Bulgaria-Russia: History Facts

The text is given in Bulgarian and English. The book is published with the following international catalog number ISBN 978-619-7464-02-3

НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ

Изследването ми „България-Русия: факти от историята“ няма за цел да обхване непомерно голямото по обем многовековно богатство във взаимоотношенията межуд двете държави. За който и да било автор това е непосилна задача. Стремежът  ми е по-скоро да се опитам да проследя  само една малка част от огромния обем показателни по своята същност техни проявления. Защото при добро желание те могат да бъдат видяни буквално навсякъде и във всяка  страница от дълголетните им исторически връзки.  Трайните следи, оставени от тях във всички области на обществено-политическото, стопанско и културно развитие, ние обикновено посочваме с  определението, че са част от нашата история.  Зад всеки един отделен случай в тази книга ясно може да бъде проследено общото, водещото  и определящото в това богато тяхно многообразие. Голямата нива не може да даде само един добър клас. В следващите редове ще стане дума не само за руски хора, отдали сили, живот и здраве за една кауза – просперитета на България. Но и за българската признателност, състрадателност и себераздаване проявени към представителите на Русия. Едва ли има нужда да се подчертава, че в нашето съвремие недостига на личности се чувства болезнено. Затова обръщането към миналото, освен всичко друго, е и търсене на сравнения. Въпреки ветровете на историко-политическите тенденции между България и Русия променяли през годините понякога рязко  посоките си.

Потънали в рутината на трудното ни ежедневие ние все по-малко се вглеждаме в историческото ни минало. Там, където наличните свидетелства в архивните масиви  са  съхранили безброй показателни събития в българо-руските контакти и в чието развитие са участвали забележителни интелектуалци за които си струва усилието да бъде разказано и напомнено малко повече. Не намирам нищо обезпокоително да се разрови за сетен път жаравата на тези периоди, обединили в едно цяло  неповторима духовност;  последователното търсене на нови политически и културни азимути; на  опити за проникване от неочаквани позиции в забравени факти изгубили се из бързеите на завинаги отлетялите години. Едва ли  обаче е редно всичко това да бъде оставено да се засипе и съсипе под праха на историческото забвение. И още нещо. Всяко журналистическо  изследване, което има претенциите да е научно обосновано, би било редно в него да се дава правдива представа, изградена единствено на базата на архивните свидетелства за епохи, които тенденциозно биват осъждани от някои днешни,  окичени с определението „съвременни“ гледни точки, с цел да се изкриви или поне прикрие истината. Ето защо на следващите страници няма да бъдат видяни редове, които да наставляват, да проповядват, да реабилитират, да дамгосват или  жлъчно да злословят.

В тази книга съм поставил мои различни разработки, свързани с посочената проблематика и чиято реализация е осъществена само и единствено на базата на богат набор от архивни документи и снимков материал. В нейните страници могат да бъдат прочетени и рецензии, публикувани в научни издания на Руската Академия на науките, посветени на някои мои трудове. Не мога да не добавя, че аз съм най-малкото човека, който може да определи дали този мой оит да събера и подредя в подобно проучване скромен набор от някои аспекти на българо-руските отношения, е успешен или е обречен на провал. В сложната полемика на нашата съвременност единствено верен е послесловът на читателите. Те са  тези от чието мнение и оценка от край време  се отмерва истинската участ и стойност на всяко едно печатно произведение.

Авторът

SOME INTRODUCTORY WORDS

This "Bulgaria-Russia: History Facts" study is not intended to encompass the immensely rich multi-century wealth in the relations between the two countries. For any author this is an impossible task. My aim is rather to try to track down only some manifestations of their nature. If they wish, they can be seen literally everywhere and on every page of their historical links. The lasting traces left by them in all areas of socio-political, economic and cultural development we usually define with a single word are part of our history. Because behind every single case in this book it is clearly possible to trace the general, the leading and the determining in their rich diversity. Big levels can not only give a good class. The following lines will address not only Russian people who have given strength, life and health to a cause - the prosperity of Bulgaria. But also for the Bulgarian gratitude, sympathy and self-reliance manifested to this people. There is hardly any need to emphasize that in our times the lack of personality feels painful. Therefore turning to the past, among other things, is also a search for comparisons. Despite the winds of the historical-political tendencies between Bulgaria and Russia, they changed their course sometimes over the years.

