това в последните му няколко минути предаване по телевизията, да се превърне в изходна точка за последващо научно изследване? Въпросът далеч не е риторичен. Оказва се, че подобно начинание е напълно възможно. Дори нещо повече. Това, което видях от малкия екран породи в мене намерение да се опитам да разкрия пълноценния в творческо, професионално и житейско отношение живот на този литовски лекар, който се изявява достойно в най-различни области- при това цял четвърт век в България. Не мога още тук да не отбележа, че това е повече от интересен и поучителен път, извървян от една творческа натура, отдала се изцяло както на научните търсения, на принципността в политическите си възгледи, така и набезкомпромисната честност при защитата на обществените интереси и спазването на законите в страната. Достойнството на всеки човек се измерва с това по какъв път той върви към целта, а не с това дали той я е постигнал. Да разкрия последователно, с помощта на научния анализ, основните линии в богатата творческа и обществена дейност на д-р Басанавичус на българска земя се оказа нелека задача.

Често пъти нашето внимание е в обсадата на безброй дребни неща. Те, подобно на лиани, изсушават докрай ствола на творческата ни жизненост.3атова е цяло щастие, че има хора на този свят, чийто живот и дело изграждат солидни мостове на разбирателство и дружба между народите. Всички ние добре знаем българската поговорка, че една лястовица пролет не прави. Такива са законите наприродата. Но, има отделни личности като д-р Басанавичус, посветили време и живот за добруването на хората. Той е от онезивсеотдайни творци и общественици, които никога не са жалели сили и енергия в борбата си за справедливост и които с делата си са показали, че утрешния ден може и трябва да бъде по-хубав. За такива борци, струва ми се, трябва да се пише и да се говори. Защото са пример за всички нас, показвайки ни, че без емоции не е имало, няма и не може да има човешко търсене на истината.

В следващите страници е събран не малък отрязък от интензивния и смислен живот в България на един човек, който определено заслужава нашето внимание и уважение. Неговото име, независимо от политическите повеи на времето, винаги с гордост и уважение се е произнасяло в цяла Литва. Защото той е един от основателитие на тази балтийска държава през 1918 година. У нас той е известен с името д-р Иван Басанович. В знак на почит към него общинското ръководство на град Варна, където той е упражнявал не само своята професия, но е и дал много от себе си в научен и обществен план, е счело, че е въпрос на чест да назове на негово име една от централните градски улици. За значимия му принос в развитието на науката у нас Българското книжовно дружество /Дн. Българска академия на науките/ избира Иван Басанович за свой действителен член.

В процеса на изследването в българските архиви и периодични издания отпреди сто години се натъкнах на множество интересни факти, засягащи наистина многопосочната професионална, научна, културна, обществена и политическа дейност на д-р Басанович у нас. Но, заедно с това установих, че за неговия 25-годишен престой в България почти нищо не се знае в собствената му Родина. При предприемането на подобно проучване задължително условие е да се отправи запитване и към съответните институции в страната, където е родена дадената личност. Затова намерих за целесъобразно да изпратя последователно писма до Президента на Република  Литва  Негово Превъзходителство г-н Валдас Адамкус, до Директора на Държавния архив на тази държава и до Директора на Националния исторически музей във Вилнюс. Отвсякъде получих много любезни отговори, но по същество те твърде много си приличаха един с друг. Оказа се,че за четвъртвековното прекарване на д-р Йонас Басанавичус в България липсват каквито и да било литовски документи и материали.

Въпреки това за мен бе добра отправна точка онова, което каза на пресконференцията си в София на 21.Х1.2005 г. президента наЛитва: "Само ще наблегна още веднаж на нашата обща решимост да работим за по-тесни икономически взаимоотношения, а също така и за реализиране на потенциала от възможности, които съществуват в три други сфери, а именно: културата, образованието и науката. Можем да работим по-интензивно за обмена между хората, за човешките контакти. Това е начин за нашето сближаване, за по-доброто ни опознаване и е предпоставка за успешното постигане на общите цели към общото ни бъдеще", Да се опитам да проследя цялостния житейски път на този кристално честен лекар, който по волята на случая отдава най-хубавите години от живота си на България, за мене се превърна в истинско предизвикателство. Дано да съм успял да разкрия, както се оказа, твърде многото неизвестни моменти от живота и делото наедин от строителите на съвременна Литва, който, натрупвайки значителен и всестранен опит в България, го прилага изключително успешно в Отечеството си. Истински големите личности винаги са били в състояние да надраснат дребното и да не позволятежедневието да стане господар на волята им. Хубаво е, че през онази епоха е имало хора като д-р Басанович, които са схващали върховитемоменти в българското развитие. Той показа, че не е от хората, които едва пъплят по неравната повърхност на живота. Източникът на тяхната безкомпромисна принципност са обикновените им трудови делници. Те наистина са били вдъхновени от съзнанието, че строятсградата на материалното и духовното битие на обществото, че преобразяват страната в която живеят. Тези открояващи се личности са не по-малко значими творци на историята, без да са били обвеяни от барутен дим по бойните полета. Но, те също са имали своите фронтове, които са ясно очертани от тяхната чувствителност към всичко назадничаво и аморално, което се е изпречвало пред тяхното обществено полезно дело. Ето защо в това изследване съм се опитал от припламнали тук-там факти, данни и събития, да очертая жизнения път на такъв изявен интелектуалец като д-р Иван Басанович.

