Тази книга е публикувана през 2020 г. под международен
информационен кодов номер ISBN
978-619-7464-06-1. Експозето е на български и английски
език..
This book was published in 2020 under the international
information code number ISBN 978-619-7464-06-1. The summary is in Bulgarian and
English.
Както всички мои публикации и тази книга е
базирана на архивни материали. Това е единствената реална възможност
документите, които намерих, да не останат в тъжния здрач на забравата. Веднага
искам да подчертая, че съм много далеч от намерението да разгледам научното
творчество и наследство на акад. Димитър Михалчев. Целта ми е коренно различна.
В тази книга няма да започна с описание на живота му. Защото в следващата глава
ще цитирам до последния ред най-важните моменти в живота му, които самият той
описва. Там именития философ ни посочва, че
никой не е в състояние да избере епохата
си, а само своето място в нея. А що се отнася до развитието на неговата
житейска история, то тя се крие в тъмнината на близкото минало. На мене, като
автор на това изследване, ми остават за проучване само някои пространства,
свързани с този изтъкнат български учен, чийто брак с философската наука е бил
стабилен като църква и за които ми се струва че си заслужава усилието и времето
да бъдат разгледани малко по-подробно. Бързам веднага да уточня, че това ще е
само опит, а не декларативно обявявление с което да се демонстрира претенцията,
че в следващите редове всичко ще бъде проследено до последната запетая.
Ще си позволя да кажа и още
нещо, което намирам за съществено. На следващите страници обект на скромното ми
внимание ще са някои специфични особености в живота на акад. Михалчев. И
по-конкретно онези от тях, за които той, колкото и да звучи парадоксално,
изобщо не е допускал че съществуват. Архивните документи обаче разкриха други
действителности, подкрепени с наистина невероятни факти. От намерените
документи стана ясно защо мандата му като първи български посланик в СССР е бил
преждевременно прекъснат. Оказа се, че пламенният почитател и възторжен разпространител
в България преди 9 септември 1944 г. на съветските обществено-политически и
икономически постижения, е бил плътно
следен от царската полиция. В сводките и рапортите на съгледвачите му е била
отбелязвана всяка негова среща, разговори, политически оценки, посещения в
столични кафенета, разговорите с негови гости в дома му, та дори и
разпространяваните от нелегалната антифашистка съпротива негови публикации. Но,
това далече не е всичко.
След сакралната дата 9.IX.1944 г.
битието на Димитър Михалчев е било
белязано от ореола на известността и особено високо признание: член на
делегацията, която в гр.Черна вода /Румъния/ води преговори с маршал Фьодор
Толбухин за прекратяване на обявената от Съветския съюз война на България; член
на българската делегация, която води преговори в Москва за прекратяване от
българска страна на състоянието на война на България срещу САЩ и Англия; отново
посланик в Съветския съюз. И когато по всичко изглеждало, че бъдещето за проф.
Михалчев се очертавало повече от перспективно и блестящо, като гръм от ясно
небе, дошла официалната протестна нота на съветското правителство за
преждевременно правителство за преждевременно пректратяване на посланическия
мандат на Димитър Михалчев в Москва. Трудно беше да се намери отговор за този
невероятен обрат. Но, не и невъзможно да се открият причините за подобно
наистина безпрецедентно в същността си събитие.
Може би на читателят ще му бъде интересно да научи, че в една от
следващите глави на това проучване, посочените по-горе събития не бележат, а
поставят началото на други поредици от лоши дни в очевидно не свършващата
житейска одисея на Димитър Михалчев. Защото той за сетен път попада в
полезрението, но този път на комунистическите тайни служби, които са го следили
години наред, оставяйки достатъчо видими следи в архивите от тяхната дейност.
Сигурно уважаемият читател вече си е помислил, че това е наистина невероятен
завършек на един човешки живот. „Да, ама не!“ – както би казал един известен
български журналист. В залеза на живота си акад. Димитър Михалчев е разпънат на
кръст по време на специално стъкмената за случая голяма научна конференция на
Българската академия на науките, в която той –
един от най-изявените и всепризнати в Европа последователи на
философските възгледи на световноизвестия немск учен Йоханес Ремке - е дамгосан от хор приспособили се към
новото време нищожества, които го нарочили като отявлен идеалист и крайно
опасен реакционер, застрашаващ научните устои на новата социалистическа
доктрина. Да не забравяме, че най-успешно подлагат крак джуджетата. Все пак
това е тяхна зона… В
цялата си преподавателска практика акад. Димитър Михалчев е раздавал щедро и
без остатък най-доброто от безспорния си талант на задълбочен учен. Потвърждавайки за сетен път
максимата, че малък е само онзи, който има малки цели. За съжаление ботушът на
идеологическата и политическа цензура смазва окончателно учения Димитър
Михалчев. Така човекът, който е притежавал редица прекрасни качества като
научен работник, не му било позволено те
да разцъфнат в избрания от него свят, който буквално се разпадал пред очите му. От
тогава до наши дни са изминали доста години. Но, в този промеждутък от време за
щастие е успяла да изкристализира простата истина, че любовта на акад. Демитър
Михалчев към науката означава приемане на действителността не с предразсъдъци,
а с мъдрост. Случайността решила, че той се оказал от онова поколение, което е
дете на XIX век,
а по съдба – жертва на често непреодолимите противоречия на ХХ век.
