The echo of Irish 1916 in Bulgaria

/воок/

Приложеният тук увод е даден както на български, така и на английски език.  Книгата се намира в Националната библиотека         "Св.Св. Кирил и Методий", София под каталожен номер Ск 743408.  My book  is listed in the National Library of St. Cyril and Methodius under catalog number Ск 743408. The introduction here is in Bulgarian and in English.

У В О Д

         Понякога случайността се намесва активно в живота и прокарва пътека за ново творческо начинание. Това стана реалност при написването на тази книга посветена на далече не епизодичния, както се оказа, отзвук в България на ирландските революционни събития през пролетта на 1916 година. В процеса на моята кореспонденция по интернет с Негово Високо Превъзходителство г-н  Бранимир Заимов, пълномощен и извънреден посланик на Република България в Република Ирландия ми бе подсказана от негова страна идеята за  посочената по-горе тема. Поради тази причина, независимо дали настоящото проучване ще се окаже успешно или неудачно, споменатите обстоятелства ни най-малко не променят благодарността ми към този наш авторитетен дипломат.

         Дълбоко зад редовете на сегашния ми опит да изследвам такава напълно непроучена у нас тема в българо-ирландските отношения стои налагащият се от само себеси извод, че на следващите страници читателят няма да срещне нито ред стилистически упражнения по отношение на третираната тук историческа реалност. Защото всяко убеждение може да бъде досатъчно силно, за да накара хората да го бранят с цената на живота си. Ирландският народ напълно доказа  през  1916 г.  тъкмо това. Напомням тази дата тъй до тогава в политическата история на Ирландия всичко е било противозаконно, но почти винаги закономерно. Дошло е било време когато ирландците достатъчно високо и ясно обявяват, че за тях междунродното право, формулирано още от древните римляни в сентенцията  „Par in parem non nabet imperium” /”Равен всред равни не може да властва”/, далече не е  някакъв  пуст словесен звук.

         Според географските справочници разстоянието между България и Ирландия по атласа  е 3 089 км, а по въздушна линия - 2 473 км. Тези данни ги давам, тъй като съпоставянето отпреди сто години е направо невъзможно спрямо днешните ни представи за достъп до най-разнопосочна информация. Да не забравяме все пак, че новините за ирландската революция през онзи период са идвали в България в най-добрия случай с два дни закъснение. В тази връзка една от целите на предоставеното на вниманието на читателите сегашно изследване е пределно ясна: в него да намерят място всички информационни потоци, до които са имали достъп тогавашните български печатни издания. И най-важното: коментарите и информациите за ирландската революция не са били сбутвани в крайните долни редове по последните страници, а са фигурирали винаги в челните им места. Другата сюжетна линия в това проучване е детайлното анализиране на секретните доклади, които българските легации в чужбина са изпращали регулярно до тогавашното Министерство на външните работи и вероизповеданията.

         Всичко това, събрано грижливо на едно място, надявам се да даде добра представа за отзвукът на ирландската 1916 година в България. Както е прието да се казва – в живота няма случайни неща. В нашия случай има обективно отразени у нас закономерности, породени от глада, смъртта, емиграцията към чужди брегове и изселването, станали житейски спътници на много от най-бедните слоеве на ирландското население. Всичко това под различни форми и изказ е налице в българските архивни източници, за да ни покаже онзи звезден миг когато светът на гладните и на онеправданите в Ирландия обявява че е заслужил правото вече да хване здраво в ръцете си своите съдбини.По този повод си заслужава да си спомним думите на американския публицист Джордж Прентис /1802-1870/ : „Ние, обикновените граждани, носещи през трудовия си живот тежестта на държавността, трябва да се вслушваме във вечните завети. Ние добре знаем, че нашата родна светиня – Родината – не принадлежи само на нас живите, а на целия народ. Ние сме само много малка част от нацията. Другата, необятната по размери, е в земята и на небето – т.е. тези преди нас нравствено също са живи. Така че кворумът за всички решения принадлежи по-скоро на тях, отколкото на нас. Ние сме така да се каже делегати на бившите и на бъдещите хора – ние сме тяхното оживено съзнание и следователно не нашия егоизъм трябва да ръководи съвестта ни, а нравственото добруване на цялата нация”. Мъдри слова след които би било направо кощунствено да се пише повече каквото и да било.                                                                                            Авторът

Foreword

         Sometimes the chance intervenes actively in the life and paves a path for a new creative endeavor. This became a reality when writing this book devoted to far from the episodic, as it turned out, echo in Bulgaria related to the Irish revolutionary events in the spring of 1916. In the course of my correspondence on the Internet with His Excellency Mr. Branimir Zaimov, Plenipotentiary and Extraordinary Ambassador of the Republic of Bulgaria in the Republic of Ireland he prompted the idea of ​​the above-mentioned topic. Therefore, despite the fact whether this study will be successful or not, those circumstances will not change my gratitude to our authoritative diplomat.

         Deeply behind the lines of my current attempt to investigate this completely unexplored in our country topic linked with the Bulgarian-Irish relations stands the imposed by itself conclusion that in the following pages the reader will not meet a single line of stylistic exercises in relation to historical reality treated here. Since every conviction can be sufficiently strong to force the people to defend it at the price of their life. The Irish people have proved just this in 1916. I remind that date because until then in the political history of Ireland everything was illegal, but almost always accepted as normal. Time had come when the Irish should loudly enough and clearly announce that for them the international law, formulated by the ancient Romans in the sentence "Par in parem non nabet imperium" /"Equal among equals cannot rule"/ is not an empty verbal sound.

         According to the geographical reference books the distance between Bulgaria and Ireland is 3089 km, while over the air - 2473 km. I submit these data, since the comparison dating hundred years ago is simply impossible considering the present views for access to diverse information. We should not forget, however, that the news about the Irish revolution in that period came in Bulgaria in the best case two days later. In this regard, one of the objectives for presenting to the attention of the readers the current study is very clear: all information flows to which the Bulgarian newspapers had access then should find place. And the most important fact I would like to underline - the comments and information about the Irish revolution were not restricted to the extreme bottom lines in the last pages, but they were always figuring at their front places. The other streamline in this study is a detailed analysis of the secret reports that Bulgarian embassies abroad were sending regularly to the Ministry of Foreign Affairs and Religious Affairs at that time.

I hope that all this, carefully collected in one place, will give a good idea of​the response of the Irish in 1916 in Bulgaria. As it is usually said - in life nothing happens by chance. Hereby there are objectively reflected regular cases caused by the hunger, the death, the emigration to foreign shores and the deportation, which had become life companions of many of the poorest strata of the Irish population. All this in various forms and expressions is available in the Bulgarian archival sources to show us that glorious moment when the world of the hungry and deprived in Ireland announced that it earned the right now to grasp their fate in their hands. On this occasion it is worth to remind the words of American journalist George Prentice /1802-1870/: "We, the ordinary citizens, bearing in our working life the burden of statehood, should listen to the eternal covenants. We well know that our home shrine – the Motherland - does not belong only to us - the living, but to all the people. We are only a very small part of the nation. The other, infinite in size, is in the earth and in the sky – that is to say - those before us also morally alive as well. So the quorum for all decisions belongs more to them than to us. We are, so to speak delegates of the former and the future people - we are their lively mind and therefore our selfishness must guide our conscience and moral welfare of the entire nation." After these wise words it would be directly irreverent to write anything.

