Тази книга бе отпечатена с любезното съдействие на издателство "Колбис" в края на февруари 2016 г. - международен код ISBN 978-619-7284-04-1. Публикуваният тук увод е както на български, така и на английски език. Книгата е на разположение на читателите в Националната библиотека"Св.Св. Кирил и Методий" под сигнатурен номер Ск 739 881.
У В О Д
Уважаеми читатели!
Още в самото
начало бих искал да подчертая, че това не е първата, нито надявам се,
последната книга за Атанас Буров. Нейното заглавие “Атанас Буров-години на
изпитания /1944-1954/” не е избрано случайно. В съдържанието ѝ ще бъде направен
опит за обрисуване без христоматиен ретуш образа на човек тясно свързан с
неговите виждания, разсъждения, заблуди и съпътстващите го мъчителни душевни и
жестоко наложени отвън терзания, които не само живота му поднася. На следващите
страници няма нито ред за дейността на министъра, банкера и инустриалеца Буров. Струва ми се,
че такава разграничителна линия би следвало да се постави. Макар, че някъде там, дълбоко в него, това е
разбираемо, всичко това да се е съединявало в едно цяло. Едва ли има на света
човек, който с лека ръка може да наблюдава как една дошла нова политическа
система, сменяща другата коренно различна, му отнема насила трупаното с
десетилетия богатство. И то при условие, че от поколения добре знае, че
капиталите са като копринен пашкул – трябва да се намират в пълен покой: в
противен случай няма да се получи нишка.
По
своята същност това е документално проучване, подчинено на научния подход,
който изключва емоции, както и специални светлинни ефекти, целящи да
разкрасяват или очернят личността на Атанас Буров и с което да попречат на
анализа. В този смисъл то може да бъде определено като издание балансирано и написано на границата между два жанра:
публицистичен разказ и историческо проучване подкрепено с богат архивен
материал. Ето защо тази книга е сътворена и предназначена, без да се избързва с
генерални изводи и създаване на митове, за всички онези любознателни читатели,
които биха искали да узнаят конкретната истина, свързана с един сравнително
къс, но изпълнен със съдбовни събития
период от живота на Атанас Буров, протекъл в синура между 1944 и 1954 година.
Всяка биография е низ от множество
частни случаи. Но, всред тях има един, който е определящ за житейския път.
Нарича се съдба. Началото на тази
история се крие в тъмнината на близкото минало. И ако
трябва да сме точни – на 9 септември 1944 година. Време, през което
изключителността на ситуацията ще определи своеобразието на анализа, стартиращ
от политическо поле с ясно изразена конфронтация, породена от противоположни идеологии. На този фон
фигурата на Атанас Буров е несъвместима с настъпващия към властта с
безкомпромисен революционен плам зареян в светлото бъдеще комунистически идеал
зад който обаче имало единствено заредено голямо количесто романтична енергия и
икономически необосновани порции ентусиазъм. На практика
българското общество вече се раздробявало на отделни, обособени по социален и
политически признак общности, започващи да се откъсват от своето минало, без
всеобщо възприети национални каузи и без ясна визия за утрешния ден. Когато в наши дни се споменава името на Буров то
обикновено се свързва с неговите виждания за изграждане на демократична
българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно
движение на капитали и европейски ориентирана външна политика.
След
Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар.
