Vasco Abadjiev – life beyond the staves /1926-1978/ Васко Абаджиев - живот отвъд петолинието /1926-1978/

Приложеният тук увод на английски и на български език е част от книгата "Васко Абаджиев - живот отвъд петолинието /1926-1978/" - "Vasko Abadjiev - life beyond the staves (1926-1978)"  която се намира на разположение на читателите в Националната библиотека "Св.Св.Кирил и Методий" под каталожен № М 78.071.1 ( 092 ) M 24.

         January 14, 2016 marks the 90th Anniversary of the birth of the virtuoso violinist Vasco Abadjiev. This is a sufficient reason to make an attempt in our book „Vasco Abadjiev – life beyond the staves /1926-1978/" for another new reading of his amazing musical art. We would like to draw special attention of the readers on the word "attempt". Because the good manners impose to point out that we are neither performers nor professional musicians. As to our knowledge of the notes it is connected only with the past away carefree school years ... In two words - this is our personal "baggage" with which we undertake the trip for an utmost detailed study of the life paths of the exceptional musician Vasco Abadjiev. In the following pages, dear readers, we will pass through places, connected with the life of the Bulgarian virtuoso, which keep not only concrete memories of him, but the real sense of the presence of his spirit. Our goal is to outline clear boundaries of our study, realizing our humble work as better as possible. Before starting our research, we carefully read everything that many people before us have decided to write about Vasco Abadjiev. In fact, with some of the conclusions made in these publications we do not agree because their views diverge from the historical truth, intentionally or unintentionally covered with political emotions, without giving a way to an objective evaluation. In this colourful picture the common thing is just one - no documentary confirmation. The correctness requires to respect the fact that everyone writes what he sees from his “bell tower”. That is why we feel obliged to emphasize that we treat with due respect the viewpoint of these authors. The first major issue that we would like to clarify is why we undertook with this problematic topic having in mind our weak musical training? Until the moment when Vasco Abadjiev stopped playing music on the world's stages he presented Bulgaria in the most dignified way. We believe that this finding is a sufficient motive for everyone, whose heart quivers at the pronunciation of the unchanged for thirteen centuries name of our country. Do not forget that people who despise their roots are not supposed to do great deeds. The second major issue is what we pursue with this endeavor? There are several areas in which we would like to bring a little more precise and specific information about our famous violinist. In our case a guiding principle were solely the documents and pictures found after long and very systematic searching among Bulgarian, Belgian, Austrian, Danish, Dutch, Swedish, French, Italian and German archive materials, as well as publications in the media funds at that time in the aforementioned countries. We have to note that on the following pages you will not meet a single row unsubstantiated by a clear indication of the relevant archival source. This is a must for every study that has set a goal to strictly follow the basic requirements of the scientific approach. We know a lot more about this topic, but we cannot say. Not because someone forbids us or doesn’t allow us to write, but because we lack facts and evidence. There are two forms that every self-respecting author should observe: "I say" and "I think". And in order to be completely clear we will quote Schopenhauer: "People, who instead of studying the thoughts of the philosopher try to get acquainted with his biography, are very similar to those who instead of tackling with the analysis of an artist picture begin to deal with its frame, assessing the merits of its carving and gilding. But that's a half trouble. The whole trouble lies in the fact that these biographers begin to dig into your personal life and dig out all sorts of unnecessary trifles which do not have the slightest relation to the creative activity of man." By this quotation we emphasize on the fact that we are far enough away from such intentions. With great regret we have to point out that the characters of our time are no longer the teacher and the physician, the scientist and the artist, who educate, heal and “illuminate” the country. At their place invaded outright bandits, the new political and ordinary prostitutes, and the extremely debauched “creative beau-monde”. On the faces of this "elite" one can easily find the incomplete secondary education and long years of separation with whatever written material. All those densely packed in the grey spectrum of the colour scale people, that lack significance, try every hour to turn Bulgaria into a polygon in which to invest their vicious efforts for personal enrichment and turn the mediocrity - according to their extremely low criteria – into a norm. In contrast Vasco Abadjiev was doing up to virtuosity only one thing: to glorify our country with the breathtaking mastery on the stages of music Europe. Through his art he proved, that every nation, large or small, has a right of a flag and a vote. The giant can be recognized even by the little finger. But we must recognize another fact as well: even at the most sustainable ideology and confident life position in certain moments a person, being in contact with a variety of life events, might fall in the grip of turmoil and totally unexpected turbulence. Unfortunately Vasco Abadjiev does not appear among those who managed to find equilibrium between personal experiences and the surrounding objectivity. The dignity of the talented people stays in their unobtrusiveness. From the top of his glory his life goes only down marked by tragic moments that befall him. But the fate has followed his strange horoscope in which a completely different future was predicted. In fact he becomes a ritual sacrifice to political events. For all this we will find a place in our book. It is not correct to leave out these episodes. Otherwise, the silence becomes an accomplice of the untruth. Behind the lines in this study the reader will detect also the melancholic feeling of loneliness typical for immigrants who live amidst the irreversible past, isolated from their country's future due to the distance and nostalgia. That’s why our style of writing will not be accompanied by a soulless copy of the reality. We will work with facts which as a launching platform will help us to make a flight in the vast cosmos of music. Our research is devoted to an incredible violinist, naive as a child and magnanimous as a hero of a novel, kissed by God for his talent, shining like a star of first magnitude on the European musical firmament, who will turn into a failure without money, job, without friends and hopes, found dead of starvation in an abandoned railway wagon in the depot of the S-ban in Hamburg... Every death is different. The dead people are equal. At the end - some concluding sentences. Our study does not claim to draw to a close the study of the life of Vasco Abadjiev. In its essence it is only a small part of the exciting research process which we hope will be continued by other authors. Our desire is to throw light on some aspects of the life of our famous violinist, which, for some unknown reasons, have remained in shadow for a long time. The public assessment of each person is built not according to his intentions but to the results of his real actions. It’s a pity for those who died; twice more pity - in case the person does not possess true holiness, to save him from oblivion. So, we dared through this book to touch the ashes of a buried universe. The documentary base on which we stepped gave us the moral grounds to say that the violin virtuoso Vasco Abadjiev is not some barely noticeable detail of the long musical chronicle of Bulgaria but one of the forgotten peaks in its history.

