Представеното тук резюме на книгата
"Загадките в управлението на цар Борис ІІІ
"Загадките в управлението на цар Борис ІІІ
през периода 1.ІII.1941 г.
– 28.VІІІ.1943 г." е на български и английски език. Present here a summary of the book "The enigmas in the government of Tsar Boris III in the period 1.03.1941 – 28.08.1943" in Bulgarian and English. Книгата фигурира в Националната библиотека "Св.Кирил и Методий" под каталожен номер Ск 733991
Заглавието на тази
книга „Загадките в управлението на цар
Борис ІІІ през периода 1.ІII.1941 г. –
28.VІІІ.1943 г.” няма нищо общо с каквито и
да било опити да се предизвикват някакви
поредни сензации. Но, при всички случаи
данните от архивните документи
недвусмислено разкриват, че Борис ІІІ
в политиката си е съумявал да реализира
твърде самостоятелен курс в епоха
препълнена с огромни противоречия и
жадно търсеща изход от нея и в която
външнополитическите условия властно
са диктували появата на стари и отречени
от разума, но подкрепяни от емоциите
нагласи, насочени към присъединяване
към една от двете воюващи сили в страшната
касапница наречена Втора световна
война. Както е добре известно на 1 март
1941 г. България официално и съвсем
несимволично обявява присъединяването
си към Германия. Но, въпреки това страната
ни успява да следва курс, който възможно
най-меко казано в редица случаи е доста
несъответстващ за един съюзник на
Германия. И ако до към края на 1942 г.,
според различните източници, отношенията
между Хитлер и цар Борис ІІІ биха могли
да бъдат определени като учтиви, то
започващите тежки поражения
на Вермахта на Източния фронт предизвикват
в тях бърза промяна с отрицателен знак.
И чийто трагичен край е поставен на 28
август 1943 г. когато 49-годишния цар Борис,
в разцвета на силите си, почива внезапно
след поредното си завръщане от Германия.
За
посочения по-горе период от почти две
години и половина обаче управлението
на българския монарх е белязано с редица
загадъчни и необясними действия.
Коректността изисква веднага да посоча,
че подобно твърдение би следвало да
бъде подкрепено със солидни факти.
Които, бързам да подчертая, не липсват.
Не по-малко интересното е и това, че
данните, които ще цитирам на следващите
страници, никога не са били укривани
и засекретявани в
нашите архиви, а десетилетия наред са
били пред очите на не един или двама
български и чуждестранни изследователи
и научни работници, но по неизвестни
причини те никога не са били анализирани.
Не срещнах и що-годе сносно обяснение
защо са били подминавани. Всичко това
намирам за достатъчно основателно
предизвикателство да предприема опит
за да изследвам тъкмо тази недостатъчно
проучвана област с помощта на хронологичното
проследяване развоя на доста събития.
И
така, какво желая да постигна? Отговарям
веднага – ще се опитам, с помощта на
архивните документи, да проследя
позицията на българския монарх при
отстояването на неговите виждания,
чиито конкретни реализации обаче
абсолютно не са били по вкуса на Хитлер
и неговото обкръжение. Ето в кои области
най-вече ще направя опит да надникна в
последващото изложение:
-
оценка на политиката на Борис ІІІ
в секретните документи на Третия райх;
-
категорично изразеното становище на
българския монарх за неучастие на
българската армия в сраженията на
Източния фронт;
-
официалната държавна позиция по отношение
на българските евреи;
-
напълно независимите от германските
военновременни закони и правилници
действия на българските санитарни екипи
на Източния фронт;
-
нерегламентираната и на практика
несанкционирана дейност за спасяване
на евреи от страна на испанския посланик
Хулио Паленсия в България;
-
дипломатически ходове на нашата държава
за извеждане на откарани в германски
лагери украински младежи от български
произход;
-
назначаване на руски свещеници
в български църкви, инициативи на
Българската православна църква за
изпращане на български свещеници и
църковни принадлежности в руски църкви
в области окупирани от Вермахта; българско
финансово подпомагане на руски църкви
в Европа;
-
до края на 1943 г. продължаващо цели 25
години без прекъсване полагане на
големи финансови, образователни и
социални грижи за хиляди руски деца
и бежанци у нас.