Народен съд в качеството му на министър без портфейл в правителство, което фактически е управлявало страната нито повече
нито по-малко точно пет работни дни. Според произнесената му на 1 февруари 1945
г. присъда от “... Първият тринадесетчленен състав на Народния съд,
образуван за съдене на бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни
представители от XXV ОНС … IV... Вторите трима /Атанас Димитров Буров, бивш
министър на финансите; д-р Александър Ангелов Гергинов, бивш министър на
финансите и Борис Павлов Павлов, бивш министър на правосъдието... са
бездействали и продължили войната между България и Англия и САЩ, продължили са
членуването на България в тристранния и атикомунистически пактове и не са
изпълнили служебното си задължение в връзка с обявената и водена война с Англия
и САЩ като не са взели съответните мерки за предпазване на народа и държавата
от материално увреждане за което Народния съд ги осъжда на основание чл. 2 от
Народния закон за съдене от Народния съд да изтърпят по една година строг
тъмничен затвор”.[1]
След излизането
си от затвора през есента на 1945 г. Атанас Буров решително се присъединява към
опозицията срещу комунистическото управление. И оттогава, до последния си земен
ден той никога не подлага гръб, а винаги гърди срещу буреносните политически
ветрове. Имал е воля да прояви духовна независимост за да отстоява своето
виждане за света и вътрешното си убеждение как да постигне това, за които обаче
плаща висока цена. През 1947 г. той се обявява срещу смъртната присъда на
Никола Петков. Санкциониран е веднага с интерниране в Дряново. Градче, в което
освен него е нямало други политически фигури с подобен така високо изявен
полет. Това определение не е изсмукано от пръстите. Ето някои от многобройните
доказателства за нивото на Атанас Буров съпоставени задължително към днешна
дата: „Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута,
жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска
пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили,
вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на
партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест -
който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт
- срам и позор, но е така." И още: “„По отношение на вътрешния и
външния капитал...Чуждият капиталист няма да дойде сам да направи фабрика, той
няма да дойде сам да раздава кредит. Той ще търси известна българска група,
солидна, с която ще влезе в известни отношения, в сътрудничеството на която ще
повери свойте средства, която ще трябва да го гарантира във всяко
отношение...Ако обаче българският капиталист стои в затвора, ако българското
дружество е изложено да плаща 100% от своите печалби, ако цялата тази отровна
атмосфера пълни парламента, пълни събранията, пълни редакциите на вестниците,
ако ние се задушаваме в едно чувство на омраза и завист....кажете ми, за бога,
кой разумен чужденец ще дойде спокойно в тая подивяла страна да хвърля своите
милиони."
През 1950 г. Атанас Буров е арестуван и
две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права
и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация,
която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез
преврат и терористически действия" като обещавал на представителите на
САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи
опозицията, ще им даде бази на Черно море. Тук е важно да се уточни, че това са
само изявления на частно лице, което в онзи момент не е заемало каквито и да
било държавни постове. По време на многобройните му разпити, провеждани от
Държавна сигурност, Атанас Буров често казва, че ще умре зад решетките. Краят
на земния му път настъпва на 15 май 1954 г. в пазарджишкия затвор. В
запазеното заверено копие под номер на затворническо досие № 528/53 е записано:
“Размер на наказанието – 20 г.; Престъпно деяние – по чл. 70 от Закона НЗ;
Роден на 30.I.1875 г. в гр. Горна
Оряховица; Образование – висше; Начало на наказанието – 15.XI.1952 г.;
Освободен на 15.V.1954 година.[1] Особено смущаващ
е последния ред - “Освободен на 15.V.1954 година” /подчертаването
на думата е мое/.
На
следващите страници ще върви подкрепено единствено с архивни документи изследване в което няма да се срещне
предпочитание към спестяване на въпроси от всякакъв характер, които да поставят
автора в плен на безкритичния описателен подход. В тях ще бъде направен опит за
удължаване на нашата памет за един политически играч като Атанас Буров на
когото в разстояние на последните десет
години от живота му не са позволявали никакви правила. Завихрилата се
политическа турбуленция го принуждава да живее в преломно време когато в
страната стремително се е налагал стереотипа на новата власт в чиято основа –
затрупана от лозунги и призиви от нововъведената лексика – лежи древната като
света колизия, че който държи жезъла той управлява. Предстои да проследим живот
в който миналото и бъдещето никога не се примиряват. Подобно състояние е
валидно за личности безкомпромисно борещи се против порочното в налаганата
политическа система и всекидневно защищаващи собствената си позиция. И които са
били наясно, че миналото не може да се промени за разлика от бъдещето, което
зависи от днешните действия. Съдбата в началото на житейски път на Буров го
награждава наистина с много безплатно щастие. Но, след години става така, че тя
му предоставя сметка с огромно количество нули. И която той никога не успява да
плати. Защото миналото му става неговия кръст.
