(book)
Recently
the book „Diplomat heroes of the Holocaust” was published. The author[1] of this comprehensive study writes: „During the Holocaust, thousands of Jews
sought to flee from Nazi dominated Europe to safer havens. This book details
how diplomats in China, Spain, Portugal, Romania, Switzerland, Brazil, Holland,
Turkey, Italy, Yugoslavia, Japan, Germany and the Vatican risked everything –
their careers, their reputations, even their lives to save Jews”. We were
impressed by the fact that Bulgaria was not mentioned in the listing. We hope
this has been a technical mistake. In the preface of the above issue, written by
Avner Shalev, a chairman of the „Yad Vashem” Directorate, it has been
accurately pointed out, that: „Two generations have passed since the end of
World War II. Today we live in an age of information, instant communication and
progressive technology. The benefits to be garnered from the free flow of
heterogeneous information - which can be overwhelming on a day-to-day basis -
are counterbalanced by an unavoidable side effect: the creation of short
memories. Young people today regard the past not in the sense of where they
have come from, but rather as a bygone series of events which are
"past," while they themselves are living "post." This
viewpoint is dangerous in that it is disjunctive rather than connective. The
world is rapidly advancing toward the close of the second millennium under the
pressure of the cultural universalism characteristic of an open-market economy,
hyper-consumerism, the world communications revolution and a flood of
boundary-reducing tourism. In the face of this, local cultures are struggling
to maintain their own uniqueness. The generation that lived through the
Holocaust is dwindling. The presence of witnesses - the remnant who survived -
ensured a certain moral strength; their absence creates a moral, cultural and
educational vacuum. What will be the fate of Holocaust commemoration among
members of the fourth generation, both Jewish and non-Jewish? What place will
it occupy in the midst of the currents that are sweeping us along towards the
onset of the third millennium? Will remembrance be meaningful in the context of
contemporary events? How should we prepare ourselves at this historic
juncture?”.
Our book is devoted to Julio Palencia
Tubau – the Spanish diplomat, who ruins forever his official career in favour
of supreme deeply humanitarian objectives. By his direct help and assistance
several hundreds Jewish people in Bulgaria have been saved from deportation in
the fascist concentration camps. But he also makes one extreme step - despite
the artificial barriers put up in front of him, he succeeded to adopt both
children of a killed in the prison Bulgarian Jew. Taking them, together with
their mother, away from the country he, in practice, saves their lives at the
last minute. An act – actually unseen and unheard in the international
environment, which does not stream in a normal course. World War II rages with
all its severe might on the land and sea along the spread on thousand
kilometers military fronts, together with violent ideological and propaganda
opposition.
In 1943 a decisive event occurred – the
total crash of the Hitler army around Stalingrad. This fact immediately
provoked cracks in the behaviour of the European allies of Hitler. As well
known Spain does not take part in World War II, keeping good relations with the
fighting countries: Spain has sent a voluntary corpus to the East front on the
side of Germany, supplied with molybdenum the German tank industry, and at the
same time establishes active contacts at various levels with England. The
changed course of the war provokes quick reaction in Spain as well. General
Franco withdraws to the last soldier the Spanish corpus. The undertaken in 1943
serious activation of the Spanish diplomats, accredited in the European
countries, brought to the saving of thousands Jews from apparent disaster. But,
most of all, this concerns the activity of nine people, descendents of famous
aristocratic Spanish families, who acted during this period in France, Greece,
Bulgaria, Romania, Hungary and Germany. They are: Eduardo Propper de
Callejon, Bernardo Rolland de Miota, Miguel Angel de Muguiro, Juan Schwartz
Diaz-Flores, Sebastian de Romero Radigales, Julio Palencia Tubau, Jose Ruiz
Santa Elia, Jose Rojas Moreno and Angel Sanz Briz. In his capacity of a first secretary of the Spanish
Embassy in Paris in 1940 Eduardo Propper makes an exceptional record in the
history of diplomacy. He succeeds to issue visas for Spain of over 30 thousands
French Jews, who were prepared for deportation in the concentration camps by
the German occupation authorities. According to the surveys, made by the
Spanish historian Prof. Lorenzo Diaz, this diplomat had learned to sign the
transport visas through the territory of Spain for Portugal simultaneously with
both hands and worked day and night.