                                                                                              The Author

D-R JONAS BASSANАVICIUS - life and work in Bulgaria

   

The introduction here is in Bulgarian and in English.

/воок/

/Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език/. Първото издание на книгата (с каталожен номер Ск 679395) излиза през през 2007 г. През следващата 2008 г. изследването претърпява второ допълнено издание под каталожен номер Ск 691640. През 2013 г. книгата (под каталожен номер Ск 721324) е отпечатана като трето по ред издание, което е допълнено с нова архивна информация. През 2016 г. книгата претърпява четвърто по ред допълнено издание под каталожен номер Ск 739823. И четирите издания на тази книга се намират на разположение на читателите в Националната библиотека "Св.Кирил и Методий", София.

The introduction of this book is given here both in English and Bulgarian /. The first edition of the book (catalog number Ck 679395) was published in 2007. In the following 2008, the study underwent a second complete edition under catalog number Ck 691640. In 2013, the book (under catalog number Ck 721324) was printed as the third edition which is supplemented by new archival information. In 2016, the book underwent a fourth complete edition under catalog number Sk 739823. All four editions of this book are available to readers at the St. Cyril and Methodius National Library, Sofia.

"The man who has done something good - should keep silent. The man who has endured it - should speak". These clever words have been pronounced two thousand years ago. Their author is the philosopher of Rome Seneca. That’s why I avail myself of the opportunity to speak, devoting the next pages in this book to one spiritually raised personality, and that undoubtedly is doctor Jonas Bassanovicius.

So, is it possible one quite random, caught at the last minutes TV emission to be transformed into a starting point of a subsequent scientific study? The question is far from the rhetorical one. It proved that such a beginning is quite possible. Even more. What I saw from the small screen provoked an intention to try to reveal the complete in creative, professional and living aspect life of this Lithuanian doctor, who exhibits himself honorably in different areas - almost half a century in Bulgaria. I cannot skip the fact that this is more than interesting and teaching way, passed by one creative character, devoted completely to scientific research work, to principality in the political views, as well as to the uncompromising honesty when defending the public interests and obeying the laws of the country. The dignity of a person is measured by the way he has followed towards the aim, not by the fact whether he has reached it. The step by step revealing with the help of the scientific analysis the main streams and rich creative and public activity of doctor Bassanovicius in Bulgaria proved to be uneasy task.

Often our attention is in the siege of numerous small things. Similar to the lianas they completely dry out the stem of our creative vitality. That's why one should be really happy from the fact that there exist people whose life and deeds establish solid bridges of understanding and friendship between the peoples. We are aware of the Bulgarian proverb that one swallow does not make a summer. Such are the laws of nature. But there are persons like doctor Bassanovicius who have dedicated life and time to the wealth of the people, without sparing strength and energy in their fight for justice and by their deeds they demonstrate that the next day could be and should be better. It seems to me, that for such fighters one must write and speak. Because they are an example for all of us, showing, that without emotions man's searching of the truth has never been possible, is not possible and will never be possible.

In the next pages of this book a small part of the intensive and reasonable life in Bulgaria of a man, definitely deserving our attention and respect, has been gathered. His name independent of the weather drifts has always been pronounced with pride and respect in all Lithuania. Because he is one of the founders of this Baltic state in 1918. In our country he is known under the name doctor Ivan Bassanovich. As a sign of respect to him two Bulgarian towns - Varna and Lom, where he has exercised not only his profession, but has given a lot in scientific and public aspect, have considered a matter of honour for them to give his name to streets. For his considerable contribution in the development of science in Bulgaria, the Bulgarian literary society (nowadays-Bulgarian Academy of Science) has appointed him as its active member.

In the process of research in the Bulgarian archives and periodicals 100 years ago I came upon a variety of interesting facts, concerning the multi-directional, professional, scientific, cultural, public and political activity of doctor Bassanovich in our country. But, parallel to this I found out that for his 25 years stay in Bulgaria, almost nothing is being known in his own country. When undertaking such a research it's imperative to make an inquiry to the adequate institutions in the country, where the person was born. That's why I found it advisable to send letters to the President of the Republic of Lithuania - his Excellency Mr. Valdas Adamkus, to the Director of the State archives of this country and to the Director of the National historical museum in Vilnius. I received kind responses from all sides, but moreover they were very similar: for the quarter of a century stay in Bulgaria, data for doctor Bassanovich is missing in the Lithuanian documents and materials.

Despite all this, a good starting point for me have been the words of the President of Lithuania, pronounced at the press-conference in Sofia, 21 November 2005: "I shall put the emphases once again on our common decisiveness to work for more close economic relations as well as for the realization of the potential of possibilities that exist in three other spheres, namely: culture, education and science. We can work more intensively for the exchange between the people, for the human contacts. This is a way for our cohesion, for our better understanding and is a prerequisite for the successful achievement of our common goals towards our common future".

The idea to try to track the life of this crystal honest doctor, who devoted the best years of his life to Bulgaria, turned for me into a real challenge. Let's hope that I have succeeded to reveal, as it proved, many unknown moments from the life and the deeds of one of the "builders" of contemporary Lithuania, who has gained considerable and comprehensive experience in Bulgaria and uses it extremely successfully in his country. The true great persons have always been able to overcome the insignificant without allowing the everyday life to master their will. It is nice that in this century have existed people like doctor Bassanovich, that have perceived the peak moments in the Bulgarian development. He showed that he is not one of those people that are hardly walking along the uneven surface of life. The sources for their uncompromising principality are the ordinary working days. They have been inspired by the conscience that they are building the basis of the material and spiritual living of the society, that they transform the country, which they are living in. These outstanding people are not less imminent creators of the history without being burned by the gunpowder smoke of the battlefields. They have always had their fronts, clearly outlined by their sensibility to the old and immoral, that has hampered their publicly beneficial deed. That's why in my investigation I have tried from flaring here and there facts, data and events to outline the path of life of such an outstanding intellectual like doctor Ivan Bassanovich.

At the end instead of a conclusion I will avail myself of the opportunity to say that your final statement is the only true one. Because only there the real destiny of each literary or scientific work. is mirrored explicitly accurately.

THE AUTHOR

ПРЕДИСЛОВИЕ

"Който е направил добро - да мълчи. Нека говори този, за когото то е било направено."Тези мъдри слова са казани преди две хиляди години. Техен автор е римският философ Сенека. Затова си позволявам да говоря, като посвещавам тази книга на една духовно извисена личност каквато безспорно е д-р Йонас Юро Басанавичус. И така, може ли едно хванато съвсем случайно, при това в последните му няколко минути предаване по телевизията, да се превърне в изходна точка за последващо научно изследване? Въпросът далеч не е риторичен. Оказва се, че подобно начинание е напълно възможно. Дори нещо повече. Това, което видях от малкия екран породи в мене намерение да се опитам да разкрия пълноценния в творческо, професионално и житейско отношение живот на този литовски лекар, който се изявява достойно в най-различни области- при това цял четвърт век в България. Не мога още тук да не отбележа, че това е повече от интересен и поучителен път, извървян от една творческа натура, отдала се изцяло както на научните търсения, на принципността в политическите си възгледи, така и набезкомпромисната честност при защитата на обществените интереси и спазването на законите в страната. Достойнството на всеки човек се измерва с това по какъв път той върви към целта, а не с това дали той я е постигнал. Да разкрия последователно, с помощта на научния анализ, основните линии в богатата творческа и обществена дейност на д-р Басанавичус на българска земя се оказа нелека задача.