Така
в процеса на това проучване резонно
възникна основния въпрос: възможно ли
е всяка една или всички взети заедно от
анализираните на следващите страници
необясними официални действия на
България и при това от позицията на
съюзник на воюваща Германия, да се окажат
достатъчни за да се превърнат от наглед
несвързани помежду си факти в единна
хипотеза, с която да се направи достатъчно
научно обосновано предвиждане за
причините, довели до трагичната за
царското семейство дата 28 август 1943
година? Тъкмо това събитие, съпоставено
с огромното множество от предположения,
появили се през годините, представя
пред всеки изследовател интригуващ и
донякъде съкрушителен спектър от
становища между които той трябва да
лавира или да избира. Защото дори и след
седемдесет години липсата на задълбочени
изследвания, както и отсъствието на
каквато и да било официална информация
по този кръг от проблеми, продължава да
сее и до ден днешен богата реколта от
противоречиви слухове и предположения.
Но, това не означава отказ от моя страна
да се опитам да направя кратък анализ,
колкото това и да е хипотетично и
субективно, на мотивите за поведението
на Хитлер по отношение цялостната
позицията на Борис ІІІ като официален
съюзник на Третия Райх. Ето пътя на моите
скромни разсъждения:
-
Отговаря ли на истината, че по време
на Втората световна война Южна Добруджа,
Западните покрайнини и Беломорието са
в български ръце без при това нашата
армия да произведе и един единствен
изстрел?
-
Отговаря ли на истината, че Западните
покрайни и Беломорска Тракия са две
територии отвоювани в тежки сражения
от германските военни части?
-
Отговаря ли на истината, че нито един
български войник не се сражава нито на
Източния, нито пък на Западния фронт в
подкрепа на германските военни офанзиви?
До
тук равносметката е много проста и ясна:
България получава наготово, както е
прието да се казва, „поднесени на тепсия”
територии, за които националните
стремления никога не са заглъхвали.
Като се абстрахираме от хиперболизацията
или крайно политизираните оценки за
Борис ІІІ тук ще предадем думите на
председателя на Народното събрание
комунистическия лидер Васил Коларов,
който по време заседание в Народното
събрание, провело се на 24.VІІ.1946 г., прави
следните изводи: „Вярно
е, че цар Борис и неговата фашистка клика
присъединиха България към централните
сили. Обаче вярно е също така, че
благодарение ненавистта на българския
народ към фашистката диктатура и
специално към фашистка Германия,
българското правителство не се реши да
даде нашата армия изцяло в ръцете на
Хитлер, за да я използва той на който и
да било фронт срещу обединените нации.
Кой друг народ от числото на бившите
сателити на Германия може да се похвали,
че е съумял в известна степен да попречи
на плановете на Хитлер като задържи
армията си непокътната в свои ръце? ...
Българският народ като никой друг през
време на войната не даде нито един
доброволец на антисъветския фронт или
на фронта срещу Англия и Америка”.
В
някои изследвания се набляга на детайла,
че заминаването и връщането на Борис
ІІІ за и от Германия през август 1943 г.
става с личния самолет на Хитлер като
в това обстоятелство се търси и причината
за смъртта на българския монарх. Ние
намираме тази хипотеза за несъстоятелна
тъкмо поради това, че подобен ход би бил
крайно елементарен и безспорно пряко
уличаващ евентуалните организатори.
Макар, че тъне в пълна информационна и
документална тъмнина съдържанието на
проведените разговори между тях двамата
точно през този период от време, тъй
като протоколи не са се водили, редица
изследователи допускат, че Хитлер е
поискал от цар Борис ултимативно, когато
всичко вече е било поставено на карта,
включването на българската армия във
военните действия на Източния фронт.
Това едва ли и далече от истината, но
възможно ли е финалът на разговора между
двамата преговарящи да се крие зад
датата 28 август 1943 година? В научната
литература, посветена на психологическия
портрет на Хитлер, често се посочва
неговата крайна злопаметност. В тази
връзка ще преразкажа следния случай.
