book
Този увод на книгата ми „Зографският
манастир в архивите на Държавна сигурност” е поместен тук както на английски, така и на български език. Екземпляри от тази книга - под каталожен номер Ск 720965 - има на разположение за читателите в Националната библиотека "Св.Кирил и Методий" в София.
Dear reader!
I would like to start my research work
with the words of the famous Polish astronomer Nicolaus Copernicus (1473-1543) – the man, who turned upside down
the views for the Universe structure: “I am not enamoured of my conceptions to
an extent to neglect what the others think of them. I am well aware of the fact
that the ideas of one philosopher are not a subject of assessment by the
ordinary people, since he aims to search the truth everywhere to a level,
allowed to the human mind by God. But I consider that the completely wrong
views should be avoided”. In the area of the quite diverse literature there
exist works, in which we find out all technical qualities, but despite that
they look like uninhabited buildings. This means, that in their construction
something very important has been omitted. I admit, that you expect in this
book, headed “The Zograf Monastery in the Archives of the State security”, to
read only sensations, abundantly garnished with criminal taste. I will have to
disappoint you. The subsequent pages outline a serious documentary reading
matter, in which a leading place is given to the archive materials, related
concretely to the Bulgarian monastery “Zograf” in Greece and behind which stand
actions and counteractions, executed years in succession on one side by the State
security at that time and on the other – by the Greek state and religious
services. This book does not aim, in any way, at playing the role of a towboat,
which drags behind itself the barge of morality. As far as it concerns the time
of action, it has really been divided and is a real part of the political
international landscape. This in its turn predefined the sharp subject lines in
the present study, analyzing mostly the period from World War II to the end of
80-years of the XX century – or in other words the known by the older
generation “cold war” between the East and the West with all deriving negative
consequences, accompanied by 24 hours deafening radio, press and TV roar and
curses from both sides of the highly erected ideological barricade. It was a
period, during which the arguments were delicate, and the positions – literally
hard to the utmost extent.
Relying on your good will, dear reader,
we will start together along those paths, which will help us to define the
correct direction for entering into one completely unknown zone, full of hits
below the waist, mainly against Bulgaria.
At this zone, we will definitely see the repulsive results not only from the
extremely sharp and deep ideological opposition, the traces of which
(unfortunately) have passed permanently through the religious relations at the
Balkans. The archive materials will make us witnesses of unexpected turns. Here
a special place will be dedicated to “Slavonic-Bulgarian History” – the relic,
left by the great patriot Paisius, who set to fire the sparkle of the Bulgarian
national consciousness. For his incredible book the past two hundred and fifty
years proved to be insufficient to extinguish the smoldering coals under the
ashes of patriotism, left on the sheets, although written at that time by a
goose feather. Here the comment will not concern the searching of the reply to
the simple question HOW has this great book of the Bulgarian nation been taken
out of the Aton monastery, but the comparatively more complex finding of the
motives WHY this has been done. In a world of further acceleration of
communications, shortening distances, global production and vast markets, most
important element for national identity becomes the individual awareness of the
national spirit. As we will get convinced in the subsequent narration this deep
personal feeling would hardly be maintained only on flags and national hymns,
especially when this concerns the threatening trends of losing the Zograf monastery
after ten centuries Bulgarian possession. In the following pages we will meet
also evidences from those years related to the reasonably uneasy causes for the
bringing by our cultural figures from the ruined to unrecognizable degree cell
of father Paisius only pieces of bricks and nails – the only survived proof of
his condemned to remain in the ages epoch work.
Moreover, my curious reader, you will
meet in the content of the archive documents evidences not only for the
surprising unpreparedness and the unexplainable carelessness of the Bulgarian
monks from that period of ideological opposition regarding the preservation of
valuable manuscripts in the Zograf monastery. You will see also facts for the
unprecedented plunder of a row of important significant immovable properties by
various representatives of the religious and world fauna among our Balkan
neighbours.
