Георги Маджаров - общественик и дипломат

Книгата е посветена на живота и делото на Георги Маджаров,
ISBN 978-619-7464-00-9; издател: Офис стандарт ООД, Пловдив

НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ

    Това мое проучване е посветено на една незаслужено позабравена личност. Но в същото време то няма да е зализана и стерилна историческа монография, а труд, написан най-вече въз основа на голям брой документи от българските архиви. Затова в последващия биографичен разказ, посветен изцяло на Георги Маджаров, ще се опитам да обрисувам неговия живот с по-големи подробности. Той израства в семейство, в което интелектуалната почва е достатъчно богата, за да създаде онези условия, които ще дадат своите плодове за цялостното  му последващо духовно, културно и политическо развитие. Животът на неговите родители  е бил достатъчно сигурна ограда през годините на детството и на синовете и на дъщерите им – една от които е бъдещата поетеса и писателка Анна Каменова. На следващите страници, като се базирам изключително и само на архивните документи и снимкови материали от онази епоха, аз ще се опитам да разкрия пред любознателното внимание на читателите твърде различни периоди от живота и дейността на един млад човек, който още на 21 години показва и доказва смелост и храброст по време на Балканската война. Малко по-късно, едва навършил 27-годишна възраст, той ще защищава достойно с личностните си качества гласуваното му доверие да стане първия официален представител на България в Полша в  стогодишната дипломатическа  история между двете държави.  Накрая, но не на последно място по важност, ми се отдава възможността да разкажа за кратката му, но достатъчно наситена с реализирани проекти, негова съзидателна дейност като кмет на София. Период, през който е убит едва навършил Христовата възраст... Един куршум, изстрелян посред бял ден в градския център, пречупва живота на най-младия 38-ми по ред в дългия сто и четиридесетгодишен  списък на столичните градоначалници.    За добро или за лошо накъдето и да се обърнем в българската история ни дебнат сенки от миналото. Може би защото периодично идва време когато кристалите на спомена заблестяват в здрача на архивните масиви. Там обаче се виждат доказателства, които без съмнение доказват, че Георги Маджаров е бил интелектуалец от най-висока проба, който провидението е надарило да бъде колкото герой от военните фронтове, толкова и почтен общественик и достоен държавник, който ще загине в името не на трагедията на собствените си драматични противоречия, а за каузата да бъде честен и коректен към обществото, което му е гласувало доверието си. Бил е повсеместно уважаван, защото винаги е издавал природа в която не се таят културно лицемерие и вежливо поднесени измами. Не можем да не подчертаем и факта, че печатът на мрачна несигурност никога не е затискал надеждите му.  За съжаление обаче животът постоянно снове между светлината и мрака. Злощастният 13 ноември 1925 г. предоставя възможност на зли и отмъстителни хора да не позволят на Георги Маджаров да защищава служебната коректност, която той демонстрира на дело като обществено значима фигура. Отровата на гнева и злобата, капеща и разяждаща като киселина помрачената  психика на един пенсиониран полковник, стават причина той да дръзне с револвер в ръка да търси изход от забърканите от самия него тежки проблеми спрямо нищо неподозиращия  столичен кмет. Ситуация, която при всички случаи не води към гладкото езеро на смисъла, разума и обяснението, а към бързеите на хаоса и фаталната случайност. Едва ли има нужда да казваме, че подобно поведение на един убиец предизвиква притеснително голям брой дефиниции. Но, ако трябва да обобщя, то това обстоятелство хвърля завинаги сянката на безчестието върху този бивш офицер, отнасяйки името му в страната на срама и позора. Това е тъжния резултат от нарцистичното самодоволство на нищожно дребнав човек от жалката му роличка, която си е наумил да изиграе.   На следващите страници  читателят лесно ще открие, че зад всеки техен ред прозърта тъгата по миналото, което в този конкретен случай, тежи повече отколкото реалността на настоящето и амбицията за едно бъдеще. Затова и в процеса на проучванията ми се опитах да направя всичко възможно за да достигна отвъд хоризонта на писаното слово. Известно е, че има събития в ежедневието ни, които се превръщат в притчи. Те на пръв поглед са уж някакви безизразни и назидателни отметки, подредени в едната или другата колонка на онези списъци с добродетели и пороци, в които обаче посланието е всичко.  При подобни случаи като този работата с архивни документи предизвиква търсене на отговор за основния въпрос:  повествуванието в своята цялост къде да бъде отнесено – към бъдещето или към миналото?  Що се отнася до практическата реализация на проектите, вдъхновени от този достоен кмет на София, за всички тях подобно колебание  не стои на дневен ред. Самият факт, че и досега продължаваме след цял един век да ползваме двойните линии на трамваите до софийските квартали  Княжево и Подуяне, а най-големия град в страната никога да не усети проблеми с питейната вода,  говори достатъчно убедително в каква посока той е гледал за развитието на столицата. С цялото си поведение Георги Маджаров е доказвал, че е от хората, които не се срамуват за нищо, не съжаляват за каквото и да било и се гордеят с всичко което са успяли да изградят за общото благо. Без съмнение ярката му и оригинална личност е надхвърляла тесните рамки на неговото време. Бил е син на своята епоха и стойностен гражданин на една бъдеща София, която е виждал в мечтите си като просперираща, културно извисена и заела категорично място в голямата европейска структура от модерни общества.                                                                                                                                                              

