The German pilot captain Gerhard Wengel

/ book /

          /Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език. Книгата се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Методий" в София под сигнатурен номер Ск 720723 /

         The greatest nonsense of the Bulgarian political management was demonstrated officially on 13 December 1941. In the course of World War II small Bulgaria announced the so called “symbolic war” to USA and Great Britain. After two years exactly this message turned into terrific reality, the results of which are well known: the massive British-American bombing over Sofia and the country in the period between the end of 1943 and the beginning of 1944 caused the death of thousands civilians. For the time when these events developed, we – the authors of this research, devoted to the German pilot captain Gerhard Wengel – have been around 3 and 6 years old. One of us dedicated his conscious life to scientific activity, which brought him the prestigious grade Professor, while the other, being a journalist was awarded with a high international state distinction for his contribution in the study of problematic issues in the bilateral relations of Bulgaria with one of the Baltic countries. We are anxious to point out, that the mentioning in brief of these biographic grains does not intend the satisfaction of our own ego. The simple motive is the assumption that we might have been buried in the ruins and never been able to reach the achievements we have come to during the past decades. Regretfully this tragedy had overtaken lots of Bulgarians. We used the word “tragedy”, but we have to say massive killing caused by a pure mechanical action, done by pressing of a button, which opens the plane fuselage and pours as garbage tons of bombs. When it concerns such a survival like ours usually we say that the blind case has saved a given person. But this is not quite correct. It’s fairly possible both of us to be alive thanks to the bravery and heroism of a German pilot, who had succeeded to shoot down several enemy planes, the deadly luggage of which might have fallen on the addresses where we had been sleeping in our beds. 

            From far back the whole world impartially has condemned the Hitler-fascism as an extremely antihuman phenomenon. The concentration camps worked at their full capacity, turning into ashes millions of human bodies. All this is an essential part of the cruel truth. But where should we put the captain of the fascist Luftwaffe Gerhard Wengel, who defended the sky above Sofia from the arriving British-American bombarding machines and died four days before reaching his 29 years of age? In all cases he should not be placed in the abovementioned classifications. He simply did not have any touch points with them. Sometimes the paths of destiny, life and policy (quite strangely in our case) improbably interweave. For some people all this might be a fortuity. For others – coincidence or regularity – depending on the view point.

            The Bulgarian-German military relations and more concretely the awarding of German military ranks with Bulgarian state distinctions has sufficiently long history accompanied by a large list. Today it is difficult to point out who has been the first German military figure honoured with Bulgarian medal. Some day in the archives might be found this interesting fact. During our research work we came upon archive materials almost a hundred years old. The first of it was a Decree of the Ministry of the Exterior and Ecclesiastical matters ref. № 3417 dated 1 April 1915, where it is mentioned that,

“The Ministry of Exterior and Ecclesiastical matters awards the Commander Cross of the Order of Merit to the sanitary major Rudolf Emmerich, who had died on 15 November 1914.”  Several years later – on 31 August 1918 - the same institution issues a document from which we learn about “the awarding with a Bulgarian medal of the German officer lieutenant-colonel Ulrich Frey, who in the capacity of attached to the Bulgarian army during a whole year together with the commanded by him troops has fought at the three fronts as a commander of the German troops at 9-th Bulgarian army with more than 20 weapons and 3500 soldiers, has taken part in the victorious driving back of all attacks of General Baray. Frey has been a commander of the second group (mortars) of 209-th artillery regiment of 105-th infantry division”.

            Nowadays we do not know whether Captain Gerhard Wengel has been awarded with a military distinction by our country. The acknowledgement for his act of heroism has come after 70 years and has found its modest honourable place in Sofia. The monument was established under the initiative and financial means of Konstantin Ivanov, M.Sc.Eng., a member of the club of the pilots “Captain Dimitar Spisarevski” to the Union of the graduates of the Higher Military School, with the assistance of the municipality advisor Vili Lilkov and the Mayor of the “Triaditsa” region Emil Milev.    The official ceremony takes place on 05.11.2004 in the presence of the deputy-military attaché of Germany in Bulgaria. The inscription over the memorial plate, fixed to a large stone piece of granite rock from Vitosha mountain says: “In memory of Gerhard Wengel – a German pilot, died on 10.01.1944 in an aerial combat, defending Sofia”.  And he really defends Sofia in the most possible courageous way – sacrificing his life – against bombardments, which had neither strategic objectives nor directives towards annihilation of military objects. He was conscious of the fact that these acts were nothing else but barbarian destruction of totally unprotected peaceful towns. His heroic behaviour and humane way of thinking undoubtedly contribute to the turning of Captain Wengel into a stubborn moral power of our contemporary life.

НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ

            Великата глупост на българската политическа върхушка е афиширана официално на 13 декември 1941 г. В разгара на Втората световна война малка България обявява т.н. „символична война” на САЩ и Великобритания. Така от гледище на бъдещето България изпуска момента за легитимация пред Великите сили и в хода на световния хаос да изкопчи оптимални териториални изгоди. Конюнктурата на деня е била допълнително подготвена от услужливия печат.Което говори за цели пропасти по отношение на каквито и да било традиции на националния ни опит в дипломацията. Точно след две години горепосочената дата се превръща в страшна реалност, чийто резултати са добре известни: от масираните англо-американски бомбардировки над София и страната в периода между края на 1943 г. и първата четвърт на 1944 г. загиват няколко хиляди цивилни лица, а разрушенията са повсеместни. За времето, през което се развиват тези събития, ние - двамата автори на това изследване посветено на германския пилот капитан Герхард Венгел - сме били съответно на около 3 и на 6 - годишна възраст. Единият от нас през целия си съзнателен живот се е занимавал с научна дейност, която му донася заслужена професорска титла, а другият, в качеството си на журналист, е удостоен с високо чуждестранно държавно отличие за принос в разработването на проблематиката на двустранните отношения на България с една от Балтийските държави. Бързаме да посочим, че споменаването в телеграфен стил на тези наши биографични зрънца далече не го правим за да задоволим собственото си его. А заради простичкия факт, че е можело да бъдем погребани завинаги под развалините и никога да не станем това, което сме постигнали през изминалите декади на земните ни дни. Както, за огромно съжаление, тази трагедия е застигнала немалко българи. Употребяваме думата „трагедия”, но би следвало да кажем масово убийство предизвикано от чисто механично действие, изразяващо се в натискане на едно копче, което отваря самолетния фюзелаж и изсипва като ненужна смет тонове бомбен товар. Когато става дума за подобно оцеляване като нашето обикновено се казва, че слепият случай е пощадил даден човек. Това обаче не е съвсем точно. Защото е напълно възможно ние двамата да сме живи благодарение на  самоотвержеността и героизма на един германски пилот, който е успял да свали няколко вражески самолета, чийто смъртоносен багаж е можел да падне и на адресите на които сме спяли в детските си креватчета. За нас, като автори на настоящето изследване, в този случай е повече от ясно, че става дума за морални стойности, които следва да бъдат спасени преди да ги е смазал окончателно валякът на нашата съвременност.

            Цял свят отдавна и напълно справедливо е осъдил хитлерофашизма като крайно антихуманно  явление. Концлагерите на смъртта са работили с пълния си капацитет, превръщайки в пепел милиони човешки тела. Всичко това е съществена част от жестоката истина. Но, къде би трябвало да поставим капитана от фашитското Луфтвафе Герхард Венгел, който защищавайки софийското небе от пристигащите на вълни англо-американски бомбардировачи, загива четири дни преди да навърши 29-годишна възраст? Ето защо той при всички случаи не се побира в посочените по-горе класификации. Просто не е имал каквито и да било допирни точки с тях. Ето как понякога се преплитат невероятно пътеките на съдбата, на живота и колкото и да е странно в нашия случай – на политиката. За някои може би всичко това е случайност. За други – съвпадение. За трети – закономерност. Както е прието да се казва - зависи от гледната точка. Но, за жалост трагичната съдба на капитан Венгел не му предоставя възможност да продължи пътя си към следващи житейски хребети.

            Българо-германските военни отношения и по-конкретно удостояването на германски военни чинове с български държавни отличия има достатъчно дълга история придружена с обемист списък. Кой е бил обаче първият германски военен деец  награден с български орден днес е трудно да се посочи. Някой ден в архивите положително ще бъде намерен този интересен факт. По време на нашите проучвания ние попаднахме на архивни материали с почти стогодишна давност. Първият от тях е постановление на Министерството на външните работи и вероизповеданията изх. № 3417 от 1 април 1915 г. в което се посочва,

че „Министерството на външните работи и вероизповеданията връчва Командорския Кръст на Народния орден „За Гражданска заслуга” на санитарния майор Рудолф Еммерих, починал на 15 ноември 1914 г.” Няколко години по-късно – на 31 август 1918 г. - същото това ведомство издава документ в който научаваме: „За награждаване с български орден германския офицер подполковник Улрих Фрей, който в продължение на една година в качеството си на аташиран към българската армия, заедно с командваните от него войски се е сражавал на трите фронта като командир на германските войски при 9-та българска армия с повече от 20 оръдия и 3 500 войници, взел живо участие при победоносното отблъскване на всички усилени атаки на генерал Барай. Фрей е бил командир на втората група /мортири/ на 209-ти артилерийски полк от 105-та пехотна дивизия”. 

            Към днешна дата ние не знаем дали капитан Герхард Венгел е бил награждаван с военно отличие от българска страна. Признанието, дошло след 70 години за неговия подвиг, все пак е намерило своето скромно почетно място в София.  Издигнатият му паметник е създаден по инициатива и със средства на инж. Константин Иванов, член на Клуба на летците „Капитан Димитър Списаревски“ към Съюза на възпитаниците на ВНВУ, със съдействието на общинския съветник Вили Лилков и кмета на столичния район „Триадица” Емил Милев. Официалното откриване става на 05.11.2004 г. в присъствието на заместник-военния аташе на Германия в България Надписът върху паметната плоча,  закрепена върху голям каменен скален гранитен къс донесен от Витоша, гласи: „В памет на Герхард Венгел германски летец загнал на 10.І.1944 г.  във въздушен бой, защищавайки София”.  И той наистина я отбранява по възможно най-мъжествения начин – жертвайки живота си против бомбардировки, които не са имали стратегически цели, нито пък са били насочени към унищожаване на военни обекти. Защото отлично е съзнавал, че тези действия не са били нищо друго освен варварско унищожаване на беззащитни мирни градове. Това му геройско поведение и хуманен начин на разсъждение безспорно отреждат превръщането на капитан Венгел в устойчива нравствена сила на нашето съвремие.

---

[1] Държавна агенция „Архиви”, фонд 3к, опис 1, архивна единица 1407, лист 1

[2] Държавна агенция „Архиви”, фонд 3к, опис 1, архивна единица 1407, лист 15

---