Friday, November 9, 2012

prof. Elisaveta Karamihailova - life and work; Елисавета Карамихайлова - живот и дело




/Уводът на тази книга е даден тук както на английски, така и на български език/. Книгата се намира в Народната библиотека "Св.Кирил и Методий", София под каталожен номер Ск 716707 
/ The introduction of this book is given here in both English and Bulgarian /. The book is located in the National Library "St. Cyril and Methodius", Sofia under catalog number Sk 716707


We meet the earliest evidence for the active participation of women in the science field in an Egyptian papyrus from about 2 700 years ago. Later Homer points Agamede as the most famous physician in ancient Greece. Her successor Agnodike is the first woman – doctor who practiced officially in 4-th century BC in Athens. During this period the philosophy was accessible for the Greek women as well. Aglaonike forecasted the sun eclipses in the Greek sky, while Teano was famous as a mathematician and a doctor. Hipatia – the daughter of Teon (Director of the library in Alexandria in the period 3-rd – 4-th century) was an author of basic texts in geometry, algebra and astronomy. This erudite became an author of such inventions like the hydrometer, astrolabe and equipment for water distillation. 
Centuries later Maria Sklodowska-Curie became the first woman who was awarded a Nobel Prize for physics in 1903, receiving this prestigious distinction once again in 1911 for her achievements in the field of radioactive investigations. In 1906 Alice Peri is the first woman in the world who graduated as an engineer in civil construction from the King College in Ireland. Lize Meitner plays an essential role in the discovery of the nuclear division. In 1892 Ellen Richards appeals during her lecture in Boston (USA) for the establishment of a new science “oekology” (ecology). She is an initiator for the creation of a whole scientific “stream” dedicated on the analysis of the American economy. She is the first lecturer in the University of Massachusetts in biology and sanitary engineering. Henrietta Swan Leavitt makes a fundamental contribution in 1908 in the field of astronomy with her research work on the variable stars. In 1925 Cecilia Payne-Gaposchkin was the first to demonstrate by scientific evidence that the stars are built out of hydrogen and helium as a whole, by means of which she creates one of the essential theories in astrophysics. The Canadian woman Mod Menten reveals the nature of the bacterial toxins and in 1944 succeeded through electrophoreses to separate proteins. Leona Woods Marshal, Catherine Way and Chien-Shung Vu are the women, who were involved and worked hardly in the grievous famous project “Manhattan”, which turned the atomic bomb in the most horrible deadly weapon.
In 1967 Jocelyn Bell Burnell was the first to discover the radio pulsars, which brought her a Nobel Prize. The French scientist (virologist) Francoise Barre-Sinoussi was the first to identify the virus (HIV) for which she was awarded a Nobel Prize in 2008. The astrophysicist Margaret Burbidge placed the basis of the theory for nucleosynthesis as a basic component for the star origination. This was a sufficient argument to become a director of the prestigious King’s Greenwich observatory. Mary Cartwright succeeded to make the impossible up to that time: builds the orderly system of the non-linear differential equations. Dorothy Hodgkin was awarded a Nobel Prize in 1964 for her scientific contribution in the process of analyzing the molecular structures in the complex chemical combinations and the diffraction of the X-rays in crystals. The Italian neurologist Rita Levi-Montalcini was elected in 2001 for a life-long senator in the Italian Senate for her discovery on NGF (Nerve Growth Factor). The German scientist Christiane Nulslein-Folhard was awarded a Nobel Prize in 1995 for her studies on the genetic control during the embryonic development. Bertha Suirles - as a scientist in the field of theoretic physics makes numerous important contributions in the quantum theory. Where is the place, the role in this constellation of extremely notable women of Prof. Elisaveta Karamihailova? This will be traced together with you, dear reader. Every sentence will be an attempt to throw a glance in a life, totally dedicated on the science. People usually say that she is an aristocrat in spirit, a person with vast common culture and rather odd, since she constantly laughs at her own disadvantages. But undoubtedly she possesses several first places: the first Bulgarian Assoc. Prof. in physics in Sofia University “St. Kliment Ohridski”, an author and a chair of the Department on atomic physics in the same university, a founder of the Laboratory on radioactivity in the Physical institute to the Bulgarian Academy of Science, the first professor in Bulgaria on radioactivity and nuclear spectroscopy.
By the outlined above examples I would like to underline, without any deliberation that I have invented the hot water or the wheel, that the science is not only territory designated for men. 