Често пъти нашето внимание е в обсадата на безброй дребни неща. Те, подобно на лиани, изсушават докрай ствола на творческата ни жизненост.3атова е цяло щастие, че има хора на този свят, чийто живот и дело изграждат солидни мостове на разбирателство и дружба между народите. Всички ние добре знаем българската поговорка, че една лястовица пролет не прави. Такива са законите наприродата. Но, има отделни личности като д-р Басанавичус, посветили време и живот за добруването на хората. Той е от онезивсеотдайни творци и общественици, които никога не са жалели сили и енергия в борбата си за справедливост и които с делата си са показали, че утрешния ден може и трябва да бъде по-хубав. За такива борци, струва ми се, трябва да се пише и да се говори. Защото са пример за всички нас, показвайки ни, че без емоции не е имало, няма и не може да има човешко търсене на истината.

В следващите страници е събран не малък отрязък от интензивния и смислен живот в България на един човек, който определено заслужава нашето внимание и уважение. Неговото име, независимо от политическите повеи на времето, винаги с гордост и уважение се е произнасяло в цяла Литва. Защото той е един от основателитие на тази балтийска държава през 1918 година. У нас той е известен с името д-р Иван Басанович. В знак на почит към него общинското ръководство на град Варна, където той е упражнявал не само своята професия, но е и дал много от себе си в научен и обществен план, е счело, че е въпрос на чест да назове на негово име една от централните градски улици. За значимия му принос в развитието на науката у нас Българското книжовно дружество /Дн. Българска академия на науките/ избира Иван Басанович за свой действителен член.

В процеса на изследването в българските архиви и периодични издания отпреди сто години се натъкнах на множество интересни факти, засягащи наистина многопосочната професионална, научна, културна, обществена и политическа дейност на д-р Басанович у нас. Но, заедно с това установих, че за неговия 25-годишен престой в България почти нищо не се знае в собствената му Родина. При предприемането на подобно проучване задължително условие е да се отправи запитване и към съответните институции в страната, където е родена дадената личност. Затова намерих за целесъобразно да изпратя последователно писма до Президента на Република  Литва  Негово Превъзходителство г-н Валдас Адамкус, до Директора на Държавния архив на тази държава и до Директора на Националния исторически музей във Вилнюс. Отвсякъде получих много любезни отговори, но по същество те твърде много си приличаха един с друг. Оказа се,че за четвъртвековното прекарване на д-р Йонас Басанавичус в България липсват каквито и да било литовски документи и материали.

Въпреки това за мен бе добра отправна точка онова, което каза на пресконференцията си в София на 21.Х1.2005 г. президента наЛитва: "Само ще наблегна още веднаж на нашата обща решимост да работим за по-тесни икономически взаимоотношения, а също така и за реализиране на потенциала от възможности, които съществуват в три други сфери, а именно: културата, образованието и науката. Можем да работим по-интензивно за обмена между хората, за човешките контакти. Това е начин за нашето сближаване, за по-доброто ни опознаване и е предпоставка за успешното постигане на общите цели към общото ни бъдеще", Да се опитам да проследя цялостния житейски път на този кристално честен лекар, който по волята на случая отдава най-хубавите години от живота си на България, за мене се превърна в истинско предизвикателство. Дано да съм успял да разкрия, както се оказа, твърде многото неизвестни моменти от живота и делото наедин от строителите на съвременна Литва, който, натрупвайки значителен и всестранен опит в България, го прилага изключително успешно в Отечеството си. Истински големите личности винаги са били в състояние да надраснат дребното и да не позволятежедневието да стане господар на волята им. Хубаво е, че през онази епоха е имало хора като д-р Басанович, които са схващали върховитемоменти в българското развитие. Той показа, че не е от хората, които едва пъплят по неравната повърхност на живота. Източникът на тяхната безкомпромисна принципност са обикновените им трудови делници. Те наистина са били вдъхновени от съзнанието, че строятсградата на материалното и духовното битие на обществото, че преобразяват страната в която живеят. Тези открояващи се личности са не по-малко значими творци на историята, без да са били обвеяни от барутен дим по бойните полета. Но, те също са имали своите фронтове, които са ясно очертани от тяхната чувствителност към всичко назадничаво и аморално, което се е изпречвало пред тяхното обществено полезно дело. Ето защо в това изследване съм се опитал от припламнали тук-там факти, данни и събития, да очертая жизнения път на такъв изявен интелектуалец като д-р Иван Басанович.

В процеса на проучването на живота и делото на д-р Басанович попаднах на една повече от интересна следа, която разкрива изключителната по чистотата си душевност на тази бележита личност. Ето за какво става дума. В своята задълбочена научна разработка, посветена на епиграфиката и археологията на Горна и Долна Мизия, д-р Иван Басанович дава редица интересни подробности. В случая нас ни интересува най-вече разглеждания от него въпрос за намерените около Голяма Кутловица /както и в редица други населени места в този регион/ от селяни антични монети. И вместо да му плащат с националната валута, те са му подарявали част от намерените от тях старинни парични средства като благодарност за своето и на семействата си лекуване.

Така в един момент се оказва, че нумизматичната колекция на д-р Иван Басанович не само, че не е малка по обем, но очевидно е повече от богата в съдържателно отношение. За нас обаче по-важни и съществени са нейните времеви параметри, които на практика я правят действително уникална. Защото тя включва не само монети от времето на Гай Юлий Цезар до падането на Римската империя. Както сам свидетелства Басанович в нея има значително количество монети и от различни периоди от съществуването на Византийската империя, както и от други райони на Балканския полуостров. Когато разглеждаме конкретно този епизод от научната дейност на д-р Иван Басанович в България, заслугата му далеч не се изчерпва единствено и само с това, че е успял да събере подобна колекция от монети. Като учен от най-висока проба, той отива далече напред и в това отношение. Осъществявайки целта си - да датира прецизно цялото съдържание на своята нумизматична колекция - Басанович завоюва не само челни позиции, както и в много други области на науката у нас, но и се явява един от първите изследователи, поставили на научни основи българската нумизматична практика.

Логичен е разбира се и въпроса какво става с нумизматичната колекция на д-р Басанович? След заминаването си от България през 1905г. той подарява цялата си нумизматична сбирка на Националния археологически музей. Изненадващо обаче след това следите й неизвестно как и защо, водят към берлинските музеи, където се и загубват завинаги. Сам по себе си този факт бе твърде интересен за мене.Затова направих опит да проследя действително загадъчния път на нумизматичната колекция на д-р Иван Басанович. Продължението, което реших да предприема, се оказа пълно с големи неизвестни.

По време на изключително интересния ми разговор със ст.н.с. Маргарита Ваклинова, заместник-директор на Археологическия музей в София, научих, че най-вече през 30-те години на ХХ век нумизматичното богатство на музея започва да привлича научния интерес на редица чуждестранни изследователи и специалисти. За добро или за зло на всички тях обикновено им е бил даван широк достъп за проучвания на действително огромния брой старинни монети намерени по българските земи. Години по-късно обаче бива установено, че част от тези безценни съкровища в музея /както и в Пловдивския исторически музей/ са били подменени с изключително добре направени фалшификати, а оригиналите – изнесени от страната и продадени в чуждестранни музеи или закупени за попълване на частни сбирки. По всяка вероятност в полезрението на този или на тези тъмни личности, успяли ловко да направят необезпокоявани подобна подмяна, далеч не случайно попада и особено богатата нумизматична колекция на д-р Иван Басанович. В случая за нас остава единствено възможността да чезнем в догадки дали все пак подобна “операция” би била възможна, ако не е била подпомогната от човек отвътре, т.е. от някой, който е работел в самия Археологически музей.

