Акад. Димитър Михалчев - между философията и дипломацията Acad. Dimitar Mihalchev - between philosophy and diplomacy

 

Тази книга е публикувана през 2020 г. под международен информационен кодов номер ISBN 978-619-7464-06-1. Експозето е на български и английски език..

This book was published in 2020 under the international information code number ISBN 978-619-7464-06-1. The summary is in Bulgarian and English.

 

  Както всички мои публикации и тази книга е базирана на архивни материали. Това е единствената реална възможност документите, които намерих, да не останат в тъжния здрач на забравата. Веднага искам да подчертая, че съм много далеч от намерението да разгледам научното творчество и наследство на акад. Димитър Михалчев. Целта ми е коренно различна. В тази книга няма да започна с описание на живота му. Защото в следващата глава ще цитирам до последния ред най-важните моменти в живота му, които самият той описва. Там именития философ ни посочва, че   никой не е в състояние да избере епохата  си, а само своето място в нея. А що се отнася до развитието на неговата житейска история, то тя се крие в тъмнината на близкото минало. На мене, като автор на това изследване, ми остават за проучване само някои пространства, свързани с този изтъкнат български учен, чийто брак с философската наука е бил стабилен като църква и за които ми се струва че си заслужава усилието и времето да бъдат разгледани малко по-подробно. Бързам веднага да уточня, че това ще е само опит, а не декларативно обявявление с което да се демонстрира претенцията, че в следващите редове всичко ще бъде проследено до последната запетая.

Ще си позволя да кажа и още нещо, което намирам за съществено. На следващите страници обект на скромното ми внимание ще са някои специфични особености в живота на акад. Михалчев. И по-конкретно онези от тях, за които той, колкото и да звучи парадоксално, изобщо не е допускал че съществуват. Архивните документи обаче разкриха други действителности, подкрепени с наистина невероятни факти. От намерените документи стана ясно защо мандата му като първи български посланик в СССР е бил преждевременно прекъснат. Оказа се, че пламенният почитател и възторжен разпространител в България преди 9 септември 1944 г. на съветските обществено-политически и икономически постижения,  е бил плътно следен от царската полиция. В сводките и рапортите на съгледвачите му е била отбелязвана всяка негова среща, разговори, политически оценки, посещения в столични кафенета, разговорите с негови гости в дома му, та дори и разпространяваните от нелегалната антифашистка съпротива негови публикации. Но, това далече не е всичко.

След сакралната дата 9.IX.1944 г. битието на  Димитър Михалчев е било белязано от ореола на известността и особено високо признание: член на делегацията, която в гр.Черна вода /Румъния/ води преговори с маршал Фьодор Толбухин за прекратяване на обявената от Съветския съюз война на България; член на българската делегация, която води преговори в Москва за прекратяване от българска страна на състоянието на война на България срещу САЩ и Англия; отново посланик в Съветския съюз. И когато по всичко изглеждало, че бъдещето за проф. Михалчев се очертавало повече от перспективно и блестящо, като гръм от ясно небе, дошла официалната протестна нота на съветското правителство за преждевременно правителство за преждевременно пректратяване на посланическия мандат на Димитър Михалчев в Москва. Трудно беше да се намери отговор за този невероятен обрат. Но, не и невъзможно да се открият причините за подобно наистина безпрецедентно в същността си събитие.

          Може би на читателят ще му бъде интересно да научи, че в една от следващите глави на това проучване, посочените по-горе събития не бележат, а поставят началото на други поредици от лоши дни в очевидно не свършващата житейска одисея на Димитър Михалчев. Защото той за сетен път попада в полезрението, но този път на комунистическите тайни служби, които са го следили години наред, оставяйки достатъчо видими следи в архивите от тяхната дейност. Сигурно уважаемият читател вече си е помислил, че това е наистина невероятен завършек на един човешки живот. „Да, ама не!“ – както би казал един известен български журналист. В залеза на живота си акад. Димитър Михалчев е разпънат на кръст по време на специално стъкмената за случая голяма научна конференция на Българската академия на науките, в която той –  един от най-изявените и всепризнати в Европа последователи на философските възгледи на световноизвестия немск учен Йоханес Ремке  - е дамгосан от хор приспособили се към новото време нищожества, които го нарочили като отявлен идеалист и крайно опасен реакционер, застрашаващ научните устои на новата социалистическа доктрина. Да не забравяме, че най-успешно подлагат крак джуджетата. Все пак това е тяхна зона…                                            В цялата си преподавателска практика акад. Димитър Михалчев е раздавал щедро и без остатък най-доброто от безспорния си талант на  задълбочен учен. Потвърждавайки за сетен път максимата, че малък е само онзи, който има малки цели. За съжаление ботушът на идеологическата и политическа цензура смазва окончателно учения Димитър Михалчев. Така човекът, който е притежавал редица прекрасни качества като научен работник, не му било  позволено те да разцъфнат в избрания от него свят, който буквално се разпадал пред очите му.                                                                                                 От тогава до наши дни са изминали доста години. Но, в този промеждутък от време за щастие е успяла да изкристализира простата истина, че любовта на акад. Демитър Михалчев към науката означава приемане на действителността не с предразсъдъци, а с мъдрост. Случайността решила, че той се оказал от онова поколение, което е дете на XIX век, а по съдба – жертва на често непреодолимите противоречия на ХХ век.