         In any case this book wouldn’t be so rich of facts, if we were lacking the extremely kind attention of a number of wonderful and responsive people, to whom we turned for assistance. We feel immense gratitude to all of them. Their noble gestures of attention forced us to continue our research as a result of which, we hope, our book has become much more grounded and more comprehensive. It is for this reason that we express our deep and sincere gratitude to Her High Excellency the Ambassador of the Kingdom of Belgium in Bulgaria Ms Anick Van Calster, to the Ambassador of the Kingdom of Netherlands in our country His High Excellency Mr. Tom JM van Oorschot, Ms Olivia Vahnon de Oliveira - Head of Library of the Royal Conservatory in Brussels, Mr. Philippe Gilson - Head of the library at the Royal Conservatory in Liege /Belgium/ , Ms. Véronique Wese from the Royal Library of Belgium, Ms. Baudouin D'hoore - specialist in the Royal Archives of Belgium, Ms. Stéphanie Deschamps – press attaché and contacts to the General Archive of the Kingdom of Belgium, Mrs. Ingrid Berg - sector "Customer Services" at the National Library of Sweden, Mr. Nicolas Strands - from the Royal Library of Denmark, Ms Marina Demina and Mrs. Virve Polsa - from the National Library of Music and Theatre of Sweden, Mr. Knud Piening – referent in the political archives of the Ministry of Foreign Affairs of Germany, Ms Caroline Schubarth, a specialist in the international department of the University of Arts in Berlin, Mrs. Nina- Luisa Seidel and Mrs. Claudia Assman - press office of the University of Arts in Berlin, Mrs. Marion Teichmann of the National Archives of Germany; Ms Antje Kalcher, certified archivist at the University of Arts in Berlin, Mrs. Yolande Schaltin - from the "Reproductions" Department in the Central Royal Archives of Belgium, Dr. Claude de Moreau de Gerbehaye - Head of the Royal Archives of Belgium, Mr. Filip Strubbe - Department 5 - "Modern archives" at the National Archives of Belgium, Mrs. Gisela Fabian-Krauth of the State Archive in Hamburg, Ms. Annalisa Bini - Director of the museum, library and cultural activities at the National Academy of Santa Cecilia in Italy. Especially we must express our gratitude to the eminent Bulgarian musicologist Mr. Alexander Abadjiev whose advice, specific memories, provided literature from his personal library and assistance in establishing contacts with the heirs of Vasco Abadjiev were particularly important for our study.