As well known the monasteries are those
places, where the national ancient times settle, without being touched by our
modernity. But, together with this in the following pages the survey of the State
security archives will continue, fixing all pieces chaos, which set up at the
end the outer space of the threatening existence of the Zograf monastery up to
1989, when its Bulgarian future was really endangered. As we will get convinced
from the archives, far from flourishing is the situation related to the
properties of the Zograf monastery in Bulgaria, in which in the last two
decades many private companies have conveniently established, turning their
business into a first class pulpit for social prosperity. These quite serious
problems up to now are still buried in the sticky swamp of corporative
interests, which have overgrown, unfortunately in the last twenty years, with
more complicated court cases, being without exception in harm of the monastery.
You cannot blame anybody, who admits things, in order to continue to work. But
when he does things, which hamper others to work, this means that he had
crossed the tolerance limit. Such are the sad facts, which come out of the
collected eleven bulky volumes archive documents of the State security. Thus
the monk brotherhood, living in the world of religious phantasm and miracles,
just could not cope with the problems even by steady prayers to God. The
engulfed in the past man, who moves like a shadow in the monastery life under
the coming from the history impulse, cannot possess senses for the surrounding modernity.
Unfortunately the ages have thrown
thick shades, which have nothing in common with the Christian love and self
sacrifice, in the relations on the Balkans and we recollect them nowadays with
sorrow and take adequate lessons. Our peninsula is another world. Here every
country has its sufficiently long historical development, everyone possesses
pantheon of heroes and enemies and everybody lives with his personal sensation,
that at a definite moment he has become a victim of betrayal from the hostile
neighbours. The reason is that these are ancient lands, countries, separated
not only by the boundary stones, but by the history and the culture. Thus we
should not forget that for the availability of a good will two sides are
necessary and that at the political scene the truth usually becomes the first
victim. That’s why I would like the following pages to become a reason not for
unfolding national passions, but a cause to consider carefully and accurately
all those numerous threads of the joint historical development on the Balkan
peninsula, which unite us, rather than those which place us in hostile camps.
The historic destiny has not only put in close neighbourhood the Balkan
countries. It has made even more uniting them spiritually, has defined them
common conditions and equal way for age-long development. The thirteen
centuries of close neighbourhood, in which we have lived on this piece of
European land, remember the long lasting periods of mutual agreement and joint
efforts in the forming of prosperous future. South-east
Europe, living at this geographical and political part, has never
been a subject of the history, but almost always – its object. There have been
periods, of course, during which the unity of the countries in this region has
been unintentional, their destinies – similar, not according to their desire
and not under the power of warm feelings or proximity in the languages, but due
to similar historical situations, which have united or disunited them at
different times in numerous configurations and always in hesitant and
undetermined outlines.
As far as it concerns the Bulgarian-Greek
relations, they are actually something very special. Our two nations are
connected by the life-giving streams of the ancient Orthodox religion, by our
common Christian mission, by the close church popular ideals and most of all
the grand deed of the saint brothers Cyril and Methodius, who left a bright
trace in epochs of progress and hardships for the Bulgarian nation. Quite serious
is the contradiction, coming at a front place from the collected State security
documents, that at the presence of such historical positive factors, official
Athens up to 1989 continuously and constantly has searched behind the thick
ideological smoke ways if not totally to close up, at least to a maximum extent
to make uneasy in all possible ways the Bulgarian presence at Aton. The archive
documents definitely lead us to another trace, revealing the important role of
Lyudmila Zhivkova at this dangerous quadrille of events (being played sometimes
at the edge of the precipice), directly connected with the future of the Zograf
monastery.
These archive documents definitely
impress us by something else. The approach of Greece to this circle of problems
is martial in all aspects, including mass media, church and state. Moreover it
demonstrates extreme confidence in its correctness, which reaches the certainty,
that the Pope at the next morning will accept both the Judaism and the Islam.
From Bulgarian side the behavior is entirely different: at top Party level
special instructions were given, saying that the Greek side “is very sensitive
on this issue” and that’s why orders were rendered requiring each material for
the press, related to this circle of problems, to be agreed upon by the
Ministry of Exterior. Thus each media initiative was dried up in embryo.
Furthermore the documents clearly reveal that the whole delicate in its essence
matter has been left entirely at the hands of the State security – something
completely absurd, having in mind the fact that the monk brotherhood at the
Zograf monastery needed desperately most of all of doctors, psychologists,
social workers, historians and financial advisers.