                                                                         Авторът

        

 

       Like all my publications, this book is based on archival material. This is the only real possibility that the documents I have found may not remain in the graceful twilight of oblivion. Immediately I want to emphasize that I am very far from the intention to consider the scientific creativity and heritage of Academician Dimitar Mihalchev. My goal is completely different. In this book I will not begin with a description of his life. Because in the next chapter I will quote to the last line the most important moments in his life that he himself described.  There, he points out that no one is able to choose his era, but only his place in it. As for the development of his life story, it lies in the darkness of the recent past. As the author of this study, I am left with only a few spaces to explore in connection with this distinguished Bulgarian scholar, whose marriage to philosophical science has been stable as a church, and which I consider to be worth the effort and time to consider in more detail. I hasten to state at once that this will be merely an attempt, not a declaration to demonstrate that everything will be traced to the next comma in the next lines.                                              I will also say something that I find essential. In the following pages, the subject of my humble attention will be some specific features in the life of Academician Mihalchev. And, in particular, those of which he, paradoxically, did not even suppose to exist. However, the archival documents revealed other realities, backed up by truly incredible facts. From the documents found it became clear why his term as the first Bulgarian ambassador to the USSR was terminated prematurely. It turned out that the ardent admirer and enthusiastic propagandist of the Soviet socio-political and economic achievements before September 9, 1944, was closely monitored by the tsarist police. All his meetings, conversations, political evaluations, visits to metropolitan cafes, conversations with his guests at his home, as well his publications on the Soviet Union that were used by the anti-fascist Resistance were noted in the reports in the secret police. But that's not all.                                                After the sacral date of September 9, 1944, the life of Dimitar Mihalchev was marked by the halo of fame and especially high recognition: a member of the delegation, which negotiates with Marshal Tolbukhin in the town of Cherna Voda / Romania/ to end the war announced by the Soviet Union against Bulgaria; member of the Bulgarian delegation negotiating in Moscow about ending the state of war between Bulgaria and the Allied Forces;  again an ambassador to the Soviet Union. And when it seemed that the future for Prof. Mihalchev was shaping up to be more than promising and shining, the official announcement by the Soviet government of the termination of the term of Prof. Mihalchev as ambassador of Bulgaria to the Soviet Union was absolutely unexpectedly  I had to try to find the reasons to this incredible twist.                                                                    It may be interesting for the reader to learn that in one of the next chapters of this study, the events mentioned above do not mark, but initiate other series of bad days in Dimitar Mihalchev's apparently  contradictory odyssey. because this time Communist secret services will invade his life, leaving visible traces  of their activities in the archives. Surely the esteemed reader has already thought that this is a truly incredible end of a human life. "Yes, but no!" - as one famous Bulgarian journalist would say. In the sunset of his life, Academician Dimitar Mihalchev - one of Europe's most famous and widely recognized followers of the philosophical views of the world-renowned German scientist Johannes Remke - was crucified at a special conference set up by Bulgarian Academy of Sciences by scientists - round zeros and who defined him as a downright idealist and extremely dangerous reactionary who threatened the scientific foundations of the new socialist doctrine. Let's not forget that dwarfs can best stumble upon you. This is their area ...…                                                                      Acad. Dimitar Mihalchev, as a teacher, has always been generous and has bestowed the best of his undeniable talent on a deep scientist. Reaffirming the maxim that small is only the one who has small goals. Unfortunately, the  heavy machine of the ideological and political censorship finally crushes the scientist Dimitar Mihalchev. Thus, one who had many wonderful qualities as a scientist was not allowed to blossom in a world chosen by him and which literally fell apart before his eyes. Many years have passed since then. But in this period of time, fortunately,  managed to crystallize the simple truth that the love of academician Dimitar Mihalchev to science means to accept reality not with prejudice, but with wisdom. Fate decided that Dimitar Mihalchev's generation turned out to be a child of the nineteenth century and a victim of the twentieth century controversys.                                                                                                                                    