                                                                                                                                             
                                                                                                                The Authors

         На 14-ти януари 2016 г. се  навършват 90 години от рождението на виртуозния цигулар Васко Абаджиев. Което е напълно достатъчен повод да направим опит в нашата книга „Васко Абаджиев – живот отвъд петолинието /1926 – 1978/” за още един нов прочит на неговото невероятно музикално изкуство. Бихме искали да обърнем специално вниманието на читателите върху думата “опит”. Защото добрият тон налага да посочим, че не сме нито музиковеди, нито професионални музиканти. Що се отнася до познанието ни за нотите, то е свързано единствено с отдавна отлетелите безгрижни ученически години... С две думи казано,  това е личният ни „багаж”, с който предприемаме пътуването за възможно по-детайлното изучаване житейските пътеки на изключителния музикант Васко Абаджиев. В следващите страници, драги читатели, ни предстои преминаване през места, свързани с живота на българския виртуоз, които пазят не само материалните спомени за него, но и реалното усещане за присъствието на духа му. Целта ни е да очертаем ясни граници на нашето проучване,  реализирайки скромното ни дело възможно по-добре.

         Преди да започнем своето изследване, ние внимателно прочетохме всичко, което мнозина преди нас са си направили труда да напишат за Васко Абаджиев. В интерес на истината с някои от направените изводи в тези публикации не сме съгласни, тъй като гледните точки там се разминават с  историческата истина, заслонена волно или неволно от политически емоции, не даващи път на обективната оценка. В тази пъстра картина общото е само едно – отсъствие на документални потвърждения. Но коректността изисква да се съобразим с факта, че всеки пише това, което вижда от своята камбанария.  Ето защо се чувстваме длъжни да подчертаем, че се отнасяме с необходимото  уважение към гледната точка на съответните автори.

         Първият основен въпрос, който бихме искали да изясним е защо изобщо се заемаме с тази проблематика при наличието на така слабата ни музикална подготовка? До мига, в който Васко Абаджиев спира да свири по световните музикални подиуми, той е представял възможно по най-достойния начин България. Считаме, че тази констатация е напълно достатъчен мотив за всеки, на който сърцето трепва  при произнасянето на непромененото тринадесет века име на страната ни. Да не забравяме, че е невъзможно да се вършат велики дела от хора, които презират своите корени. Вторият основен въпрос е какво преследваме с това наше начинание? Няколко са областите, в които бихме искали да внесем малко повече прецизност и конкретна информация за именития ни цигулар. В случая водещо начало за  нас са били единствено и само документи и снимков материал, открити след  продължително и много системно търсене из българските, белгийските, австрйските, датските, холандските, шведските, френските, италиан-ските и германските  и други архивни масиви, както и на публикации в тогавашните средства за масова информация в посочените по-горе държави.