The thrown by the Bulgarian special
services for 18 full years vast human and material resource at one instance was
scattered in the air like the blossoms of dandelion. The only consolation is
that the Zograf monastery has withstood during the ages storms and tornadoes
and has made and continues to make the far past more real and tangible for us.
I do think in my research work I have proved, that I am not a follower of
hypothesis. I have not used concepts of the folklore. I have worked entirely
using facts from the archives, which are directly related to one constantly
developing up to the 90-years of XX century very convulsive period, and
moreover - which outlined deeply buried on the Balkans fighting positions of
ideological, state and religious character.
It is always exciting to investigate a
problem. This process stimulates an action. But at this study, dear reader, you
will not meet my opinion. This is far from the fact that I do not have a
personal position on the problems, which I have placed here, based on
sufficient rich archive material. The reason is a bit different. Much more
important for me is to provoke your thinking about a past and in all aspects
extremely sharpened international ideological period on the Balkans and allow
you to try to look inside the pointed out findings and make your own
conclusions. By the way everything which occurred during this unquiet time up
to the 90-years of the past century has a direct relation to two holy Bulgarian
universes – one of which is 250 years old and the other – over 1000 years. This
means, that your assessment will be decisive for the fact whether I have
succeeded in my attempt to put in order something reasonable in the subsequent
lines of this book.
The Author
Зографският манастир в архивите на
Държавна сигурност
Дълбокоуважаеми
читателю!
Започвам
това мое изследване с думите на великия полски астроном Николай Коперник (1473-1543) —
човекът който преобърна представите за строежа на вселената: „Не съм толкова
влюбен във възгледите си, че да пренебрегна това, което другите мислят за тях.
Съзнавам че, идеите на един философ не са обект на преценката на обикновените
хора, тъй като той се стреми да търси истината във всички неща в степента,
разрешена на човешкия разум от Бога. Обаче смятам, че напълно погрешните
възгледи трябва да бъдат избягвани”. В областта на твърде разнородната литература
съществуват произведения в които откриваме всички технически качества, но
въпреки това те приличат на необитаеми сгради. Което означава, че в техния строеж нещо важно е пропуснато. Допускам,
че очакваш в тази книга, озаглавена „Зографският манастир в архивите на
Държавна сигурност”, да четеш само за сензации, обилно гарнирани с криминален
привкус. Ще трябва да те разочаровам. Следващите страници дават облика на едно
строго документално четиво в което водещото начало са архивните материали, отнасящи
се конкретно до българския манастир „Зограф” в Гърция и зад които стоят
действия и противодействия, извършвани години наред от една страна от тогавашната Държавна сигурност, а от друга
страна от гръцките държавни и религиозни служби. Тази книга обаче в никакъв
случай не си поставя за цел да играе ролята на буксир, който мъкне след себе си
шлепа на морала. Защото що се отнася до времето на действие, то наистина е
било разделно и реална част от
политическия международен пейзаж. Което пък от своя страна е предопределило
остросюжетните линии в настоящото проучване, изследващо най-вече периода от
края на Втората световна война до края на 80-те години на ХХ век – или казано с
други думи известната на по-старото поколение „студена война” между Изтока и
Запада с всички произтичащи от нея негативни последици придружени от 24-часов
оглушаващ радио, печатен и телевизионен рев и проклятия от двете страни на високо
издигнатата идеологическа барикада. Време, през което доводите са били крехки, а
позициите – буквално са пращяли от
втвърдяване.
При
добро желание от твоя страна, драги читателю, ние ще тръгнем заедно по онези
пътеки, които ще ни помогнат да определим вярната посока за навлизане в една
напълно непозната и пълна с удари под кръста, най-вече срещу България, област. И
в която обаче пределно ясно ще съзрем
нелицеприятните резултати не само от изключително острото и дълбоко
идеологическо противопоставяне, чийто окопи /уви!/ са преминавали трайно и
през религиозните отношения на
Балканите. Разлистените архивни материали ще ни направят свидетели на какви ли
не неочаквани обрати. Тук ще бъде отделено място и за „История
Славянобългарска” – реликвата, завещана ни от великия родолюбец Паисий, запалил
искрата на българската национална свяст.