В процеса на проучването на този, струва ми се немаловажен проблем, в Националния Археологически музей не бяха намерени никакви архивни материали, документи или протоколи, които обикновено придружават даренията от нумизматични и археологически сбирки. Не можаха да бъдат открити и официалните дневници, в които са били вписвани всички нумизматични фондове, както и описите на направени дарения на старинни монети от най-различни епохи. Както разбрах причината за това далеч не се корени в нежелание да си свършат добре работата или на немарливост от страна на музейните кадри. По време на въздушните бомбардировки над София през Втората световна война върху Националния археологически музей за нещастие падат две запалителни бомби в резултат на което изгаря целия, грижливо събиран с десетилетия, музеен архив.

Преди четири столетия английския философ Томас Хобс написва следните редове, които звучат напълно съвременно и в наши дни: “Доброто и злото са само названия с които означа-ваме нашите симпатии и антипатии”.

В порядъка на тези мисли ми се струва, че далеч не е маловажно да отбележа и още един съществен факт. Става дума за наистина мащабната дейност, провеждана от кмета на община Варна г-н Кирил Йорданов, която заслужава нашето всеобщо възхищение. Тук става дума за всички онези най-различни действени форми, в това число и посещения във Варна на Президента на Литва, по повод на официални културни мероприятия посветени на живота и делото на д-р Иван Басанович. По този начин варненското общинско ръководство постига наистина успешно поставената цел в исторически план - постоянно да поддържа и засилва традицията за все по-задълбочено и още по-пълно разкриване както на гражданската позиция и културна дейност у нас на видния литовски общественик и политик, така и на неговия конкретен принос за развитието на красивата ни морска столица.

И накрая, вместо заключение ще си позволя да кажа, че единствено верен е вашият послеслов, уважаеми читатели. Защото само в него пределно точно се оглежда истинската участ на всяко едно литературно или научно произведение.

Авторът

Атанас Буров - години на тежки изпитания /1944-1954/; Atanas Burov-years of trials /1944-1954/

       Тази книга  бе отпечатена с любезното съдействие на издателство "Колбис" в края на февруари 2016 г. -  международен код  ISBN 978-619-7284-04-1. Публикуваният тук увод е както на български, така  и на английски език. Книгата е на разположение на читателите в Националната библиотека"Св.Св. Кирил и Методий" под сигнатурен номер Ск 739 881.

У В О Д

Уважаеми читатели!

            Още в самото начало бих искал да подчертая, че това не е първата, нито надявам се, последната книга за Атанас Буров. Нейното заглавие “Атанас Буров-години на изпитания /1944-1954/” не е избрано случайно. В съдържанието ѝ ще бъде направен опит за обрисуване без христоматиен ретуш образа на човек тясно свързан с неговите виждания, разсъждения, заблуди и съпътстващите го мъчителни душевни и жестоко наложени отвън терзания, които не само живота му поднася. На следващите страници няма нито ред за дейността на министъра,  банкера и инустриалеца Буров. Струва ми се, че такава разграничителна линия би следвало да се постави.  Макар, че някъде там, дълбоко в него, това е разбираемо, всичко това да се е съединявало в едно цяло. Едва ли има на света човек, който с лека ръка може да наблюдава как една дошла нова политическа система, сменяща другата коренно различна, му отнема насила трупаното с десетилетия богатство. И то при условие, че от поколения добре знае, че капиталите са като копринен пашкул – трябва да се намират в пълен покой: в противен случай няма да се получи нишка.

         По своята същност това е документално проучване, подчинено на научния подход, който изключва емоции, както и специални светлинни ефекти, целящи да разкрасяват или очернят личността на Атанас Буров и с което да попречат на анализа. В този смисъл то може да бъде определено като издание балансирано и  написано на границата между два жанра: публицистичен разказ и историческо проучване подкрепено с богат архивен материал. Ето защо тази книга е сътворена и предназначена, без да се избързва с генерални изводи и създаване на митове, за всички онези любознателни читатели, които биха искали да узнаят конкретната истина, свързана с един сравнително къс, но изпълнен със съдбовни  събития период от живота на Атанас Буров, протекъл в синура между 1944 и 1954 година.

         Всяка биография е низ от множество частни случаи. Но, всред тях има един, който е определящ за житейския път. Нарича се съдба.  Началото на тази история се крие в тъмнината на близкото минало. И ако трябва да сме точни – на 9 септември 1944 година. Време, през което изключителността на ситуацията ще определи своеобразието на анализа, стартиращ от политическо поле с ясно изразена конфронтация, породена от противоположни идеологии. На този фон фигурата на Атанас Буров е несъвместима с настъпващия към властта с безкомпромисен революционен плам зареян в светлото бъдеще комунистически идеал зад който обаче имало единствено заредено голямо количесто романтична енергия и икономически необосновани порции ентусиазъм. На практика българското общество вече се раздробявало на отделни, обособени по социален и политически признак общности, започващи да се откъсват от своето минало, без всеобщо възприети национални каузи и без ясна визия за утрешния ден. Когато в наши дни се споменава името на Буров то обикновено се свързва с неговите виждания за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика. 

         След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд в качеството му на министър без портфейл в правителство, което  фактически е управлявало страната нито повече нито по-малко точно пет работни дни. Според произнесената му на 1 февруари 1945 г. присъда от “... Първият тринадесетчленен състав на Народния съд, образуван за съдене на бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от XXV ОНС … IV... Вторите трима /Атанас Димитров Буров, бивш министър на финансите; д-р Александър Ангелов Гергинов, бивш министър на финансите и Борис Павлов Павлов, бивш министър на правосъдието... са бездействали и продължили войната между България и Англия и САЩ, продължили са членуването на България в тристранния и атикомунистически пактове и не са изпълнили служебното си задължение в връзка с обявената и водена война с Англия и САЩ като не са взели съответните мерки за предпазване на народа и държавата от материално увреждане за което Народния съд ги осъжда на основание чл. 2 от Народния закон за съдене от Народния съд да изтърпят по една година строг тъмничен затвор”.[1]

         След излизането си от затвора през есента на 1945 г. Атанас Буров решително се присъединява към опозицията срещу комунистическото управление. И оттогава, до последния си земен ден той никога не подлага гръб, а винаги гърди срещу буреносните политически ветрове. Имал е воля да прояви духовна независимост за да отстоява своето виждане за света и вътрешното си убеждение как да постигне това, за които обаче плаща висока цена. През 1947 г. той се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. Санкциониран е веднага с интерниране в Дряново. Градче, в което освен него е нямало други политически фигури с подобен така високо изявен полет. Това определение не е изсмукано от пръстите. Ето някои от многобройните доказателства за нивото на Атанас Буров съпоставени задължително към днешна дата: „Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така." И още: “„По отношение на вътрешния и външния капитал...Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група, солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко отношение...Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците, ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист....кажете ми, за бога, кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите милиони."

