(book)
/Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език/. Книгата се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Методий", София под каталожен номер Ск 713007
It seems to
me, that I will not say anything new if I underline, that the themes, subject
of analysis in this book, have not been treated for many years on. It is well
known that during that time at the basis of the scientific investigations
political and ideological motives were standing firstly, due to which the
clarification of such a circle of issues was hampered at the end. But from
whatever angle they are looked at nowadays, I have to stress, that in their essence
they are a part of the newest Bulgarian history, despite the fact whether they
carry a positive message to somebody or a negative one to others. The truth is
one: through the Bulgarian Red Cross our country sends sanitary units to the
Eastern front, that offer qualified medical assistance to the German army. Here
we have to specify immediately, that two fully equipped and totally independent
in staff aspect teams were sent. One of them had to work at the newly
established hospital situated at about 20 kms from Warsaw – in Legionovo [1],
while the other one was directed to transport the wounded German soldiers by a
sanitary train mainly to the mentioned above hospital.
Meanwhile I
have to point out, that every research work has its own prehistory. For our
country it begins immediately after the sacral date 1 March 1941 – the
disastrous joining of Bulgaria to the Tripartite Pact. In spite of this the
Bulgarian governors do their best to avoid a direct military confrontation of
our army at the front lines. At the international stage like an avalanche two
stormy ideologies appeared, the collision of which becomes inevitable. While
internally, sticking to the topic, a number of temporary military initiatives
of the Red Cross were realized. For example the Supreme management of the
Bulgarian Red Cross, in agreement with the Military-sanitary office to the
Ministry of the War and the Chief Directorate of the national health, sends
orders to all units to participate in a two-day seminar in 1940, specifying
that the civil participants are mobilized during their training. During this
period the established special commission to the Red Cross was awarded to
undertake the delivery of transportable kitchens, mugs, disinfection machines
and trucks. This is the time when the Minister of the War – general Teodisi
Daskalov transmits to the Chairman of the Red Cross – Prof. d-r Dimitar
Orahovac the governmental wish - the organization to become an initiator of the
sending to the Eastern Front of a hospital equipped with 200 beds and a
sanitary train in support of the German troops [2].
Moreover I
have to add to the above facts some other details, which supplement to a
significant degree the evidence for the preparation and participation of the
Bulgarian Red Cross for the forthcoming events. By order № 482 of 27 November
1941 the Minister of the War appoints as a member of the Supreme Committee of
the Bulgarian Red Cross the commander of the First Bulgarian Army –
general-major Nikola Mihov (elected by the Supreme Council by secret voting as
a first sub-chair of the organization) replacing the current member of the
committee general-lieutenant Konstantin Lukash. Furthermore the head of the
Military-sanitary office – the sanitary colonel Hristo Bosnev and the reserve
colonel Luka Bozov (a chief of the material keeping office of the Bulgarian Red
Cross) were reappointed as members of the Supreme committee. Of great
significance is also the fact that the state subsidy for the Red Cross has been
increased from 83 567 000 BGN in 1941 to 116 000 000 BGN in 1942. During this
period under the initiative of the Bulgarian general consul in Köln - Rudolf
Zidersleben, the German company “Otto Wolf-Köln” makes a serious contribution
to the Bulgarian Red Cross [3].
On 11-th of
December 1941 the Supreme committee of the Bulgarian Red Cross informed the
Military-sanitary office to the Ministry of the War “… about the readiness of a
field hospital № 1 to depart in support of the German troops, which might be
possible on the 15-th of the same month”. But no order for departure of the
hospital was given to the organization. Due to the delay of such an order the
Chairman of the organization had to visit the German military attaché in Sofia
– colonel Brukman and inform him about the hospital [4].
Thus, step
by step, in a comparatively short period of time, the Bulgarian Red Cross
prepared for the realization of its mission on the Eastern front.