                                                       The author

 

 

Angel Kouyoumdjiysky - life between precipices and peaks - Ангел Куюмджийски - живот между пропасти върхове

 

Тук са поставени двата увода на книгата на български и на английски език. Книгата е с междунареден кодификаионенп номер   978-619-02-0676-7

Here are the two introductions to the book in Bulgarian and EnglishThe book has the international codification number 978-619-02-0676-7

УВОД 

Кой е Ангел Куюмджийски, наричан от приятелите си Куюм? Какво е неговото влияние в българската икономика, политика и история? Той безспорно е един от най-интересните българи. На него са посветени редица публикации, които дават откъслечни сведения за живота му. Правени са опити за анализи и догадки, но те така и не успяват да повдигнат завесата пред твърде загадъчния, както се оказа, житейски път на родения в Самоков Рахамим Нисим Куюмджийски. До ден днешен няма открита дори една достоверна негова фотография в българските и чуждестранните архивни масиви. Интересен факт, който затруднява в значителна степен изследването на неговата личност, е изписването по различен начин на фамилното му име на латиница: Kouyoumdjisky, Kuyumdzhiisky, Kuyumdzhisky, Kuyumdjiski, Kujumschisky, Koumoudjinsky, Koujoumdjisky, Kouyoumdjeff и вероятно поне още толкова интерпретации. Една от вероятните причини за това изписване е трудността да бъдат точно предадени буквата „ю“ и буквосъчетанието „дж“ на латиница. За учудване е, че и в изписването на кирилица се срещат странни варианти от рода на Куюмджиев и Куюмжицкий.

Архивните, историческите и литературните източници, на чиято основа се реализира това документално проучване, определено разкриват един действително необикновен житейски път, изпълнен със завои, бързеи и обрати, в отделни случаи неподатливи за обясненията на нормалната логика. Ангел Куюмджийски съчетава в себе си невероятно много превъплъщения, и – това не може да му се отрече – повечето от тях успешни. Животът му преминава през коренно различни стадии – той е издател, благотворител, финансист, търговец, консултант, дипломат и разузнавач.

Бляскавата му кариера в банковото поприще започва като обикновен банков чиновник, който бързо се издига до крупен финансист, участващ като член на управителните съвети и като акционер в Балканска банка, Френско-белгийска банка, Пловдивска банка, Франко-белгийска и балканска банка, Франко-българска банка и белгийската Banque pour l’Etranger. Тези позиции му помагат да участва и като директор и акционер в някои от най-големите и важни за българската индустрия търговски дружества, като Застрахователно дружество „Орел“ АД, „Нафта“ АД (петрол), „Астра“ АД (обущарска индустрия), „Съединени (по-често срещано в изворите като „Съединените“ – б. а.) тютюневи фабрики“ АД, „Изида“ АД (керамично дружество), „Желязна ръка“ (металодобивна и металообработваща индустрия), „Беров и Хоринек“ (текстил), „Вулкан“ АД (въгледобив) и вероятно в още много други предприятия. Изброяването е без претенции за изчерпателност. Напълно е възможно нашият герой да е участвал и в други финансови институции и търговски дружества, за които не са запазени документи.

Но Куюмджийски се оказва важна фигура и за новите власт имащи след 9 септември 1944 г., които били готови на редица отстъпки лично към него, само и само да подобрят отношенията си със САЩ. По този начин той, за разлика от стотици други богати българи, успява да си възвърне равностойността на значителна част от притежаваните в страната капитали. Много интересна е преписката, водена между Куюмджийски, понякога чрез неговия адвокат Дабев, и българското правителство, което се стреми да уреди „полюбовно“ (според израза в документите) отношенията си с бившия си съгражданин. Няколко години по-късно името на Куюмджийски е намесено като едно от главните действащи лица в шпионската афера, свързана с висшия български дипломат Иван-Асен Георгиев.

Но това далеч не е всичко. Ангел Куюмджийски е единственият банков експерт, изготвил и предложил на държавно равнище проект, с който се обосновава преструктурирането на държавните дългове през 1925 година. Участва в преговорите за финансиране на Рилския водопровод и продажбата на Русенската захарна фабрика. Последователно е почетен консул на Австрия и Бразилия в България.