През 1907 г. и през 1908 г. младият Хитлер на
два пъти неуспешно кандидатства във
Виенската академия на изкуствата. Беден
и гладен той отсядал в една малка
книжарничка във Виена, където искал
разрешение от собственика да преглежда
списания с репродукции на художници.
Тридесет години по-късно първата заповед
на Хитлер след аншлуса на Австрия била
да бъде арестуван и ликвидиран твърде
стария и болен книжар... А сега да се
върнем по времето, когато на 1 март 1941
г. в 13,35 ч. в двореца Белведере премиера
Богдан Филов подписва Протокола за
присъединяването на България към
Тристранния пакт. Според протокола
присъстват външният министър на Райха
Рибентроп, външният министър на Италия
граф Чано и японския посланик Ошима.
Събитието е от особено значение и става
когато хитлеристка Германия е в апогея
на военната си слава. И все пак нещо
липсва. И то е в сравнително ниската
степен на ранговете на участниците.
Хитлер едва ли някога ще забрави
отсъствието на цар Борис III.
Бих
искал специално да отбележа, че в това
проучване има ясно изразена моя хипотеза,
но което далече не означава налагане
на лично мнение от първа инстанция.
Защото в по-голямата си част повдигнатите
от мене поредица от проблеми продължават
да са обвити в загадъчност въпреки
използваната документална наличност.
Давам си сметка, че е напълно възможно
всеки, който прочете тази книга, да си
направи много по-различни от мене изводи.
Което не считам като минус за появата
ѝ. Защото означава, че написаното е
предизвикало размисъл. А сега вече е
време да дам думата на архивните
материали, които времето е пощадило до
наши дни и да оставя нетърпението да
води читателя. В заключение ще си позволя
единствено да преповторя отговора на
Джорд Мелори3
когато го
запитали защо така се страстно се стреми
да покори Еверест, той отговорил: „Защото
съществува!”.
Коректността
и добрият тон изискват да подчертая, че
има и други хипотези във връзка със
смъртта на Борис ІІІ. Аз ще предам една
от тях, която ми се струва не само крайно
интересна, но и е точно на противополжния
полюс на моите опити за разсъждение.
Единственият недостатък на тази
прелюбопитна концепция е, че авторът й
не е подкрепил текста си с нито едно
архивно доказателство.
При среща с подобни случаи обикновено
се посочва, че когато липсват исторически
доказателства в подкрепа на едно
твърдение, то трябва да се определи като
плод на фантазията. Но, тъй като цитираният
в книгата разказ разкрива една повече от
интересна гледна точка, ние в този случай
можем да простим с тебе, драги читателю
на автора, че е позволил на въображението
си да вземе превес над рационалното
проучване на архивни документи.Защото все пак става дума за една недоказана среща между цар Борис и Сталин.
И
накрая бих си позволил да подчертая, че
това не е поръчкова книга, която да
възхвалява или напън да бъде фризирана
историята. В ръцете си, драги читателю,
държиш сериозен опит за осъществяване
на изследване, чиято цел е обективно да
бъдат анализирани процесите и явленията,
запазени в архивните масиви на една
епоха доведена до своята абсурдна
крайност. Или казано образно - в това
проучване се вливат доста архивни
ручеи, които са направили водосборната
зона по-прозрачна. Евентуалното постигане
на подобен “екологичен” резултат би
доказало, че всички те не са заобиколили
по пътя си нито един подводен камък.
Авторът
The
heading of this book “The enigmas in the government of Tsar Boris
III in the period 1.03.1941 – 28.08.1943” has nothing in common
with whatever attempts to provoke subsequent sensations. But in all
cases the data from the archives undoubtedly reveal, that Boris III
in his policy has managed to realize a quite independent course in
times of tremendous contradictions and searches for ways out of them.