Deep in the routine of our difficult daily life, we are increasingly looking into our historical past. Where the available testimonies in the archive masses have preserved countless significant events in Bulgarian-Russian contacts, and in whose development have participated remarkable intellectuals who are worth the effort to be told and reminded a little more. I find nothing troublesome to digest for the last time the coals of these periods, united in one whole spirituality; the consistent search for new political and cultural azimuths; attempts to penetrate unexpected positions into forgotten facts lost in the rapids of years gone by. It is unlikely, however, that all of this should be allowed to be buried and destroyed under the dust of the historical oblivion. And something else. Any journalistic research claiming to be scientifically justified would be entitled to give it a true notion built solely on the basis of archival evidence of epochs tendentiously condemned by some contemporary, in order to distort or at least conceal the truth. That is why in the following pages there will be no lines to preach, rehabilitate, blaspheme or blasphemy.

In this book I have put my various papers related to the mentioned problems and whose realization has been accomplished solely on the basis of a wide range of archival documents and pictures. In its pages can be read also reviews published in scientific publications of the Russian Academy of Sciences devoted to some of my works. I can not help but add that I am the least person who can determine whether this oit to gather and organize in some study some aspects of the Bulgarian-Russian relations is successful or is doomed to failure. In the complex controversy of our times, the readers' afterword is only faithful. For, from time to time, it is the only part of it that examines the true fate of every printed work.

The author

DOCUMENTARY HISTORY OF RELATIONS BETWEEN BULGARIA AND DPRK /1948-2018/

Тази книга фигурира в Националната библиотека под каталожен номер 

Ск 761959

This book is listed in the National Library as a catalog number Cк 761959

The text is given in Bulgarian and English

ДОКУМЕНТАЛНА ИСТОРИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА 

МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И КНДР /1948-2018/

    За съжаление стойностите на нашето съвремие са измерими единствено с километри, конски сили, химически съединения, време и пари. А в международен план - в политически зони на влияние. Което довежда понякога пластовете в историята до такова разместване, че под тях остават заринати много дълго време  безброй ценности от живота. Всичко това определя климата на днешното ни планетно духовно застудяване. На следващите страници обаче аз ще се опитам да разкажа една достатъчно аргументирана в документалeн план история между две държави изпълнена с положителни примери. Тя включва един период от цели 70 години. В които има не само върхови прояви на хуманизъм и изключителна морална и материална подкрепа от българска страна на корейския народ, живял в браздите на разрухата по време на тежките за него години на война срещу САЩ в защита на родината  му (1950-1953). Било е време, когато за сетен път се доказала прастарата истина, че който умее да уважава, той предпочита да дава, а не да получава. Затова и най-съвършената еманация на уважението не претендира за себе си нищо друго, освен за правото да помага.  Тук му е мястото да посоча, че спрямо страдаща от войната Корея България никога и при никакви обстоятелства не си е позволила да проявява символични жестове на внимание, демонстриращи единствено показни напъни за фалшива утеха, на подхвърляне на отделни добре подбрани трохи надежда и артистично проливани сълзи на състраданние. Страната ни ще прави друго. На следващите страници ще бъде отделено достатъчно място за хронологично проследяване не само проявите на действително големи по размери реална помощ и подкрепа от българска страна, но и за разкриване на съвместните стремежи към стабилно и градивно развитие на взаимноизгодно сътрудничество между Република България и Корейската народно-демократична република. Всичко това предстои да бъде анализирано с цялата му отговорност,  която властно налага научния подход за реализиране на едно такова проучване, изградено единствено на базата на обективните свидетели на онези години, каквито безспорно са архивните документи. Защото само по този път биха могли да се очертаят ясно както облика и същността на връзките между  нашите две страни през изминалите не малко десетилетия, така и вижданията на българската историческа наука за миналото и бъдещето на тези отношения.