За тази негова невероятна книга изминалите двеста и петдесет години се оказаха
недостатъчни за да угасят тлелите под пепелта въглени на патриотизма останали трайно върху
листовете, макар и написани на времето с гъше перо. Тук ще стане обаче дума не
за търсене на отговор на елементарния въпрос КАК е била изнесена от
светогорската обител тази най-велика книга за българския род, а на значително
по-сложното намиране на мотивите ЗАЩО е било извършено това. В един свят на все
по-ускоряващи се темпове на комуникация, скъсяващи се разстояния, глобално
производство и все по-обширни пазари, най-жизненоважен елемент на народностната
идентичност става индивидуалното осъзнаване на националния дух. Както ще се
убедим обаче в последващото повествувание това дълбоко личностно чувство едва
ли вече би могло да се крепи само на знамена и национални химни, особено когато става дума за застрашителни
тенденции от загубване след десетвековно българско притежание на манастир като
„Зограф”. В тези страници ще срещнем и
сведения от онези години поради какви основателно тревожни причини известни
наши културтрегери донасят от разбитата до неузнаваемост килия на отец Паисий само
парчета тухли и пирони, единствените оцелели свидетели на неговия осъден да
остане във вековете епохален труд.
Не на
последно място, любопитни ми читателю, ще срещнеш в съдържанието на архивните
документи свидетелства не само за удивителната неподготвеност и необяснимото
безхаберие на българските монаси от онзи период на идеологическо
противопоставяне по отношение съхраняването на безценните ръкописи и редица
други реликви в Зографския манастир. Но, ще съзреш също така и факти за
безцеремонното заграбване на редица негови значителни манастирски недвижими
имоти от какви ли не представители на религиозната и мирска фауна всред нашите балкански
съседи.
Както е добре известно манастирите са онези места в
които сгъстено се утаява националната древност недокосната от съвременността ни.
Но, заедно с това в следващите страници ще продължим проучването на архивния
фонд на Държавна сигурност, което фиксира всички онези частици хаос, които
образуват в крайна сметка космоса на застрашителното битие на Зографския
манастир до 1989 г. когато неговото българско бъдеще действително е висяло на
косъм. Далече не е по-цветущо, както ще се убедим от архивите, положението и с
имотите на Зографския манастир в България в които пък през последните две
десетилетия удобно са се намърдали редица частни фирми, превръщайки бизнеса си
в първокласен амвон за социално благоденствие. Тези твърде сериозни проблеми до
днес все още са затънали в лепкавото блато на корпоративни интереси, които са обрасли
за съжаление през последните двадесетина години с едни от други по-сложни
съдебни казуси, които обаче без изключение са във вреда на манастира. Не можеш да виниш някого, който признава неща
за да може да продължи да работи. Но, когато някой върши неща, които пречат на
другите да работят, то той е пресякъл всякаква граница на търпимост. Такива са тъжните
факти, които излизат наяве в събраните единадесет обемисти тома архивни
документи на Държавна сигурност. Така, че монашеското братство, живеещо в света
на религиозните видения и чудеса, просто не е било в състояние да се справи дори и с усърдни молитви за помощ
към Всевишния. Потопеният в миналото човек, който се движи като сянка из манастирския
живот по силата на идващ от историята импулс, не може да притежава и сетива за
заобикалящата го съвременност.
За
голямо съжаление времето на вековете е хвърлило нямащи нищо общо с
християнската любов и жертвоготовност плътни сенки в отношенията на Балканите
за които днес си спомняме не само с тъга, но и за поука. Нашият полуостров
е друг свят. Тук всяка държава има своето достатъчно дълго историческо
развитие, всеки притежава пантеон от герои и врагове и всеки живее със
собственото си усещане, че в даден момент е станал жертва на предателство от
страна на враждебните си съседи. Защото това са древни земи разделени не само
от граничните камъни, но и от историята и културата. По този повод не би
следвало да забравяме, че за наличието на добра воля са необходими две страни и че на
политическата сцена истината обикновено е първата жертва. Тъкмо затова аз много
бих желал следващите страници да станат
не повод за развихряне на
националистически страсти, а причина да се осмислят внимателно и акуратно
всички онези многобройни нишки от съвместното ни историческо развитие на
Балканския полуостров, които ни обединяват, а не онези, които ни поставят във
враждуващи лагери. Историческата съдба не само е поставила в непосредствено
съседство балканските народи. Тя е направила много повече като ги е сродила
духовно, отредила им е общи условия и еднакъв път на вековно развитие.