През 1950 г. Атанас Буров е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия" като обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Тук е важно да се уточни, че това са само изявления на частно лице, което в онзи момент не е заемало каквито и да било държавни постове. По време на многобройните му разпити, провеждани от Държавна сигурност, Атанас Буров често казва, че ще умре зад решетките. Краят на земния му път  настъпва  на 15 май 1954 г. в пазарджишкия затвор. В запазеното заверено копие под номер на затворническо досие № 528/53 е записано: “Размер на наказанието – 20 г.; Престъпно деяние – по чл. 70 от Закона НЗ; Роден на 30.I.1875 г.  в гр. Горна Оряховица; Образование – висше; Начало на наказанието – 15.XI.1952 г.; Освободен на 15.V.1954 година.[1] Особено смущаващ е последния ред - “Освободен на 15.V.1954 година” /подчертаването на думата е мое/. 

         На следващите страници ще върви подкрепено единствено с архивни документи изследване в което няма  да се срещне предпочитание към спестяване на въпроси от всякакъв характер, които да поставят автора в плен на безкритичния описателен подход. В тях ще бъде направен опит за удължаване на нашата памет за един политически играч като Атанас Буров на когото в разстояние на последните  десет години от живота му не са позволявали никакви правила. Завихрилата се политическа турбуленция го принуждава да живее в преломно време когато в страната стремително се е налагал стереотипа на новата власт в чиято основа – затрупана от лозунги и призиви от нововъведената лексика – лежи древната като света колизия, че който държи жезъла той управлява. Предстои да проследим живот в който миналото и бъдещето никога не се примиряват. Подобно състояние е валидно за личности безкомпромисно борещи се против порочното в налаганата политическа система и всекидневно защищаващи собствената си позиция. И които са били наясно, че миналото не може да се промени за разлика от бъдещето, което зависи от днешните действия. Съдбата в началото на житейски път на Буров го награждава наистина с много безплатно щастие. Но, след години става така, че тя му предоставя сметка с огромно количество нули. И която той никога не успява да плати. Защото миналото му става неговия кръст.

         Накрая ще си позволя да кажа още две думи. Далече не абстрактни спекулации или въображаеми изкуствени конструкции, а единствено логиката на цяла верига от преки и косвени факти, наричани в юриспруденцията доказателства, станаха причина да подредя в тази книга всичко онова, което има отношение към последните десетина години от живота на Атанас Буров. Затова и се престраших да предоставя цялата събрана от мене документационна информация пред съда на читателите на това проучване. Допускам, че изградения от мене негов образ може да се окаже съвсем не такъв, който според очакванията си някои харесват, а други ненавиждат. Аз никога не съм се познавал лично с него и нито веднаж не съм го срещал. Опознах тази личност едва тогава, когато моят син ми подсказа идеята да се заровя из българските архивни масиви и да опиша всичко онова, което там съм намерил за живота и съдбата на Атанас Буров. Това и направих.  

INTRODUCTION

Dear readers!

At the very beginning I would like to underline that this is neither the first nor, I hope, the last book for Atanas Burov. Its title "Atanas Burov-years of trials /1944-1954/" was not chosen unintentionally. In its contents an attempt will be made to outline without retouching the image of a man closely connected with his views, thoughts, delusions and the accompanying painful and cruel mental sufferings, imposed from outside, during his life. On the following pages there is no row for the activities of the minister, the banker and the industrialist Burov. It seems to me that such a line of demarcation should be placed. Though somewhere, deeply inside him, this is understandable, all this is united as a whole. There is hardly a person in the world who can watch without due consideration how the new political system, replacing the previous radically different one, acquires from him forcibly the accumulated for decades wealth.

In its essence this is a documentary study, subject to the scientific approach, which excludes emotions and special light effects designed to smarten or denigrate the personality of Atanas Burov and thus to influence the analysis. In this sense, the book can be defined as balanced and written on the border between two genres: a factual story and historical research, supported by extensive archival material. It was created and designed without hurrying forward to general conclusions and creating myths about ordinary people, who are entitled to know the particular truth related to a certain very short, but full of fateful events period of the life of Atanas Burov, in the period between 1944 and 1954.

Each biography is a sequence of many individual cases. But among them there is one that is decisive for the life course. It's called destiny. The beginning of this story lies in the darkness of the recent past. And if we have to be exact - on September 9, 1944. This is the time during which the exclusivity of the situation will determine the peculiarity of the analysis, starting from the political field with a clear confrontation arising from conflicting ideologies. Considering this background, the figure of Atanas Burov is incompatible with the coming to power communist ideal with uncompromising revolutionary fervor indulged in the bright future behind which, however, were only a great quantity of romantic energy and economically unjustified enthusiasm portions.

In practice the Bulgarian society was already separated into individuals, differentiated by social and political signs, communities starting to break away from their past, without generally adopted national causes and without a clear vision for the days after. When nowadays we mention the name of Burov it is usually associated with his vision of building a democratic Bulgarian state with prosperous economy, modern financial system, free movement of capital and European oriented foreign policy.

After the coup d'état on 9.IX.1044 Burov was sentenced to one year in prison by the so-called People's Court in his capacity of a minister without portfolio in the government, that ruled the country just five working days. According to the pronounced on February 1, 1945 verdict by "... The first staff of 13 members of the People's Court formed to judge the former regents, royal advisers, ministers and people’s representatives of the XXV National Assembly ... IV ... The second three /Atanas Dimitrov Burov, Former Minister of Finance; Dr. Alexander Angelov Gerginov, former Minister of Finance and Boris Pavlov Pavlov, former minister of Justice ... had been negligent and continued the war between Bulgaria and England and the USA, had continued the membership of Bulgaria in the anticommunist pacts among the three parties and had not fulfilled their obligation in connection with the declared and waged war with England and the United States by not taking appropriate measures to protect the people and the state of material damage for which the People's Court sentenced them, pursuant to Art. 2 of the National Law on trial by the People's Court, to endure one year of solitary confinement."

After his release from the prison in the autumn of 1945 Burov decisively joined the opposition against the communist rule. And since then, until his last days he never leans his back and stands always upright with breasts against the political storm winds. He had a will to manifest spiritual independence to defend his vision for the world and his internal conviction on how to achieve this, but pays a high price. In 1947 he opposes to the death sentence of Nikola Petkov. He was immediately sanctioned with internment in the town of Drianovo. This was a town in which besides him there were no other political figures with such a high flight manifest. This definition is not far-fetched.

Here are some of the abundant evidences for the level of Atanas Burov necessarily matched to date: "The Bulgarian politician without doubt associates the power with the steak, the ham, the woman, the money, the gold. The money is the symbol of the ruler in Bulgaria. He wants money, money, money. He wants gold, gold, gold. He wants houses, houses, houses. He wants villas, villas, villas. He wants cars, cars, cars. And all this should not be on his account - but at the expense of his party, of his country, of his people. This obsession for power is a furious disease – if one is bitten once by it – he is passing his furious life away. And he is furious for power - shame, but it's true." And: "Regarding the national and foreign capital ... The foreign capitalist will not come alone to make a factory, he will not come alone to give out credit. He will seek a famous and sound Bulgarian group, by the help of which he will establish certain relations, and in cooperation he will entrust his funds and the group should guarantee him in every respect... However, if the Bulgarian capitalist stands in prison, if the Bulgarian company is exposed to pay 100 percent of their profits, if this poisonous atmosphere fills the parliament, fills the meetings, fills the newsrooms of the newspapers, if we breathe in a feeling of hatred and envy... Tell me, for God's sake, who will be this reasonable foreigner who will come quietly in an uncultivated country to throw his millions."

