Варшава, "Алейе Уяздовские", № 33/35 - Из историята на Българското посолство в Полша ( 1919-2019)

 

Тук е поместен на български и на английски език ввода на книгата ми, фигурираща под международния код ISBN 978-954-07-5295-2 ; Here is the introduction in Bulgarian and English of my book, which appears under the international code ISBN 978-954-07-5295-2;

У В О Д

 

            Както често се случва в живота един разговор по телефона е причината да се появи на бял свят тази моя книга. Тя има специфично съдържание. Посветена е основната история на сградата на българското посолство във Варшава. Г-н Емил Ялнъзов, извънредния и пълномощен посланик на България в Полша сподели с мен идеята си за подобно начинание. За щастието вече има известна увереност, че с побобна далече нелека задачата бих успя отново да се справя. Това като отпечатване на двутомник с моето съавторско участие при осъществяване на подобна проблема, посветено на историята на посолството в Полша в София в периода между двете световни войни, е досаточно основание да се опитам да се съсредоточаваме за сетен път върху белия лист хартия.                                                                                                      Основен източник на информация за проучването ми бяха лични разговори с г-н Емил Ялнъзов, архивът на Министерството на външните работи - официален достъп до който ми беше разрешен благодарение на любезното съдействие на г-жа Екатерина Захариева, министър на външните работи. Но най-важната част от документите по тази тема е в изключително богатите фондове на Държавна агенция „Архиви“. 

            В няколко глави в това мое изследване съм се стремил, спазийки хронологичната последователност при боравенето с архивните документи, за да разкрия няколко водещи линии в повествуването на всеки от които доказва, че само действието има цена. Първата от тях е отговорното отношение на нашите посланици към пристъпване на закупуването на този изключителен във всяко отношение на собствеността в полската столица. Оказа се, че това е една интересна история, магическата власт задържа дълго време вниманието ми, водейки ме като на филм през възникналите различни проблеми и перипетии.      Втората, не по-малко важна следа от която се търгува, трябва да се разкаже подробно за постоянното деклариране на грижите от страна на дипломатическите или дипломатически състави, свържете се с постоянно ясно изразено желание посолния комплекс да се поддържа в идеалното състояние, с целта тази да Опазен като особена цена е архитектурен паметник, построен напълно реалното усещане за времето.                 

                  Редовно извършваните ремонтни дейности на този обект са друга линия, която си заслужава труда да бъде проследена. Защото те, без изключение, са били провеждани с военна прецизност за да не се допусне подобна архитектурна забележителност да загуби  стойността си като пари извадени от обръщение. Благодарение на това неслучайно и в наши дни сградата ни дава реалната възможност да се насладим на осъществените плодове на творческо усилие отпреди век, да последваме стимула довел до раждането във въображението на един вдъхновен архитект на подобна сграда и с  вълнение да жънем неговите реализирани мечти вложени в комплекс, който от десетилетия наред се е превърнал се в морален коректив на всяка власт.    

                    Бих желал специално да изтъкна, че подробното описание в книгата на посолския интериор и инвентар в никакъв случай не е самоцелно мое авторово хрумване. В този конкретен случай съм се опитал да  достигна до други хоризонти. Зад които не само да посоча богатото наличие в посолството на ценни предмети и на високохудожествени произведения на изкуството - дело на именити български и чуждестранни творци. Защото всяка сграда, колкото и да е красива и представителна, би загубила твърде много, ако не се разкаже за хората, които не само са я обитавали и  съхранили, но и издигали нейния авторитет.                                    Не мога да пропусна да подчертая, че това проучване  няма претенциите да обявява, че в него всичко е казано и че няма какво повече да се намери  в архивите. То единствено е стремеж да бъдат поставени първоначалните  основи за бъдещи  научни търсения и публикации по тази тема. Аз се постарах, доколкото ми позволяват сромните сили и подготвка, да разкрия  водещото: този посолски комплекс е част от националното ни богатство опазвано и съхранявано от ръце и сърца с усет към изящното и красивото в  разстояние на поколения български дипломати без значение към коя политическа идеология са се придържали. Благородните им действия и усилия са оставили трайна следа в историята на посолството. Направеното от всички тях е достатъчно красноречиво свидетелство за завидната им професионална подготовка и богат житейски опит, доказващи очевидно и безспорно притежание на здравословна доза обективно мислене. Всички те не само са издигали авторитета на посолството на България в Полша. Но, и далече не самоцелно са обогатявали със съзидателната си  дейност от всички възможни аспекти неговия културен, интелектуален и архитектурен облик пред света. 

