СЪДБАТА НА ЦАРСКИТЕ СЛУЖИТЕЛИ В ЕПОХАТА НА СОЦИАЛИЗМА; THE FATE OF THE ROYAL SERVANTS IN THE AGE OF SOCIALISM

 

Тук е поместен на български и на английски език увода на книгата ми, фигурираща под международния код ISBN 978-619-7464-08-8; Here is the introduction in Bulgarian and English of my book, which appears under the international code ISBN 978-619-7464-08-8;

   НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ

            На следващите страници в книгата ми „Съдбата на царските служители в епохата на социализма“ ще се опитам да разгледам официалната и житейската съдба на най-близките и в това време на служителите на цар Борис III. Използвал съм широк спектър от български и чуждестранни източници, който включва данни и факти, открива в ежедневни и периодични печатни издания; винаги любезно предоставяте ми документи от масивите на Държавната агенция „Архиви;, в книгохранилището и Историческия архив на Националната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“; във фондовете на Комисията по досиетата; в документалната база данни на т.н. Народен съд. В по-голямата си част публикувате, посветени на                                                                                          проблема за трагичните ефекти от решенията, които са свързани с този Народен съд, започва с уточнението, че началото на това страшно по размери на срутване на една цяла обществено-политическа система поставя преврат на 9 септември 1944 година. Струва ми се, че тези данни по-скоро е следствие от едно изключително важно дни събитие, което се случва само няколко по-рано. Защото именно това е определено изиграва ролята на онзи водораздел, разсякъл безкомпромисно тогавашната епоха на две:   преди и след това. В конкретния случай става дума за 5 септември 1944 година. Датата, когато   Съветския съюз обявява война на България - сателита на хитлеристка Германия. Но, който в същото това време, т.е. през периода на цялата Втора световна война, е имал с Москва коректни, постоянни и директни дипломатически отношения. По неизвестни лично за мене причини съдържанието на този документ изобщо не е  широко известно. Дори нещо повече. То се среща единствено в преразказан вид в различните източници. Тук ще цитирам само онези автентични негови части, които успях да открия след доста ровене из интернет пространството: „Повече от три години България е помагала на Германия във войната със Съветския съюз. Съветското правителство се е съобразявало с обстоятелството, че малката страна България не е в състояние да се съпротивлява на мощните въоръжени сили на Германия във време, когато Германия държеше в ръцете си почти цяла Европа...Въпреки това българското правителство и сега отказва да скъса с Германия, води политика на т.нар. неутралитет, по силата на която продължава да оказва пряка помощ на Германия срещу Съветския съюз... По силата на това съветското правителство не смята повече за възможно да запазва отношения с България и заявява, че не само България се намира в състояние на война със СССР, но и Съветския съюз се намира в състояние на война с България”.                                                                                                   Не съм юрист, за да мога да направя компетентен анализ на цитираното по-горе съдържание на въпросния документ. Но, все пак в него има ясно посочено твърдение, което не може да не прави впечатление. Това е обвинението, окачествяващо България че се намирала в състояние на война срещу Съветския съюз. Така в продължение на някакви си четири дни, без да гръмне не само нито едно оръдие, а дори и пистолет, войските на III-ти Украински фронт на маршал Толбухин навлизат необезпокоявани и  посрещнати  добронамерено на българска територия от населението, създавайки необходимите политически и военни условия за извършването на посочения деветосептемврийски  политически земетръс. И вследствие на което буквално за броени месеци – от декември 1944 г. до първите дни на април 1945 г. – това събитие чрез своето юридическо оръжие Народния съд -, става  причина да бъдат ликвидирани чрез 135-те му поделения в цялата страна общо 2 730 души, окачествени като „врагове на народа“. Обективността изисква да се посочи, че всред тях е имало  и хора, които са заслужавали това най-тежко наказание. Достатъчно е да посочим напълно ненужното убийство на английския майор Франк Томпсън и престъпните действия на Александър Белев, в качеството му на комисар по еврейските въпроси. Големият грях на Народния съд обаче е, че действал недопустимо по бързата процедура, под външен диктат и воден спрямо  обвиняемите от презумпцията, че всички набедени  са виновни.                                                                                     