An interesting detail in this respect
is the fact, that the Spanish diplomats in France have substantiated their acts
in front of the German occupation authorities basing on a law, approved in
Spain during the 20-th years of XX-th century. In accordance with this
legislative act, the Spanish Sephardi-Jews, who were persecuted from the
country at the end of the 15-th century, received rights for turning back in
their historical country. A particularity is the fact that the diplomats have
“forgotten” that this law existed just seven years and was abrogated in Spain
at the beginning of the 30-th years. In a nutshell – the persons, who were
issued visas, simply did not have these rights. Moreover, practically, there
were no descendents of the Sephardi-Jews among them. The expelled from Spain
Jews settled mainly in the countries along the Northern African coast, on the
Balkans and in the Netherlands.
In the present study on the life and activity of
Julio Palencia in Bulgaria we did our best to find out the information intended
for official access in the Bulgarian, German, Spanish and Jewish archives. The
curious reader will be convinced that our findings reveal sufficiently fully
both the impressive humanism of the Spanish diplomat and the unprejudiced
analysis of the events and the reasons which provoked them and their
development in the outlined period of time.
НЯКОЛКО ВЪВЕЖДАЩИ ДУМИ
Наскоро
бе пусната от печат книгата „Diplomat heroes of the Holocaust” , в която авторът[1] на това задълбочено
проучване пише: „During the Holocaust, thousands of Jews sought to flee from
Nazi dominated Europe to safer havens. This book details how diplomats in
China, Spain, Portugal, Romania, Switzerland, Brazil, Holland, Turkey, Italy,
Yugoslavia, Japan, Germany and the Vatican risked everything – their careers,
their reputations, even their lives to save Jews”. На
нас обаче ни направи впечатление, че не е споменато в това изброяване името на
България. Надяваме се, че
това е по-скоро техническа грешка. В публицистично написания предговор на
посоченото по-горе издание, чийто автор е Авнер Шалев, много точно се
посочва, че: „Two generations have passed
since the end of World War II. Today we live in an age of information, instant
communication and progressive technology. The benefits to be garnered from the
free flow of heterogeneous information - which can be overwhelming on a
day-to-day basis - are counterbalanced by an unavoidable side effect: the
creation of short memories. Young people today regard the past not in the sense
of where they have come from, but rather as a bygone series of events which are
"past," while they themselves are living "post." This
viewpoint is dangerous in that it is disjunctive rather than connective. The
world is rapidly advancing toward the close of the second millenium under the
pressure of the cultural universalism characteristic of an open-market economy,
hyper-consumerism, the world communications revolution and a flood of
boundary-reducing tourism. In the face of this, local cultures are struggling
to maintain their own uniqueness. The generation that lived through the
Holocaust is dwindling. The presence of witnesses - the remnant who survived -
ensured a certain moral strength; their absence creates a moral, cultural and
educational vacuum. What will be the fate of Holocaust commemoration among
members of the fourth generation, both Jewish and non-Jewish? What place will
it occupy in the midst of the currents that are sweeping us along towards the
onset of the third millenium?”.