                                                                   

Авторът  

 

 

INTRODUCTION

 

         As often happens in life, a phone conversation caused this book of mine to come to light. It has specific content. It is mainly dedicated to the history of the building of the Bulgarian embassy in Warsaw. Mr. Emil Yalnazov, the Ambassador Extraordinary and Plenipotentiary of Bulgaria to Poland, shared with me his idea for such an endeavor. Fortunately, I already had some confidence that I would be able to cope with such a far from difficult task again. Because the printing of a two-volume book with my co-author's participation in the implementation of such issues, dedicated to the history of the Polish Embassy in Sofia between the two world wars, was reason enough to try to focus once again on a white sheet of paper. The main source of information for my study was personal conversations with Mr. Emil Yalnazov, the archives of the Ministry of Foreign Affairs - official access to which I was granted thanks to the kind assistance of Mrs. Ekaterina Zaharieva, Minister of Foreign Affairs. However, I found the most important part of the documents on this topic in the extremely rich funds of the

         In several chapters of this study of mine, I have sought, following the chronological sequence of archival documents, to reveal several guiding lines in the narrative, each of which proves that only action has a price. The first of them is the responsible attitude of our ambassadors towards the purchase of this exceptional property in every respect in the Polish capital. It turned out to be an interesting story, whose magical power held my attention for a long time, leading me like a movie through various problems and vicissitudes. The second, no less important clue I set out on was to tell in detail about the constant care shown by our diplomatic missions, related to the constantly expressed desire to keep the embassy complex in perfect condition, in order to protect it as a special a valuable architectural monument, built as if outside the real sense of time. The regular repairs of this site are another line that is worth following. Because, without exception, they were conducted with military precision to prevent such an architectural landmark from losing its value as money taken out of circulation. Thanks to this, it is no coincidence that today the building gives us a real opportunity to enjoy the fruits of creative effort from a century ago, to follow the stimulus that led to the birth in the imagination of an inspired architect of such a building and with excitement to reap his dreams. a complex that for decades has become a moral corrective of any power. I would especially like to point out that the detailed description in the book of the ambassador's interior and inventory is by no means an author's own idea.      In this particular case, I have tried to reach other horizons.

         Behind which not only to point out the rich presence in the embassy of valuable objects and highly artistic works of art - the work of famous Bulgarian and foreign artists. I cannot fail to emphasize that this study does not claim to declare that everything is said in it and that there is nothing more to be found in the archives. It is only an attempt to lay the initial foundations for future scientific research and publications on this topic. I have tried, as far as my shameful strength and training allow, to reveal the leading thing: this embassy complex is part of our national wealth protected and preserved by hands and hearts with a sense of the exquisite and beautiful distance of generations of Bulgarian diplomats no matter what political ideology have adhered. Their noble actions and efforts have left a lasting mark in the history of the embassy. What they have done is a sufficiently eloquent testimony to their enviable professional training and rich life experience, proving the obvious and indisputable possession of a healthy dose of objective thinking. All of them have not only raised the prestige of the Bulgarian Embassy in Poland. However, they did not enrich their cultural, intellectual and architectural appearance in front of the world in all possible aspects with their creative activity.

                                                         Автора

 

 

Пиърс О'Махони - живот и дело за България /1904 - 1914/; Pierce O'Mahony - life and work for Bulgaria / 1904 - 1914 /

 

Тук е поместен на български и на английски език ввода на книгата ми, фигурираща под международния код ISBN 978-619-7464-09-2 ; Here is the introduction in Bulgarian and English of my book, which appears under the international code ISBN 978-619-7464-09-2

 НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ

         Колко народи по света са преживели през последните два века в историята, така се съкрушите по своята масовост на изселването, както това се случва с българската нация? Отговорът на този въпрос е малцина. Това са ирландците. Може би поради тази обективна причина е взаимно, макар и трудно, скоро интуитивно се чувстваме близки по съдба. В българската си вариант тези събития следват своя трагичен ход в следната последователност. За периода между 1803 и 1878 г. близо 400 000 нашите сънародници напускат родните си предели поради непоносимите тегоби, причинени им от османското робство. Всички тези хора се заселват в различни райони на тогавашната Царска Русия. Удавеното в потоци кръв Априлско въстание от 1876 г.    предизвиква възмущението на цяла плеяда световно известни личности като американския журналист Джанюариус Макгахан, ирландският журналист Джеймс Баучър, американски консул в Истанбул Юджин Скайлър, британски дипломат в турската столица Уолтър Баринг, ръвоводител на позицията в английския парламент Уилям Гладстон /публикувалът на своя български  прочута “/, Чарлс Дарвин, Оскар Уил, Виктор , Джузепе Гарибалди и др.                  След Руско-турската Освободителна война ка, потеглят за Америка, надявайки се на по-добри и честити дни. След това идва най-страшната вълна, която започва след 1989 г. Време, когато нацията ни буквално е обезкръвена, поради изселването от страницата на умопомрачителната цифра на повече от 2 милиона българи! десетки хиляди българи, подгонени от недоимъ                                                                                                                                                                         На следващите страници ще следвам обаче друга тенденция. Която е не по-малко потресаваща в своята същност. Това е жестокото прогонване на българското население от земи, на което то е живяло ни повече ни по-малко, от IX до първите няколко десетилетия на XX век. Ние ще се спрем конкретно на времето между 1903 г. и 1925 г. – т.е. от Илинденско-Преображенското въстание до спогодбата Кафандарис-Моллов. Период, когато над 400 000 българи с невероятна бруталност, съпътствана с убийства, грабежи, палежи и каквито ли не издевателства е прогонено от земите си от не една и две балкански официални власти.                                               