                     

SOME PREFATORY WORDS

My present study is devoted to an unrighteously almost forgotten personality. At the same time, it will not be a sterile historical monograph, but a work written primarily on the basis of a large number of documents from the Bulgarian archives. That is why in the next biographical narration devoted entirely to Georgi Madzharov, I will try to portray in greater details his life. He grows up in a family where the intellectual soil is rich enough to create the conditions that will give fruit to his overall spiritual, cultural and political growth. The life of his parents was a sufficiently secure fence during the years of childhood both for their sons and daughters - one of whom is the future poet and writer Anna Kamenova. On the following pages, basing exclusively on archival documents and photo material of that era, I will try to reveal to the reader's curious attention very different periods of the life and activity of a young person who, at the age of 21, proves courage and bravery during the Balkan War. A little later, just under the age of 27, he will defend with dignity by his personal qualities the trusted confidence to become the first official representative of Bulgaria in Poland in the centenary diplomatic history between the two countries. Finally, but not less important fact - I have the chance to tell about his brief, yet profoundly saturated with realized projects, his creative activity as mayor of Sofia. Period during which he was killed only at the age of Christ ... One bullet shot in the middle of the day in the middle of the city broke the life of the youngest 38th in a hundred-and-forty-year list of the city's mayors. For good or for bad wherever we turn in the Bulgarian history, shadows of the past lurk us. Maybe because periodically time comes when the crystals of the memory are shining in the twilight of the archives. There, however, there is evidence that undoubtedly proves that Georgi Madzharov was an intellectual of the highest probability whom the providence has gifted to be a hero of the military fronts, a respectable public figure and a worthy statesman who would die in the name not of the tragedy of his own dramatic contradictions, but for the cause to be honest and correct to the society that has voted for his credibility. He has been respected everywhere because he has always demonstrated a nature in which cultural hypocrisy and courtesy scams are missing. We cannot help but emphasize the fact that the seal of bleak uncertainty has never hindered his hopes. Unfortunately, however, the life constantly shifts between the light and the darkness. The unlucky November 13, 1925, provided an opportunity for evildoers and vindicators to prevent Georgi Madjarov from defending the official honesty he actually demonstrated as a socially significant figure. The poison of anger and malice, dripping and acidifying the darkened psychic of a retired colonel, pushes him to dare, with a revolver in hand, to search for a way out of his very serious problems towards the unsuspecting anything metropolitan mayor. A situation that does not always lead to the smooth lake of the sense, reason and explanation, but to the rapids of chaos and fatal accident. There is hardly any need to say that such a murderer's behaviour causes a worrying number of definitions. But, if I have to summarize, this circumstance throws forever the shadow of dishonour on this former officer, bearing his name in the country of shame and disgrace. This is the sad result of the narcissistic complacency of a negligent little man from the pitiful role he has decided to play. On the following pages, the reader will easily find that behind each line peeps the sadness of the past, which, in this particular case, weighs more than the reality of the present and the ambition for a future. That is why, in the course of my studies, I tried to do my best to reach beyond the horizon of the written words. It is known that there are events in our daily lives that turn into parables. At first glance they are supposedly unread and editable bookmarks arranged in one or other column of those lists of virtues and vices, in which the message is everything. In similar cases the work with archival documents causes a search for an answer to the basic question: where should the whole story be referred - to the future or to the past? As for the practical realization of the projects inspired by this worthy mayor of Sofia, for all of them, such a hesitation is not on the agenda. The very fact that we have continued to use the double tram lines to Knyazhevo and Poduyane districts in Sofia for the past century and the largest city in the country has never experienced any problems with the drinking water, speaks convincingly enough about the direction he has been looking for the development of the capital. With all his behavior, Georgi Madzharov has proved to be one of the people who are not ashamed of anything, they do not regret anything, and they are proud of everything they have managed to build for the common good. Undoubtedly, his bright and original personality has surpassed the narrow frames of his time. He was a son of his epoch and a valuable citizen of a future Sofia, which he had seen in his dreams as prosperous, culturally elevated and firmly placed in the big European structure of modern societies.

                                                                       THE AUTHOR