Като несъмнено богат човек, той е уважаван или мразен от съвременниците си. На него е посветена цяла анонимна първоначално брошура, чийто автор се оказва впоследствие Анастас Изворов. Оставяме настрана обидите и квалификациите по отношение на етническата принадлежност, отправени към личността на Куюмджийски, считаме ги за недопустими както за онова време, така и днес. Малко по-късно Ангел решава да даде писмен отговор – като нито веднъж не използва обида върху расова или религиозна основа – на всички обвинения, които Изворов му отправя анонимно. Въпреки всичко тези два текста, части от които са цитирани в книгата, дават ценна информация за живота на Ангел Куюмджийски. В литературата те са приемани или за верни, или за неверни. В това проучване е направен опит за анализ на тогавашните събития, доколкото това е възможно с оглед на правната уредба към онзи момент и липсата на нужните документи.

Най-същественото обаче е друго. Куюмджийски се оказва онази пресечна точка, която е могла да обърне последствията от Втората световна война за България. Неговото име се свързва неразривно с т.нар. проект „К“ за отделянето на България от орбитата на хитлеристка Германия и преминаването ѝ на страната на съюзниците. Историческата наука е коментирала участието му в мисията „Джадуин“ (Jadwin). Извън вниманието е останал проектът „К“ в неговата цялост. Този план е обхващал най-малко три етапа – подготовка, започнала през есента на 1942 г., мисията „Джадуин“, или реализацията му (може би найдобре проучената част от проекта), и оставащия в сянка план „B“ за евентуална промяна на властта в София чрез преврат. В хода на проучването се оказа, че групата около „Звено“ далеч не е била единствената, която се е подготвяла да поеме юздите на управлението.

На любознателните читатели можем да пожелаем самоедно – приятно четене на действителните е пизоди в една твърде необикновена биография. Използваме случая да благодарим на всички лица и институции, без които изследването, обхващащо исторически, архивни, литературни и правни източници, не би било възможно. Сред тях са г-н Раймонд Вагенщайн и издателство „Колибри“; адвокат Веселин Георгиев; Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“; библиотеката на Нов български университет (НБУ), Държавната агенция „Архиви“, Родри Джефрис Джоунс от Единбургския университет, Маршъл Лий Милър – член на борда на директорите на Фондация „Америка за България“; Филип Струбе от Кралския архив, Брюксел, Белгия; Джилда Волери и Беат Фонлантен от Швейцарския федерален архив; Лорън Тиодор, Масти Бейкър и Сузан Зумбарис от Национален архив и административни документи, Вашингтон, САЩ; Рене Брион, Жан-Луи Моро и Роже Нугаре от Центъра за исторически изследвания към БНП Париба „Фортис“, Белгия; Кирстен Вейтеринг от Института за американски изследвания „Рузвелт“, Миделбург, Нидерландия; проф. Кевин Клинтън от Университета „Корнел“, САЩ; Катерина Абати, научен сътрудник в отдел „История“ към Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество; Анегрет Вилке от Политическия архив към Министерството на външните ра-боти, Германия; Тибо Ер от дирекция „Фондове“ и Виржини Ролан от Националния архив, Париж, Франция; Кристел льо

Фошо от Института за изследване на войната и демокрацията към Националния музей на Втората световна война, Ню Орлийнс, Луизиана, САЩ; Сара Патън от Библиотеката и архивите на Института „Хувър“, Станфорд, САЩ; Джейсън Акерман от библиотечната мрежа SAILS, Лейквил, Масачузетс, САЩ; Патрик Ф. Феи от Президентската библиотека с музей „Франклин Д. Рузвелт“; Чарлс Пинк, президент на асоциация „Управление на стратегическите служби“, Фолс Чърч, Вирджиния, САЩ, и Ема Саркони, експерт по професионална квалификация в Принстънския университет, Ню Джърси, САЩ.

 

INTRODUCTION

 Who is Angel Kouyoumdjisky called also by his friends “Couyoum”? What is his influence on the Bulgarian economy, politics and history? Undoubtedly, he is one of the most interesting Bulgarians. There are lots of publications devoted to him which give a fragmentary account of his life. A number of attempts have been made for analyses and guesses, but they have failed to fill the gap around the rather mysterious, as it turned out, life path of the Samokov-born Rahamim Nissim Kouyoumdjisky. An interesting fact that created difficulty to a certain extent during the study of his personality is the different spelling of his family name in Latin: Kouyoumdjisky, Kuyumdzhiisky, Kuyumdzhisky, Kuyumdjiski, Kjumschisky, Koumoudjinsky, Koujoumdjisky, Kouyoumdjeff, and perhaps further more interpretations. One of the probable reasons for this writing is the difficulty of accurately transmitting the sounds “yu” and “dj” in Latin. It is astonishing that strange variants such as Kuyumdzhiev and Kuyumjitsky are also found in the Cyrillic alphabet.

