Тук е поместен на български и на английски език ввода на книгата ми, фигурираща под международния код ISBN 978-619-7464-09-2 ; Here is the introduction in Bulgarian and English of my book, which appears under the international code ISBN 978-619-7464-09-2
НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ
Колко народи по света са преживели през последните два века в историята, така се съкрушите по своята масовост на изселването, както това се случва с българската нация? Отговорът на този въпрос е малцина. Това са ирландците. Може би поради тази обективна причина е взаимно, макар и трудно, скоро интуитивно се чувстваме близки по съдба. В българската си вариант тези събития следват своя трагичен ход в следната последователност. За периода между 1803 и 1878 г. близо 400 000 нашите сънародници напускат родните си предели поради непоносимите тегоби, причинени им от османското робство. Всички тези хора се заселват в различни райони на тогавашната Царска Русия. Удавеното в потоци кръв Априлско въстание от 1876 г. предизвиква възмущението на цяла плеяда световно известни личности като американския журналист Джанюариус Макгахан, ирландският журналист Джеймс Баучър, американски консул в Истанбул Юджин Скайлър, британски дипломат в турската столица Уолтър Баринг, ръвоводител на позицията в английския парламент Уилям Гладстон /публикувалът на своя български прочута “/, Чарлс Дарвин, Оскар Уил, Виктор , Джузепе Гарибалди и др. След Руско-турската Освободителна война ка, потеглят за Америка, надявайки се на по-добри и честити дни. След това идва най-страшната вълна, която започва след 1989 г. Време, когато нацията ни буквално е обезкръвена, поради изселването от страницата на умопомрачителната цифра на повече от 2 милиона българи! десетки хиляди българи, подгонени от недоимъ На следващите страници ще следвам обаче друга тенденция. Която е не по-малко потресаваща в своята същност. Това е жестокото прогонване на българското население от земи, на което то е живяло ни повече ни по-малко, от IX до първите няколко десетилетия на XX век. Ние ще се спрем конкретно на времето между 1903 г. и 1925 г. – т.е. от Илинденско-Преображенското въстание до спогодбата Кафандарис-Моллов. Период, когато над 400 000 българи с невероятна бруталност, съпътствана с убийства, грабежи, палежи и каквито ли не издевателства е прогонено от земите си от не една и две балкански официални власти.
И точно в този именно отрязък от време разделно, изгрява звездата на една напълно реална проява на съчувствие, грижа, добронамереност и хуманизъм от един доблестен представител на Ирландия към мнгоградския български народ.Сред
плеядата чужденци, оставили своя дълбок отпечатък върху нашите съдбини този ирландец
заема особено място. Той е човек, който през живота си се е подвизавал под три
имена, сменил е три религии и е бил награден в рамките на около година с
най-високите ордени за граждански заслуги от монарсите на две държави, каквито
са България и Англия, воюващи помежду си през Първата световна война. Кой е
този представител на Ирландия и какво точно е направил той, за да заслужи
орденът за граждански заслуги, връчен му от цар Фердинанд в началото на 1915
година? Отговорите на тези интригуващи въпроси се крие в достойната и позабравена
в наши дни впечатляваща личност на Пиърс Чарлс дьо
Лейси О’Махони. Неговата връзка с българската кауза е пряко следствие от жизнения му път,
който воден от своя морал, гражданска позиция, вяра и желание за свободна
и независима Ирландия, в крайна сметка се оказва въвлечен и във водовъртежите
на българската история. Този стойностен човек, не само закупува и обзавежда със
собствени средства дом за своите 32-ма
възпитаници –български сираци и към които той ще докаже своята човешка
съпричастност и голяма по размера си отдаденост.Но и полага изключителни грижи
за да ги отгледа, образова и им даде старт в живота. Авторът
A FEW INTRODUCTORY WORDS
How many nations in the world have
experienced in the last two centuries in their history such devastating
emigration as it happens to the Bulgarian nation? Few people know the answer to
this question. These are the Irish. Perhaps for this objective reason, we
somehow, although difficult to explain, somehow intuitively feel close in
destiny. In their Bulgarian version, these events follow their tragic course in
the following sequence. Between 1803 and 1878, nearly 400,000 of our
compatriots left their homeland due to the unbearable hardships caused to them
by Ottoman slavery. All these people settled in different parts of the then
Tsarist Russia. The blood-soaked April Uprising of 1876 infuriated a whole host
of world-famous figures such as the American journalist Januarius McGahan, the
Irish journalist James Boucher, the US Consul in Istanbul Eugene Skyler, the
British diplomat in the Turkish capital, the Turkish capital, and the Turkish
capital. William Gladstone / published his famous pamphlet "Bulgarian Horrors"
/, Charles Darwin, Victor Hugo, Oscar Wilde, Giuseppe Garibaldi and others. After the Russo-Turkish War of Liberation,
tens of thousands of Bulgarians, driven by poverty, rushed headlong into
America, hoping for better and happier days. Then comes the most terrible wave,
which began after 1989. A time when our nation was literally bloodless, as a
result of the emigration of the mind-boggling number of more than 2 million
Bulgarians! In the following pages, however, we
will follow another trend. Which is no less shocking in its essence. This is
the cruel expulsion of the Bulgarian population from lands on which they lived
no more or less, from the ninth to the first few decades of the twentieth
century. We will focus specifically on the time between 1903 and 1925 from the
Ilinden-Preobrazhensko uprising to the Kafandaris-Mollov agreement. A period
when over 400,000 Bulgarians with incredible brutality, accompanied by murders,
robberies, arson and all sorts of atrocities were expelled from their lands by
more than one or two Balkan officials. И точно в този период от време отделно звездата на една съвсем реална проява на съчувствие, грижа, добронамереност и хуманизъм изгрява от доблестен представител на Ирландия до многострадалния български народ. Сред плеядата чужденци, оставили дълбока следа в нашите съдби, този ирландец за специално място. Той е човек, който през живота си се бори под три имена, смени три религии и в рамките на около години е създаден с най-високите ордени за граждански заслуги от монарсите на две държави, като България и Англия, се воюват по време на Първата световна война война. Кой е този представител на Ирландия и какво точно е направил, за да подобрим ордена за граждански заслуги, връчен ми от крал Фердинанд в началото на 1915 г.? Отговорете на тези интригуващи въпроси се крият в достойната и вече забравена впечатляваща личност на Пиърс Чарлс де Лейси О'Махони. Връзката му с българската кау е пряко следствие от който е известен житейски път, воден от известен морал, гражданска позиция, вяра и желание за свободна и независима Ирландия, в крайна сметка се оказва въвлечен във водовържи на българската история, към която той ще докаже човешката си съпричастност и голяма преданост. Този ценен човек не само купува и обзавежда със собствени средства дом за своите 32 възпитаници – български сираци и на които ще докаже човешката си съпричастност и голяма преданост. Но той също така полага много грижи, за да ги гледа, образова и да им даде началото в живота.
на автора
No comments:
Post a Comment