Тази книга фигурира в Националната библиотека под каталожен номер
Ск 761959
This book is listed in the National Library as a catalog number Cк 761959
The text is given in Bulgarian and English
ДОКУМЕНТАЛНА ИСТОРИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА
МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И КНДР /1948-2018/
За съжаление
стойностите на нашето съвремие са измерими единствено с километри, конски сили,
химически съединения, време и пари. А в международен план - в политически зони
на влияние. Което довежда понякога пластовете в историята до такова
разместване, че под тях остават заринати много дълго време безброй ценности от живота. Всичко това определя
климата на днешното ни планетно духовно застудяване. На следващите страници
обаче аз ще се опитам да разкажа една достатъчно аргументирана в документалeн план история между
две държави изпълнена с положителни примери. Тя включва един период от цели 70
години. В които има не само върхови прояви на хуманизъм и изключителна морална
и материална подкрепа от българска страна на корейския народ, живял в браздите
на разрухата по време на тежките за него години на война срещу САЩ в защита на
родината му (1950-1953). Било е време,
когато за сетен път се доказала прастарата истина, че който умее да
уважава, той предпочита да дава, а не да получава. Затова и най-съвършената
еманация на уважението не претендира за себе си нищо друго, освен за правото да
помага. Тук му е мястото да посоча, че
спрямо страдаща от войната Корея България никога и при никакви обстоятелства не
си е позволила да проявява символични жестове на внимание, демонстриращи
единствено показни напъни за фалшива утеха, на подхвърляне на отделни добре
подбрани трохи надежда и артистично проливани сълзи на състраданние. Страната
ни ще прави друго. На следващите страници ще бъде отделено достатъчно място за
хронологично проследяване не само проявите на действително големи по размери
реална помощ и подкрепа от българска страна, но и за разкриване на съвместните
стремежи към стабилно и градивно развитие на взаимноизгодно сътрудничество
между Република България и Корейската народно-демократична република. Всичко
това предстои да бъде анализирано с цялата му отговорност, която властно налага научния подход за
реализиране на едно такова проучване, изградено единствено на базата на обективните
свидетели на онези години, каквито безспорно са архивните документи. Защото
само по този път биха могли да се очертаят ясно както облика и същността на връзките
между нашите две страни през изминалите
не малко десетилетия, така и вижданията на българската историческа наука за
миналото и бъдещето на тези отношения.
Днес
често ставаме свидетели на вълнà от остри
критични коментари по отношение на Северна Корея далече не само в европейския
сегмент на масмедиите. При което нейната политика във военната област винаги е била
определяна като агресивна, тъй като усъвършенствала ракетите си и извършвала
подземни ядрени опити. Но, в същото време се заобикаля отговора на елементарния въпрос защо тази
държава, с територия приблизително колкото тази на България, изразходва
колосални средства в стремежа си да притежава подобно свръхмощно въоръжение? И
то при добре известното положение, че официален Пхенян при никакви
обстоятелства не е афиширал когато и да било и под каквато и да е форма
обремененост за световно господство. По-старото поколение помни, че преди години Франция, Русия, Китай
и САЩ извършваха не малко надземни и подземни ядрени опити. А за многобройните
им изпитания на различните видове ракети едва ли има нужда да говорим. Но, тези
четири държави никой никога не ги обвини, че провеждат агресивна политика.
Бързам да уточня, че нямам намерение да заставам в ролята на адвокат, който
произнася пламенни защитни пледоарии, нито пък да се вживявам като прокурор,
сочещ със застрашително вдигнат пръст нечии провинения. Животът обаче крие
не само романтични обещания, но и заплахите на всекидневието.
Настоящият научен труд си
поставя пределно точни цели. И преди всичко да бъде направено максимално задълбочено проучване на всички
онези политически, държавни, дипломатически, стопански, икономически и културни
отношения между България и КНДР,
оставили трайни фактологически следи и използвани изразни средства от онази
епоха в базите данни, намиращи се в архивите на Министерския съвет, Държавна
агенция „Архиви“ , в огромния по обем архив на Министерството на външните
работи и на Българската телеграфна агенция до всички които ми бе официално
разрешен достъп. В тези документи не се срещат никакви достойни за завист вехтории, криещи предизвикателни легенди.
Но, има съхранени достатъчно аргументи и факти, за да се види и осъзнае
простата истина, че моралът на амбицията да се развиваш е да успееш с
честен труд. Знайно е, че това се постига единствено с ръце, които никога не са натежавали от безделие.
В историческата ни наука има общо взето
много малък брой изследвания посветени на външната политика на България за
периода от края на Втората световна война до средата на 50-те години на
Двадесетия век. Сам по себе си този отрязък от време е интересен не само с
политическата ориентация на страната, изобилно подплътявана с какви ли не
идеологически клишета и заклинания. Такава е действителността от този период.
Но, истина е също така, че България, преодоляла външнополитическата си изолация,
започва все по-активно и уверено да се включва в международния диалог. Това е
времето, когато съвсем отчетливо тя е определила ръководните принципи в
осъществяването на външната си политика, изразени по категоричен начин с
приемането на 12 януари 1951 г. от Народното събрание на Закон за защита на
мира. В този документ изрично се посочва, че подстрекателството и пропагандата
за война в страната се окачествяват като най-тежки престъпления против
човечеството.
Това
е и законовата база на която стъпи Народна република България в началото на
петдесетте години, за да предприеме една непрекъснато нарастваща материална
помощ за далечна Корея, изразяваща се в изключителните грижи за нейните сираци,
с изпращането там на медицински бригади и предоставянето й на всякаква
техническа и хуманитарна подкрепа. Това бе пътя на една пълноценна и навременна
помощ, давана безвъзмездно и наистина с най-добри чувства. С всички тези свои
действия България доказваше пред света, че твърдо стои на позицията, че в
международен аспект мирният и равноправен диалог е единствената база за
решаване на възникващите проблеми, а не войната.
Настоящото
изследване няма за цел да показва и да доказва идеологически предимства или
политически прегрешения. Неговата цел е да се види как една сериозно пострадала
от Втората световна война държава като България подпомага според силите и
възможностите си народа на Корея в един от най-трудните периоди на неговото
развитие.
Накрая,
вместо заключение бих искал да подчертая, че за времето, когато се е водела
опустошителната война в Корейския полуостров, България нямаше как да остане
страничен наблюдател. Въвлечена във вихъра на международните идеологически и
политическите страсти през 50-те години на миналия век, които разтърсваха
света, тя нямаше голям избор. Но, истина е също така, че тя не изпрати нито
един танк, нито едно оръдие, нито един войник и дори нито един патрон за Корея!
Там тя изпрати с много добра воля подаръци, медикаменти, медицински екипи,
съоръжения, машини, част от своята култура. Няма спор, че времето и епохата
бяха такива, че трябваше да се избере само една от двете възможни политически
позиции. Но, вярно е също така, че България, заставайки от едната страна на
барикадата, направи това с рядко срещано себераздаване.
Надявам се тази моя разработка, която се
явява като естествено продължение и допълнение към една друга моя книга посветена на българо-севернокорейските отношения, да бъде не само в помощ на изследователите на
този сектор от международните отношения на страната ни. Но и да е опит за
скромен принос в разкриването на винаги откритите и добронамерени връзки между Република България и Корейската
народно-демократична република.
Авторът