The archive, historical, and literary sources on the basis of which this documentary study is realized clearly reveal a truly unusual life path, full of curves, rapids and twists, which in some cases are indispensable for the explanations of normal logic. Angel Kouyoumdjisky combines incredibly many incarnations and one cannot deny that most of them are successful. His life goes through a radically different stages in which he is a publisher, benefactor, financier, merchant, consultant, diplomat and secret agent.

His glamorous career in the banking sphere began as a regular bank clerk who quickly rose to a major financier, participating as a member of the board and as a shareholder in Balkan Bank, French-Belgian Bank, Plovdiv Bank Franco-Belgian and Balkan Bank, Franco-Bulgarian Bank and the Belgian Banque pour l’Etranger. These positions help him to participate as a director and a shareholder in some of the largest and most important for the Bulgarian industry trade companies, such as Insurance Company “Orel” AD, “Nafta” AD (Petroleum), “Astra” AD (shoe industry) “Unified Tobacco Factory” AD, “Izida” AD (Ceramic Company), “Iron Hand” (iron industry), “Berov and Horinek” (textile), “Vulkan” AD and probably many other companies. This listing is not intended to be exhaustive. It is possible that Kouyoumdjisky has participated in other financial institutions and commercial companies for which no documents have been kept.

Kouyoumdjisky also proved to be an important figure for the new rulers after 9.IX.1944, who were ready for a series of personal concessions, just to improve their relations with the United States. In this way, he, unlike hundreds of other rich Bulgarians, manages to regain the equivalent of the substantial part of the capital he held in the country. Very interesting is the case filed between Kouyoumdjisky, sometimes through his lawyer Dabev and the Bulgarian government, which seeks to regulate the “relations” with their ex-fellow countryman (according to the statement in the documents). Several years later, Kouyoumdjisky’s name was implicated, as one of the main actors in the spy affair related to the senior Bulgarian diplomat Ivan-Assen Georgiev.

But this is far from everything. Angel Kouyoumdjisky is the only bank expert who prepares and offers a state-level project that justifies the restructuring of the government debts in 1925. He is involved in negotiating the financing of the Rila water-main and the sale of the Rousse Sugar Factory. He is consecutively an honorary consul of Austria and Brazil in Bulgaria.

As an undoubtedly rich man he is respected or hated by his contemporaries. An anonymous brochure is dedicated to him, the author of which later turns out to be Anastas Izvorov. We put aside the insults and qualifications regarding nationality directed towards Kouyoumdjisky’s personality – we consider them inadmissible at that time and now. A little later he decides to give a written answer to all the charges that Izvorov sends him anonymously, but he never uses offense on racial or religious grounds. However, these two texts, parts of which are quoted in the book, provide valuable insight into the life of Angel Kouyoumdjisky. In the literature, they are often considered to be true or false. In the present study an attempt is made to analyze as far as possible with regard to the legal framework at that time and the lack of the necessary documents due to the remoteness of the events.

But there is another more important fact. Angel Kouyoumdjisky turns out to be the point of intersection that could invert the consequences of the World War II for Bulgaria. His name is inextricably linked to the so-called “K” Project for the separation of Bulgaria from the orbit of Nazi Germany and its transition to the Allies’s side. The historical science has commented on the participation of Kuyumdjiyski in the Jadwin mission. However, the Project “K” in its entirety stayed outside the attention. This plan covered at least three stages – preparation, commencing in the autumn of 1942, the Jadwin mission or its realization, perhaps the most well-researched part of the project and the remaining in shadow “B” plan for a possible change of power in Sofia through a coup d’état. In the course of the study, it turned out that the group around “Zveno” (Link) was far from being the only one who was preparing for the power seizure.

I’d like to wish to the curious reader pleasant reading of what has actually happened in this quite unusual biography. I take the opportunity to express my thanks to all persons and institutions without whom this study involving historical, archival, literary and legal sources would be impossible. Among them are Mr. Raymond Wagenstein and Colibri Publishing House; Attorney Vesselin Georgiev; National Library “St. St. Cyril and Methodius”; the Library of the New Bulgarian University; Archives State Agency, Sofia, Bulgaria; Rhodri Jeffreys-Jones from the University of Edinburgh, Marshall Lee Miller, Member of Board of Directors, America for Bulgaria Foundation; Filip Strubbe from Algemeen Rijksarchief – Archives générales du Royaume, Brussels, Belgium; Gilda Volery and Beat Vonlanthen from Schweizerisches Bundesarchiv BAR, Suisse; Lauren Theodore, Mastie Baker and Suzanne Zoumbaris from National Archiv Administration (NARA), USA; René Brion, Jean-Louis Moreau and Roger Nougaret from BNP Paribas Fortis Historical Centre, Belgium; Kirsten Weitering from Roosevelt