         Не можем да не отбележим, че на следващите страници няма да бъде срещнат нито един ред,  неподкрепен с ясно посочване на съответния архивен източник. Това е задължително условие за всяко проучване, което си е поставило за цел да следва стриктно базисните изисквания на научния подход. Ние знаем много повече по тази тема, но не можем да го кажем. И не поради това, че някой ни забранява или не ни дава да пишем, а защото не ни достигат факти и доказателства. Има две форми, които всеки уважаващ себе си автор, би следвало да спазва: “аз твърдя” и “аз мисля”. И за да сме напълно ясни, ще цитираме Шопенхауер: “Хора, които вместо да изучават мислите на философа, се стараят да се запознаят с неговата биография, много приличат на онези, които вместо да се заемат с анализ на дадена художествена картина,  започват да се занимават с нейната рамка, оценявайки достойнствата на нейната резба и позлата. Но това е половин беда. Цялата беда се състои в това, че тези биографи започват да копаят във вашия личен живот и да изравят от него какви ли не ненужни никому дреболии, които нямат ни най-малко отношение към творческата деятелност на човека”. С този цитат подчертаваме, че ние сме достатъчно далече от подобни намерения.

         С голямо съжаление трябва да посочим, че героите в нашето време вече не са учителят и лекарят, ученият и творецът, които образоват, лекуват и огряват страната. На тяхно място нахлуха откровените бандити, новите политически и обикновени проститутки, крайно развратеният “творчески бомонд”. На физиономиите на този “елит”  с лекота ще откриете незавършеното средно образование и дългите години раздяла с какъвто и да било писмен материал. Всички тези, плътно наредени до сивия спектър на цветовата гама хора, в които няма и грам значителност, ежечасно се опитват да превърнат България в полигон, в който да влагат своите порочни усилия за лично обогатяване, а посредствеността – според техните смущващо ниски критерии – да стане норма. За разлика от тях Васко Абаджиев е правел до виртуозност само едно: прославял е страната ни със спиращото дъха майсторство по подиумите на музикална Европа. Доказвайки чрез непомерното си изкуство, че всеки народ, голям или малък, има право на флаг и на глас. Гигантът се познава и по кутрето.

Но трябва да признаем и друго: и при най-устойчива идеология и уверена жизнена позиция в отделни моменти, дадена личност, при съприкосновение с най-различни житейски събития,  може да се окаже във властта на смутни и напълно неочаквани турбуленции. За голямо съжаление Васко Абаджиев не се оказва всред хората, които успяват да намерят равновесната точка между личните преживявания и заобикалящата го обективност. Достойнството на талантливите хора е в тяхната ненатрапчивост. От върха на славата неговият път тръгва само надолу,  маркиран с трагични моменти, които го сполетяват. Уви, съдбата е следвала неговия зловещ хороскоп, в който му се предсказвало съвсем друго бъдеще. Защото той на практика става ритуална жертва на политически събития. За всичко това ние ще намерим място в нашата книга.  Не е редно да премълчим тези епизоди.  В противен случай мълчанието се превръща в съучастник на неистината. Зад редовете в това проучване читателят ще прозре и меланхоличното чувство на самота, характерно за емигрантите, които живеят в отдалечаващо се с всеки изминал ден все по-невъзвратимо минало, изолирани от бъдещето на страната си поради разстоянието и носталгията. Ето защо нашият стил на писане няма да бъде съпроводен от бездушно копиране на действителността. Ще работим с факти, които като ракетна площадка ще ни помогнат  да направим полет в необятния космос на музиката. Изследването ни е посветено на един невероятен цигулар, наивен като дете и великодушен като герой от роман, целунат от Бога за своето дарование, сияещ като звезда от първа величина в европейския музикален небосклон, който ще се превърне в клошар останал без пари, без работа, без приятели и без надежди,  когото намират умрял от глад в един изоставен вагон в депото на S-бана  в Хамбург … Всяка смърт е различна. Мъртъвците са еднакви.    