Тринадесетте столетия на непосредствено съседство, в което сме живели на това
парче европейска земя, помнят продължителни периоди и на взаимно разбирателство
и на задружни усилия в изковаването на честити бъднини. Югоизточна Европа,
живееща в този географски и политически отрязък, никога не е била субект на историята, но почти винаги –
нейн обект. Имало е разбира се и периоди през които единството на държавите в
този регион е било неволно, съдбите им да са бивали сродни не по тяхно желание
и не по силата на братски чувства или близост в езиците, а поради сходни
исторически ситуации, които са ги обединявали или разединявали по различно
време в какви ли не конфигурации, но
винаги в колебливи и неопределени очертания.
Що
се отнася обаче до българо-гръцките отношения, то те наистина са нещо по-специално.
Защото нашите два народа ни свързват живителните струи на праотеческата
православна вяра, общата ни християнска мисия, близките църковно-народни идеали
и най-вече равноапостолическото величаво дело на светите братя Кирил и Методий,
което оставя най-светла диря в епохи на възход и изпитания за българската
нация. Тъкмо затова е особено крещящо противоречието, излизащо на преден план
от събраните от Държавна сигурност документи, че при
наличието на такива исторически сложили се положителни фактори, официална Атина
до 1989 г. непрекъснато и постоянно е търсела, зад плътната идеологическа
пушилка начини ако не тотално да ликвидира, то поне в максимална степен да
притеснява по всевъзможни начини българското
присътвие в Атон. Архивните документи определено ни насочват и към една
друга следа, откривайки ни далече немаловажната
роля на Людмила Живкова в този опасно разиграващ се понякога до ръба на
пропастта кадрил от събития, пряко
свързани с бъдещето на Зографския манастир.
От
тези архивни материали определено прави
впечатление и още нещо. Подходът на Гърция към този кръг от проблеми е
войнствен по всички азимути като включва масмедии, църква и държава. И безкрайна
увереност в правотата си, която достига до непоколебимото убеждение, че папата
на другия ден сутринта ще приеме едновременно и юдейството и исляма. От
българска страна поведението е коренно различно: на най-високо партийно равнище
се дават указания, че гръцката страна „е много чувствителна по този въпрос” и
затова е дадено разпореждане всеки
материал за печата, засягащ този кръг от въпроси, да се съгласува с
Министерството на външните работи. С което всяка медийна инициатива бива
пресушена още в зародиш. Отгоре на всичко това документите пределно ясно разкриват,
че цялата тази твърде деликатна по съществото си материя изцяло е оставена на откуп на Държавна
сигурност - нещо само по себе си абсурдно. И то при положение, че монашеското братство
в манастира „Зограф” е имало въпиюща нужда преди всичко от лекари, психолози,
социолози, историци и финансови
съветници.
Да
изследваш даден проблем винаги е вълнуващо. Този процес подтиква към действие. Но,
в това проучване, скъпи читателю, не ще срещнеш моето мнение. И далече не
поради това, че нямам лично становище по проблемите, които съм поставил тук върху основата на предостатъчно
богат архивен материал. Причината е малко по-друга. За мене е много по-важно да предизвикам твоето мислене за един отшумял и
във всяко отношение крайно изострен на Балканите международен идеологически
период и не някой друг отстрани, а ти да
се опиташ да вникнеш в посочените констатации като изводите да са лично твои. Защото
в края на краищата всичко, което се случва през онова смутно време до 90-те
години на миналия век, има пряко
отношение към две свети български вселени едната от които е на 250 години, а
другата над 1 000 години. Което ще рече, че оценката ти ще е решаваща за
това дали съм успял в опита си да подредя нещо смислено в следващите редове на
тази книга.
Авторът