During these times the foreign policy conditions dictated forcefully
the appearance of old and denied by conscience, but supported by
emotions arrangements, directed towards the joining to one of the two
fighting forces in the horrible massacre named World War II. As well
known on 1.III.1941 Bulgaria officially and quite
unrepresentatively announced the joining to Germany. But, in spite of
that our country succeeded to follow a course, which in some cases is
rather irrelevant for an ally to Germany. And if till the end of 1942
the relations between Hitler and Tsar Boris III might be defined as
polite, the beginning heavy defeats of the Wehrmacht on the Eastern
front caused a quick negative change. The tragic end of these
relations was put on 28 August 1943 when the 49 years old Tsar Boris,
being in sound health, died unexpectedly after his consequent return
from Germany.
For
the pointed above period of almost two years and a half the
government of the Bulgarian monarch is marked by a row of mysterious
and even nowadays inexplicable actions. The correctness requires
immediately to mention that such a statement should be supported by
solid facts. I am
anxious to
underline that
such facts exist.
Not less interesting is the detail, that the data, which I
will quote on the next pages have never been hidden and considered
confidential in our archives, and for the last decades they have been
in front of the eyes of lots of Bulgarian and foreign investigators
and scientific workers, but due to some unknown reasons they have
never been analyzed. I did not find out a relevant explanation why
they have been disregarded. I consider all this as a sound challenge
to undertake an attempt to investigate just this insufficiently
explored area by the help of a chronological tracing of lots of
events.
So,
what am I aiming at? My immediate answer is – I will try, by the
help of the archive documents, to analyze the stand of the Bulgarian
monarch when defending his viewpoints, the concrete realization of
which has not been in accordance with the taste of Hitler and his
circle. Here are some of the areas, in which I will glimpse in the
following exposition:
-
assessment of the policy of Boris III in the secret documents of the
Third Reich;
-
the explicitly expressed stand of the Bulgarian monarch for
non-participation of the Bulgarian army in the battles on the Eastern
front;
-
the official state position regarding the Bulgarian Jews;
-
the fully independent from the German laws and regulations actions of
the Bulgarian sanitary teams on the Eastern front;
-
the unregulated and in practice unpunished activity related to the
saving of the Jews by Spanish ambassador Julio Palencia in Bulgaria;
-
diplomatic steps of our country for taking away the closed in German
camps Ukrainian young men of Bulgarian origin;
-
nomination of Russian priests in Bulgarian churches, initiatives of
the Bulgarian Orthodox church related to sending Bulgarian priests
and church requisites in Russian churches in areas occupied by the
Wehrmacht, Bulgarian financial support for Russian churches in
Europe;
-
to the end of 1943 constantly and years in succession rendering of
great financial, educational and social cares to thousands Russian
children and refugees in our country.
Thus
in the process of this survey reasonably emerges the basic question:
is it possible each or all of the analyzed on the following pages
inexplicable official actions of Bulgaria, being in the position of
an ally of Germany, to prove sufficient for the turning of the
unconnected in-between facts in a cohesive hypothesis, by means of
which to make a scientifically grounded prediction for the reasons,
which brought to the tragic for the Tsar family date 28 August 1943?
Namely this event, in comparison with the numerous suppositions, that
had appeared during the years, presents before each research worker
an interesting and to some extent smashing spectrum of view-points
among which he has to maneuver or to choose. Because even after
seventy years the lack of deep investigations, as well as the absence
of whatever official information on this circle of problems,
continues to sow and reap up-to-date rich harvest of contradictory
rumours and suppositions. But this does not mean a denial from my
side to try to make a brief analysis, despite the fact that it might
be hypothetic and subjective, on the motives for the behaviour of
Hitler regarding the total position of Boris III as an official ally
of the Third Reich. Here is
the path of
my modest
arguments:
-
Does the fact, that during World War II Southern Dobrudja, the
southern districts and the Belomorie region are in Bulgarian hands
without a single shot to be produced by our army, correspond to the
truth?
-
Does the information, that the southern districts and Belomorska
Trakia are two territories gained in heavy fights by the German
military units, correspond to the truth?
-
Does the fact, that not a single Bulgarian soldier appears either at
the Eastern or at the Southern front in support of the German
military offensives, correspond to the truth?