Накрая ще си позволя да кажа още две
думи. Далече не абстрактни спекулации или въображаеми изкуствени конструкции, а
единствено логиката на цяла верига от преки и косвени факти, наричани в
юриспруденцията доказателства, станаха причина да подредя в тази книга всичко
онова, което има отношение към последните десетина години от живота на Атанас
Буров. Затова и се престраших да предоставя цялата събрана от мене
документационна информация пред съда на читателите на това проучване. Допускам,
че изградения от мене негов образ може да се окаже съвсем не такъв, който
според очакванията си някои харесват, а други ненавиждат. Аз никога не съм се
познавал лично с него и нито веднаж не съм го срещал. Опознах тази личност едва
тогава, когато моят син ми подсказа идеята да се заровя из българските архивни
масиви и да опиша всичко онова, което там съм намерил за живота и съдбата на
Атанас Буров. Това и направих.
INTRODUCTION
Dear
readers!
At
the very beginning I would like to underline that this is neither the first
nor, I hope, the last book for Atanas Burov. Its title "Atanas Burov-years
of trials /1944-1954/" was not chosen unintentionally. In its contents an attempt
will be made to outline without retouching the image of a man closely connected
with his views, thoughts, delusions and the accompanying painful and cruel
mental sufferings, imposed from outside, during his life. On the following
pages there is no row for the activities of the minister, the banker and the
industrialist Burov. It seems to me that such a line of demarcation should be
placed. Though somewhere, deeply inside him, this is understandable, all this
is united as a whole. There is hardly a person in the world who can watch
without due consideration how the new political system, replacing the previous
radically different one, acquires from him forcibly the accumulated for decades
wealth.
In
its essence this is a documentary study, subject to the scientific approach,
which excludes emotions and special light effects designed to smarten or
denigrate the personality of Atanas Burov and thus to influence the analysis.
In this sense, the book can be defined as balanced and written on the border between
two genres: a factual story and historical research, supported by extensive
archival material. It was created and designed without hurrying forward to
general conclusions and creating myths about ordinary people, who are entitled
to know the particular truth related to a certain very short, but full of
fateful events period of the life of Atanas Burov, in the period between 1944
and 1954.
Each
biography is a sequence of many individual cases. But among them there is one
that is decisive for the life course. It's called destiny. The beginning of
this story lies in the darkness of the recent past. And if we have to be exact
- on September 9, 1944. This is the time during which the exclusivity of the
situation will determine the peculiarity of the analysis, starting from the
political field with a clear confrontation arising from conflicting ideologies.
Considering this background, the figure of Atanas Burov is incompatible with
the coming to power communist ideal with uncompromising revolutionary fervor indulged
in the bright future behind which, however, were only a great quantity of
romantic energy and economically unjustified enthusiasm portions.
In
practice the Bulgarian society was already separated into individuals,
differentiated by social and political signs, communities starting to break
away from their past, without generally adopted national causes and without a
clear vision for the days after. When nowadays we mention the name of Burov it
is usually associated with his vision of building a democratic Bulgarian state
with prosperous economy, modern financial system, free movement of capital and
European oriented foreign policy.
After
the coup d'état on 9.IX.1044 Burov was sentenced to one year in prison by the
so-called People's Court in his capacity of a minister without portfolio in the
government, that ruled the country just five working days. According to the
pronounced on February 1, 1945 verdict by "... The first staff of 13
members of the People's Court formed to judge the former regents, royal
advisers, ministers and people’s representatives of the XXV National Assembly
... IV ... The second three /Atanas Dimitrov Burov, Former Minister of Finance;
Dr. Alexander Angelov Gerginov, former Minister of Finance and Boris Pavlov
Pavlov, former minister of Justice ... had been negligent and continued the war
between Bulgaria and England and the USA, had continued the membership of
Bulgaria in the anticommunist pacts among the three parties and had not
fulfilled their obligation in connection with the declared and waged war with
England and the United States by not taking appropriate measures to protect the
people and the state of material damage for which the People's Court sentenced
them, pursuant to Art. 2 of the National Law on trial by the People's Court, to
endure one year of solitary confinement."
After
his release from the prison in the autumn of 1945 Burov decisively joined the
opposition against the communist rule. And since then, until his last days he
never leans his back and stands always upright with breasts against the
political storm winds. He had a will to manifest spiritual independence to
defend his vision for the world and his internal conviction on how to achieve
this, but pays a high price. In 1947 he opposes to the death sentence of Nikola
Petkov. He was immediately sanctioned with internment in the town of Drianovo.