         Днес често ставаме свидетели на вълнà от  остри критични коментари по отношение на Северна Корея далече не само в европейския сегмент на масмедиите. При което нейната политика във военната област винаги е била определяна като агресивна, тъй като усъвършенствала ракетите си и извършвала подземни ядрени опити. Но, в същото време се заобикаля  отговора на елементарния въпрос защо тази държава, с територия приблизително колкото тази на България, изразходва колосални средства в стремежа си да притежава подобно свръхмощно въоръжение? И то при добре известното положение, че официален Пхенян при никакви обстоятелства не е афиширал когато и да било и под каквато и да е форма обремененост за световно господство. По-старото поколение  помни, че преди години Франция, Русия, Китай и САЩ извършваха не малко надземни и подземни ядрени опити. А за многобройните им изпитания на различните видове ракети едва ли има нужда да говорим. Но, тези четири държави никой никога не ги обвини, че провеждат агресивна политика. Бързам да уточня, че нямам намерение да заставам в ролята на адвокат, който произнася пламенни защитни пледоарии, нито пък да се вживявам като прокурор, сочещ със застрашително вдигнат пръст нечии провинения.  Животът обаче крие не само романтични обещания, но и заплахите на всекидневието.

           Настоящият научен труд си поставя пределно точни цели. И преди всичко да бъде направено  максимално задълбочено проучване на всички онези политически, държавни, дипломатически, стопански, икономически и културни отношения  между България и КНДР, оставили трайни фактологически следи и използвани изразни средства от онази епоха в базите данни, намиращи се в архивите на Министерския съвет, Държавна агенция „Архиви“ , в огромния по обем архив на Министерството на външните работи и на Българската телеграфна агенция до всички които ми бе официално разрешен достъп. В тези документи не се срещат никакви достойни за завист вехтории, криещи предизвикателни легенди. Но, има съхранени достатъчно аргументи и факти, за да се види и осъзнае простата истина, че моралът на амбицията да се развиваш е да успееш с честен труд. Знайно е, че това се постига единствено с ръце, които никога не са натежавали от безделие. 

           В историческата ни наука има общо взето много малък брой изследвания посветени на външната политика на България за периода от края на Втората световна война до средата на 50-те години на Двадесетия век. Сам по себе си този отрязък от време е интересен не само с политическата ориентация на страната, изобилно подплътявана с какви ли не идеологически клишета и заклинания. Такава е действителността от този период. Но, истина е също така, че България, преодоляла външнополитическата си изолация, започва все по-активно и уверено да се включва в международния диалог. Това е времето, когато съвсем отчетливо тя е определила ръководните принципи в осъществяването на външната си политика, изразени по категоричен начин с приемането на 12 януари 1951 г. от Народното събрание на Закон за защита на мира. В този документ изрично се посочва, че подстрекателството и пропагандата за война в страната се окачествяват като най-тежки престъпления против човечеството.

       Това е и законовата база на която стъпи Народна република България в началото на петдесетте години, за да предприеме една непрекъснато нарастваща материална помощ за далечна Корея, изразяваща се в изключителните грижи за нейните сираци, с изпращането там на медицински бригади и предоставянето й на всякаква техническа и хуманитарна подкрепа. Това бе пътя на една пълноценна и навременна помощ, давана безвъзмездно и наистина с най-добри чувства. С всички тези свои действия България доказваше пред света, че твърдо стои на позицията, че в международен аспект мирният и равноправен диалог е единствената база за решаване на възникващите проблеми, а не войната.

      Настоящото изследване няма за цел да показва и да доказва идеологически предимства или политически прегрешения. Неговата цел е да се види как една сериозно пострадала от Втората световна война държава като България подпомага според силите и възможностите си народа на Корея в един от най-трудните периоди на неговото развитие.

       Накрая, вместо заключение бих искал да подчертая, че за времето, когато се е водела опустошителната война в Корейския полуостров, България нямаше как да остане страничен наблюдател. Въвлечена във вихъра на международните идеологически и политическите страсти през 50-те години на миналия век, които разтърсваха света, тя нямаше голям избор. Но, истина е също така, че тя не изпрати нито един танк, нито едно оръдие, нито един войник и дори нито един патрон за Корея! Там тя изпрати с много добра воля подаръци, медикаменти, медицински екипи, съоръжения, машини, част от своята култура. Няма спор, че времето и епохата бяха такива, че трябваше да се избере само една от двете възможни политически позиции. Но, вярно е също така, че България, заставайки от едната страна на барикадата, направи това с рядко срещано себераздаване.

       Надявам се тази моя разработка, която се явява като естествено продължение и допълнение към една друга моя книга посветена на българо-севернокорейските отношения,  да бъде не само в помощ на изследователите на този сектор от международните отношения на страната ни. Но и да е опит за скромен принос в разкриването на винаги откритите и добронамерени  връзки между Република България и Корейската народно-демократична република.

            Авторът