Тази
наша книга е посветена на Хулио Паленсия и Тубау /Алварез/ , испански дипломат
от кариерата, който погребва завинаги служебното си развитие в името на
възвишени дълбоко хуманни цели, доказвайки прастарата истина, че животът е
състезание на усилия. С негова пряка помощ и съдействие са спасени в България
няколко стотин евреи от депортация във фашистките концлагери. Той обаче прави и
още една изключителна крачка – въпреки издигнатите пред него изкуствени
препятствия успява да осинови двете деца на несправедливо осъден и убит
български евреин. Извеждайки ги извън страната заедно с майка им, той на
практика буквално казано в последната минута им спасява живота. Действие, което
действително е нечувано и невиждано в условията на международна обстановка,
която далече не протича в някакво нормално русло. Втората световна война бушува
с цялата си кървава мощ по суша и по море из проснатите на хиляди километри
военни фронтове,
съпътствана от непомерна идеологическа и пропагандна противопоставеност.
През 1943 г. обаче става едно решително
събитие – тоталният разгром на хитлеристката армия край Сталинград. Факт, който
веднага предизвиква пукнатини в поведението на европейските съюзници на Хитлер. Както е добре известно, Испания не участва във
Втората световна война, поддържайки добри отношения с воюващите държави: от
една страна изпраща доброволчески корпус на Източния фронт в помощ на Германия
и снабдява с молибден нейната танкова промишленост, а от друга страна -
осъществява активни контакти на най-различни равнища с Англия. Промененият ход
на войната предизвиква бърза реакция и в Испания. Ген. Франко не само изтегля
до последния войник испанския корпус. Става повече от очевидно, че предприетото
през 1943 г. мащабно активизиране на испанските дипломати в редица европейски
държави, където те са акредитирани, довежда до спасяването на хиляди евреи от
явна гибел. Но преди всичко става дума най-вече за дейността на девет
души от тях, потомци на известни аристократически испански фамилии, които през
този период са служили съответно във Франция, Гърция, България, Румъния, Унгария
и Германия. Това са: Едуардо Пропер де Кальехон, Бернардо Ролан де Миота, Мигел Анхел де Мугиро, Хуан Шварц Диас Флорес, Себастиян Ромеро Радигалес, Хулио Паленсия-и-Тубау, Хосе Руис Сантаелья, Хосе Рохас Морено и Анхел Санс
Брис. В качеството си на първи секретар на испанското
посолство в Париж Едуардо Пропер през 1940 г. наистина поставя изключителен по
рода си рекорд в историята на дипломацията. Той успява да издаде визи за
Испания на повече от 30 хиляди френски евреи, които германските окупационни
власти се готвели да депортират в концлагерите. Според направените проучвания
от испанския историк проф. Лоренсо Диас, този дипломат, научавайки се да
подписва транспортните визи през територията на Испания за Португалия едновременно
и с двете си ръце, е работел денонощно.
Интересен детайл в това отношение е и
фактът, че испанските дипломати във Франция са обосновавали
своите действия пред немските окупационни власти въз основа на закон, приет в
Испания през 20-те години на ХХ век. В съответствие с този законодателен акт,
испанските евреи-сефарди, които били изгонени от страната в края на 15-то
столетие, получавали право за завръщане в историческата им родина. Подробност
е, че дипломатите просто са „забравили”, че този закон е просъществувал всичко
на всичко седем години и бил отменен в Испания още в началото на 30-те години.
С други думи казано, лицата, на които били издавани визи във Франция, просто
нямали никакви подобни права. Още повече, че потомци на сефардите измежду тях
практически нямало. Изгонените евреи от Испания основно се били заселили в
държавите по северното крайбрежие на Африка, на Балканите и в Холандия.
В това наше изследване, посветено на
живота и делото на Хулио Паленсия в България, ние се постарахме да издирим в
българските, германските, испанските и еврейските архивни масиви всичко онова,
до което ни бе даден официален достъп. И както сам ще се увери любознателният
читател, намереното от нас разкрива достатъчно пълно както наистина
впечатляващия хуманизъм на испанския дипломат, така и непредубедения ни анализ
на събитията и причините за тяхното възникване и последващо развитие в
разглеждания период от време.
[1]
Mordecai Paldiel, the director of The Righteous Among the Nations Department at
the Yad Vashem Holocaust Memorial Institute in Israel
No comments:
Post a Comment