This was a town in which besides him there were no other political figures with
such a high flight manifest. This definition is not far-fetched.
Here
are some of the abundant evidences for the level of Atanas Burov necessarily
matched to date: "The Bulgarian politician without doubt associates the
power with the steak, the ham, the woman, the money, the gold. The money is the
symbol of the ruler in Bulgaria. He wants money, money, money. He wants gold,
gold, gold. He wants houses, houses, houses. He wants villas, villas, villas.
He wants cars, cars, cars. And all this should not be on his account - but at
the expense of his party, of his country, of his people. This obsession for
power is a furious disease – if one is bitten once by it – he is passing his
furious life away. And he is furious for power - shame, but it's true."
And: "Regarding the national and foreign capital ... The foreign
capitalist will not come alone to make a factory, he will not come alone to
give out credit. He will seek a famous and sound Bulgarian group, by the help
of which he will establish certain relations, and in cooperation he will
entrust his funds and the group should guarantee him in every respect...
However, if the Bulgarian capitalist stands in prison, if the Bulgarian company
is exposed to pay 100 percent of their profits, if this poisonous atmosphere
fills the parliament, fills the meetings, fills the newsrooms of the
newspapers, if we breathe in a feeling of hatred and envy... Tell me, for God's
sake, who will be this reasonable foreigner who will come quietly in an
uncultivated country to throw his millions."
In
1950 Atanas Burov was arrested and two years later - was sentenced to 20 years
imprisonment, deprivation of civil rights and confiscation of the property. He
was accused for "leading an organization which had set itself the task of
weakening and removing from power the established authority through a coup and
terrorist actions" since he had promised the representatives of the USA
and England that if in the elections for a Grand National Assembly in 1946 the
opposition wins, he will give them bases on the Black Sea. It is important to
clarify that these were just statements of a private person who at the time had
not occupied any public positions. During the numerous interrogations,
conducted by the State Security, Atanas Burov often says the he will die behind
the bars. The end of his life occurs on May 15, 1954 in the prison in the town
of Pazardzhik. In the saved certified copy under number of prison file № 528/53
file it is recorded: "Size of the sentence – 20 years; Criminal offense -
under Art. 70 of the Act; Born on 30.I.1875 in the town Gorna Oryahovitsa;
Education - Higher; Beginning of the sentence - 15.XI.1952; Released on
15.V.1954. The last line is particularly disturbing - "Released on
15.V.1954" /the word highlighting is mine/.
On
the following pages the research will proceed, supported only by archival
documents and you will meet no preference for saving questions of any nature,
which will put the author in the grip of the uncritical descriptive approach.
Thus an attempt will be made for extending our memory regarding a political
player like Atanas Burov, who in the last ten years of his life was not allowed
any rights. The swirled political turbulence forced him to live in a crucial
time when in the country rapidly was imposed the stereotype of the new
authority, in the basis of which - cluttered with slogans and appeals from the
introduced new vocabulary - lies the ancient collision, that the one who holds
the sceptre he actually rules. Yet we will trace a life, in which the past and
the future never acquiesce. Such a situation is valid for individuals
uncompromisingly fighting against the evil imposed in the political system and
defending their own position. They have been aware of the fact that the past
cannot be changed unlike the future, which depends on the current actions. The
fate in the early life time of Burov awarded him with really very free
happiness. However, years after it presented him an account with a huge amount
of zeros. And he never succeeded to pay. In fact his past becomes his cross.
Finally
I would like to add a few words. Being far from abstract speculations or
imaginary artificial structures, but basing solely on the logic of a chain of
direct and indirect facts, called in the jurisprudence evidence, I decided to
arrange in this book systematically everything that is related to the last ten
years of the life of Atanas Burov. Therefore I dared to provide the collected
by me documentation information in front of the court of the readers of this
study. I assume that the built by me image
might not correspond to the expectations of those, who like or hate him.
I've never known him personally and never met him. I got to know that person
only when my son prompted me the idea to study the Bulgarian archive documents
and describe all that I have found there about the life and the fate of Atanas
Burov. This is what I did.
THE
AUTHOR
No comments:
Post a Comment