Institute for American Studies, Middleburg, Netherlands; professor Kevin Clinton from Cornell University, USA; Caterina Abbati, Wissenschaftliche Mitarbeiterin in Historischer Dienst EDA; Annegret Wilke from Politisches Archiv des Auswärtigen Amts, Germany; Thibaut Hair, direction des Publics from Centre des archives and Virginie Roland, DAPI – Facturation from from Archives nationales, Paris, France; Christelle Le Faucheur from Institute for the Study of War and Democracy / The National World War II Museum, USA; Sarah Patton from Hoover Institution Library & Archives Stanford University, USA; Jason Ackermann from SAILS Library Network, Lakeville, Massachusets, USA; Patrick F. Fahy from FDR Presidential Library & Museum, USA; Charles Pinck, President of The OSS Society, Inc., USA and Emma Sarconi, Reference Professional, Princeton University, USA.

 

 

Januarius MacGahan (1844-1878)

 

Това резюме на моята книга е на български и английски език. Проучването ми е посветено на живота и делото на изключителния американски журналист Джанюариус Макгахан. Книгата е отпечатана под ISBN № 978-619-7464-05-4. 

This summary of my book is in Bulgarian and English. My research is dedicated to the life and work of the outstanding American journalist Januarius McGahan. The book is printed under ISBN № 978-619-7464-05-4.

Това е част от българската история, която разказва за хората, родени далеч отвъд българските граници. Те са с различен произход, но имат нещо много общо - чувството на любовта им към България. Тази уникална територия докосва сърцата им по непознат начин и остава там като искрена преданост. Те работят, плачат и чувстват България като свое Отечество. Тази книга е посветена на един от тези хора – г-н Januarius Aloysius MacGahan (1844-1878). Ако някой отвори енциклопедии, ще намери единствената информация, че г-н Макгахан е американски журналист и военен кореспондент, който работи за New York Herald и London Daily News по време на Априлското въстание (1876 г.) и Руско-турската война от 1877 г. . . . 78 и защитава българската национална кауза.Тази информация далеч не е достатъчна, за да покаже като блестящ и обективен журналист. Неговите репортажи за османските зверства по време на Априлското въстание разкрива духовната сила на един хуманист, почувствал се в екстремни обстоятелства. Неговото наследство включва нещо много важно – няма пречка в този свят, което да спре човешкия стремеж към свобода.

Мотивацията ми да започне да пиша тази книга беше вдъхновена от публикациите на г-н Макгахан. Те извикаха неканени призраци от ужасното минало. Неговите публикации са уникални документи, базирани на историческата истина. Ето защо искам да разкрия това минало. Писанията на г-н Макгахан са не само описание на времето, но и обвинение в османските зверства в България. Историята не спира да включва своите тези сегашни и продължава да участва през следващите поколения. Г-н Макгахан прави най-важното, като оспори табуто на гореспоменатите събития. Но хуманизмът, както смятат г-н Макгахан, трябва да бъде над всички тях. Г-н.Неговият майсторски подход на писане показва, че в обществото има живот, мъртви, добро и зло, любов към децата, семейството и отечеството.Публикациите на Макгахан също разразиха изявленията на английската дипломация от ново време, които се опитваха да подценят Априлското въстание от 1876 г. идете от него за някаква незначителна кавга между християни и мюсюлмани в България. Като свидетел на тези престъпления той направи най-важното – разкри истината, която е била покрита с много лъжи. Неговите публикации са пречка за подкрепата на Англия за османците по време на Руско-турската война от 1877-78. По тази причина е наречен „Български освободител”. Тази история не е само в едно пътуване назад във времето.Това е и среща с журналистически шедьовър със силна сила на публичност и битка с описание на потисник. Като свидетел на тези престъпления той направи най-важното – разкри истината, която е била покрита с много лъжи. Неговите публикации са пречка за подкрепата на Англия за османците по време на Руско-турската война от 1877-78. По тази причина е наречен „Български освободител”. Тази история не е само в едно пътуване назад във времето. Това е и среща с журналистически шедьовър със силна сила на публичност и битка с описание на потисник. Като свидетел на тези престъпления той направи най-важното – разкри истината, която е била покрита с много лъжи.Неговите публикации са пречка за подкрепата на Англия за османците по време на Руско-турската война от 1877-78. По тази причина е наречен „Български освободител”. Тази история не е само в едно пътуване назад във времето. Това е и среща с журналистически шедьовър със силна сила на публичност и битка с описание на потисник. По волята на съдбата той е богоизбран, присъединявайки се към своята талантливото си перо към своите откровения на хиляди хора от различни националности. И се превърна в истински лидер, чието хуманно разбиране в един момент промяна на световната политика. Това, което Джаниариус Макгахан успя да направи в името на българската национална кауза, несъмнено го нарежда на първо място по време, на първо място. 