Up
to here the balance is very simple and clear: Bulgaria receives
without any efforts, as if “served on a platter”, territories,
for which the national aspirations have never faded away. After we
disregarded the magnification or the extremely political estimations
for Boris III, here we will present the words of the Chairman of the
National Assembly – the communist leader Vassil Kolarov, who makes
the following conclusions during the session of the National Assembly
on 24 July 1946: „It
is true, that Tsar Boris III and his fascist clique joined Bulgaria
to the central forces. But it is also true, that thanks to the hatred
of the Bulgarian people towards the fascist dictatorship and
especially towards fascist Germany, the Bulgarian government did not
decide to render our army totally in the hands of Hitler, to be used
by him at any front against the united nations. Is there any other
nation from the ex-satellites of Germany that might praise for being
able to some extent to hamper the plans of Hitler, keeping its army
intact in its hands? ... The Bulgarian nation as no other during the
war did not give any volunteer at the anti-soviet front or at the
front against Great Britain and USA”.
An
essential detail, which is usually omitted, is the fact that the
departure and the arrival of Boris III to and back from Germany in
August 1943 are realized by the personal airplane of Hitler. Although
the content of the held conversations between them during that period
of time is lost in full information and documentary dimness, numerous
investigators admit that Hitler has asked ultimately the inclusion of
the Bulgarian army in the military actions on the Eastern front. Thus
we reach to the not less important question – what was the answer
of Boris III? It is hard to find out. But is it possible the finale
of the conversation between them to hide behind the date 28 August
1943?
At
the end I would like to highlight explicitly, that in this survey I
have expressed clearly my hypothesis, which does not mean that I
impose a personal opinion at first instance. Because in their greater
part the row of problems raised by me continue to be wrapped in
mystery in spite of the used available documents. I do consider, that
it is quite possible everyone, who reads this book, to draw
conclusions quite different from mine. This in all cases is not a
negative mark for the book. This means that my exposition has
provoked thoughts. And now it is high time to give the floor to the
archive materials, which the time has preserved till now and to leave
the impatience to lead the reader. In conclusion I will take the
opportunity only to repeat the answer of George Mallory
– when he was asked why so passionately he strives to surmount
Everest, he answered: “Because
it exists!”.
The
correctness and the good manners require to underline that there are
also other hypothesis related to the death of Boris III. I will
present one of them which I consider not only extremely interesting,
but also standing on the opposite pole of my attempts for arguing.
The only defect of this utmost curious concept is that the author has
not supported his text by a single archive proof.
In cases, when there is no historical evidence in support of the
statement, it is pointed that such statement should be defined as a
result of the imagination. But, since the cited below story reveals a
very interesting view-point, we, dear reader, can forgive the author,
who has given vent to his imagination above the rational survey of
the archive documents: „Eureka"
is the most popular code name of the turned into a mythic meeting of
the “The big three” in Teheran on 28 November - 1 December 1943,
which gives a new course of World War II. At this meeting for the
first time the ideas for the post-military political and economical
set-up of the world and for its redistribution into “spheres of
influence” were discussed. Just few people are aware of the fact,
that such disputable “decisions in Yalta”, which leave Bulgaria
and Eastern Europe almost half a century in the Soviet orbit, in
practice have been laid in Teheran. The human history (including the
Bulgarian) might have developed in quite a different way, if… If
the not less mythic “Bulgarian connection” occurred, in which a
special place occupies in one sensational story and Gorna
Oriahovitsa. ...The near sudden change in the war was more clearly
outlined. ... Months before the prepared in full secrecy meeting
between Stalin, Roosevelt and Churchill the Soviet reconnoitre tries
to get closer to confirmation of the rumours for prepared by Hitler
operation for kidnapping or killing of the “Big Three” in the
Persian capital. Dozens of historians, biographers of Stalin,
literary men, writers, publishers, movie producers, graphomaniacs and
charlatans are unanimous on one question – “The father of the
nations” has never believed 100% to the reconnaissance. The
thousand pages, devoted on the plot against “Eureka”, the
documentary and feature films, devoted on this inquisitive episode
from World War II do not give a clear answer to one question – whom
has Stalin believed about the actually prepared assault. Because not
any partisan agent, shaking guns around Rovno has warned the dictator
for Hitler’s plot, but a source, considered by him as reliable and
trustworthy at that time. Who is he in fact, how has he found the
information and how has it reached Stalin, in order to force him to
take immediate measures? On 1 August 1943 175 American “flying
fortresses” fly over Sofia pointedly on their way to the petrol
refineries in Romania. One Bulgarian pronounces then the oracular
words: “This is the beginning of the end!” This man is Tsar Boris
III, the words were pronounced before the chief of his chancellery
Pavel Gruev. From here on the monarch will have only one purpose –
to secure his country (an ally in the trilateral pact) against the
rage of the future winners. Quite soon he will be given the ideal
chance to act... At
the end of July 1943 in Sofia arrived incognito by an ordinary
passenger plane as a spy trader No. 1 of Hitler Wilhelm Canaris.