         И накрая няколко заключителни изречения. Нашето проучване няма претенциите за финал в изследването на живота на Васко Абаджиев. По своята същност то е само малка част от вълнуващ изследователски процес, който надяваме се, ще бъде продължен и от други автори. Желанието ни е да осветлим някои аспекти от живота на именития ни цигулар, които по неизвестни за нас причини, са останали в сянка дълго време. Обществената преценка за всяка личност се изгражда не според намеренията ù, а единствено по резултатите от нейните реални действия. Горко на този, който умира; дваж пъти горко му, ако не притежава истинска святост, която да го спаси от забвението. Затова се престрашихме чрез тази наша книга да докоснем пепелта на една погребана вселена. А документалната база, на която стъпихме, ни даде моралното основание да кажем, че  виртоузът на цигулката Васко Абаджиев не е някакъв едва забележим детайл от дълголетната музикална летопис на България, а един от забравените върхове в нейната история.

         Тази книга нямаше в никакъв случай  да бъде толкова богата откъм факти, ако не беше изключително любезното отношение на редица прекрасни със своята човешка отзивчивост хора, към които ние се обърнахме за съдействие. Изпитваме огромно чувство на признателност към всички тях. Защото благородните им жестове на внимание ни принудиха да продължим нашето изследване, вследствие на което, надяваме се, нашата книга да е станала много по-аргументирана и по-цялостна. Тъкмо поради тази причина ние изказваме нашата дълбока и искрена благодарност на Нейно Високо Превъзходителство посланичката на Кралство Белгия в България г-жа  Аник Ван Калстер (Аnick Van Calster), на пocлaника нa Кpaлcтвo Холандия y нac Негово Високо Превъзходителство г-н Toм вaн Оopcхoт (Tom J.M. van Oorschot), на г-жа Оливия Ванон де Оливейра (Olivia Vahnon de Oliveira), завеждаща библиотеката на Кралската Консерватория в Брюксел, на г-н Филип Гилсон (Philippe Gilson), завеждащ библиотеката в Кралската Консерватория в Лиеж /Белгия/, на г-жа Вероник Уез (Véronique Wese) от Кралската библиотека на Белгия, на г-жа Бодуин Доор (Baudouin D'hoore), специалист в Кралския архив на Белгия, на г-жа Стефани Дешам (Stéphanie Deschamps), аташе по печата и контактите към Генералния архив на Кралство Белгия, на г-жа Ингрид Берг (Ingrid Berg) от сектор “Потребителски услуги” към Националната библиотека на Швеция, на г-н Николай Страндс (Nicolaj Strands) от Кралската библиотека на Дания, на г-жа Марина Демина (Marina Demina) и на г-жа Вирве Полса (Virve Polsa) от Националната библиотека за музика и театър на Швеция, на г-н Кнуд Пиенинг (Knud Piening), референт в политическия архив при Министерството на външните работи на Германия, на Каролин Шубарт (Caroline Schubarth), специалист в международния отдел на Университета за изкуства в Берлин, на г-жа Нина-Луиза Зайдел (Nina-Luisa Seidel) и на г-жа Клаудия  Асман (Claudia Assman) от пресцентъра на Университета за изкуства в Берлин, на г-жа Марион Тейхман (Marion Teichmann) от Националния архив на Германия; на г-жа Антие Калчер (Antje Kalcher), дипломиран архивист в Университета по изкуства в Берлин, на г-жа Йоланда Шалтен (Yolande Schaltin) от отдел “Репродукции” при Централния Кралски архив на Белгия, на д-р Клод де Моро де Жербеай (Dr. Claude de Moreau de Gerbehaye), началник отдел в Кралския архив на Белгия, на г-н Филип Струббе (Filip Strubbe) от отдел 5 “Съвременни архиви“  към Националния архив на Кралство Белгия, на г-жа Гизела Фабиан-Краут (Gisela Fabian-Krauth) от Държавния архив в Хамбург, на г-жа Аннализа Бини (Annalisa Bini), директор на музея, библиотеката и културните дейности при Националната академия Санта Чечилия в Италия.      Изразяваме специално и нашата благодарност към известния български музиковед г-н Александър Абаджиев, чиито съвети, конкретни спомени, предоставяне на литература от личната му библиотека и ценно съдействие за установяване на контакти с наследниците на Васко Абаджиев бяха от особено значение за нашето изследване.

                                                                                            

                                                                                                                        Авторите