В това мое изследване си позволих да отделя определено място и на едно, тъй като ще се окаже заплетен и пълен с неизвестни въпрос, който никой през всичките тези 150 години също не е разглеждал. Когато бях писайки тази книга, открих в българските архиви и архивите в чужбина много неизвестни и интересни факти от живота на г-н Макгахан. Бих искал да споделя тази информация с чувство на голяма чест. Никой никога не е проверявал майсторството му като публицист. Опитах се също да отговоря на един много сложен и съмнителен въпрос относно смъртта на г-н Макгахан. Когато почина, той беше само на 33 години. С удивление разбрах в документите от онова време, че има много умишлено или неволно липсващи и погрешни тълкувания на този факт. В същото време осъзнах напълно, че е много трудно човек да е сигурен какво точно се е случило. Ii е невъзможно да се намерят никакви доказателства. Единственото, което може да се направи, е предложение на базата на косвени архивни документи и споделя неговата гледна точка. Това и направих.

Трябва да отбележа, че всеки ред в моето изследване, базиран изцяло на архивни документи и публикации, е релевантен само за събития, случили се през втората половина на 19 век. Опитите евентуално нечестно и условно да се пренесе съдържанието на тези страници към нашето време, за да се експлоатира в политически, национални и религиозни борби, бих характеризирал като груба тенденция към злоупотреби.

Не на последно място искам да изкажа благодарността си към г-н Иван Анчев, български главен юрисконсулт в Чикаго, САЩ, който ми помогна да се свържа с наследниците на г-н Макгахан. Както очаквах те бяха страхотни мили хора. Винаги ще ценя моралната им подкрепа.

Автора

В българската история често се разказва за личности, родени някъде там, далеч отвъд границите на нашата държава. И които по принцип нямат много общо помежду си. Освен едно, което  е определящо: всички те са обединени от завладялото ги чувство, което кой знае как е успяло да достигне и да остане в техните сърца – искрената им любов към България. Уникална по рода си територия към която те са показвали и доказвали недвусмислени чувства на искрена привързаност към нейния  народ. Това са всички онези чужденци, станали всеотдайни българофили, които самоотвержено са се били, работили, творили и плакали за нашата мила родина, която в един прекрасен миг се превърнала и в тяхна. На следващите страници ще стане дума за един от тях. И по-конкретно за Джанюариъс Алойсиъс Макгахан (1844-1878).  Във всяка една, уважаваща себе си енциклопедия за Januarius Aloysius MacGahan е записано, че той е американски журналист от XIX век. Бил изпратен в България като специален военен кореспондент на лондонския вестник „Дейли нюз“ непосредствено след Априлското въстание (1876 г.) и по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.). Проявил се като ярък застъпник на българската национална кауза. Точно и ясно казано. Но, в същото време за нас, българите, тези две изречения говорят  безкрайно малко за този обективен и блестящ журналист, обидно пестеливо посочват дейността му само като военен кореспондент и не посочват нито дума защо и поради какви причини  е станал такъв всеотдаен защитник на българските национални трепети. Написаното от него за потресаващите османски зверства по време на Априлското въстание е достатъчно красноречива илюстрация за духовната сила на един хуманист, който попаднал в екстремни условия, ни завещава нещо много важно: на този свят няма преграда, която да е  в състояние да спре стремежа на хората към свобода.

При всяко сядане пред белия лист хартия, т.е. преди да бъде направена първата крачка за писане на каквото и да било, авторът трябва да има  мотивация. Публикациите на Макгахан пробудиха моята съвест, приближиха до мене неканените призраци на едно страшно минало. Ето поради тези причини ще се опитам да разкрия тази водеща в значитална част от публикациите му линия на повествувание. Намирам, че това е благородна цел, която си заслужава усилието да бъде реализирана във възможно по-пълна степен.  И още нещо. Неговите разкрития, изцяло базирани на историческата достоверност, са колкото уникални като документи, толкова и обвинителни по съдържанието си. С всичко написано от Макгахан, имащо отношение към турските зверства в България, той не е преставал да вълнува както съвремнниците си, така и всички следващи поколения. Чак до наши дни. Той направи възможно най-важното: табуто върху тези престъпления престана да действа. В това се състои силата на печатното слово на Макгахан: с всеки негов ред, написан със завидно публицистично майсторство и с един творчески замах на перото,  той успява да разкрие по един неподражаем начин, че в човешкото общество има живот и смърт, добро и зло, любов към децата, към семейство, към родина. Но, над всичко това той показва, че в човека трябва да  се въпитават такива качества, че той да бъде добър властелин на света, а не изверг.