Better than the Bulgarian Tsar he foresaw not only the beginning of
the end, but also spotted his personal end, of course. And Canaris
also decided to seek contacts with the emerging winners in order to
“rid the skin” after the guns go silent. Having sound experience
in the diplomatic and espionage war games, in the person of Boris III
he sees the perfect mediator with the Americans.
Canaris was aware of
the dual game of the Bulgarian Ambassador in Bern Georgi Kyoseivanov,
but not surprisingly he has not given a hair to fall from his head,
waiting for the development of the military and political actions.
Now, in the summer of
1943, Admiral Canaris was convinced that his “tolerance” can
finally bring him indulgences.
More over he brings to
the Bulgarian Tsar invaluable “commodity” - top secret, brought
to him by his spies in remote China, where an offended woman has
talked at the wrong place.
The woman is the wife
of the neglected by the “Big Three” Generalissimo Chiang Kai Shek
and the secret is the plan to capture or liquidate in Tehran -
Stalin, Roosevelt and Churchill…According to the plan, several
options for action were developed. The main role in them is assigned
to elite agents, led by thug No. 1 of the Third Reich and a terrorist
of particular call Otto Skorceni. In deserted mountains resembling
the relief of Persia (present-day Iran), the commandos stubbornly
train for the various surprises that the case might bring them in
Tehran. In
accordance with the developed in details variant, the path to the
Persian capital of some of them is supposed to pass through Bulgaria.
After receiving information from Canaris, Tsar Boris III ordered the
Ambassador in Bern to come immediately in Sofia. For three years
Georgi Kyoseivanov is practically an “expatriate” in Switzerland,
since between him and the Bulgarian monarch have not been exchanged
any letters or messages - an unprecedented event not only in the
Bulgarian diplomatic history.
At that time in Bern,
turned into a “Babylon of espionage”, the residence of the second
person in the USA intelligence Allen Dulles was established as well.
In an informal conversation with Kyoseivanov he shares that the USA
will not show any leniency to Bulgaria, when the time comes. This
information, however, the Bulgarian Tsar learns not from our
Ambassador, but through his personal intelligence, which further
worsens the relations between them.
But the quarrels are
forgotten at this time, when the Tsar has in his hands a strong trump
card - through Kyoseivanov Dulles needs to learn the greatest secret
of Hitler. However, this is not enough…The Bulgarian monarch knows
that if he warns only one part of the Allied forces (the Western
democracies), and ignores Soviet Russia, this might cost a lot to
Bulgaria in the future post-war negotiations.
The plot against
“Eureka” was supposed to reach Stalin personally. The only
dedicated by the Tsar in the mission is his Chief of staff Pavel
Gruev, who began intensively to seek contacts with the Soviet agents
in Bulgaria. The
problem, however, is that the numerous at the beginning of the war
army of Soviet spies was purged, and for the conduct of the operation
a reliable informant was needed, whom Stalin would believe, and Tsar
Boris III-sure that his message will be understood and appreciated.
Such a man after all was found. He was very close to Pavel Gruev. And
not only to him… In the cozy home in Sofia of the merchant Geno
Tsonchev, located at “Maria Louisa” str., almost every day were
sitting in front of American rye and Scotch whisky, Russian vodka and
French Cognac the authorized Minister of the Reich in Bulgaria Adolf
Bekerle, the Chief of the secret police Sava Kutsarov, and the
Secretary of Bekerle – Madlen Parvanova, who often stays longer
than decorum allows.