In 1950 Atanas Burov was arrested and two years later - was sentenced to 20 years imprisonment, deprivation of civil rights and confiscation of the property. He was accused for "leading an organization which had set itself the task of weakening and removing from power the established authority through a coup and terrorist actions" since he had promised the representatives of the USA and England that if in the elections for a Grand National Assembly in 1946 the opposition wins, he will give them bases on the Black Sea. It is important to clarify that these were just statements of a private person who at the time had not occupied any public positions. During the numerous interrogations, conducted by the State Security, Atanas Burov often says the he will die behind the bars. The end of his life occurs on May 15, 1954 in the prison in the town of Pazardzhik. In the saved certified copy under number of prison file № 528/53 file it is recorded: "Size of the sentence – 20 years; Criminal offense - under Art. 70 of the Act; Born on 30.I.1875 in the town Gorna Oryahovitsa; Education - Higher; Beginning of the sentence - 15.XI.1952; Released on 15.V.1954. The last line is particularly disturbing - "Released on 15.V.1954" /the word highlighting is mine/.

On the following pages the research will proceed, supported only by archival documents and you will meet no preference for saving questions of any nature, which will put the author in the grip of the uncritical descriptive approach. Thus an attempt will be made for extending our memory regarding a political player like Atanas Burov, who in the last ten years of his life was not allowed any rights. The swirled political turbulence forced him to live in a crucial time when in the country rapidly was imposed the stereotype of the new authority, in the basis of which - cluttered with slogans and appeals from the introduced new vocabulary - lies the ancient collision, that the one who holds the sceptre he actually rules. Yet we will trace a life, in which the past and the future never acquiesce. Such a situation is valid for individuals uncompromisingly fighting against the evil imposed in the political system and defending their own position. They have been aware of the fact that the past cannot be changed unlike the future, which depends on the current actions. The fate in the early life time of Burov awarded him with really very free happiness. However, years after it presented him an account with a huge amount of zeros. And he never succeeded to pay. In fact his past becomes his cross.

Finally I would like to add a few words. Being far from abstract speculations or imaginary artificial structures, but basing solely on the logic of a chain of direct and indirect facts, called in the jurisprudence evidence, I decided to arrange in this book systematically everything that is related to the last ten years of the life of Atanas Burov. Therefore I dared to provide the collected by me documentation information in front of the court of the readers of this study. I assume that the built by me image might not correspond to the expectations of those, who like or hate him. I've never known him personally and never met him. I got to know that person only when my son prompted me the idea to study the Bulgarian archive documents and describe all that I have found there about the life and the fate of Atanas Burov. This is what I did.

                                                            

                                                                THE AUTHOR

                                                                 

---

[1]          Комисия по досиетата, фонд 3, опис 2, архивна единица 133, л. 5 

---

[1]                             Комисия по досиетата, фонд 3, опис 2, архивна единица 133, лист 51

Vasco Abadjiev – life beyond the staves /1926-1978/ Васко Абаджиев - живот отвъд петолинието /1926-1978/

Приложеният тук увод на английски и на български език е част от книгата "Васко Абаджиев - живот отвъд петолинието /1926-1978/" - "Vasko Abadjiev - life beyond the staves (1926-1978)"  която се намира на разположение на читателите в Националната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий" под каталожен № М 78.071.1 ( 092 ) M 24.

         January 14, 2016 marks the 90th Anniversary of the birth of the virtuoso violinist Vasco Abadjiev. This is a sufficient reason to make an attempt in our book „Vasco Abadjiev – life beyond the staves /1926-1978/" for another new reading of his amazing musical art. We would like to draw special attention of the readers on the word "attempt". Because the good manners impose to point out that we are neither performers nor professional musicians. As to our knowledge of the notes it is connected only with the past away carefree school years ... In two words - this is our personal "baggage" with which we undertake the trip for an utmost detailed study of the life paths of the exceptional musician Vasco Abadjiev. In the following pages, dear readers, we will pass through places, connected with the life of the Bulgarian virtuoso, which keep not only concrete memories of him, but the real sense of the presence of his spirit. Our goal is to outline clear boundaries of our study, realizing our humble work as better as possible. Before starting our research, we carefully read everything that many people before us have decided to write about Vasco Abadjiev. In fact, with some of the conclusions made in these publications we do not agree because their views diverge from the historical truth, intentionally or unintentionally covered with political emotions, without giving a way to an objective evaluation. In this colourful picture the common thing is just one - no documentary confirmation. The correctness requires to respect the fact that everyone writes what he sees from his “bell tower”. That is why we feel obliged to emphasize that we treat with due respect the viewpoint of these authors. The first major issue that we would like to clarify is why we undertook with this problematic topic having in mind our weak musical training? Until the moment when Vasco Abadjiev stopped playing music on the world's stages he presented Bulgaria in the most dignified way. We believe that this finding is a sufficient motive for everyone, whose heart quivers at the pronunciation of the unchanged for thirteen centuries name of our country. Do not forget that people who despise their roots are not supposed to do great deeds. The second major issue is what we pursue with this endeavor? There are several areas in which we would like to bring a little more precise and specific information about our famous violinist. In our case a guiding principle were solely the documents and pictures found after long and very systematic searching among Bulgarian, Belgian, Austrian, Danish, Dutch, Swedish, French, Italian and German archive materials, as well as publications in the media funds at that time in the aforementioned countries. We have to note that on the following pages you will not meet a single row unsubstantiated by a clear indication of the relevant archival source. This is a must for every study that has set a goal to strictly follow the basic requirements of the scientific approach. We know a lot more about this topic, but we cannot say. Not because someone forbids us or doesn’t allow us to write, but because we lack facts and evidence. There are two forms that every self-respecting author should observe: "I say" and "I think". And in order to be completely clear we will quote Schopenhauer: "People, who instead of studying the thoughts of the philosopher try to get acquainted with his biography, are very similar to those who instead of tackling with the analysis of an artist picture begin to deal with its frame, assessing the merits of its carving and gilding. But that's a half trouble. The whole trouble lies in the fact that these biographers begin to dig into your personal life and dig out all sorts of unnecessary trifles which do not have the slightest relation to the creative activity of man." By this quotation we emphasize on the fact that we are far enough away from such intentions. With great regret we have to point out that the characters of our time are no longer the teacher and the physician, the scientist and the artist, who educate, heal and “illuminate” the country. At their place invaded outright bandits, the new political and ordinary prostitutes, and the extremely debauched “creative beau-monde”. On the faces of this "elite" one can easily find the incomplete secondary education and long years of separation with whatever written material. All those densely packed in the grey spectrum of the colour scale people, that lack significance, try every hour to turn Bulgaria into a polygon in which to invest their vicious efforts for personal enrichment and turn the mediocrity - according to their extremely low criteria – into a norm. In contrast Vasco Abadjiev was doing up to virtuosity only one thing: to glorify our country with the breathtaking mastery on the stages of music Europe. Through his art he proved, that every nation, large or small, has a right of a flag and a vote. The giant can be recognized even by the little finger. But we must recognize another fact as well: even at the most sustainable ideology and confident life position in certain moments a person, being in contact with a variety of life events, might fall in the grip of turmoil and totally unexpected turbulence. Unfortunately Vasco Abadjiev does not appear among those who managed to find equilibrium between personal experiences and the surrounding objectivity. The dignity of the talented people stays in their unobtrusiveness. From the top of his glory his life goes only down marked by tragic moments that befall him. But the fate has followed his strange horoscope in which a completely different future was predicted. In fact he becomes a ritual sacrifice to political events. For all this we will find a place in our book. It is not correct to leave out these episodes. Otherwise, the silence becomes an accomplice of the untruth. Behind the lines in this study the reader will detect also the melancholic feeling of loneliness typical for immigrants who live amidst the irreversible past, isolated from their country's future due to the distance and nostalgia. That’s why our style of writing will not be accompanied by a soulless copy of the reality. We will work with facts which as a launching platform will help us to make a flight in the vast cosmos of music. Our research is devoted to an incredible violinist, naive as a child and magnanimous as a hero of a novel, kissed by God for his talent, shining like a star of first magnitude on the European musical firmament, who will turn into a failure without money, job, without friends and hopes, found dead of starvation in an abandoned railway wagon in the depot of the S-ban in Hamburg... Every death is different. The dead people are equal. At the end - some concluding sentences. Our study does not claim to draw to a close the study of the life of Vasco Abadjiev. In its essence it is only a small part of the exciting research process which we hope will be continued by other authors. Our desire is to throw light on some aspects of the life of our famous violinist, which, for some unknown reasons, have remained in shadow for a long time. The public assessment of each person is built not according to his intentions but to the results of his real actions. It’s a pity for those who died; twice more pity - in case the person does not possess true holiness, to save him from oblivion. So, we dared through this book to touch the ashes of a buried universe. The documentary base on which we stepped gave us the moral grounds to say that the violin virtuoso Vasco Abadjiev is not some barely noticeable detail of the long musical chronicle of Bulgaria but one of the forgotten peaks in its history.