ВМЕСТО УВОД 

Най-ранните сведения за участието на жените в областта на науката, като най-общо понятие, срещаме в един египетски папирус отпреди около 2 700 години. По-късно Омир посочва Агамеде като най-известната лечителка в древна Гърция. Нейната последователка Агнодике е първата жена лекар практивувала официално през 4-ти век пр.н.е. в Атина. През този период философията също е достъпна за гръцките жени.     Аглаонике прогнозирала слънчевите затъмнения в гръцкия небосклон, а Теано била известна като математик и лекар. Хипатия – дъщерята на Теон /директор на Александрийската библиотека в периода между 3 и 4 век от н.е./ е авторка на основни текстове по геометрия, алгебра и астрономия. Тази очевидно ерудирана жена станала автор на такива изобретения като хидрометъра, астролаба и съоръжение за дестилиране на вода. 
Векове по-късно Мария Склодовска-Кюри става първата жена на която се присъжда Нобеловата награда за физика през 1903 г., получавайки това престижно отличие още веднъж през 1911 г. за постиженията си в областта на радиоактивните изследвания. Алис Пери е първата жена в света, която през 1906 г. се дипломира като инженер по гражданско строителство  в Кралския колеж в Ирландия. Лизе Майтнер изиграва основна роля в откриването на ядреното делене. През 1892 г. Елън Ричардс призовава в своя лекция в Бостън /САЩ/ да се създаде нова наука „oekology” /екология/. Тя е инициаторката за създаването на цяло научно течение, занимаващо с изследване на американската икономика. Тя чете пред студентите в Масачузетския университет и първите лекции по биология и санитарно инженерство.  Хенриета Суон Левит прави през 1908 г. фундаментален принос в астрономията с проучванията си върху променливите звезди. Сесилия Пейн-Гапошкин през 1925 г. първа демонстрира с научни доказателства, че звездите са изградени изцяло от водород и хелий, с което създава една от най-фундаменталните теории в астрофизиката. Канадката Мод Ментен разкрива същността на бактериалните токсини и първа в света през 1944 г. успя чрез електрофореза да отдели протеините. Леона Уудс Маршал, Катрин Уей и Чиен-Шюнг Ву са жените, конкретно работили в печално известния проект „Манхатън”.
През 1967 г. Жослин Бел Бърнел първа откри радиопулсарите, което й донесе Нобеловата награда. Френската вирусоложка Франсоаз Баре-Синуси първа идентифицира (HIV)   вируса за което получи през 2008 г. Нобелова награда. Астрофизичката Маргарет Бърбидж  постави основите на теорията за нуклеосинтезата  като основен компонент при създаването на звездите. Това бе достатъчно основание да стане директор на престижната Кралска Гринуична обсерватория. Мери Картурайт успява да направи до този момент невъзможното: изгражда стройната система на нелинеарните диференциални уравнения. Дороти Ходкин получава Нобеловата награда през 1964 г. за научния й принос при анализирирането на молекулярните структури в сложните химически съединения и дифракцията на преминаващите Х-лъчи през кристали. Италианската невроложка Рита Леви-Монталчини за своето откритие върху  Nerve growth factor (NGF) е била единодушно избрана през 2001 г. за доживотен сенатор в италианския Сенат. Германката Кристиaне Нюслайн-Фолхард получава Нобелова награда през 1995 г. за нейните проучвания върху генетичния контрол при ембрионалното развитие. Берта Суирлес в качеството си на специалист в областта на теоретичната физика прави редица съществени приноси в квантовата теория.
Къде е мястото и ролята в това съзвездие от изключителни жени на проф. Елисавета Карамихайлова? Това предстои да проследим заедно с тебе, любознателни читателю тъй като всеки следващ ред ще е опит заедно да надникнем в един живот, отдаден всецяло на науката. В следващите страници обаче ще проследим и още един детайл изцяло режисиран от овластени сили в лицето на Държавна сигурност, които нямаха нищо общо с науката, но бяха решили да вкарат първата жена професор по ядрена физика у нас в измислената от тях игра на нравственост в която бяха предварително решили да й предоставят ролята на злодея. В различните проучвания, посветени на Карамихайлова от нейните съвременници най-често ще срещнем за нея определения, че тя е аристократ по дух, че е човек с много голяма обща култура, чудачка, която постоянно се надсмива над собствените си недостатъци. В мастития Алманах на Софийския университет „Св.Климент Охридски”  за нея е отбелязано следното: „Карамихайлова, Елисавета Иванова /03.09.1897 – 24.04.1968/, ФзФ, професор, в СУ 1939-1955. Родена във Виена. Завършва Виенския университет, физика и математика /1922/. Доктор по философия на същия университет !1922/. Работи в Радиевия институт при Австрийската академия на науките /1922-1935/. Специализация в Кавендишовата лаборатория в Кеймбридж, Англия /1935-1939/, където е удостоена с титлата магистър-артибус. Доцент в СУ /1939/. Старши научен сътрудник във Физическия институт /1955/ и професор във Физическия институт с АНЕБ /1963/ при БАН. Ръководител на Катедрата по атомна физика във Физико-математическия факултет на СУ /1945-1955/. Ръководител на Лабораторията по радиоактивност /1955-1963/, на Секцията по радиоактивност и по-късно на Секцията по радиоактивност и ядрена спектроскопия /1963-1966/ във Физическия институт с АНЕБ при БАН. Четени курсове в СУ: Атомна физика, Радиоактивност, Спектрален анализ. Области на основните научни интереси: радиоактивност и ядрена физика. Библиография. Книги: Калолечебни находища и калолечение,С.,Медицина и физкултура, 1962, 203 стр. /Съавт. Т.Танев, В.Куситасева, Й.Меламед, К.Щерев, К.Николов/. Учебници: Записки по атомна физика /За студенти задочници/, С., Наука и изкуство, 1950, 292 с., с черт. Студии: The interpretation of ionization measurement in gases at pressures. – Proc. Kambridge Philos. Soc., 36, 1940, № 1, 101-126 (Съавт. D.Lea). Докторска дисертация: Elekrische Figuren auf verschiedenen Materialen, insbesondere auf – Kristalen. – Виенски университет. 1922. Хабилитационен труд: Върху твърдите  γ –лъчи на актиниевата серия. – 1939., 15 с.”.
С тези няколко взети на случаен принцип посочени по-горе примери, конкретно свързани с творческите успехи на някои широко известни жени, бих искал да подчертая без да  считам, че съм откривател на топлата вода или на колелото, че науката далече не е територия предопределена свише единствено за мъжкия пол. Историята на човешкото развитие много отдавна е доказала, че нежния пол в областта на науката няма нужда от словесни украшения, защото е дал с достойнство дължимото.
Авторът





No comments:

Post a Comment