Авторът
Like all my
publications, this book is based on archival material. This is the only real
possibility that the documents I have found may not remain in the graceful
twilight of oblivion. Immediately I want to emphasize that I am very far from
the intention to consider the scientific creativity and heritage of Academician
Dimitar Mihalchev. My goal is completely different. In this book I will not
begin with a description of his life. Because in the next chapter I will quote
to the last line the most important moments in his life that he himself
described. There, he points out that no one is able to
choose his era, but
only his place in it. As for the development of his life story, it lies in the
darkness of the recent past. As the author of this study, I am left with only a
few spaces to explore in connection with this distinguished Bulgarian scholar,
whose marriage to philosophical science has been stable as a church, and which
I consider to be worth the effort and time to consider in more detail. I hasten
to state at once that this will be merely an attempt, not a declaration to
demonstrate that everything will be traced to the next comma in the next lines.
I will also say something that I
find essential. In the following pages, the subject of my humble attention will
be some specific features in the life of Academician Mihalchev. And, in
particular, those of which he, paradoxically, did not even suppose to exist.
However, the archival documents revealed other realities, backed up by truly
incredible facts. From the documents found it became clear why his term as the
first Bulgarian ambassador to the USSR was terminated prematurely. It turned
out that the ardent admirer and enthusiastic propagandist of the Soviet
socio-political and economic achievements before September 9, 1944, was closely
monitored by the tsarist police. All his meetings, conversations, political
evaluations, visits to metropolitan cafes, conversations with his guests at his
home, as well his publications on the Soviet Union that were used by the
anti-fascist Resistance were noted in the reports in the secret police. But
that's not all. After the sacral date of September 9, 1944, the life of
Dimitar Mihalchev was marked by the halo of fame and especially high
recognition: a member of the delegation, which negotiates with Marshal
Tolbukhin in the town of Cherna Voda / Romania/ to end the war announced by the
Soviet Union against Bulgaria; member of the Bulgarian delegation negotiating
in Moscow about ending the state of war between Bulgaria and the Allied
Forces; again an ambassador to the
Soviet Union. And when it seemed that the future for Prof. Mihalchev was
shaping up to be more than promising and shining, the official announcement by
the Soviet government of the termination of the term of Prof. Mihalchev as
ambassador of Bulgaria to the Soviet Union was absolutely unexpectedly I had to try to find the reasons to this incredible
twist. It may be interesting for the reader
to learn that in one of the next chapters of this study, the events mentioned
above do not mark, but initiate other series of bad days in Dimitar Mihalchev's
apparently contradictory odyssey.
because this time Communist secret services will invade his life, leaving
visible traces of their activities in
the archives. Surely the esteemed reader has already thought that this is a
truly incredible end of a human life. "Yes, but no!" - as one famous
Bulgarian journalist would say. In the sunset of his life, Academician Dimitar
Mihalchev - one of Europe's most famous and widely recognized followers of the
philosophical views of the world-renowned German scientist Johannes Remke - was
crucified at a special conference set up by Bulgarian Academy of Sciences by
scientists - round zeros and who defined him as a downright idealist and
extremely dangerous reactionary who threatened the scientific foundations of
the new socialist doctrine. Let's not forget that dwarfs can best stumble upon
you. This is their area ...… Acad. Dimitar Mihalchev, as a teacher, has always been
generous and has bestowed the best of his undeniable talent on a deep
scientist. Reaffirming the maxim that small is only the one who has small
goals. Unfortunately, the heavy machine
of the ideological and political censorship finally crushes the scientist
Dimitar Mihalchev. Thus, one who had many wonderful qualities as a scientist
was not allowed to blossom in a world chosen by him and which literally fell
apart before his eyes. Many years have passed since then. But in this period of
time, fortunately, managed to
crystallize the simple truth that the love of academician Dimitar Mihalchev to
science means to accept reality not with prejudice, but with wisdom. Fate
decided that Dimitar Mihalchev's generation turned out to be a child of the
nineteenth century and a victim of the twentieth century controversys.
The
author