Репортажите на Макгахан са жива част от съвременното ни историческо развитие – негов глас, светлина, вяра и борчески дух. Американският журналист доказа, че в името на свободата на човешкия дух словото на истината трябва да се отстоява самоотввержено и талантливо с несломима съвест и воля. Това е напълно достатъчно основание да заявим нашата принадлежност към неговото благородно войнство. Журналистите от кохортата на Макгахан са изключителни представители на единствените през онази епоха средства за информаця, буквално министри без партфейли, които не само са отразявали, но и са диктували не едно и две международни събития. Няма спор, че в епохата на Макгахан кореспондентът е бил бляскава личност, която е била в състояние да държи обществето в плен, да разтърсва из основи правителства и да влияе на историята.

Тази моя книга от първата до последната й страница ще е посветена на изключителния американски журналист Джанюариъс Макгахан. В процеса на двегодишната ми работа в българските и чуждестранните архивни масиви, попаднах на крайно интересни детайли за живота му, за дълбокото уважение към дейността му, за които ще имам моралното задължение и високата чест също да разкажа. Откритите от мене негови напълно неизвестни писма допълват представата ни за светоусещането му, за начина му на мислене, за неговата дълбока синовна обич към майка му. За разлика от многото други  проучвания, посветени на неговия живот и дейност, никой никога, незнайно защо към днешна дата, не се е сетил да анализира  впечатляващото майсторство на Макгахан като публицист. Аз ще опитам да направя и това. Защото със своите публкации Джанюариъс Макгахан буквално взривява непочтените твърдения на английската дипломация, че събитията в България през април 1876 г. са някакви си незначителни местни свади на махленско ниво между българи християни и българи мюсюлмани. Ставайки свидетел на ужасни престъпления спрямо българския народ той постигна най-важното, който никой преди и след него не успя да осъществи: не позволи по никакъв начин червеят на лъжата да расте в обвивката на мълчанието. Написаното от Макгахан стана непреодолима преграда пред Англия да прави каквито и да било опити за подпомагане на Турция по време на Руско-турската война. Обстоятелство, което дава достатъчно основание той да бъде справедливо наречен „Освободителят на България“. По волята на съдбата той стана богоизбраник, приобщил с талантливото си перо към своите откровения хяледи хора от най-различни националности. И се превърна  в истински лидер, чийто хуманни разбирания промениха в един исторически момент световната политика. Това, което успя да направи Джанюариъс Макгахан в името на българската национална кауза, безспорно го нарежда пръв по време, пръв и по значение.

В това мое проучване съм си позволил да отделя известно място и на един, както ще се окаже заплетен и пълен с неизвестности въпрос, на който също никой през всичките тези изминали близо 150 години, не е обърнал никакво внимание. Става дума за  изненадващата и твърде съмнителна кончина на ненавършилия 34-годишна възраст Джанюариъс Макгахан.  За моя изненада открих, че както в редица архивни и дипломатически документи, така и в публикации от онзи период, са били направени волно или неволно твърде съществени пропуски при интерпретациите тъкмо на този проблем. Напълно съм наясно, че категорично да се твърди подобно мнение е повече от трудно. Невъзможно е да бъдат открити доказателства. Но, какво пречи различията от общоприетите мнения, стъпили на архивни данни, да бъдат изразени в хипотези от друга гледна точка?

Бих желал да кажа, че буквално още  от следващата страница предстои не само едно  пътуване назад към времето. Но и среща с едно вдъхновяващо журналистическо творчество, което с впечатляваща публицистична сила е водело яростна борба срещу невероятни изстъпления и жестокости на един поробител. Няма нищо учудващо, че въпреки променилите се в наши дни обществени норми, написаното от американския журналист е актуално и днес.

Държа специално да се отбележи, че ред в това мое изследване, изцяло базирано на архивни документи и публикации, има отношение само и единствено към събитията, станали през втората половина на XIX век. Опитайте да бъде евентуално непочтено и тенденциозно прехвърлило съдържащото се в тези страници в посока към последното съвремие с целта да бъде използвано в политически, национални и религиозни вражди, бих окачествил като груба тенденция за злепоставяне.

Накрая, далече не на последно място по важност, искам да изкажа дълбоката си благодарност към г-н Иван Анчев, генерален консул в България в Чикаго, САЩ с особено действена помощ на установените крайно необходими връзки с наследниците на Джанюариус Макгахан. Както и очаквах, те се оказаха прекрасни и мили хора, чието съдействие и морална подкрепа винаги висока ще цена .

 Авторът