През 2020 г. в цяла Русия тържествено  бе отбелязана 75-годишнината от края на Втората световна война в която значителна роля за разгрома на фашизма изиграва тогавашния СССР. За огромната част от българските архивисти и историци обаче тази дата навява и други, далече не така вълнуващи спомени. По време на военното си присъствие в България Съветския съюз изнася огромна част от нашите държавни архиви. Въз основа на цитирания малко по-горе документ, окачествяващ България като победена страна, тя била лишена от това свое архивно богатство тъй като то попадало под ударите на военновременните закони, т.е. че е военен трофей. Това състояние на нещата е в сила и до ден днешен. Осъществените през годините няколко официални опита за връщането на тези архиви у нас са завършвали без успех. Направих това отклонение с горния абзац тъй като липсата на достатъчно архивни документи точно по този кръг тук третирани въпроси, осезаемо се чувства от всеки, който е проявил желание да вникне в дълбочина, а не да върви по повърхността на събитията.                                                                                                                          За съжаление участта на повечето царски съветници  има ужасен край. Защото за зла участ посочените по-горе дати се преплели трагично в техния живот. Отчитайки всички тези обстоятелства, аз се опитах да проследя живота и дейността на част от тази група хора; конкретните им служебни задължения; където това позволява начинът им на разсъждение; обективното им и не дотам реално виждане на различните често пъти противоречиви държавни и политически колизии на които те са били свидетели; и не на последно място по важност - да анализирам данните, посочени в техните писмени показания пред Народния съд, както и тяхната житейска съдба след 9 септември 1944 година.                                      За мене основният въпрос, който стоеше в процеса на проучванията ми, бе доколко и дали изобщо всички тези хора, известни с общото понятие царски служители, на част от които  епизодично са били поставяни за изпълнение различни задачи от най-висшата инстанция в Царство България и  за изпълнението на които те са докладвали на сюзерена писмено или устно, ги прави виновни от юридическа и обществена гледна точка по какъвто и да било вътрешнополитически или международен въпрос. Още повече, че те не са подписвали каквито и да било документи от какъвто и да било държавен, стопански, военен, политически или икономически характер. И още нещо съществено. Всички тези служители никога лично не са посочвали под каквато и да било форма да бъде арестуван или разстрелян дори и един нелегален партиен деец или партизанин. Документално доказано обаче  е друго. Някои от царските съветници са успявали да спасят живота на  сегашните им съдници. Две такива имена са достатъчни: Трайчо Костов и Цола Драгойчева.                                                                                          Днес, застанали от дистанцията на времето, ние отново не можем да отговорим на елементарния въпрос  какво е било провинението на царските служители за да им бъде предявено от Народния съд най-тежкото наказание? Според някои автори такова било тогава времето – политически противоречиво. Според други – част от тях са заслужавали да бъдат наказани, макар и не с разстрел. Трети са на мнение, че правната им защита е била недостатъчно убедителна.  Още от следващата страница започва своето повествувание една съвсем реална, базирана само на архивните документи и факти,  политическа история. А целта ми е повече от ясна – в този си формат тя да напомня, че никога повече  не трябва се повтори!                                                                     