НЯКОЛКО УВОДНИ ДУМИ
Струва
ми се, че няма да кажа нищо ново като изтъкна, че тъкмо тази проблематика,
предмет на анализ в тази книга, дълги години наред не е била разработвана. Защото,
както е добре известно, е било време когато в основата на научните търсения са
стояли на първо място политически и идеологически мотиви, поради които в крайна
сметка е било възпрепятствано изясняването на подобен
кръг от въпроси. Но, от какъвто и да е ъгъл да бъдат погледнати в наши дни,
следва да подчертая, че в същността си те са част от най-новата българска
история, независимо от това дали за някого носят положително, а за другиго
отрицателно послание. Истината обаче е една: по линия на Българският Червен
кръст страната ни изпраща санитарни части на Източния фронт, които оказват
качествена медицинска помощ на германската армия. Тук следва веднага да
уточним, че става дума за командироване на два напълно комплектовани и изцяло
независими един от друг в кадрово отношение екипи, единият от които е разпределен
да работи в новосформираната на около 20 км. от Варшава болница в Легионово,
а другият състав е бил насочен да пренася ранените германски войници със
санитарен влак предимно до посочената по-горе болница.
Заедно
с всичко това би следвало да посоча, както e при всяко едно подобно проучване, че то има своята предистория. За страната ни тя
започва веднага след сакралната дата 1 март 1941 г. – злощастното присъединяване на
България към Тристранния пакт. Въпреки това обаче българските управляващи правят
всичко възможно за да бъде избегнат пряк военен сблъсък на нашата армия по фронтовете. На
международния небосклон лавинообразно са нараствали две бурливи идеологии,
чийто сблъсък става неизбежен. Но, във вътрешнополитически план – като се придържаме
към разработваната тук тема – у нас се реализират редица военновременни
инициативи по линия на Червения кръст. Така например Върховното управление на
БЧК, в споразумение с Военно-санитарната служба към Министерство на войната и
Главната дирекция на народното здраве, разпорежда до всичките си клонове да
изпратят на двудневен семинар през 1940 г.
своите самарянки изрично уточнявайки,
че те са граждански мобилизирани по време на обучението им. През този период на
сформираната специална комисия при дружество Червен кръст е възложено да се
заеме с доставката на походни кухни, канчета, дезинфекционни машини и камиони.
Това е и времето, когато министърът на войната генерал Теодоси Даскалов предава
на председателя на Червения кръст проф.д-р Димитър Ораховац правителственото пожелание тази организация
да стане инициатор за изпращането на Източния фронт на една болница с 200 легла
и един санитарен влак в подкрепа на германските войски.
Към
посочените по-горе факти трябва да прибавя и някои други данни, които допълват в значителна степен сведенията за
подготвката и участието на БЧК за предстоящите събития. Министърът на войната със заповед № 482 от 27
ноември 1941 г. назначава за член на Върховния комитет на Българския Червен
кръст командващия Първа българска армия генерал-майор Никола Михов /избран от
Върховния съвет с тайно гласуване за първи подпредседател на дружеството/ на
мястото на дотогавашния член на комитета генерал-лейтенант Константин Лукаш.
Преназначени са също така за членове на Върховния комитет началника на
Военно-санитарната служба санитарния полковник
Христо Боснев и запасния полковник Лука Бозов /избран за завеждащ
домакинската служба на БЧК/. Не е без значение и факта, че държавната субсидия
за Червения кръст е вдигната от 83 567 000 лв. през 1941 г. на
116 000 000 лв. за 1942 г.
През този период по инициатива на българския генерален консул в Кьолн Рудолф
Зидерслебен германската фирма „Ото Волф-Кьолн” прави голямо дарение на
Българския Червен кръст.
На
11 декември 1941 г. Върховният комитет на БЧК информира Военно-санитарната
служба при Министерството на войната „.. за готовността на дружествената полска болница № 1 да замине в подкрепа на
германските войски, което може да стане на 15-ти същия месец. Въпреки това в
дружеството още не е получено каквото и да е нареждане за заминаване на
болницата. Поради забавянето на такова нареждане наложи се да се направи
посещение от страна на председателя на германското военно аташе в София
полковник Брукман, който също така е бил уведомен за готовността на болницата”.
Така
стъпка по стъпка, при това за сравнително кратко време, Българският Червен
кръст е подготвял за реализация своята мисия на Източния фронт.
Авторът
No comments:
Post a Comment