         In any case this book wouldn’t be so rich of facts, if we were lacking the extremely kind attention of a number of wonderful and responsive people, to whom we turned for assistance. We feel immense gratitude to all of them. Their noble gestures of attention forced us to continue our research as a result of which, we hope, our book has become much more grounded and more comprehensive. It is for this reason that we express our deep and sincere gratitude to Her High Excellency the Ambassador of the Kingdom of Belgium in Bulgaria Ms Anick Van Calster, to the Ambassador of the Kingdom of Netherlands in our country His High Excellency Mr. Tom JM van Oorschot, Ms Olivia Vahnon de Oliveira - Head of Library of the Royal Conservatory in Brussels, Mr. Philippe Gilson - Head of the library at the Royal Conservatory in Liege /Belgium/ , Ms. Véronique Wese from the Royal Library of Belgium, Ms. Baudouin D'hoore - specialist in the Royal Archives of Belgium, Ms. Stéphanie Deschamps – press attaché and contacts to the General Archive of the Kingdom of Belgium, Mrs. Ingrid Berg - sector "Customer Services" at the National Library of Sweden, Mr. Nicolas Strands - from the Royal Library of Denmark, Ms Marina Demina and Mrs. Virve Polsa - from the National Library of Music and Theatre of Sweden, Mr. Knud Piening – referent in the political archives of the Ministry of Foreign Affairs of Germany, Ms Caroline Schubarth, a specialist in the international department of the University of Arts in Berlin, Mrs. Nina- Luisa Seidel and Mrs. Claudia Assman - press office of the University of Arts in Berlin, Mrs. Marion Teichmann of the National Archives of Germany; Ms Antje Kalcher, certified archivist at the University of Arts in Berlin, Mrs. Yolande Schaltin - from the "Reproductions" Department in the Central Royal Archives of Belgium, Dr. Claude de Moreau de Gerbehaye - Head of the Royal Archives of Belgium, Mr. Filip Strubbe - Department 5 - "Modern archives" at the National Archives of Belgium, Mrs. Gisela Fabian-Krauth of the State Archive in Hamburg, Ms. Annalisa Bini - Director of the museum, library and cultural activities at the National Academy of Santa Cecilia in Italy. Especially we must express our gratitude to the eminent Bulgarian musicologist Mr. Alexander Abadjiev whose advice, specific memories, provided literature from his personal library and assistance in establishing contacts with the heirs of Vasco Abadjiev were particularly important for our study.

                                                                                                                                             
                                                                                                                The Authors

         На 14-ти януари 2016 г. се  навършват 90 години от рождението на виртуозния цигулар Васко Абаджиев. Което е напълно достатъчен повод да направим опит в нашата книга „Васко Абаджиев – живот отвъд петолинието /1926 – 1978/” за още един нов прочит на неговото невероятно музикално изкуство. Бихме искали да обърнем специално вниманието на читателите върху думата “опит”. Защото добрият тон налага да посочим, че не сме нито музиковеди, нито професионални музиканти. Що се отнася до познанието ни за нотите, то е свързано единствено с отдавна отлетелите безгрижни ученически години... С две думи казано,  това е личният ни „багаж”, с който предприемаме пътуването за възможно по-детайлното изучаване житейските пътеки на изключителния музикант Васко Абаджиев. В следващите страници, драги читатели, ни предстои преминаване през места, свързани с живота на българския виртуоз, които пазят не само материалните спомени за него, но и реалното усещане за присъствието на духа му. Целта ни е да очертаем ясни граници на нашето проучване,  реализирайки скромното ни дело възможно по-добре.

         Преди да започнем своето изследване, ние внимателно прочетохме всичко, което мнозина преди нас са си направили труда да напишат за Васко Абаджиев. В интерес на истината с някои от направените изводи в тези публикации не сме съгласни, тъй като гледните точки там се разминават с  историческата истина, заслонена волно или неволно от политически емоции, не даващи път на обективната оценка. В тази пъстра картина общото е само едно – отсъствие на документални потвърждения. Но коректността изисква да се съобразим с факта, че всеки пише това, което вижда от своята камбанария.  Ето защо се чувстваме длъжни да подчертаем, че се отнасяме с необходимото  уважение към гледната точка на съответните автори.

         Първият основен въпрос, който бихме искали да изясним е защо изобщо се заемаме с тази проблематика при наличието на така слабата ни музикална подготовка? До мига, в който Васко Абаджиев спира да свири по световните музикални подиуми, той е представял възможно по най-достойния начин България. Считаме, че тази констатация е напълно достатъчен мотив за всеки, на който сърцето трепва  при произнасянето на непромененото тринадесет века име на страната ни. Да не забравяме, че е невъзможно да се вършат велики дела от хора, които презират своите корени. Вторият основен въпрос е какво преследваме с това наше начинание? Няколко са областите, в които бихме искали да внесем малко повече прецизност и конкретна информация за именития ни цигулар. В случая водещо начало за  нас са били единствено и само документи и снимков материал, открити след  продължително и много системно търсене из българските, белгийските, австрйските, датските, холандските, шведските, френските, италиан-ските и германските  и други архивни масиви, както и на публикации в тогавашните средства за масова информация в посочените по-горе държави.

         Не можем да не отбележим, че на следващите страници няма да бъде срещнат нито един ред,  неподкрепен с ясно посочване на съответния архивен източник. Това е задължително условие за всяко проучване, което си е поставило за цел да следва стриктно базисните изисквания на научния подход. Ние знаем много повече по тази тема, но не можем да го кажем. И не поради това, че някой ни забранява или не ни дава да пишем, а защото не ни достигат факти и доказателства. Има две форми, които всеки уважаващ себе си автор, би следвало да спазва: “аз твърдя” и “аз мисля”. И за да сме напълно ясни, ще цитираме Шопенхауер: “Хора, които вместо да изучават мислите на философа, се стараят да се запознаят с неговата биография, много приличат на онези, които вместо да се заемат с анализ на дадена художествена картина,  започват да се занимават с нейната рамка, оценявайки достойнствата на нейната резба и позлата. Но това е половин беда. Цялата беда се състои в това, че тези биографи започват да копаят във вашия личен живот и да изравят от него какви ли не ненужни никому дреболии, които нямат ни най-малко отношение към творческата деятелност на човека”. С този цитат подчертаваме, че ние сме достатъчно далече от подобни намерения.