  Авторът   

pmangatchev@gmail.com

 

FEW INTRODUCTORY WORDS

          In the following pages in my book "The Fate of the Tsarist employees in the Age of Socialism" I tried to consider the official and life destiny of the closest and at the same time well-known employees of Tsar Boris III. I have tried, as far as my strength and knowledge allow, to examine the official and life destinies of several of the closest and most famous servants of Tsar Boris III. I have used a wide range of Bulgarian and foreign sources, which includes data and facts found in daily and periodical publications, documents in the files of the State Agency "Archives", in the book depository and the Historical Archive of the National Library "St.St. Cyril and Methodius ”, in the funds of the Commission on Dossiers, in the documentary database of the so-called People's Court.                  For the most part, publications devoted to the problem of the tragic consequences of the decisions of the said People's Court usually begin with the clarification that the beginning of this terrible collapse of an entire socio-political system marked the coup of September 9, 1944. It seems to me that this date is rather a consequence of another extremely important event that happened only a few days earlier. Because it definitely plays the role of a watershed, uncompromisingly dividing the then era into two: before and after.  In this case it is September 5, 1944.  The date when the Soviet Union declared war on Bulgaria - the satellite of Hitler's Germany, which during the entire Second World War had correct, permanent and direct diplomatic relations with Moscow. For reasons unknown to me personally, the content of this document is not widely known at all. Even more. It occurs only in retold form in various sources. Here I will quote only those authentic parts of this document, which I managed to find after a lot of searching on the Internet: “For more than three years Bulgaria has been helping Germany in the war with the Soviet Union. The Soviet government took into account the fact that the small country Bulgaria was not able to resist the powerful armed forces of Germany at a time when Germany held in its hands almost all of Europe ... However, the Bulgarian government still refuses to break with Germany, pursues a policy of so-called. neutrality, by virtue of which it continues to provide direct assistance to Germany against the Soviet Union ... By virtue of this, the Soviet government no longer considers it possible to maintain relations with Bulgaria and states that not only Bulgaria is at war with the USSR , but the Soviet Union is also at war with Bulgaria. "                                                                                                                                         I am not a lawyer so that I can make a competent analysis of the content of the document in question. However, there is a clear statement in it, which cannot fail to impress. This is the accusation that characterizes Bulgaria as being at war with the Soviet Union. Thus, for some four days, without firing not only a cannon but also a rifle, the troops of Marshal Tolbukhin's 3rd Ukrainian Front entered undisturbed and welcomed on Bulgarian territory, creating the necessary political and military conditions for carrying out the operation. September 9 coup. And who literally in a few months - from December 1944 to the first days of April 1945 - through his legal weapon, the People's Court, liquidated through its 135 branches across the country a total of 2,730 people, classified as "enemies of the people“.  Objectivity requires pointing out that there were people among them who deserved this most severe punishment. Suffice it to mention the completely unnecessary assassination of British Major Frank Thompson and the criminal actions of Alexander Belev, in his capacity as Commissioner for Jewish Affairs. However, the great sin of the People's Court is that it acted inadmissibly under the fast-track procedure and under external dictation.                                                                In 2020, Russia solemnly and deservedly celebrated the 75th anniversary of the end of World War II, in which the then Soviet Union played a decisive role in the defeat of fascism. For the majority of Bulgarian historians, however, this date brings other, not so happy memories. During its military presence in Bulgaria, the Soviet Union exported a large part of our state archives. According to the above-mentioned document, as a defeated country, Bulgaria was deprived of this archival wealth, as it fell under the blows of wartime laws, ie. that it is a military trophy. This state of affairs is still valid today. The several attempts made over the years to return these archives to our country have ended without success. I made this deviation with the above paragraph because the lack of sufficient archival documents on this particular range of issues discussed here is felt by anyone who has expressed a desire to delve into the depths and not to walk on the surface of events.                   Unfortunately, the fate of most royal advisers and officials has a terrible end. Because, unfortunately, the above dates are tragically intertwined in their lives. Taking into account all these circumstances, I tried to trace the life and activity of a part of this group of people; their specific official duties; where this allows their way of thinking; their objective and not so realistic view of the various often contradictory state and political conflicts they have witnessed; and last but not least - to analyze the data stated in their written testimony before the People's Court and last but not least - their life destiny after September 9, 1944.   For me, the main question that stood in the process of my research was to what extent and whether all these people, known by the general concept of royal officials, some of whom were occasionally assigned to perform various tasks by the highest authority in the Kingdom of Bulgaria and for the performance of which they have reported to the suzerain in writing or orally, makes them guilty from a legal and public point of view on any domestic or international matter. Moreover, they did not sign any documents of any state, economic, military, political or economic nature. And another important thing. All of these officers have never personally indicated in any form that even an illegal party activist or guerrilla should be arrested or shot. However, it is documented otherwise. Some of the royal advisers managed to save the lives of their current judges. Two names are enough: Traicho Kostov and Tsola Dragoycheva.                           Днес, изправени от дистанцията на времето, отново не можем да отговорим на елементарния въпрос каква е била вината на царските чиновници, за да им нанесе най-тежкото наказание Народният съд? Според някои автори тогава е било времето. Според други някои от тях заслужавали да бъдат наказани, макар и не с екзекуция. Други смятат, че тяхната правна защита е била недостатъчно убедителна. От следващата страница започва нейният разказ една съвсем реална, основана само на архивни документи и факти, политическа история. И целта ми е повече от ясна – в този формат никога повече няма да се повтори!

                                                               Автора