       И точно в този именно отрязък от време разделно, изгрява звездата на една напълно реална проява на съчувствие, грижа, добронамереност и хуманизъм   от един доблестен представител на Ирландия към мнгоградския български народ.Сред плеядата чужденци, оставили своя дълбок отпечатък върху нашите съдбини този ирландец заема особено място. Той е човек, който през живота си се е подвизавал под три имена, сменил е три религии и е бил награден в рамките на около година с най-високите ордени за граждански заслуги от монарсите на две държави, каквито са България и Англия, воюващи помежду си през Първата световна война. Кой е този представител на Ирландия и какво точно е направил той, за да заслужи орденът за граждански заслуги, връчен му от цар Фердинанд в началото на 1915 година? Отговорите на тези интригуващи въпроси се крие в достойната и позабравена в наши дни впечатляваща личност на Пиърс Чарлс дьо Лейси   О’Махони. Неговата връзка с българската кауза е пряко следствие от жизнения му път, който воден от своя морал, гражданска позиция,  вяра и желание за свободна и независима Ирландия, в крайна сметка се оказва въвлечен и във водовъртежите на българската история. Този стойностен човек, не само закупува и обзавежда със собствени средства  дом за своите 32-ма възпитаници –български сираци и към които той ще докаже своята човешка съпричастност и голяма по размера си отдаденост.Но и полага изключителни грижи за да ги отгледа, образова и им даде старт в живота.                                                                                                                                    Авторът      

 

A FEW INTRODUCTORY WORDS

             How many nations in the world have experienced in the last two centuries in their history such devastating emigration as it happens to the Bulgarian nation? Few people know the answer to this question. These are the Irish. Perhaps for this objective reason, we somehow, although difficult to explain, somehow intuitively feel close in destiny. In their Bulgarian version, these events follow their tragic course in the following sequence. Between 1803 and 1878, nearly 400,000 of our compatriots left their homeland due to the unbearable hardships caused to them by Ottoman slavery. All these people settled in different parts of the then Tsarist Russia. The blood-soaked April Uprising of 1876 infuriated a whole host of world-famous figures such as the American journalist Januarius McGahan, the Irish journalist James Boucher, the US Consul in Istanbul Eugene Skyler, the British diplomat in the Turkish capital, the Turkish capital, and the Turkish capital. William Gladstone / published his famous pamphlet "Bulgarian Horrors" /, Charles Darwin, Victor Hugo, Oscar Wilde, Giuseppe Garibaldi and others.                                                            After the Russo-Turkish War of Liberation, tens of thousands of Bulgarians, driven by poverty, rushed headlong into America, hoping for better and happier days. Then comes the most terrible wave, which began after 1989. A time when our nation was literally bloodless, as a result of the emigration of the mind-boggling number of more than 2 million Bulgarians!                In the following pages, however, we will follow another trend. Which is no less shocking in its essence. This is the cruel expulsion of the Bulgarian population from lands on which they lived no more or less, from the ninth to the first few decades of the twentieth century. We will focus specifically on the time between 1903 and 1925 from the Ilinden-Preobrazhensko uprising to the Kafandaris-Mollov agreement. A period when over 400,000 Bulgarians with incredible brutality, accompanied by murders, robberies, arson and all sorts of atrocities were expelled from their lands by more than one or two Balkan officials.                                                     И точно в този период от време отделно звездата на една съвсем реална проява на съчувствие, грижа, добронамереност и хуманизъм изгрява от доблестен представител на Ирландия до многострадалния български народ. Сред плеядата чужденци, оставили дълбока следа в нашите съдби, този ирландец за специално място. Той е човек, който през живота си се бори под три имена, смени три религии и в рамките на около години е създаден с най-високите ордени за граждански заслуги от монарсите на две държави, като България и Англия, се воюват по време на Първата световна война война. Кой е този представител на Ирландия и какво точно е направил, за да подобрим ордена за граждански заслуги, връчен ми от крал Фердинанд в началото на 1915 г.? Отговорете на тези интригуващи въпроси се крият в достойната и вече забравена впечатляваща личност на Пиърс Чарлс де Лейси О'Махони.                                                                    Връзката му с българската кау е пряко следствие от който е известен житейски път, воден от известен морал, гражданска позиция, вяра и желание за свободна и независима Ирландия, в крайна сметка се оказва въвлечен във водовържи на българската история, към която той ще докаже човешката си съпричастност и голяма преданост. Този ценен човек не само купува и обзавежда със собствени средства дом за своите 32 възпитаници – български сираци и на които ще докаже човешката си съпричастност и голяма преданост. Но той също така полага много грижи, за да ги гледа, образова и да им даде началото в живота.                                                   

на автора