Of course, Tsar Boris
III and Pavel Gruev are among the few in Bulgaria, who know what a
man is hiding behind the mask of the merchant Geno Tsonchev. The
contact is realized.
However, time is so
short; the Tsar is concerned not so much about the arrival of the
information as to whether Stalin will be able to verify it well
enough to believe it. And decides to act further…
On 10 August the Tsar
announces that he is leaving on a hunting trip. For what type of
hunting - only he, Pavel Gruev and Geno Tsonchev know... A day
earlier, however, Adolf Bekerle was about to ruin the entire design.
After his visit in the palace the Tsar, being paler than ever, shares
with Gruev: “Varban is calling me again!”. (In the palace with
the name “Varban” were calling Hitler himself.)
Hitler wanted Boris
III to appear in front of him on 13 August. The wise Bulgarian
monarch, for whom whole Europe knew that he was a fatalist, decided
to use this fact and played a theatre: “What?! Thirteenth? When it
falls on Friday? Impossible!”
Tsar Boris III needed
at least one-day postponement because the road to Moscow was long and
full of unknown circumstances... On 10 August he goes “hunting”.
Returns on August 13. The mission was accomplished.
Bulgaria has received
the desired strong card. To what extent this was important it will be
hardly ever understood in its wholeness and complexity.
But in fact months
later Stalin would state before Georgi Dimitrov in a private
conversation that some countries can progress to socialism in a way
different from that of the USSR, even as monarchies.
But how has the Tsar
reached Moscow? Even the mere knowledge of the situation in the
country during the summer of 1943, shows that this could only happen
in one way - by plane and from only one place - Gorna Oryahovitsa
airport. All other Bulgarian airports were under the watchful
observation and control by the agents of the Abwehr and Gestapo. At
the airport of Gorna Oryahovitsa there were also German spies, but
they were only two and mainly dealt with monitoring the
meteorological situation in the station.
The case again plays
in favour of the Bulgarian monarch: a few days before the secret
flight an American plane throws on return from the Romanian town
Ploiesti chests with clothes, blankets and other goods over the
village Kaltinec, and later on it falls near the village Debelets.
The Germans were engaged with the investigation around the American
“flying fortress”. The police in Gorna Oryahovitsa was following
the traces of the moving guerrillas and of the seven founders of the
local organisation of the Fatherland Front.
A strange coincidence
is the fact that shortly after August 1943, unclear for what kind of
merits, Colonel Tomov was appointed as Commander of the airport.
Reliable sources claim that in the archives of the Bulgarian
Counterintelligence a document for the mysterious flight of our
aircraft in the middle of August was kept.
Then it was considered
that a passenger of a high rank has taken off to London and experts
commented that this passenger was Tsar Boris III. D. Ivanov, who
tackled this issue, without reaching the question where has the Tsar
taken the flight to Moscow, considers that the flight has passed over
the Black Sea, through the Caucasus and Boris III three times has
changed the plane to the Soviet capital.
The next day, after
his return from “hunting”, the Tsar left for the meeting with the
Führer with a sense of completed to the nation mission. Mystery and
conjectures float around what exactly happened during the talks with
Hitler. It
is a fact that the Secretary of the Bulgarian monarch - Svetoslav
Balan, noted how he has returned from Germany “unrecognizable and
pale, exhausted”. Balan hardly suspected that the exhaustion was
not only due to the trip to Germany and back.
At Sofia airport Tsar
Boris III was greeted by his brother Prince Kiril and by General
Mihov. Completely relaxed, although visibly exhausted, he pronounced
an ambiguous phrase: “My performance is over!”
The deep meaning of
these words certainly knew only Pavel Gruev. Shortly after that the
monarch died of a heart attack.”
And
finally, I would like to emphasize on the fact that this is not a
commission book, which should praise or a burst to frizz the history.
In your hands, dear reader, you have a serious attempt for a study,
the objective of which is to analyse the processes and the phenomena,
preserved in the archive massive of an era, brought to its absurd
extreme.
THE
AUTHOR