         С голямо съжаление трябва да посочим, че героите в нашето време вече не са учителят и лекарят, ученият и творецът, които образоват, лекуват и огряват страната. На тяхно място нахлуха откровените бандити, новите политически и обикновени проститутки, крайно развратеният “творчески бомонд”. На физиономиите на този “елит”  с лекота ще откриете незавършеното средно образование и дългите години раздяла с какъвто и да било писмен материал. Всички тези, плътно наредени до сивия спектър на цветовата гама хора, в които няма и грам значителност, ежечасно се опитват да превърнат България в полигон, в който да влагат своите порочни усилия за лично обогатяване, а посредствеността – според техните смущващо ниски критерии – да стане норма. За разлика от тях Васко Абаджиев е правел до виртуозност само едно: прославял е страната ни със спиращото дъха майсторство по подиумите на музикална Европа. Доказвайки чрез непомерното си изкуство, че всеки народ, голям или малък, има право на флаг и на глас. Гигантът се познава и по кутрето.

Но трябва да признаем и друго: и при най-устойчива идеология и уверена жизнена позиция в отделни моменти, дадена личност, при съприкосновение с най-различни житейски събития,  може да се окаже във властта на смутни и напълно неочаквани турбуленции. За голямо съжаление Васко Абаджиев не се оказва всред хората, които успяват да намерят равновесната точка между личните преживявания и заобикалящата го обективност. Достойнството на талантливите хора е в тяхната ненатрапчивост. От върха на славата неговият път тръгва само надолу,  маркиран с трагични моменти, които го сполетяват. Уви, съдбата е следвала неговия зловещ хороскоп, в който му се предсказвало съвсем друго бъдеще. Защото той на практика става ритуална жертва на политически събития. За всичко това ние ще намерим място в нашата книга.  Не е редно да премълчим тези епизоди.  В противен случай мълчанието се превръща в съучастник на неистината. Зад редовете в това проучване читателят ще прозре и меланхоличното чувство на самота, характерно за емигрантите, които живеят в отдалечаващо се с всеки изминал ден все по-невъзвратимо минало, изолирани от бъдещето на страната си поради разстоянието и носталгията. Ето защо нашият стил на писане няма да бъде съпроводен от бездушно копиране на действителността. Ще работим с факти, които като ракетна площадка ще ни помогнат  да направим полет в необятния космос на музиката. Изследването ни е посветено на един невероятен цигулар, наивен като дете и великодушен като герой от роман, целунат от Бога за своето дарование, сияещ като звезда от първа величина в европейския музикален небосклон, който ще се превърне в клошар останал без пари, без работа, без приятели и без надежди,  когото намират умрял от глад в един изоставен вагон в депото на S-бана  в Хамбург … Всяка смърт е различна. Мъртъвците са еднакви.    

         И накрая няколко заключителни изречения. Нашето проучване няма претенциите за финал в изследването на живота на Васко Абаджиев. По своята същност то е само малка част от вълнуващ изследователски процес, който надяваме се, ще бъде продължен и от други автори. Желанието ни е да осветлим някои аспекти от живота на именития ни цигулар, които по неизвестни за нас причини, са останали в сянка дълго време. Обществената преценка за всяка личност се изгражда не според намеренията ù, а единствено по резултатите от нейните реални действия. Горко на този, който умира; дваж пъти горко му, ако не притежава истинска святост, която да го спаси от забвението. Затова се престрашихме чрез тази наша книга да докоснем пепелта на една погребана вселена. А документалната база, на която стъпихме, ни даде моралното основание да кажем, че  виртоузът на цигулката Васко Абаджиев не е някакъв едва забележим детайл от дълголетната музикална летопис на България, а един от забравените върхове в нейната история.

         Тази книга нямаше в никакъв случай  да бъде толкова богата откъм факти, ако не беше изключително любезното отношение на редица прекрасни със своята човешка отзивчивост хора, към които ние се обърнахме за съдействие. Изпитваме огромно чувство на признателност към всички тях. Защото благородните им жестове на внимание ни принудиха да продължим нашето изследване, вследствие на което, надяваме се, нашата книга да е станала много по-аргументирана и по-цялостна. Тъкмо поради тази причина ние изказваме нашата дълбока и искрена благодарност на Нейно Високо Превъзходителство посланичката на Кралство Белгия в България г-жа  Аник Ван Калстер (Аnick Van Calster), на пocлaника нa Кpaлcтвo Холандия y нac Негово Високо Превъзходителство г-н Toм вaн Оopcхoт (Tom J.M. van Oorschot), на г-жа Оливия Ванон де Оливейра (Olivia Vahnon de Oliveira), завеждаща библиотеката на Кралската Консерватория в Брюксел, на г-н Филип Гилсон (Philippe Gilson), завеждащ библиотеката в Кралската Консерватория в Лиеж /Белгия/, на г-жа Вероник Уез (Véronique Wese) от Кралската библиотека на Белгия, на г-жа Бодуин Доор (Baudouin D'hoore), специалист в Кралския архив на Белгия, на г-жа Стефани Дешам (Stéphanie Deschamps), аташе по печата и контактите към Генералния архив на Кралство Белгия, на г-жа Ингрид Берг (Ingrid Berg) от сектор “Потребителски услуги” към Националната библиотека на Швеция, на г-н Николай Страндс (Nicolaj Strands) от Кралската библиотека на Дания, на г-жа Марина Демина (Marina Demina) и на г-жа Вирве Полса (Virve Polsa) от Националната библиотека за музика и театър на Швеция, на г-н Кнуд Пиенинг (Knud Piening), референт в политическия архив при Министерството на външните работи на Германия, на Каролин Шубарт (Caroline Schubarth), специалист в международния отдел на Университета за изкуства в Берлин, на г-жа Нина-Луиза Зайдел (Nina-Luisa Seidel) и на г-жа Клаудия  Асман (Claudia Assman) от пресцентъра на Университета за изкуства в Берлин, на г-жа Марион Тейхман (Marion Teichmann) от Националния архив на Германия; на г-жа Антие Калчер (Antje Kalcher), дипломиран архивист в Университета по изкуства в Берлин, на г-жа Йоланда Шалтен (Yolande Schaltin) от отдел “Репродукции” при Централния Кралски архив на Белгия, на д-р Клод де Моро де Жербеай (Dr. Claude de Moreau de Gerbehaye), началник отдел в Кралския архив на Белгия, на г-н Филип Струббе (Filip Strubbe) от отдел 5 “Съвременни архиви“  към Националния архив на Кралство Белгия, на г-жа Гизела Фабиан-Краут (Gisela Fabian-Krauth) от Държавния архив в Хамбург, на г-жа Аннализа Бини (Annalisa Bini), директор на музея, библиотеката и културните дейности при Националната академия Санта Чечилия в Италия.      Изразяваме специално и нашата благодарност към известния български музиковед г-н Александър Абаджиев, чиито съвети, конкретни спомени, предоставяне на литература от личната му библиотека и ценно съдействие за установяване на контакти с наследниците на Васко Абаджиев бяха от особено значение за нашето изследване.

                                                                                            

                                                                                                                        Авторите