В процеса на проучването на живота и делото на д-р Басанович попаднах на една повече от интересна следа, която разкрива изключителната по чистотата си душевност на тази бележита личност. Ето за какво става дума. В своята задълбочена научна разработка, посветена на епиграфиката и археологията на Горна и Долна Мизия, д-р Иван Басанович дава редица интересни подробности. В случая нас ни интересува най-вече разглеждания от него въпрос за намерените около Голяма Кутловица /както и в редица други населени места в този регион/ от селяни антични монети. И вместо да му плащат с националната валута, те са му подарявали част от намерените от тях старинни парични средства като благодарност за своето и на семействата си лекуване.

Така в един момент се оказва, че нумизматичната колекция на д-р Иван Басанович не само, че не е малка по обем, но очевидно е повече от богата в съдържателно отношение. За нас обаче по-важни и съществени са нейните времеви параметри, които на практика я правят действително уникална. Защото тя включва не само монети от времето на Гай Юлий Цезар до падането на Римската империя. Както сам свидетелства Басанович в нея има значително количество монети и от различни периоди от съществуването на Византийската империя, както и от други райони на Балканския полуостров. Когато разглеждаме конкретно този епизод от научната дейност на д-р Иван Басанович в България, заслугата му далеч не се изчерпва единствено и само с това, че е успял да събере подобна колекция от монети. Като учен от най-висока проба, той отива далече напред и в това отношение. Осъществявайки целта си - да датира прецизно цялото съдържание на своята нумизматична колекция - Басанович завоюва не само челни позиции, както и в много други области на науката у нас, но и се явява един от първите изследователи, поставили на научни основи българската нумизматична практика.

Логичен е разбира се и въпроса какво става с нумизматичната колекция на д-р Басанович? След заминаването си от България през 1905г. той подарява цялата си нумизматична сбирка на Националния археологически музей. Изненадващо обаче след това следите й неизвестно как и защо, водят към берлинските музеи, където се и загубват завинаги. Сам по себе си този факт бе твърде интересен за мене.Затова направих опит да проследя действително загадъчния път на нумизматичната колекция на д-р Иван Басанович. Продължението, което реших да предприема, се оказа пълно с големи неизвестни.

По време на изключително интересния ми разговор със ст.н.с. Маргарита Ваклинова, заместник-директор на Археологическия музей в София, научих, че най-вече през 30-те години на ХХ век нумизматичното богатство на музея започва да привлича научния интерес на редица чуждестранни изследователи и специалисти. За добро или за зло на всички тях обикновено им е бил даван широк достъп за проучвания на действително огромния брой старинни монети намерени по българските земи. Години по-късно обаче бива установено, че част от тези безценни съкровища в музея /както и в Пловдивския исторически музей/ са били подменени с изключително добре направени фалшификати, а оригиналите – изнесени от страната и продадени в чуждестранни музеи или закупени за попълване на частни сбирки. По всяка вероятност в полезрението на този или на тези тъмни личности, успяли ловко да направят необезпокоявани подобна подмяна, далеч не случайно попада и особено богатата нумизматична колекция на д-р Иван Басанович. В случая за нас остава единствено възможността да чезнем в догадки дали все пак подобна “операция” би била възможна, ако не е била подпомогната от човек отвътре, т.е. от някой, който е работел в самия Археологически музей.

В процеса на проучването на този, струва ми се немаловажен проблем, в Националния Археологически музей не бяха намерени никакви архивни материали, документи или протоколи, които обикновено придружават даренията от нумизматични и археологически сбирки. Не можаха да бъдат открити и официалните дневници, в които са били вписвани всички нумизматични фондове, както и описите на направени дарения на старинни монети от най-различни епохи. Както разбрах причината за това далеч не се корени в нежелание да си свършат добре работата или на немарливост от страна на музейните кадри. По време на въздушните бомбардировки над София през Втората световна война върху Националния археологически музей за нещастие падат две запалителни бомби в резултат на което изгаря целия, грижливо събиран с десетилетия, музеен архив.

Преди четири столетия английския философ Томас Хобс написва следните редове, които звучат напълно съвременно и в наши дни: “Доброто и злото са само названия с които означа-ваме нашите симпатии и антипатии”.

В порядъка на тези мисли ми се струва, че далеч не е маловажно да отбележа и още един съществен факт. Става дума за наистина мащабната дейност, провеждана от кмета на община Варна г-н Кирил Йорданов, която заслужава нашето всеобщо възхищение. Тук става дума за всички онези най-различни действени форми, в това число и посещения във Варна на Президента на Литва, по повод на официални културни мероприятия посветени на живота и делото на д-р Иван Басанович. По този начин варненското общинско ръководство постига наистина успешно поставената цел в исторически план - постоянно да поддържа и засилва традицията за все по-задълбочено и още по-пълно разкриване както на гражданската позиция и културна дейност у нас на видния литовски общественик и политик, така и на неговия конкретен принос за развитието на красивата ни морска столица.

И накрая, вместо заключение ще си позволя да кажа, че единствено верен е вашият послеслов, уважаеми читатели. Защото само в него пределно точно се оглежда истинската участ на всяко едно литературно или научно произведение.

Авторът